Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-19 06.03.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На четвърти
февруари две хиляди и двадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1950 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Д. В.Д., гражданин на Р.Ф.,
роден на *** г. в гр. М., с адрес на територията на Република България: гр. Н.,
кв. „А.“, к-с „А.“ вх. *, ет. *, ап. *-*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Генерал Гурко“ № 38, ет. 1, чрез адв. Марияна Георгиева, против Решение № 160
от 08.08.2019г., постановено по гр. дело №622/2018 г. по описа на НРС, с което
съдът е приел за установено по молба на Национална спортна академия „Васил
Левски“ /НСА/, ЕИК *********, със седалище: гр. София, кв. Студентски град, ул.
„Акад. Стефан Младенов“ № 21, п.к.1700, представлявана от доцент - доктор проф.
Пенчо Гешев – Ректор, чрез пълномощника й Николай Димитров, АК - гр. Бургас, с
адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1,
в качеството на процесуален субституент на Държавата и на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ №17 - 19, с пълномощник ю.к.Н.Минкова по отношение на
Д.В.Д. с адрес: гр. Н., кв. „А.“, к-с „А.“ вх. *, ет. *, ап. *-* п.к. ****, с
пълномощник адв. Хр.Коларова - БАК, че Държавата е собственик на имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.6 гр. Н., ****, „А.“, вх. *,
ет. *, ап. *-*, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
51500.510.118 с предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35
кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
51500.510.118.1.5, 51500.510.118.1.9, 51500.510.118.1.7, над обекта
51500.510.118.1.20, съгласно нотариален акт № **, том ****, дело № ****/**.**.****г.,
вх. per.
№ ****/**.**.****г.,
дело №****/****г., Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № **, том
**, per.
№ ****,
дело № ***/**.**.****г. на нотариус Мария Бакърджиева, р-н на действие НРС
и е осъден да предаде владението върху
горепосочения имот на Държавата. Със същото решение въззивникът е осъден да
заплати и разноски по делото в полза на Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ 17 – 19, в размер на 300лв. - юрисконсултско възнаграждение,
както и в полза на Национална спортна академия „Васил Левски”, ЕИК *********,
представлявана от д-р Пенчо Гешев - ректор, с адрес: гр.София, Студентски град,
п.к. 1700, в размер на 4631.57 лева. Представя писмени бележки.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го счита за
недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Моли съда да го отмени като недопустимо,
поради наличие на хипотезата на чл. 299 от ГПК и да прекрати производство по
делото. В случай, че това искане не бъде уважено, моли решението да бъде
отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения в защита на тезата си.
Твърди, че поради процесуални нарушения първоинстанционният съд не е уважил
направеното с отговора на исковата молба доказателствено искане за служебно
изискване и прилагане към делото на посочени дела и решенията по тях, поради
което го е лишил от възможността за събиране на относими към спора
доказателства.
В срока предвиден в ГПК са постъпили писмени
отговори на въззивната жалба от „Национална спортна академия „Васил Левски“ гр.
София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 21, п.к.1700,
представлявана от проф. Пенчо Гешев - Ректор, в качеството на процесуален
субституент на Държавата и от Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
17 - 19, с пълномощник ю.к.Н.Минкова. В отговорите се твърди, че постановеното
от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, като се
изразява становище обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат се
съображения.
Предявеният иск пред районния съд е с правно
основание чл. 108 от ЗС.
При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
подадената въззивна жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Заявеното във въззивната жалба
твърдение за недопустимост на постановеното съдебно решение, позовавайки се на
актове на съда и на разпоредбата на чл.299 от ГПК, настоящата съдебна инстанция
намира за неоснователно. Съдът споделя изложеното от първоинстанционният съд,
относно допустимостта на предявения иск, тъй като НСА „Васил Левски“ в
качеството си на процесуален субституент на Държавата може да предявява искове
от свое име, а в случая Държавата е страна в производството, тъй като участва
чрез МРРБ. Неоснователни са твърденията, че тъй като висшето училище е водило
претенция по чл.97 от ГПК срещу праводателите на дружеството – продавач на
ответника по делото, то настоящото производство на основание чл.299 от ГПК е
недопустимо. Следва да се отбележи, че претенцията в настоящото производство е
по реда на чл.108 от ЗС и е насочена към неучастващо в предходните дела лице,
поради което производството по делото е допустимо. Настоящата съдебна инстанция
намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и
законосъобразно, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на НРС.
