ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450
гр.Пeщера, 13.08.2019 г.
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Атанаска Павлова
като разгледа докладваното от съдия Павлова
гр. дело №
857 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 251 ГПК
Образувано е по молба вх. № 4253/12.07.2019
г., подадена от Л.А. и К.А., ответници по иск с правно основание по чл. 32 ЗС, чрез процесуалния им пълномощник адв. Сл.Д., с
която се иска на основание чл. 251, ал. 1 ГПК тълкуване на постановеното
Определение № 321/12.06.2019г. с което съдът е допълнил решението си в частта
за разноските, да бъде тълкувано в частта, с която е възложил разноските на
собствениците и ползвателя- като се определи каква част се възлага на собствениците
/ двамата молители /и каква на ползвателя- третия ответник С.А..
В срока за отговор по чл. 251, ал. 3 ГПК
е постъпил отговор от Т.Б., чрез адв.
Дим. В., която счита молбата за неоснователна.
В срока да отговор по чл. 251 ал. 3 от ГПК не е постъпил такъв от ответника С. А..
Съдът счита, че случая не предполага
призоваване на страните в открито заседание съгласно чл. 251, ал.4 ГПК, поради което се произнася
с настоящето определение в закрито заседание.
Молбата за тълкуване е подадена от
заинтересована страна/ осъдената страна да заплати разноските/, като няма данни
определението да е било изпълнено.
Съдът като се съобрази с определението,
постановено по делото, и становищата на страните прие за установено следното:
С Определение № 321 от 12.06.2019 г. по
делото съдът е осъдил Л.С.А., ЕГН **********, С.Л.А. ЕГН ********** и К.С.А.,ЕГН
**********,***, да заплатят на Т.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 481,68 лева, представляваща
разноски по делото. Със същото определение е осъдил Л.С.А., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.Б., ЕГН **********, сума
в размер на 151,66 лева, представляваща разноски по делото. Определението е
могло да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Определението е връчено на Л.А. и К.А.
на 26.06.2019г., на С.А. на 19.06.2019г.
и на Т.Б.,чрез адв. Д. В. на 25.07.2019г.,
тоест молбата за тълкуване на определението е била депозирана в срока за
обжалването му.
Съгласно нормата на чл. 251 от ГПК на
тълкуване подлежат влезлите във формална
законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени
и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив/определение по
ч. г. д. № 163/2010 г. ВКС, първо г. о./. Молбата за тълкуване на решението/определението
не е ограничена със срок и ВКС тълкува разширително правилото, че се тълкуват
само влезли в сила решения (Определение № 625 по ч. гр. д. № 574/2011 г., I г.
о., Определение № 559 от 3.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4015/2015 г., IV г.
о., ГК).
Ето защо макар и преждевремменно заявена, същата е допустима. Още повече и че
към настоящия момент определението, чието тълкуване се иска, вече е влязло в
законна сила, тъй като не е било обжалвано.
По същество обаче съдът намира молбата
за неоснователна.
Тълкуването по чл. 251 ГПК
е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в
законна сила решения, и приравнените на тях определения, които са неясни или
двусмислени и този им порок е обективиран в диспозитива. Неясно е това съдебно
решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на
решението, т.е. да се изведе ясно и недвусмислено формулираната и изразена воля
на съда. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от
посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен
акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда,
който го е постановил, като се изхожда от мотивите на тълкуваното решение. Диспозитивът на
решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или
двусмисленост, което го прави неизпълним. С молбата за тълкуване не може да се
разрешава наново правният спор, а се извършва произнасяне по евентуални
неясноти в решението във връзка с прилагането на правните му последици. В този
смисъл не се преценят отново доказателства или факти по случая, а от мотивите
на акта се извежда действителната воля на съда, обективирана в диспозитива му.
Затова предназначението на това допълнително решение по тълкуване е да изясни констатациите на съда
съобразно мотивите, а не чрез него да се постигне резултат, различен от вече
постановеното определение, дори и да е неправилно.
В конкретния случай в диспозитива на Определение
№ 321/12.06.2018 г., е осъдил Л.С.А., ЕГН **********, С.Л.А. ЕГН ********** и К.С.А.,ЕГН
**********,***, да заплатят на Т.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 481,68 лева, представляваща
разноски по делото. Като в мотивите си е
посочил, че Л. и К. А. са собственици на 4/6 ид.ч. от имота предмет на
разпределение на ползването, а С.А. е носител на самото право на ползване върху
тези 4/6 ид.ч. Поради тези съображения съдът е достигнал до извода, че следва
да осъди и тримата да заплатят разноските на ищцата. Ясна
е волята на съда, транспонирана е и в диспозитива, поради което и същата не се
нуждае от тълкуване. Ако страната не е била съгласна с така постановеното
разпределение на разноските е могла да обжалва определението или да иска
допълването му, а не да иска неговото тълкуване. Ето защо молбата за тълкуване
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 251 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 4253/12.07.2019 г., подадена от Л.А. и К.А., чрез процесуалния им пълномощник
адв. Сл.Д., по гр. д. № 857/2017 г. като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на основание чл. 251 ал. 5
от ГПК пред Окръжен съд –гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: