Решение по дело №1527/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№   260104/01.10.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на десети септември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Ваня Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1527 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по молба за развод с правно основание чл. 50, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ от В.М.К. и Е.М.К..

Молителите твърдят, че на 24.09.1988 г. в гр. Перник сключили граждански брак, от който имали родени две вече пълнолетни деца. От началото на 2020 г. съпрузите били във фактическа раздяла и не поддържали никакви контакти, поради което считат, че бракът им бил опразнен от съдържание и не можел да бъде заздравен. Ето защо те желаели да го прекратят, като съгласието им за това било взаимно, сериозно и непоколебимо. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се прекрати брака на молителите по взаимно съгласие и да се утвърди постигнатото между тях споразумение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак № 002714, издадено на 24.09.1988 г. от Общински народен съвет - Перник въз основа на акт № 474/24.09.1988 г., се установява, че В.М.К. и Е.М. Запрянова са сключили граждански брак на 24.09.1988 г. в гр. Перник, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име К..

От заверени копия на удостоверения за раждане № 089119 и № 180316, издадени на 18.10.1989 г. и на 28.01.1992 г. от Община Хасково въз основа на актове № 1938/18.10.1989 г. и № 109/28.1.1992 г., се установява, че молителите са родители на навършилите пълнолетие деца Милен Василев К. и Любослав Василев К..

От свидетелство за регистрация част I № ********* се установява, че по време на брака си страните са придобили лек автомобил марка „СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО 2 ХДИ" с ДКН № Х4084КС, № на рама VF7CHRHYB39647328, двигател - без номер, цвят - черен металик, със застрахователна стойност от 1 550,00 лв., видно от удостоверение № 91578/29.07.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искането на молителите за развод по взаимно съгласие е процесуално допустимо, а разгледано по същество, то се явява основателно.

Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за прекратяване на брака им. Решението им в тази насока е категорично установено в представеното писмено споразумение и потвърдено лично в съдебно заседание. Мотивите за развода са ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50, ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед на това, съдът намира, че бракът им съществува само формално и запазването му не е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради което следва да се постанови решение, с което да се допусне прекратяването му. Постигнатото от двамата съпрузи споразумение е пълно и урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие и не противоречи на закона и морала. По изложените съображения то следва да бъде утвърдено изцяло.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която която следва да се поеме по равно и от двете страни, а разноските остават в тежест на всяка една от тях така, както са ги направили. Освен това В.М.К. трябва да заплати и държавна такса по споразумението относно имуществените им отношения в размер на 31,00 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 24.09.1988 г. в гр. Перник граждански брак между В.М.К., ЕГН ********** и Е.М.К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Лазов, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:

1. Семейното жилище на страните е придобито по време на брака им в режим на СИО и е на адрес: гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, бул. „В. Левски" № 63, вх. Г, ап. 7, ет. 4, и след прекратяване на брака се предоставя за ползване на съпругата Е.М.К., ЕГН **********, като съпругът В.М.К., ЕГН ********** е жилищно устроен и няма претенции за ползване на семейното жилище от Е.М.К..

2. След прекратяване на брака съпругата Е.М.К., ЕГН ********** ще продължи да носи брачната си фамилия К..

3. Придобитото по време на брака на страните МПС, представляващо съпружеска имуществена общност, а именно: лек автомобил марка „СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО 2 ХДИ" с ДКН № Х4084КС, № на рама VF7CHRHYB39647328, двигател - без номер, цвят - черен металик, се поставя в дял и става изключителна собственост на съпруга В.М.К., ЕГН **********, като за уравнение на дяловете страните не си дължат суми.

4. Страните заявяват, че нямат парични влогове, придобити по време на брака им и представляващи съпружеска имуществена общност, а останалите движими вещи, придобити по време на брака и представляващи съпружеска имуществена общност, са разделили извънсъдебно.

5. Страните заявяват, че нямат регистрирани предприятия като еднолични търговци, дялове или акции в търговски дружества.

6. Страните се споразумяват, че няма да си дължат издръжка един на друг.

7. Страните се споразумяват окончателната държавна такса да бъде платена поравно от двете страни, а останалите разноски по настоящето дело, да останат за страните, така както са ги направили.

8. С настоящото споразумение страните ликвидират напълно и окончателно всички лични и имуществени отношения помежду си и се задължават да не оспорват постигнатото споразумение и в бъдеще да нямат претенции един към друг по отношение на въпросите, предмет на същото.

ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. В. Лазов, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 20,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. В. Лазов, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 51,00 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  СЪДИЯ:

 

        /Петър Вунов/