Безспорно е
установено по делото, че въззиваемата страна НСА „Васил Левски“ е висше учебно
заведение, осъществяващо дейността си използвайки държавна собственост и
получавана годишна държавна субсидия. В качеството му на държавно висше учебно
заведение му е предоставена държавна земя в гр. Несебър с конкретно установени
граници и в тези граници е осъществено мероприятие на Държавата, свързано с
дейността на учебното заведение. По делото е разпитан свидетел, назначена е
съдебно-техническа експертиза, събрани са писмени доказателства. Пред
настоящата съдебна инстанция е представен акт за публична държавна собственост
№ 9651/07.10.2019 г., по силата на който на основание чл.2 ал.2, т.2 и т.4, във
вр. с чл.68 ал.1 от ЗДС и Решение № 529/05.09.2019 г. на МС е актуван за
държавен ПИ с идентификатор 51500.510.118 с 2400 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, при проведена земеделска
реституция в полза на А.С.Р. и С.С.Ч. е възстановено правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ в местността „А.“ гр. Несебър върху лозя от 2,8 дка,
представляващи имот планоснимачен № 9388/1956 г. по плана на местността.
Установено е по делото, че местността „А.“ и местността “К.“ са идентични. С
акт за частна общинска собственост № ***/**.**.**** г. е актувана като частна
общинска собственост едноетажна панелна сграда с площ от 80 кв.м. и прилежащ
терен от 600 кв.м. С акт за частна общинска собственост № **** от **.**.**** г.
е актуван като частна общинска собственост терен с площ от 145,16 дка в
местността „А.“. Възстановените имоти на физическите лица са нанесени в
одобрения кадастрален план на гр. Несебър със заповед на кмета на общината,
като нововъведеният имот №794 е записан в разписния лист на наследници на С.Р.
– Заповед № 72/31.10.2000 г. на кмета на Община Несебър. Извършена е доброволна
делба на 25.04.2002 г., като са обособени три УПИ-та съответно ІV, ІІІ и ІІ –
794 в кв.1. В последствие реституирания имот е прехвърлен на „Спектър“ ООД чрез
покупко-продажба с нотариални актове №*, **, *** от 2002 г., като е извършена
промяна на регулационния план и от три имота е образуван един УПИ ІІ-794 в
кв.1, като дружество „Спектър“ е преобретател на въззивника в настоящото
производство Д.Д.. Последният се легитимира като собственик на процесния имот
въз основа на нот.акт № **, том ****, нот.дело №**** от **.**.**** г. и нот.акт
№ **, том **, нот.дело №*** от **.**.**** г. на нотариус Мария Бакърджиева,
прехвърлен му от „Спектър“ ООД.
По време на
висящността на спора между ищеца по настоящото дело НСА „Васил Левски“ – София
и „Спектър“ ООД, по повод на който е постановено решение по гр.д. №332/2004 г.
на НРС, дружеството е започнало и осъществило строителство в процесния имот,
като е изградило масивната жилищна сграда, в която се намира апартамента на
въззивника Д..
От заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот по решение
№ 214/15.01.2009 г. по гр.д. №706/2007 г. на БОС УПИ І-794 в кв.1 е идентичен с
ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КР на м. „А.“ в землището на гр. Несебър. В
този смисъл е установено, че процесният недвижим имот попада в сграда намираща
се в част от поземления имот, по отношение на който с решение на Народното
събрание от 20.02.2013 г. е наложен мораториум за срок от пет години върху
всички действия на разпореждане и строителни дейности относно поземлени имоти,
необходими за осъществяване на дейността на „Водна учебна спортна база на НСА
„Васил Левски“ – Несебър“, като мораториумът се отнася за територия с площ от
135,30 дка, в която са включени имоти частна, общинска и държавна собственост,
описани изрично в приложението към решението на Народното събрание, включая и
процесния имот.
Безспорно е по
делото, че на основание чл.10б от ЗСПЗЗ настоящия недвижим имот, в който е
жилището закупено от ответника по делото, е в хипотеза на осъществено от
Държавата мероприятие по силата на ЗСПЗЗ, което препятства възможността за реално
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи претендирани от собственици
и техни наследници.
Приемайки
посочената по-горе фактическа обстановка първоинстанционния съд е счел, че в
случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.92 от ЗС, която дава
възможност на собственика на земята по силата на приращението да стане собственик
на построеното върху нея.
Позовавайки се
на Решение № 214/15.01.2009 г. по в.гр.дело №706/2007 г. по описа на БОС, с
което е прието, че Държавата и НСА „Васил Левски“ са собственици на недвижимия
имот предмет на правния спор, съдът е приел, че продавачите по първия
нотариален акт не са придобили валидно правото на собственост, поради което то
е непротивопоставимо на действителния собственик на имота – Държавата и НСА
„Васил Левски“.
Във въззивната
жалба, досежно незаконосъобразността на първоинстанционния акт, са изложени
оплаквания в шест пункта, по част от които съдът се е произнесъл в досегашното
изложение. Настоящата съдебна инстанция намира всички оплаквания за
неоснователни, като за пълнота следва да отбележи, че основният спор между
страните в производството е свързан с това, дали решение №214/15.01.2009 г. по
в.гр.д. №706/2007 г. по описа на БОС е обвързващо по отношение на страните в
настоящото производство. От значение е и вписването на исковата молба
респективно отбелязването на съдебното решение по смисъла вложен в Правилника
за вписване и Закона за собствеността. Вписването на исковата молба по чл.108
от ЗС има само оповестително действие – дава гласност относно имота и правния
спор, но не създава правна защита на лицата, които са закупили имота от
несобственик, без значение дали вписването е станало преди или след вписването
на исковата молба. В този смисъл е и решение №68 от 20.02.2012г. по гр.д. №719/2011г.
на ВКС, Първо г. о., в което е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ
актове по принцип имат оповестително действие, а защитно действие – само в
изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 от ЗЗД, чл.32 ал.3 от ЗС, чл.88
ал.2 от ЗЗД, чл.135 ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. В този смисъл, при наличие
на висящ ревандикационен иск по чл.108 от ЗС исковата молба по който е вписана
след сделката, по която ответникът е продал имота на трето лице, последното е
обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, по което искът е уважен,
което произтича от разпоредбата по чл.226 ал.3 от ГПК. Тази обвързаност не е
обусловена от вписването на исковата молба по чл.108 от ЗС или отбелязване на
решението по уважения ревандикационен иск. Разпоредбата на чл.226 ал.1 от ГПК
сочи, че независимо от това дали е участвал като страна по делото,
преобретателят на имота във всички случаи е обвързан от СПН на постановеното
решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижим
имот. Вписването на исковата молба по чл.108 от ЗС, което има само
оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице –
преобретател в хипотезата на чл.226 от ГПК по силата на пресъдено нещо на
постановеното решение. При това положение се налага изводът, че постановеното
решение по чл.108 от ЗС има обвързващо значение и по отношение на въззивника.
В обобщение
следва да бъде посочено, че процесният терен е държавна собственост и на
основание чл.92 от ЗС, построеното върху него по силата на приращението, също е
държавна собственост /при липса на учредено право на строеж/, като същото се
отнася и до построения в сградата апартамент, собственост на въззивника. Това
налага постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
На въззиваемите
страни НСА „Васил Левски“ и Държавата,
представлявана от МРРБ и Областна управа – Бургас следва да бъдат присъдени
направените разноски, които за първата страна, видно от представения списък по
чл.80 от ГПК, са в размер на 2400 лева, а за Държавата – в размер на 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 160 от 08.08.2019 г., постановено по гр. дело №622/2018 г. по описа
на Районен съд - Несебър.
ОСЪЖДА
Д. В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. в гр. М., с адрес на територията на
Република България: гр. Н., кв. „А.“, к-с „А.“ вх. *, ет. *, ап. *-*, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 38, ет. 1, чрез адв. Марияна
Георгиева, да заплати на Национална спортна академия „Васил Левски“ /НСА/, ЕИК
*********, със седалище гр. София, кв. Студентски град, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 21, п.к.1700, представлявана от доцент - доктор проф. Пенчо Гешев –
Ректор, чрез пълномощника й Николай Димитров, АК - гр. Бургас, с адрес на
адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 50, ет. 1, сумата от
2400 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д. В.Д., гражданин на Р.Ф., роден на *** г. в гр. Москва, с адрес на
територията на Република България: гр. Н., кв. „А.“, к-с „А.“ вх. *, ет. *, ап.
*-*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 38, ет. 1, чрез адв.
Марияна Георгиева, да заплати на Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
№17 - 19, чрез Областен управител на Област – Бургас, представляван от пълномощник
юк. Н.Минкова, сумата от 300 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.