№ 409
гр. Пловдив, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20235300900750 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240 ЗЗД, по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „НЮ
РЕВИТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, чрез адв. Т. Т., АК-Хасково, с която са
предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД срещу
„АВИАМАШЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив и Х.В.Б., гр.***, за
солидалното им осъждане да му заплатят сумата от 125 040,00 лева, представляваща
получена главница по Договор за заем от 05.08.2021г., както и сумата от 101 040.00 лв.,
представляваща неустойка по чл.4 от Договор за заем от 05.08.2021г., ведно със
законна лихва върху горните суми от депозиране на исковата молба до пълното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем от 05.08.2021г.,
по силата на който е превел на ответника „АВИАМАШЕНЕРГИЯ“ ООД по банков път
сумата от 24 000 лв., която ответникът се задължил да върне до 25.08.2021г. Солидарен
длъжник, съгласно договора, бил и ответникът Х. В. Б.. След изтичане на падежа на
задължението и до датата на предявяване на иска ответниците не изпълнили
задължението си за връщане на сумата. Страните уговорили в чл. 4 от Договора за
заем и неустойка в размер на 0.5% от дължимата сума за всеки един ден просрочие,
като до датата на подаване на исковата молба забавата била 842 дни, от 26.08.2021г. до
13.12.2023г., включително, била дължимата неустойка - 101 040.00 лв.
1
В хода по същество моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно претендираните суми, като исковете бъдат уважени като основателни и
доказани при условията на пълно доказване.
Ответникът „АВИАМАШЕНЕРГИЯ“ ООД не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. Не взема становище по делото. ктивно съединени
искове
Ответникът Х. В. Б. е подал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Твърди, че договорът за заем не е
подписан от представител на ищеца, поради което последният не е материално
легитимиран да търси изпълнение по него, като подписът на управител е положен след
подписване на договора, за целите на настоящото производство. Оспорва да се е
задължил солидарно да отговаря за изпълнение на задълженията на заемополучателя,
тъй като в съдържанието на договора няма изрично негово изявление за това, а
евентуално сочи, че задълженията му са погасени на осн. чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради
непредявяване на иск спрямо него, като поръчител, в шестмесечен срок от настъпване
на падежа на задължението. Счита, че клаузата за неустойка, уговорена в договора, е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като не е ограничена със срок
или краен предел, а претенцията надвишава главницата над четири пъти. Прави извод
за уговарянето и извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради това, че освен уговарянето на неустойка се твърди и наличието на
солидарна отговорност, поета при условията на поръчителство от физическото лице Х.
В. Б., имащи една и съща цел - да се обезпечи задължението на заемодателя, поради
със самото сключване на договора, добрите нрави са били нарушени, за заемодателя е
уговорено двойно обезпечение, веднъж с уговорената неустойка и втори път с
уговарянето на солидарна отговорност, като предвидената неустойка се явява
инструмент за допълнително кумулиране на парични средства, излизайки по този
начин извън рамката на нейните присъщи функции и най-вече на пряката задача да
обезпечи изпълнението.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски. Не
изразява становище в хода по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните
и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения по делото и неоспорен от ответниците договор за заем се
установява, че страните са постигнали съгласие за сключване на договор за заем от
05.08.2021 г., при което ищецът, в качеството си на заемодател, се е задължил да
преведе по банкова сметка на ответното дружество – „Авиамашенергия“ ООД сумата
от 24000 лв., а последното се е задължило да я върне до 25.08.2021 г., като ответникът
2
Б. е посочен като страна по договора – солидарен длъжник и е подписал същият като
представител на дружеството заемател и на лично основание, като солидарен длъжник.
Съгласно чл. 4 от процесния договор за заем, ако заемателят е в забава за
връщане на която и от дължащите суми в уговорения срок на цялата заета сума, той
дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума (главница и/или лихва) за всеки
просрочен ден. Посочено е също, че неустойката се изчислява върху сумата от заема,
която не е върната, натрупаните и неустойки.
Съгласно приетото без възражения на страните заключение по допуснатата ССЕ,
което съдът възприема изцяло като компетентно, обосновано и категорично, сумата,
предмет на договора за заем, в размер на 24 000 лв., е усвоена на 05.08.2021 г. по
сметка на ответното дружество „Авиамашенергия“ ООД, а размерът на уговорената в
чл. 4 от договора за кредит сума като неустойка в размер на 0,5% на ден върху заетата
сума от 24 000 лв., за периода от 26.08.2021 г. до 13.12.2023 г. е в размер на 100 800,00
лв.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Доколкото договорът за заем е реален, то той се
счита сключен при предаване на паричната сума на заемателя, след постигнатото
съгласие на страните.
Не се оспорва от ответниците, а и от приложеното към исковата молба копие от
платежно нареждане на „НЮ РЕВИТАЛ“ ЕООД от 05.08.2021 г. се установява, че
ищецът е превел по сметка на ответното дружество сумата от 24 000 лв., на основание
договор за заем от 05.08.2021 г. От приетото по делото без възражения на страните
заключение на ССЕ се установява, че сумата, предмет на договора за заем, в размер на
24 000 лв., е усвоена на 05.08.2021 г. по сметка на ответното дружество
„Авиамашенергия“ ООД, посочена в договора. С оглед така установените факти съдът
приема, че страните са сключили договор за заем, като ищецът е изпълнил
задълженията си по него и е предал на ответното дружество сумата от 24 000 лв.
