Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………...2022 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осми
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1776 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано
по предявени от „УниКредит
Булбанк” АД, гр. София срещу С.И.С. *** искове за
признаване за установено, в отношенията между страните, че ответникът С.С.
дължи сумата от 163 499 евро,
непогасена главница по договор за б. кредит №6879/21.08.2007 год.; сума в
размер на 7776.90 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2010 год. до 15.07.2010 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение - 16.07.2010 год. до изплащане на задължението, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.35880/10 год. по описа на РС-София, с правно основание чл.422 ГПК.
В
исковата молба се твърди,
че на 21.08.2007 год. между „УниКредит Булбанк” АД и С.Г.С.
(кредитополучател)
и С.И.С. (солидарен длъжник) е сключен Договор за б.
кредит №6879/21.08.2007 год., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 170 000 евро, при условия за неговото
усвояване и погасяване, уговорени в чл.4 и сл. от договора. Сочи, че в чл. 4 и сл. от
същия страните са уговорили следната лихва за отпусната главница - период по
лихвения план - 20.09.2007 год. до 20.11.2023 год. при базисен лихвен процент в
размер на 4.101 % и надбавка 2,339 % или общ лихвен процент за годината в
размер на 6.44%. Излага, че в чл. 4.2 и чл. 4.3 са уговорени лихвите при
недобросъвестно изпълнение от страна на кредитополучателя, а именно ГЛП + 5 %
надбавка върху лихвата за редовен дълг при просрочие на лихвата по т. 11.2.2
или на главница по т. 11.2.1.1 и ГЛП + 2 % надбавка върху лихва за просрочена
главница по т. 11.2.1.2, при просрочие на главница по т. 11.2.1., и/или лихва и
главница по т. 11.2.3. Страните уговарят и еднократна такса в размер на 1 % при
отпускане на кредита, както и еднократна комисиона в размер на 37,50 евро, а
периодично е уговерено 0,15% върху остатъка по главницата към всеки месец
декември от срока на действие на договора. Твърди, че е уговорена и такса за
ангажимент в размер на 1 %. Сочи се също, че за погасяване на вземането
страните договарят в чл.7.2 от Договора плащанията да бъдат чрез анюитетни
вноски в размер на 1408,24 евро всяка до 20-то число на месеца. Твърди се, че
на 09.07.2009 год. в гр. Варна е подписан Анекс №1 към Договор за б. кредит №
6879/21.08.2007 год. между „УниКредит Булбанк” АД и кредитополучателя и от
солидарния длъжник, като в т.4.1.а страните определят нов ГЛП върху редовната
главница, формиран като сбор от Базовия лихвен процент и надбавка към него за
редовен дълг или с общ размер 6,141 %, а в т.4.2 е договорена и лихва върху
просрочена главница, формирана като сбор от БЛП и надбавка към него за редовен
дълг или с общ размер 8,141 %, в т. 4.3 е определен и ГЛП върху текущия дълг
/редовна плюс просрочена главница/ в размер на 5.00 %. Страните са договорили и
крайният срок за погасяване на вземането, като за целта е определена датата
20.11.2023 год. Сочи, че в чл.7 от Анекса страните договарят остатъкът от кредита
да се плаща на 12 вноски по 847 евро и 161 анюитетни вноски в размер на 1 601
евро, платими на 20-то число на месеца.
