№ 909
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507707 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20047119 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 72434/2018 г. по описа на
СРС, 171 с-в е осъдена П.НА Р.Б. да заплати на Т. Т.Х.., ЕГН **********, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди
понесени в резултат от наказателно преследване, за извършено престъпление
чл.343б,ал.3 от НК, приключило с Постановление на СРП от 22.02.2017 г., с което
наказателното производство е било прекратено, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.02.2017 год. - датата на прекратяване на досъдебното производство до
окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 500.00 лева до пълния предявен размер от 5000.00
лева, като недоказан.
Срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск е
подадена въззивна жалба от ищеца Т. Т.Х.. с изложени доводи за неправилност, поради
неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Поддържа, че при определяне дължимото обезщетение за понесените
неимуществени вреди съдът не е съобразил интензитета на последните. В
производството е установено, чрез показанията на свидетеля М.П.- майка на ищеца, че
резултатът от извършената проверка на 18.12.2016 г., образуваното досъдебно
производство срещу ищеца и привличането му като обвиняем е предизвикало силна
1
тревога у неговата майка и останалите членове на семейството му. Макар да е налице
прекратяване на наказателното производство същият поняся и към настоящия момент
негативните последици от случилото се. Ищецът изпитал неописуам срам и неудобство
от станалото пред неговата майка. Отношенията в семейството му се обтегнали и
наситили с напрежение. Съдът не обърнал внимание при постановяване на решението
си, че времето от извършване на проверката до прекратяване на наказателното
производство съвпада с коледните празници, които за ищеца и неговото семейство
били изключително потискащи и трудни. Това му донесло тежки емоционални
страдания, за които определеното от съда обезщетение не съответства на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли, да бъде отменено постановеното решение в
обжалваната част като неправилно и предявения иск да бъде уважен в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ответника. В с.з. на 22.11.2021 г. оспорва жалбата като неоснователна.
Срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за
неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника П.НА Р.Б.. Излага
доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано. В разглеждания
случай не е установен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата,
чрез прокуратурата, за обезщетяване понесени от ищеца неимуществени вреди.
Поддържа, че ищецът не е бил привлечен в процесуално качество обвиняем и спрямо
него не е била предприета мярка за процесуална принуда. Доколкото в случая не е
налице незаконно обвинение, то, правозащитния орган не следва да понесе
отговорност за причинените вреди. Освен това в производството не било установено
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да бъдат в причинно-
следствена връзка с процесното прекратено наказателно производство. Отделно от това
поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не бил спазен принципа
на чл. 52 от ЗЗД. Неправилно била присъдена законна лихва върху обезщетението за
понесени неимуществени вреди от датата на постановлението за прекратяване –
17.02.2017 г., а не от неговото стабилизиране – 23.04.2017 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца Т. Т.Х... В с.з. на 22.11.2021 г. оспорва жалбата като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1
ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
2
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него
неоснователно наказателно производство приключило с постановление на
прокуратурата за прекратяване на производството.
Страните не спорят и се установява от събраните по делото доказателства, че
срещу ищецът Т. Т.Х.., ЕГН **********, на основание чл.212,ал.2 НПК на 18.12.2016г.
е образувано ДП 227 ЗМК 2812/2016г.по описа на 03-то РУ-СДВР на основание:
законен повод за започване на разследването, съгласно чл.208,т.1 от НПК и достатъчно
данни по смисъла на чл.211,ал.1 от НПК, за това че около 11.00 ч. на 18.12.2016г. в
гр.София, по бул.“Константин Величков“ с посока на движение от ул.“Пиротска “ към
ул. „Цар Симеон“ управлява лек автомобил марка „Ауди А4“ с ДК№ ******* след
употреба на наркотични вещества - „бензодиазепини“, установено по надлежен ред
посредством техническо средство „Drug Check 5000 ARAM-0007“- престъпление по
чл.343б,ал.3 от НК. Със заповед за задържане на лице от 18.12.2016г. Т. Т.Х.. е
задържан за срок от 24 часа.
Химическа експертиза на кръв и урина е назначена на 21.12.2016 г. и е
извършена на 17.01.2017 г. във Военно-медицинска болница, като не е установено
ищеца да е имал наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта. В следствие на
резултата на 17.02.2017 г. е издадено Постановление от Софийска районна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство срещу ищеца за
престъпление по чл. 343 „б“, ал. 3 от НК на осн. 199, ал. 1, чл. 242, ал. 1, пр. 1 и чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. е чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В хода на производството пред първоинстанционния съд като свидетел по
делото е разпитана М.Х.П. - майка на ищеца, от чийто показания преценени съобразно
евентуалната заинтересованост по реда на чл.172 ГПК е установено, че проверката от
органите на реда и образуваното наказателно производство са причинили значителни
негативни емоции на ищеца. Същият изпитал притеснения, свързани с воденото
наказателно производство изпаднал в депресивно състояние и ограничил контактите
със свои близки и познати.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основните доводи на ищеца се свеждат до неправилно приложение на
материалния закон и неправилно определяне на дължимото обезщетение за понесените
неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.
3
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между
страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата
урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което
има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването ѝ се
уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде
обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за
обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като
обвиняем с нарочен акт. Това е прието в решение №187/13.06.2012 г. по гр.д.
№1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, което становище се споделя от настоящия състав. С него
по обвързващ начин е уеднаквена противоречивата практика по този въпрос с
аргументи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване
на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а
не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. В този смисъл е и решение
№341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС. С оглед това доводите на
ответника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. В производството е
установено, че с Постановление от 17.02.2017 г. е образувано досъдебно производство
№ 2812/2016 г. по описа на 3 РУ на МВР срещу ищеца за престъпление по чл.343 Б,
ал.3 НК. С оглед това и не е необходим нарочен акт, с който същия да бъде привлечен
като обвиняем за реализиране на отговорността на ответника по реда на чл.2, ал.1, т.3
4
ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което в последствие е оправдано/прекратено е производството, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване
на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на
иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева, т.е.
същото не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Наказателното производство е продължило два месеца и несъмнено се е
отразило негативно на психиката и личността на ищеца. Същевременно, както се
установи във връзка с обвинението е постановено и задържане на ищеца за срок от 24
часа, което допълнително е нанесло морални вреди на ищеца, както и ограничения във
връзка с тази мярка за процесуална принуда.
Прекратяване на наказателното производство с постановление на СРП от
22.02.2017 г. обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на
повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на П.НА Р.Б.
по повод образуваното наказателно производство.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
5
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с
оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
В случая, чрез ангажираните в производството гласни доказатества се
установява, че ищецът е преживял психически и емоционални страдания във връзка с
неоснователното обвинение, които не се отличават със значителен интензитет и
негативни последици.
Продължителността на наказателното производство в случая е два месеца, т.е.
същото се е развило и приключило в разумен срок, а осъществените процесуални
действия се отличават със занижена степен на процесуална принуда и персонални
ограничения спрямо обвиняемия.
Основателен се явява доводът на ответника, че ищецът не е ангажирал
доказателства да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по
интензитет обичайните при наличие на обвиняване в престъпление.
На следващо място при определяне на размера на обезщетението настоящият
въззивен състав взе предвид както периода на наказателното производство, така и
характеристичните данни на ищеца. Последният не е осъждан и спрямо него не са били
предприети процесуални действия във връзка с други наказателни преследвания.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с тежестта на
6
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, липсата на съпътстващи мерки за
процесуална принуда, степента на засягане на емоционални, личния и професионалния
живот на увредения, данните за личността му - неосъждан, въззивният съд намира, че в
разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо естество, на
ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
500.00 лева общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52
ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. Доводите на въззивника-ищец, че така определеното
обезщетение не съответства на принципа за справедливост, съдът намира за
неоснователни с оглед изложените по-горе съображения.
Доводите на въззивника – ищец, че при определяне на обезщетение за
понесените от незаконното обвинение неимуществени вреди съдът не е съобразил
нанесените на неговата майка и семейството му негативни последици, съдът намира за
неоснователни. Несъмнено неоснователното обвинение срещу ищеца се е отразило
негативно и на неговата майка и неговото семейство. Предмет на образуваното
производство обаче са понесените от ищеца вреди във връзка с незаконното
обвинение, а не и тези понесени от неговите близки. Поради това и с оглед указанията
на чл.6, ал.2 ГПК съдът дължи произнасяне само в рамките на спора, с който е
сезиран.
Неправилно съдът е присъдил законна лихва върху определеното обезщетение
за неимуществени вреди от посочената дата – 17.02.2017 г. – датата, на която е
ппекратено наказателното производство с постановелние на СРП. Законна лихва се
дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
производството против ищеца до окончателното изплащане на сумата. В случая се
установява, че постановлението е било връчено на ищеца на 23.02.2017 г., като от този
момент е започнал да тече и 7-дневен срок за неговото обжалване. С оглед това
законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 03.03.2017 г. до
окончателно заплащане на сумата.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди като правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лв. и разноски за внесена държавна такса в размер на 5.00 лв.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20047119 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 72434/2018 г.
по описа на СРС, 171 с-в, в частта, с която е осъдена П.НА Р.Б. да заплати на Т. Т.Х..,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 500 лева -
обезщетение за неимуществени вреди понесени в резултат от наказателно преследване,
за извършено престъпление чл.343б,ал.3 от НК, приключило с Постановление на СРП
от 22.02.2017 г., с което наказателното производство е било прекратено, ведно със
законната лихва върху главницата от 03.03.2017 год. /вместо погрешно посочената
дата 17.02.2017 г. / - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
досъдебното производство до окончателното изплащане на главницата, както и в
частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от
500.00 лева до пълния предявен размер от 5000.00 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.НА Р.Б. да заплати на Т. Т.Х..,
ЕГН **********, сумата от 500.00 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, както и сумата 5.00 лв.-разноски
за заплатена държавна такса във въззивното производство.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8