Първото възражение на ответника е, че договорът за заем не е подписан от
управителя на ищцовото дружество, а от лице, което не може да задължи ищеца, като
управителят му се е подписал на договора в последствие, за целите на производството.
Действително, договорът за заем е бил подписан за заемодателя от П.С., за което няма
твърдения да е било упълномощено на представлява заемодателя. Доколкото обаче
задълженията по договора, поети от ищеца, са изпълнени от него, то с оглед
разпоредбата на чл. 301 ТЗ се счита, че търговецът потвърждава действията на лице,
действало от негово име без представителна власт, доколкото не се е противопостави
веднага след узнаването. Не само, че това не е станало, но и договорът е потвърден с
подписването му и от управителя на ищцовото дружество и същото се позовава на
3
него за да упражни правата си по договора. Поради това съдът счита, че е налице
подписан от страните договор, който ги обвързва.
Договорът е подписан и от ответника Б., посочен като солидарен длъжник.
Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама и повече длъжници, извън
определените в закона случаи, възниква само когато е уговорена. В конкретния случай,
доколкото е посочен ответникът Б. като солидарен длъжник, данните на същия са
посочени в договора, както в началната част, така и при посочване на адресите за
кореспонденция, той е подписал договора като солидарен длъжник. Не е необходимо
изрично изявление за поемане на някакво задължение, доколкото законът ясно сочи
отговорността на солидарния длъжник – той отговаря лично за всички поети с
договора задължения, а съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. С подписване на договора като
солидарен длъжник ответникът Б. поема да изпълни всички задължения по договора
за заем, на собствено правно основание, като солидарен длъжник. В конкретния случай
не е налице поръчителство, доколкото в договора не е уговаряно такова. Макар и двата
правни института да имат сходни характеристики, то те са различни, различен е
фактическия състав, при който може да се поради отговорността, различни са и
правните им последици. Правния институт на поръчителството като обезпечителна
сделка (поръчителят отговаря за изпълнението на чужд дълг) е акцесорно, за разлика
от обикновената солидарна отговорност, при която солидарният длъжник отговаря на
собствено правно основание, тъй като е поел да изпълни задълженията по договора за
заем, като солидарен длъжник. С договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като условие за действителността му е сключване на писмен договор, при който следва
да е налице изявлението на поръчителя за това. При тълкуване на разпоредбите на
процесния договор, на осн. чл. 20 ЗЗД, не се установява ответникът Б. да е поемал
акцесорно задължение да отговаря за изпълнението на чужд дълг, а на собствено
основание се е задължил да отговаря като солидарен длъжник, какъвто е посочен в
договора и като такъв се е подписал. Или в конкретния случай не е налице сключен
договор за поръчителство, което да следва от разпоредбите на процесния договор за
заем, ответникът Б. не е придобил качество на поръчител, а по силата на сключения
писмен договор, ответниците, като солидарни длъжници, отговарят на собствено
правно основание – при породена обикновена солидарна отговорност. Поради това и
поетите от солидарния длъжник Б. парични задължения не са прекратени на основание
чл. 147 ЗЗД – с изтичане на 6-месечния преклузивен срок от настъпване изискуемостта
на задължението за връщане на заетата сума.
С оглед изложеното от правна страна съдът приема, че е налице договор за заем,
сключен между страните, по който ответниците са поели задължение солидарно да
върнат заетата сума до 25.08.2021г. Ищецът е изпълнил задължението си да предаде
4
сумата на заемополучателя. Не се твърди и не се доказва изпълнение на задължението
за връщане на сумата от ответниците, което е в тяхна доказателствена тежест. Поради
това и искът за осъждането им солидарно да върнат получената в заем сума е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото изпълнение на задължението за връщане на заетата сума не е
настъпило в уговорения срок и ответниците са изпаднали в забава след изтичането му,
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, дължат връщане на сумата, ведно с обезщетение за забава,
съгласно чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва. Поради това и следва да бъде
присъдена от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2023 г., до окончателното
изпълнение на задължението, както е поискана.
Ищецът претендира и заплащане на сумата от 101 040.00 лв. уговорена в
договора за заем неустойка за забава, като не е спорно между страните, че по силата
на цитирания по-горе текст на чл. 4 от процесния договор такава е уговорена. Не се
оспорва от ответниците и факта на изпадането в забава за изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума, след уговорения падеж в договора – 25.08.2021 г., което не
е изпълнено до подаване на исковата молба.
Ответникът се позовава на нищожност на неустойката, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
– поради нарушение на добрите нрави. В съдебната практика е утвърдено разбирането,
че понятието „добрите нрави” е философско-етична категория и същото не е легално
дефинирано в закона. Доколкото нарушаването им е приравнено от законодателя по
правни последици с нарушаване на закона, те се определят и като обща правна
категория на договорното право - комплекс от правила и норми, наложени в
обществото, които бранят и отстояват права, принципи и ценности, общоважими за
всички правни субекти при сключване на договорите, чието спазване е от обществен
интерес. Поради това се приема, че когато уговорената неустойка, по начина, по който
е формирана, превишава многократно действително очакваните вреди на кредитора и е
напълно несъизмерима със същите, същата се явява в нарушение на принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и недопускане на
необосновано облагодетелстване на кредитора. В този смисъл и постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 / 2009 г. на Върховен
касационен съд, ОСТК, което постановява, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване
на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Според указанията, дадени в цитираното решение, задължително за съда,
сама по себе си клаузата за неустойка не е нищожна само защото е уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, както е в конкретния
случай, поради което това възражение в отговора на исковата молба съдът не споделя.
5
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани
някои от примерно изброените в тълкувателното решение критерии. Между тях са
естеството и размерът на задълженията, изпълнението на което се обезпечава с
неустойка, наличието на обезпечение на задължението с други правни способи, вид на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението-съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди и други критерии, съответно на особеностите на конкретния случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, като само прекомерността и не я прави нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
В настоящия случай при преценката за действителност на клаузата за неустойка
следва да се отчете на първо място, че по своя характер уговорената в чл. 4 от
договора неустойка е мораторна, т. е. неустойка за забавено изпълнение и служи за
обезпечаване на вредите от такова неизпълнение. Следва да се отчете също, че тя
обезпечава срочното изпълнение на главното задължение, което е парично, съобразена
е с частта на неизпълнение – начислява се само върху неизпълнената част от
задължението. Въпреки, че се държи сметка за обема и стойността на неизпълнението,
то неустойката е уговорена без краен предел, за парично задължение, при което
фактически размерът на неустойката превишава в пъти размерът на главното
задължение. В случая размерът на неустойката е 0.5% на ден, което се равнява на над
180% годишно. При това следва да бъде преценено и съотношението между размера
на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди. Както бе посочено, в случая е
уговорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение. Очакваните от
неизпълнението вреди в този случай по начало се равняват на законната лихва за
периода на забавата, евентуално на пропуснатите лихви, при отдаването им в заем
(само за съпоставка, допустим ГПР при кредити е пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България). За претендирания период се търси
неустойка в размер на 101 040,00 лв., при законна лихва за този период върху
отдадената в заем сума в размер на 6116,63 лв. (изчислени с онлайн калкулатор).
Търсеният размер от 101 040,00 лв., за процесния период от 26.08.2021 г. до 13.12.2023
г., на неустойката за забавено връщане на сума от 24 000 лв. не съответства нито на
очакваните от неизпълнението вреди, нито на риска за заемодателя, който има вземане
6
от търговско дружество и неговия управител, като солидарно отговорни длъжници.
Въпреки, че съдът не споделя възраженията на ответника в отговора на исковата
молба, че изпълнението на задължението за връщане на заема е обезпечено с
поръчителство, то е налице лично обезпечение, с поемане на солидарната отговорност
за заплащане на всички задължения по договора от ответника. По делото липсват
каквито и да било твърдения, съответно и ангажирани доказателства, въз основа на
които да се обоснове извод, че очакваните при сключването на договора вреди за
кредитора, произтичащи от неизпълнение на задължението за връщане на сума от
24 000 лв. са в уговорения размер на неустойката. Ето защо съдът приема, че е налице
несъответствие между размера на уговорената неустойка и очакваните при
сключването на договора вреди за кредитора, произтичащи от забавеното изпълнение
на задължението за връщане на цената, което е толкова съществено, че е в
противоречие с добрите нрави. Неустоечната клауза е уговорена в нарушение на
принципите на справедливостта и равнопоставеността на страните в гражданските и
търговските отношения и са създадени условия за обогатяване на едната страна за
сметка на другата, като тази неравнопоставеност е заложена още при сключването на
договора и е изначална. Поради това и неустойката е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, поради което и на основание
чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД е нищожна. Ето защо съдът счита този иск
неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца се дължи присъждане на сторените в
производството разноски, съответно на уважената част от исковете, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 2 649 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АВИАМАШЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Емил Де Лавеле“ № 2, ет.3, представлявано от
Х. В. Б. и Х. В. Б., ЕГН **********, от ***, да заплатят солидарно на „НЮ
РЕВИТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
общ. Пловдив, обл. Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. 96, вх. „В“, ет.5, ап.21, представлявано
от И.И.К., сумата от 24 000 лв. (двадесет и четири хиляди лева) главница по договор за
заем от 05.08.2021 г., на основание чл. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от 14.12.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 2 649 лв. (две хиляди
шестстотин четиридесет и девет лева) направени по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, като отхвърля иска за заплащане на сумата от 101 040,00 лв.,
представляваща неустойка по чл. 4 от договор за заем от 05.08.2021 г., за периода от
7
26.08.2021 г. до 13.12.2023 г., на осн. чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
14.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8