Навежда съображения, че
поради непогасяване на кредита, съгласно договорения и посочен по-горе
погасителен план, същият е обявен за предсрочно изискуем на основание т. 16.1.1
и т. 16.1.2. от Договора, както и на основание т. 15.4. от Анекс № 1. Твърди,
че противно на разписаното в т.15.4 от Анекс №1, банката е изпратила
писма-покани за доброволно изпълнение до кредитополучателя и солидарния длъжник
с изх. № 72/22.03.2010 год. и изх.№47/07.07.2010 год. Предвид соченото неизпълнение от
страна на задължените лица на
основание чл. 417, т.2 от ГПК е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК от 13.05.2016 год., на основание на което е
образувано ч.гр.дело № 35880/2010 год. по описа на СРС, 60- ви състав. СРС е
уважил искането и е издал в полза на банката заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Ищецът
твърди, че към настоящия момент не е
погасено задължението, произтичащо от подписания между страните договор
и поради това, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение
от длъжника С. по реда на чл. 414 ГПК, обосновава правния му интерес да потърси
защита на правата си по исков ред чрез предявяване на установителен иск срещу
ответника.
В
срока по чл.367 ГПК,
ответникът С.С. депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Навежда доводи за недопустимост на производството,
поради местна неподсъдност на спора, наличие на висящ спор между същите страни
и предмет на делото, непредявяване на иска в едномесечния срок и срещу
солидарния длъжник С.С.. Твърди се, че не е налице забавено плащане на исковите
суми.
С
допълнителна искова молба,
ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника
оспорвания. Противопоставя се на твърденията на липса на представителна власт
на пълномощника Кристиян Иванчов, както и направените от ответника искания за
събиране на доказателства, отделно за заплащане на спиране на
производството.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в която поддържа изразеното становище за
неоснователност на предявените искове. Допълнително прави възражение за
разглеждане на делото по общия ред. Оспорва представителната власт на
пълномощниците на ищцовата страна, поради което счита, че искът е предявен без
надлежно учредена представителна власт, изтекъл е срокът за предявяване на иска
и заповедта следва да бъде обезсилена – производството прекратено. Навежда
доводи за наличие на преюдициално производство по гр.д. №7013/2011г. на ПРС. В
евентуалност релевира възражение за прихващане с исковите суми сумата от 200000
евро, представляваща имуществени вреди във връзка с издадената заповед за
незабавно изпълнение, издадена въз основа на нищожен договор за б. кредит, в
който е посочен като солидарен длъжник. Навежда доводи за нищожност на договора
– липса на съгласие. Сочи че не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита, поради което банката не е упражнила правото си да го обяви като
такъв. Молбата е за отхвърляне на исковете.
В о.с.з., ищецът, не се явява и не се
представлява.
В о.с.з.,
ответникът, не се явява и не се представлява.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 2022/28.06.2017 год. по чл. 367 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните правни и фактически
изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Установителният иск е предявен
поради постъпило в срока възражение на длъжника срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение. Видно от
представените в заверен препис книжа по
ч.гр.д. №35880/2012 год. по описа на СРС, 60-ти състав (л.95-98 от т.д.
№1050/2013 год. по описа на ВОС), искът е предявен в установения от закона преклузивен
едномесечен срок, поради което и е допустим.
Естеството
на предявения иск възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и
пълно доказване, да доказване на факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за кредит, изпълнение на
поетите от банката задължения по договора, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се
обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и
размера на претендираното вземане по отделни пера.
Установява
се от представения по делото Договор за б. кредит № 6879/21.08.2007
год.., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучателят
С.Г.С., че
страните са обвързани от облигационно отношение с
характеристиките на договор за б. кредит, по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 170 000 евро за покупка на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
община Варна, ул.“Ст.Хаджииванов“ № 9 и за рефинансиране на кредити на
кредитополучателя към „Емпорики банк“ АД в размер на 67 040 евро, към
„БПБ“ АД с остатъчен размер от 50 000 евро, кредитна карта от „БПБ“ АД с
разрешен лимит от 800 лева и за рефинансиране на кредити на встъпилия като
солидарен длъжник С.И.С. към „Сосиете женерал експресбанк“ АД в размер на
17 104 лева, към Банка ДСК АД с остатъчен размер от 3 230 лева и към
„БПБ“ АД с остатъчен размер от 7 730 лева срещу задължението за връщането й на равни месечни анюитетни вноски
в срок до 20.11.2023 год.. Съгласно уговорката
на чл. 4.1.а от Договора, кредитополучателят
и солидарният длъжник са се задължили да заплащат на банката годишна
възнаградителна лихва, формирана от Базов лихвен
процент в размер на 4.101 % плюс надбавка за редовен дълг в размер на 2.339 %, като
към датата на сключване на договора възнаградителна лихва възлиза на 6.44 %.
