РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110215536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № ************г., издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000 /две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 24 месеца.
В жалбата си И. В. оспорва фактическите констатации в акта. Твърди че,
не е управлявал моторното превозно средство. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява.
Представлява се от адв. В. Ч.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска
от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2024г. около 10:10 часа в гр. София по ул. „З. М.“
жалбоподателят И. В. управлявал л.а. „Ф. С.”, с ДК № *******. Свидетелите
М. Бонев и Р. Рачев осъществявали обход на маршрут, движейки се по ул. „Т.
А.“ и завили по ул. „З. м.“, когато видели движението на лекия автомобил.
Автомобилът спрял срещу посоката на движение. Свидетелите извършили
проверка на водача на превозното средство, а именно жалбоподателя В.. В
автомобила бил и св. В.. На водача била предоставена възможност да бъде
изпробван с техническо средство – дрегер за употреба на алкохол и
наркотични вещества или техните аналози. Жалбоподателят бил тестван за
алкохол, но отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и /
или техните аналози, поради което на същия бил съставен талон за
медицинско изследване.
За така констатираното св. Б. съставил АУАН, в който описал
фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на
соченото административно нарушение.
В последствие било издадено НП № *************г., издадено от
началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв.
на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Б. и Р., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи, справка-
извлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя
административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с
2
време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно
съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа
на жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните аналози, / тази им част те намират
потвърждение в издадения талон за медицинско изследване/. Свидетелите са
подробни и логически единни в разказа си относно възприетото движение на
моторното превозно средство, спирането на автомобила, препаркиране на
същия. Показанията на свидетеля В. съдът не кредитира. В систематичното им
съдържание се отчита вътрешна нестабилност и противоречие.
Тъй като кредитираните от съда гласните доказателствени средства
подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като
писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия,
респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в
синхрон с АУАН е отразеното талон за медицинско изследване и справка-
извлечение за нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят,
респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да не е управлявал
3
моторното превозно средство. Доказателствената съвкупност ясно сочи не
само факта такова управление да е осъществено, но и обстоятелството,
свързано с посоката на движение на автомобила и паркирането на същия.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателят
да е управлявал моторно превозно средство като е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за наличие за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози. Заради отказа е издаден талон за медицинско изследване
приложен към делото. Това нарушение отразява конкретно съзнателно волево
поведение на водача концентрирано в липсата на активно поведение, когато
такова се изисква - да бъде изпробван с техническо средство.
Наложеното му административно наказание –глоба и лишаване от право
да управлява МПС е в рамките на законоустановеното, адекватно е на вида и
тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и
достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техните аналози е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил, бил е поканен да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена
проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят, е дали е бил употребил наркотично вещество или техните
аналози. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническо средство
/независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил такива или не/
И.ов е осъществил от обективна страна състава на административното
нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана
4
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината- пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, имал е формирани представи в съзнанието си за обстоятелствата, при
които действа.
Не са налице основания за приложение на ЗАНН.
Предвид изхода на производството И. В. В. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ №
**************г., издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с
което на И. В. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 2
000 /две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА И. В. В. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5