РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. гр. Хасково, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200188 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И. В. М. от град Хасково, срещу Наказателно
постановление № 21-1253-001060 от 04.08.2021 г. на Началник Група Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по
чл. 150 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, накърнили правото на защита на жалбоподателя.
Сочи се конкретно такова, изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково като
незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. М. П. заявява, че поддържа жалбата. Излага нови
твърдения, че във връзка с негово заболяване се наложило жалбоподателя да
вземе медицински изследвания от лаборатория, намираща се в близост до
мястото, където му била извършена проверката от контролните органи. В
хода по същество развива конкретни аргументи за основателност на жалбата,
в това число и довода, че административно наказващия орган не е извършил
преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, което представлявало
процесуално нарушение при издаване на НП. Моли за отмяна на обжалваното
НП, а при условията на евентуалност за неговото изменение чрез редуциране
размера на наложеното с него административно наказание „глоба“до
минималния такъв.
Административнонаказващият орган – Началник - група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат взети
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 06.07.2022г. свидетелите Д. Д. Б. и К. З. К., и двамата заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Хасково били на работа. Около 13:10 часа, до магазин „ Чочко“ на бул.
„Съединение“ в гр.Хасково, те спрели за проверка движещ се в посока бул.
„Васил Левски“ л.а. марка „Форд“ модел „Мондео“, с рег. № ******,
управляван от жалбоподателя И. В. М.. В хода на проверката установили
самоличността на водача и след извършване на справка чрез служебен таблет
2
и справка с дежурния, установили, че на водача били отнети всички
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При проверката
водачът обяснил, че е наясно, че всички контролни точки са му били отнети.
С оглед тези констатации и след като достигнали до извод, че водачът бил
загубил правоспособност за управление на МПС, на същата дата, срещу И. В.
М., на място и в негово присъствие, от Д. К.ов Б. – мл. автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Хасково бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 449508 за
нарушениe по чл. 150 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в графата
за обяснения и възражения вписал, че няма възражения. Същият бил
уведомен за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на
акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
06.07.2021 г., според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция на основание чл.53 от
ЗАНН и по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП в максималния предвиден в санкционната
норма размер от 300 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Д. Б. и К. З. К.
относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина по
който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали,
изложени в АУАН, в частта за която имат преки и непосредствени
впечатления и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. По отношение на тяхната правна
оценка, което се явява довод по същество, изложеното от тях ще бъде
обсъдено на съответното място по – долу в изложението на правните изводи
на съда.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, ДВ бр. 60 от 2020
г., в сила от 7.07.2020 г., всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4,
а според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. Съгласно санкционната норма на чл. 177 ал.1, т.2 от
ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Следователно - деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното на процесуално основание. Налице са необходимите
4
реквизити съобразно нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, АУАН и НП
са издадени в законните срокове, от компетентни органи в кръга на техните
правомощия, конкретно е посочена датата и мястото на твърдяното
нарушение, описано е ясно и недвусмислено в какво се изразява същото.
Индивидуализиран е нарушителят, дадена е правилната правна квалификация
на нарушението и е посочена приложимата санкционна разпоредба.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят И. В. М. от град Хасково е управлявал и
следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка
„Форд”, модел „Мондео”. Към този момент обаче същият е нямал
правоспособност, даваща му правото да управлява МПС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като поради
отнемането на всичките му контролни точки е загубил същата по реда на чл.
157 ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че са му
отнети всички контролни точки, респективно - че е загубил
правоспособността си. Това се установява не само от свидетелските
показания по делото, но и от приложената и приета като доказателство
Справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е бил наказван
неколкократно за същото нарушение и многократно за други такива по ЗДвП.
Това показва също, че от субективна страна жалбоподателят е действал
умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от същото и
се е отнесъл безразлично към тях. Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна и субективна страна признаците на състава на
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. случая материалният
закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност и в
съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът не споделя довода на упълномощения процесуален представител
на жалбоподателя за липса на преценка на чл. 28 от ЗАНН при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Преценката за
5
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е
изразена от административнонаказващия орган със самия факт на издаването
на НП, респ. - налагането на санкция на извършителя на нарушението.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение съобразно разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН, очертаваща задължителните реквизити на НП, още повече, че се касае
до преценка по същество, която няма пречка да бъде направена за пръв път от
съда. В рамките на тази преценка, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава. Дори напротив - обществената
опасност на деянието е завишена, тъй като се управлява МПС от
неправоспособно лице, което води до рискове за живота и здравето на
другите участници в движението. Наред с това, доказателствата сочат и на
обществена опасност на дееца, с оглед констатираните многобройни
наказания на жалбоподателя за нарушения по ЗДвП, в това число и идентични
с процесното такива. От приложената справка за нарушител/ водач се
установаява, че последното СУМПС, издадено на жалбоподателя е било със
срок на валидност до 18.12.2007г. Въпреки това и въпреки многократно
налаганите му санкции за нарушения по ЗДвП, в това число такива по чл. 100
ал.1 т.1 и по чл.150 от ЗДвП, същият е продължавал в годините да управлява
МПС, видно от хронологията на издаваните му НП. Това озаначава, освен
всичко друго, че предишните административни наказания, налагани на
жалбоподателя за нарушения на разпоредбите на ЗДвП, не са произвели своя
поправителен и превантивен ефект върху него. Ето защо, съдът счита че
липсват предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно,
респ. за приложението на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и в този
смисъл приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на
закона.
Що се касае до твърденията на жалбоподателя, че му се наложило да
вземе медицински изследвания от лаборатория, находяща се в близост от
мястото, на което е бил спрян за проверка, следва да бъде посочено, че
същите останаха недоказани в настоящото производство. Дори и да бяха
доказани обаче, според съда същите не обосновават извода за маловажен
6
случай на административно нарушение, като следва да се отчете и
обстоятелството, че пред жалбоподателят е стояла възможността да избере и
друг начин за придвижване с цел снабдяване с твърдените медицински
изследвания, несвързан с управление на МПС от негова страна, респ - с
извършване на процесното административно нарушение.
Наложеното за това нарушение административно наказание е
определено правилно, отчетени са всички обстоятелства от значение за
отговорността на санкционираното лице, като наказанието е съобразено с
целите на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл и в светлината на гореизложените
доводи за многобройните предходни санкции на жалбоподателя по ЗДвП и
липсата на поправителен ефект от същите, съдът напълно споделя преценката
на административнонаказващия орган относно отегчаващите отговорността
факти, от значение при индивидуализация на наказанието, определено в
максималния предвиден размер, обосновано и в съответствие с материалния
закон.
По изложените мотиви, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното с нея НП – правилно и законосъобразно, поради което ще следва
да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление № 21-1253-001060 от
04.08.2021 г., на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
7