Приобщен като доказателства по делото
са e и сключен
между страните анекс № 1 от 21.08.2007 год., с които
е признато наличието на неиздължена просрочена и изискуема главница в размер на
2 363.28 евро и начислена, просрочена и изискуем лихва в размер на
2 614.28 лева, с остатъчен размер на главницата от 157 903.46 евро и
лихва в общ размер на 6.141 % , а върху просрочената главница – 8.141 %.Определен
е и годишен лихвен % върху текущия дълг в размер на 5 %, както и остатъкът от
кредита да се плаща на 12 вноски по 874 евро и 161 анюитетни вноски в размер на
1 601 евро, платими до 20-т число на месеца.
По делото не се спори, а и се установява
от заключението на вещото лице, че банката е изпълнила задължението си за
отпускане на сумата по кредита в размер на 170 000 евро, въз основа на което, съдът приема, че за кредитополучателят и
солидарно задълженото лице - ответникът С., е възникнало задължение за връщане
на усвоения кредит. Подписвайки договора за кредит, ответникът е встъпил
в дълга като солидарен длъжник по силата на чл.101 от ЗЗД.
Ищецът обосновава претенцията си за
дължимост на сумите /главница и лихви/ на настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между
страните по делото, като от проведената в хода на производството експертиза се
установява и наличието на предвидения в чл. 15.4 от ОУ правопораждащ факт,
проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК
на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Видно от
представените от ищеца доказателства, банката е изпратила на
кредитополучателя уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на
кредита, поради забава в плащанията, което уведомление е получено лично от кредитополучателя
С. на 07.07.2020 год. Представено е и уведомление, изпратено до солидарния
длъжник – ответникът С., но липсват представени доказателства уведомлението да
е достигнало до него.
Видно обаче, исковата молба, ведно с
изявление за предсрочна изискуемост на кредита, е връчена на ответника на
16.08.2013 год., което извежда въпроса може ли горното условие да се счита за
изпълнено с връчване на препис от исковата молба и следва съдът в исковото
производство по чл.422, ал.1 ГПК да съобрази този новонастъпил факт. Отговор на
така изведения въпрос е даден в решение № 10/25.02.2020 година, постановено по
т.д. № 16/2019 год. на ВКС, II т.о.
С цитираното решение е прието, че за
да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми
въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо
кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен,
бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането.Изрично посочено е също така,
че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен
от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Горният
извод не влиза в противоречие с т.1 от ТР № 8/02.04.2019 год. по тълк.дело №
8/2017 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като същото не разглежда хипотезата, когато
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство,
какъвто извод е изведен изрично в посоченото по-горе решение.
Съдът с доклада е обявил на страните,
че следи служебно за неравноправни клаузи, като е указал на ищеца да представи
доказателства за индивидуално договаряне, като по този начин е предоставил
възможност на страните, при условията на състезателност, да вземат становище по
уговорките. Към датата на сключване на процесния Договор за жилищен ипотечен
кредит /21.08.2007 год./ е действал Закона за потребителския кредит /отм./,
който е неприложим /чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1/ при този тип кредити (със
значителен размер и обезпечени с ипотека). Приложим е обаче Закона за защита на
потребителите /в сила от 10.06.2006 год../, по който длъжникът има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската
закрила и при сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Съгласно константната практика на ВКС,
съдът служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и
13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на
търговеца да тълкува клаузите на договора. В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, видно както от
приложените доказателства, размерът на дължимата от кредитополучателя годишна
възнаградителна (договорна) лихва е формирана от сбора на БЛП, формиран на база
1 месечен юрибор, оповестяван от БНБ и БЛП по договора + надбавка от 2.339 %.
