Определение по дело №266/2023 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№214

гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав :

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 266/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Същото е образувано е по жалба на М.А. ***, чрез адв. Св. М., срещу Писмо с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г. на кмета на община Велико Търново.

С оспореното писмо кметът на община Велико Търново е отговорил на искането на жалбоподателя за учредяване на право на строеж в УПИ V, кв. 374 на гр. Велико Тръново, квартал Картала. Според административният орган, искането в този смисъл е разгледано от ЕСУТ, който със свое Решение № 13 от 19.01.2023 г. е приел, че преди започване на процедура по учредяване на възмездно правно на строеж е необходимо да се съгласува скица с виза с „БТК“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „ВиК Йовковци“ ООД, за да се нанесат подземните комуникации, доколкото е установено, че през имота минава водопровод.

Жалбоподателят оспорва това писмо с твърдението, че кметът неоснователно отказва да внесе преписката в Общински съвет – Велико Търново, за да се произнесе последния по неговото искане  за учредяване на право на стоеж. Ето защо иска от съда да отмени индивидуалния административен акт - писмото на кмета с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г. и да задължи същия за внесе преписката в Общинския съвет за произнасяне по компетентност.

 

Съдът, като взе предвид жалбата и изпратената от ответника преписка, намира, че оспорваното писмо с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г. на кмета на Община Велико Търново не представлява индивидуален административен акт, подлежащ като такъв на съдебен контрол по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Съображенията на съда за този извод са следните:

На първо място, в случая не се касае за отказ по смисъла на чл. 21 от АПК, защото такъв е налице, когато компетентният административен орган преди всичко има задължение да се произнесе по направено искане с оглед на нормативно вменените му правомощия. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), правото на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява винаги след изпълнение на определен фактически състав, а именно - решение на общинския съвет, заповед на кмета на общината и договор за учредяване на правото на строеж. Заповедта на кмета и сключването на договора са въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет. Независимо дали става въпрос за възмездно или безвъзмездно учредяване на право на строеж, решението на общинския съвет да се пристъпи към разпореждане с общинската собственост, в полза на конкретно лице поставя условията пред кмета на общината, които той, като орган на местната изпълнителна власт, следва да съблюдава при сключване на договора. Във всички случаи, компетентен да учреди право на строеж обаче е общинският съвет със свое решение. След това решение, кметът на общината издава заповед и сключва договор. Единствено с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗОС, при която се учредява право на надстрояване и/или пристрояване на собственика на вече построена сграда в общински имот се прави изключение от общия принцип на учредяване на право на строеж, регламентиран в чл. 37, ал. 1 от ЗОбС, какъвто обаче настоящият случай не е. Обременяването на общински имоти с ограничено вещно право на строеж (суперфиция) е уредено в чл. 37 от ЗОбС като изключително правомощие на общинския съвет и след проведен публичен търг или публично оповестен конкурс и целта на закона е да се защити максимално общинският интерес. Условията и редът за сключване на договорите се определят с наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Не може да се дерогира императивната законова предпоставка решението за учредяване на право на строеж върху общински имот да е взето от общинския съвет. Учредяването на право на строеж представлява разпоредително действие с общински имот, което се решава от общинския съвет, които упражняват правата на собственика на общинската собственост. Субект на разпореждане на общинската собственост е единствено съответният общински съвет на основание правомощията по чл. 21 от ЗМСМА. Ето защо в случая, за да е налице отказ за учредяване на право на строеж, следва искането да е било адресирано до Общинския съвет Велико Търново. Такова искане обаче няма и съответно, изпратеното от сезирания орган – кмета на общината писмо – отговор с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г. няма как да представлява отказ да се издаде ИАА по смисъла на АПК. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита.

Нещо повече, следва да се посочи, че решенията на общинския съвет, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОбС също нямат качеството на индивидуални административни актове, тъй като не представляват властническо волеизявление на административен орган, а волеизявление на собственик за управление и разпореждане с общинско имущество. Тези актове на общинските съвети подлежат на оспорване пред съда по реда на чл. 45 от ЗМСМА, от предвидените в текста субекти. В този смисъл е трайната практика на ВАС (вж. например Определение № 8255 от 28.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2022 г., II отд.)

Отделно от изложеното обаче, както вече се каза, отказ (изричен или мълчалив) за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В случая, кметът на общината няма задължение да се произнася по заявление за учредяване право на строеж, тъй като компетентен да вземе решение в този смисъл относно имот, собственост на общината, е съответният общински съвет, а извършваните от кмета действия са част от процедурата, както всъщност и самият жалбоподател посочва (в този смисъл вж. напр. Определение № 4472 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2022 г., IV отд.)

Ето защо писмото на кмета на община Велико Търново с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г. има единствено уведомителен характер, не представлява отказ да се издаде административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, поради което жалбата против него следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното съдебно производство - прекратено.

Не може да се приеме, че в случая се касае и до изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл. 197 от АПК, защото кметът на общината няма право да разглежда по същество искането за учредяване на право на строеж, което е от изключителната компетентност на общинския съвет.

Не е налице и хипотезата на чл. 250 от АПК, защото защитата по чл. 250 от АПК е срещу фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, защита от неюридически действия на административен орган, т. е., защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая кметът на община Велико Търново е бил сезиран с искане от жалбоподателя и е бил длъжен след извършената проверка да отговори на подаденото искане. Именно такъв уведомителен, чисто информационен характер има писмо с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г.

 

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане и образуваното съдебно производство следва да се прекрати. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат претендираните разноски.

 

Затова и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд - Велико Търново, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.А. *** срещу Писмо с изх. № 94 – ММ-19262-2#1/30.03.2023 г. на кмета на община Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 266/2023 г. на АСВТ.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

Препис от определението на съда да се връчи на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: