Определение по дело №17266/2018 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                         13.06.2019 година               град Варна

 

Варненският районен съд, XL–и граждански състав, на 13.06. две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Мартин Стаматов

 

разгледа гражданско дело №  17266 по описа на Варненски районен съд за 2018 година, като председателя го докладва:

 

 

Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.

Производството е образувано въз основна на искова молба подадена от А.Р.С., с която претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А.А.Д., местоживеенето на детето да бъде определено при него; да се определи режим на лични отношения между детето и баща му А.Д.Д., който да бъде осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка месечна издръжка в размер на  300 лв. с падеж всяко 5-то число от месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всеки просрочен ден, считано от  15.11.2018г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяването й.

 В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на подаването й майката и детето са живели във ФРГ. С последващи уточнителни молби се сочи, че всъщност живеят в Кралство Испания, а впоследствие - в гр. Добрич. В депозирано на 12.06.2019г. съобразно чл. 15 ЗЗДет. писмено становище от Д“СП“ Варна се сочи, че детето не пребивава на територията на гр. Варна, поради което не могат да изготвят обективен социален доклад.

От изложените в уточнителни молби от 12.02.2019г. и 17.05.2016г. обстоятелства и приложени към тях писмени доказателства/ удостоверение за сключен граждански брак, удостоверения за постоянен и настоящ адрес/, се установява, че детето с майка му и последващия й съпруг са живели в гр. Добрич преди подаване на молбата на 15.11.2018г. - в периода от септември до ноември 2018г. и живеят там понастоящем – от 23.02.2019г. В този град са регистрираните на майката и детето настоящи адреси, отпреди подаване на молбата и понастоящем.  

При това положение, ВРС намира, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като делото не му е подсъдно. При спор относно родителски права, законодателят е предвидил специална подсъдност в чл. 127 ал. 2 от Семейния кодекс, според който подобни спорове се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно чл.94 ЗГР настоящ адрес е този, на който то живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес. В случая се касае за особена местна подсъдност, за която съдът следи служебно, предвид императивния характер на нормата, без да е необходимо възражение на ответника, именно, защото предметът на делото не е свързан с ответника, а касае интересите на дете. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите на детето, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема и мястото, където фактически пребивава детето при предявяване на молбата /Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2198/2013г. на ВКС, II г.о. и определение №324 от 29.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№2536/2017г., IV г.о., ГК, Определение № 731 от 5.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 515/2012 г., III г. о., ГК/. Това е така поради необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето – изслушването му от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния ЗЗакрД условия; изготвяне на социален доклад и др.

Използвания термин от ВКС „фактическо пребиваване“, съдът намира, че следва са тълкува и съобразно разясненията дадени с решение по Дело-376/14PPUC  на Съда на ЕС (трети състав) от 9 октомври 2014г. според които смисловият обхват на понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл. 8 и 10 от  Регламент N 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, трябва да се преценя предвид посочената в чл. 12 от този регламент цел, според която правилата за компетентността, които той създава, се определят с оглед най-висшия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Обичайното местопребиваване на детето се установява, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства. В това отношение освен  физическото присъствие на детето в държава членка, трябва да се приемат други фактори, които могат да покажат, че това присъствие по никакъв начин няма временен или случаен характер, като обичайното местопребиваване на детето означава мястото, което отразява определена интеграция в социална и семейна среда. Буквалното и стеснително тълкуване на термина „фактическо пребиваване“ безспорно не би било в интерес на детето, ако не съвпада с „обичайното местопребиваване“ по см. на Регламента и разясненията на съда на ЕС, доколкото, както и в настоящия случай, детето няма изградена трайна връзка с временното си местопребиваване във ФРГ или Кралство Испания, няма данни да е пребивавало и в гр. Варна /в каквато насока е категоричното становище на Д“СП“/, респ. най-добрия му интерес изисква предвидените в закона действия /евентуално изслушване от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния ЗЗакрД условия или СПЕ, изготвяне на социален доклад и т.н./ да бъдат извършени по неговото обичайно местопребиваване, което в случая е в гр. Добрич.

С оглед на обстоятелството, че детето на страните в настоящия  спор  има настоящ адрес ***, компетентен да разгледа настоящия спор се явява именно Районен съд - гр. Добрич, поради което производството пред Районен съд -  Варна следва да се прекрати, а делото да се изпрати там по подсъдност.

Предвид прекратяването на производството, на осн. чл. 253 ГПК следва да бъде отменено и постановеното в хода му по реда на чл. 140 ГПК определение от 23.04.2019г. за насрочване на о.с.з.

            Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118 ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 127 ал. 2  СК производството по гр.д. №  17266/ 2018 год. по описа на ВРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Добрич.

ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК постановеното по делото определение от 23.04.2019г. за насрочване на открито съдебно заседание, поради настъпило изменение на обстоятелствата – изпращане на делото по подсъдност.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненският окръжен съд.

                                                                                                                                             

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: