РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Перник, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500408 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Мария Милушева въззивно гр. дело № 00408 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А. А.-М“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Я. С., против решение № 30/29.03.2021 г., постановено по гр.д. №
263/2020 г. по описа на Районен съд-Брезник в частта му, с която жалбоподателят е
осъден основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на С. М. Д. сумата от 6 000
лева / шест хиляди / лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от разкъсно-контузна рана по предна повърхност на
подбедрицата на ляв крак, които вреди са настъпили в резултат от счупване на решетка
на отводнителна система на открит басейн в ***, находящ се в землището на ***,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Решение № 30/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 263/2020 г. по описа на
Районен съд-Брезник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният
от С. М. Д. срещу „А. А.-М“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86
ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 6 000 лева (шест хиляди) лева
до пълния предявен размер от 8000 лева (осем хиляди лева), представляващи
обезщетение за горепосочените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
В жалбата са наведени подробни съображения за неправилност на
1
първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че решението е
незаконосъобразно, мотивите на съда лежат на догадки и предположения и не са
съобразени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според
жалбоподателя по делото липсват доказателства, че на ***г. ищцата е посетила
стопанисвания от него обект с плувен басейн. Твърди, че диспозитивът на решението
не съответства на петитума на исковата молба, в която се претендира обезщетение за
прободна, а не както е приел районният съд за разкъсно-контузна рана. Поддържа, че
по делото не е доказано раната на ищцата да е причинена във връзка с нейно
посещение на процесния басейн. На следващо място счита, че показанията на
свидетелката Л. С. не следва да се кредитират от съда. Посочва още, че поведението на
ищцата е било противоправно, тъй като не е влязла в басейна през стълбите, а се е
подготвила да скочи в него, стъпвайки на решетките. Ето защо счита, че размерът на
обезщетението е необосновано завишен. Поради изложеното, жалбоподателят моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният срещу него иск да бъде
изцяло отхвърлен. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - С. М. Д. не е подала писмен отговор в
законоустановения срока по чл. 263, ал.1 ГПК и не е взела становище по делото.
Пернишкия окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, прие следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав прима, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на Районен съд
– гр. Брезник е неправилно в частта, в която е определил дължимото от ищеца
обезщетение поради следните съображения:
Делото е образувано по повод искова молба, в която се твърди, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от претърпян на ***г. инцидент. Ищецът уточнява, че
на посочената дата е посетил плувен басейн, находящ се в *** и стопанисван от
ответното дружество – „А. А. – М” ЕООД – гр. Б.. Твърди се, че около 12.30 часа
ищцата отишла на басейна, заедно с дъщеря си и приятеля й И. С. Р.. След като се
настанили, ищцата решила да влезе в басейна и точно преди да скочи, усетила, че крака
й пропада в отводнителната решетка на басейна. Непосредствено след излизането си от
водата, ищцата установила, че има кървяща рана на крака. След като с приятелят й и с
хора от персонала не успели да спрат кръвотечението, ищцата посетила ЦСМП към
МБАЛ „Р. А.” – гр. П., където раната била превързана. Впоследствие, обаче, болката
нараствала, което наложило повторен преглед. При последния било установено, че
парчетата на отводнителната решетка са проболи крака на ищцата около 10 см.
навътре. Тъй като раната била доста дълбока и сериозна, възстановителния период
продължил около два месеца, през което време ищцата търпяла болки и страдания.
Претендира 8 000 лева неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска, като го счита за неоснователен. Намира за недоказано
твърдението, че ищцата е посетила стопанисвания от него басейн, предвид липсата на
представени с исковата молба доказателства за това. В тази връзка посочва, че на
служителите на басейна не им е известен такъв инцидент. Намира за противоречиви
2
представената медицинска документация по отношение характера на полученото
нараняване. Алтернативно релевира възражение за съпричиняване, като намира, че
поведението на ищцата е в причинна връзка с вредоносния резултат. Посочва, че
поведението на ищцата е противоправно и е в нарушение на действащите на
територията на басейна правила за ползване на водното съоръжение. Уточнява, че
решетките около басейна служат за отводняване и пречистване на водата и върху тях
не се ходи и стъпва, а още по-малко да се ползват за място, от където да се влезе в
басейна. За последното има осигурена стълба за влизане в басейна, от където следва да
се влиза във водата. На следващо място ответника посочва, че скачането в басейна е
абсолютно забранено, за което на няколко места около басейна са поставени
информационни табели.
Когато са нарушени или застрашени правата и законните му интереси, всеки
гражданин има право на защита. Такава защита въплътяват разпоредбите на чл.45 и
чл.49 ЗЗД. Законовият текст на чл.45 ЗЗД гласи: „Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму”, а този на чл.49 ЗЗД: „Този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа“. По настоящото дело е безспорно, че вредите се
претендират на основание неизпълнение на задължения от страна на служител на
ответното дружество, поради което правното основание на иска е чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
По дефиниция, за да е налице деликт, следва да са осъществени кумулативно
няколко законови условия, като липсата само на едно от тях води до извод за
неосъществен фактически състав и съответно – до липса на деликт. Трябва да е налице
деяние, било то действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието и
причинно-следствена връзка между него и противоправния резултат. Вината се
презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), без значение на формата й – дали е налице пряк,
евентуален умисъл или небрежност, може да се отрази на размера на дължимото
обезщетение, в случай, че се докаже наличието на останалите, изброени по-горе
предпоставки за реализиране на отговорност.
По делото са разпитани свидетели, оформени условно в две групи – тази на
ищцовата страна и тази – на ответната. Досежно свидетелските показания настоящият
състав намира, че последните, следва да се преценяват през призмата на
заинтересоваността на свидетелите от тезата на страната, спрямо която са в
близки отношения. От разпитаните по делото свидетели – И. С. Р. и И. С. М., се
установи, че ищцата на посочената в исковата молба дата се е намирала на територията
на плувния басейн, стопанисван от ответното дружество. Настоящия съдебен състав,
подобно на първостепенния съд, кредитира показанията на свидетелите, разпитани на
страната на ищцата, доколкото същите се подкрепят и от останалите събрани
доказателства, в т. ч. и медицинската документация. От приетото по делото
искане/назначавен за образна диагностика от ***г. се установява, че ищцата е посетила
ЦСМП към МБАЛ „Р. А.” – П. още същия ден, като при прегледа е установено
нараняване – повърхностна травма на подбедрица, неуточнена. За това свидетелства и
разпитания като свидетел д-р В. И. Д., който макар и не в детайли, си спомня
въпросния случай. Свидетелства, че на въпросния ден е пристигнала за преглед жена, с
твърдения за нараняване, случило се на плувен басейн.
Установи се от изслушаната и неоспорена съдебно-медицинска експертиза, че
при инцидента ищцата е получила разкъсно-контузна рана по предна повърхност на
лява подбедрица в средна трета. Установява се, че поради възпаление на раната се е
наложило извършването на инцизия и отстраняване на кръвните съсиреци и
нежизнеспособните тъкани, след което е поставен дренаж.
Съдът не споделя възражението на въззивния жалбоподател, че диспозитива на
3
атакувания съдебен акт не отговаря на петитума на исковата молба. Доколкото в
случая се касае за нараняване от медицински характер, то последното следва да бъде
изяснено по своя вид и характер от лице със специални знания, каквото е вещото лице,
извършило допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Независимо, че ищцата е
посочила в исковата си молба „прободна“ рана, то задължение на съда да се съобрази с
характера и вида на причиненото увреждане така, както е посочено от вещото лице, а
не както е посочено с исковата молба, доколкото от ищеца не се изисква да има
медицински познания, които да й помогнат да определят правилно вида на
нараняването й.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
доказани фактите и обстоятелствата, обуславящи ангажиране на отговорността на
ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата болки и
страдания.
По отношение на второто изложено във въззивната жалба възражение, а
именно: това по отношение на присъдения размер, настоящия съдебен състав намира
същото за основателно.
За да постанови обжалвания акт, първостепенния съд е приел, че обезщетение в
размер на 6 000 лева ще обезвъзмезди ищцата за претърпените, вследствие на
настъпилия инцидент, болки и страдания. Настоящия съдебен състав намира, че така
определен, размера на обезщетението не кореспондира със събрания доказателствен
материал, както и с утвърдената съдебна практика.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и морални болки и страдания, съдът приема за достатъчна сумата от 2
000 лева.
При определяне на размера на обезщетението, съдът отчита най – вече вида,
характера и мястото на уврежданията - разкъсно-контузна рана по предна повърхност
на лява подбедрица в средна трета. Съдът съобрази обстоятелството, че
възстановяването на ищцата е продължило около 2 месеца, през което време същата е
изпитвала силни болки и неудобства, свързани с лечението, като в в първите три
седмици същите са били с по-силен интензитет. Взе се предвид и факта, че ищцата се е
възстановила напълно, което сочи, че за в бъдеще не се очаква същата да търпи
неудобства и болки от нараняването. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 2 000
лева, ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира
отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Пред районния съд, обаче, ответното дружество своевременно е релевирало
възражение за съпричиняване, което, като намерило място и във въззивната жалба,
следва да се разгледа от контролната инстанция.
В константната си практика, а и в създадената по новия съдопроизводствен ред
на чл.290 ГПК задължителна практика /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д.
4
№ 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства приема, че в случая е
налице приложението на цитираната хипотеза на правната норма. Вследствие на свое
противоправно поведение, което е в пряка причинно- следствена връзка с причинената
вреда ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, което
обстоятелство безспорно се установява от събраните по делото доказателства. От
последните се установи, че ищцата не е ползвала предназначените за влизане във
водата стълби, а е предприела влизане в басейна, стъпвайки на отводнителните
решетки. На следващо място, същата е предприела действия по скачане в басейна,
което е в разрез с установените на водното съоръжение правила.
Предвид установеното и поведението на пострадалия, приносът на последния за
вредоносния резултат следва да се определи в размер 1/4 за нея. Когато увреденото
лице допринесе за настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, като дължимото на това лице обезщетение подлежи на намаляване съобразно
приетия процент на съпричиняване. С оглед изложеното въззивнанта жалба, в частта,
касаеща релевираното възражение за съпричиняване, се явява основателна до размера
на сумата 500 лв., представляваща 20% от определения по чл. 52 ЗЗД размер на
обезщетението.
С оглед мотивите, посочени по-горе, настоящия съдебен състав намира, че
въззивната жалба се явява основателна до размера от 1500,00 лева.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както
направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на
първоинстанционното производство разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК и съобразно претендираните такива. Досежно разноските в
първата инстанция, на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 424,00 лева,
представляваща разликата между дължимия се размер на разноските (570,00 лева) и
този, присъден с първоинстанционното решение (146,00лева), доколкото решението на
5
БРС в тази му част следва да бъде потвърдено.
На въззивния жалбоподател, съразмерно с уважената част от жалбата, следва да
му бъдат присъдени и разноски във въззивното производство в общ размер на 592,50
лева.
По делото са представени доказателства за направени разноски от въззиваемата
страна в размер на 630,00 лева – за адвокатско възнаграждение. При този изход на
делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от жалбата а именно: 157,50лв. На въззиваемата страна следва да се
присъдят и разноски в първоинстанционното проиводство. С оглед уважената част от
иска, на същия следва да бъдат присъдени такива в размер на 342,00 лева, поради и
което решението на БРС в тази му част, следва да бъде отменено за сумата над 342,00
лева (до присъдения размер от 822,00 лева).
Мотивиран от горното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 30/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 263/2020 г. по
описа на Районен съд-Брезник, с което ответникът „А. А. – М“ ЕООД гр. Б., с ЕИК:
*********, с адрес: ***, представлявано от управителя А. А. А., е осъден да заплати на
С. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от разкъсно-контузна рана по предна повърхност на подбедрица на ляв крак, които
вреди са настъпили в резултат от счупване на решетка на отводнителна система на
открит басейн в ***, находящ се в ***, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения иск
за сумата над 1500 лева, както и в частта, в която „А. А. – М“ ЕООД гр. Б., с ЕИК:
********* е осъден да заплати на С. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** разноски
в размер над 342,00 лева , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск по
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу „А. А. – М“ ЕООД гр. Б., с ЕИК: *********, с адрес: ***,
представлявано от управителя А. А. А. за сумата над 1500 лева до първоначално
уважения размер от 6000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалвана част, с която искът за
неимуществени вреди е уважен за сумата до 1500 лева, както и в частта, в която „А.
А. – М“ ЕООД гр. Б., с ЕИК: ********* е осъден да заплати на С. М. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: *** разноски в размер до 342,00 лева.
ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А. А.
– М“ ЕООД гр. Б., с ЕИК: ********* сумата от 592,50 лева, представляваща направени
във въззивното производства разноски, както и още 424,00 лева, направени в
първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА „А. А. – М“ ЕООД гр. Б., с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на С. М.
Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 157,50 лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски, съобразно с отхвърлената част от въззивната
жалба.
ПОТВЪРДЖАВА решението в останалата обжалвана част.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7