Установява се също така от проведената ССЕ, че първоначално договорената между
страните договорна лихва не е променяна от банката едностранно, а когато е
налице промяна на лихвения процент същата е извършвана съобразно разликата от 1
пункт от обявените от БНБ стойности на 1 месечния юрибор, който фактор е външен
за банката. Или, касае се за индекс, довел до промяна на БЛП в конкретния
случай, който освен предварително оповестен е и разписан от кредитора,
респективно е такъв, който е извън контрола на банката и се дължи на обективни
фактори. При обявени предварително и включени, като част от съдържанието на
договора, обективните критерии /пазарни индекси/ и методика, при които размера
на лихвения процент може да се променя, съдът приема, че е налице
добросъвестност при договарянето и е налице изключението по чл.144, ал.3, т.1
от ЗЗП приложимо.
С
оглед формирания извод за съществуването
на валиден главен дълг, за който ответникът отговаря солидарно,
предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се
явява доказан по основание.
Същото
се отнася и до претенцията с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2
от ТЗ, тъй като възнаградителната лихва по т. 4.1а от договора се претендира за
период 20.01.2010-15.07.2010 год..
За установяване на размера на дълга по пера е проведена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по което се кредитира от съда като компетентно и
обективно дадено и неоспорена по надлежния ред от страните. Видно както от представения анекс, така и от заключението на
вещото лице, със същия е извършена капитализация на лихвата като същата е
прибавена към главницата. А уговорките в сключените допълнителни споразумения,
по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата
чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4 във връзка с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй
като е налице анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба №
9/03.04.2008 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД /така, решение
№ 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова/.
С оглед поставената задача
експертизата е изготвила различни варианти на заключението. От така изготвените
варианти, съдът, като отчита установеното по-горе досежно липсата на
едностранно изменение на лихвата и уговорката по допълнителните споразумения,
възприема като съответен на предмета на делото варианта на заключението на
вещото лице, даден в заключението под подвариант № 1 към въпрос 9. При този вариант е отчетено както
погасяването, допустимата промяна на лихвения процент и са направени собствени
изчисления за остатъка от главницата преди капитализацията на лихватаСпоред
данните на експерта при този вариант общият размер на непогасената изискуема
вече в цялост главница възлиза на 160 266.74 евро и 7 813.84 евро за
възнаградителна лихва, като с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен до размера на 7 776.90 евро. Главницата следва да се присъди ведно с претендираната
законна лихва, но начиная от деня, следващ връчването на исковата молба на
ответника - 17.08.2013 год. до окончателното плащане на задължението, тъй като
към датата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита цялата главница
вече е дължима. За горницата над
присъдената главница до пълния претендиран размер от 163 499 евро и за
законната лихва върху нея периода от 16.07.2010 год.. до 16.08.2013 год., искът
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. Съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год.,
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
дължимостта на разноските в заповедното производство.
Така, в полза на ищеца следва да се
присъди сума в общ размер на 15 566 лв. за исковото производство /държавна
такса, адвокатско възнаграждение и за експертиза/ и сума в размер на 6 567
лева за заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.И.С.,
ЕГН ********** *** дължи на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 160 266.74 евро, непогасена
главница по договор за б. кредит № 6879/21.08.2007 год. и сума в размер на 7 776.90 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 20.01.2010 год. до
15.07.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2013
год. до изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.35880/10 год. по описа на РС-София, с правно основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 163 499 евро –
главница и за законна лихва върху главницата за периода от 16.07.2010 год.. до
16.08.2013 год.
ОСЪЖДА
С.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 6 567 лева, представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
4009/2019г. на PC Варна разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 15 566 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производството съдебно-деловодни разноски, за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: