Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 05.02.2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Десислава
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 1540/2006 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Б.Т.К. излага в исковата си молба и последваща уточнителна такава,
че е известен български журналист и писател с над 300 публикации. Твърди, че е
член на СБП и е автор на документалния бестселър „Боже, пази нас от частна
прокуратура и следствие“, в който се описвали автентични факти относно това, че
държавни структури в РБ и особено структурите на П. и Следствието работят за и
под контрола на мафията. Твърди се в исковата молба, че е председател на фондация
„Св. А.М.“ и правозащитната организация „Независимо дружество за защита на
правата на човека в България“. Твърди се, че развивал правозащитна дейност и
извършил много разкрития във връзка с извършваните от бившия тоталитарен режим
репресии срещу известния учен доц. Я.Я.. Твърди се в исковата молба, че на
03.02.2003 г. била организирана комбинация за физическото му ликвидиране като
бил нападнат от униформени и цивилни служители на МВР, които направили опит да
го убият като първоначално се опитали да го блъснат под минаващата мотриса на
метрото. В неравностойната борба със служителите на МВР същите му изкълчили
пръста на лявата ръка, а от многобройните удари в главата и слънчевия сплит
изгубил съзнание и очевидно получил „комоцио целебри“. Твърди се, че след това
служителите на МВР преминали към резервен вариант на плана за ликвидирането му
като му извикали линейка на ЦСМП, в която се появил „лекар“ от арабски
произход, обвързан с тайните служби на МВР. Твърди се, че в НИСМП „Пирогов“ му
била установена луксация на ставата и комоцио целебри като с оглед тежкото
здравословно състояние на ищеца същият следвало да остане на лечение в
болничното заведение. Ставата му била наместена и обездвижена с гипсова
лонгета. Изложени са твърдения, че междувременно съпровождащите го полицаи
получили „указания от мозъчния тръст“ и бил принудително отведен в Трето РПУ,
където бил затворен в „клетка“ без да му е връчена „заповед за задържане“ и бил
държан повече от 34 часа, при изключително тежки условия, свързани с изтезания
и унизително отношение. Твърди се, че бил поставен в „клетка“ заедно с личното
му оръжие – пистолет „Макаров“ с два пълни пълнителя с общо 16 патрона. Твърди
се, че благодарение на професионализма си разконспирирал и тази версия на плана
за физическото му ликвидиране, поради което непрекъснато стоял буден. Твърди
се, че след като опитът да бъде физически ликвидиран не успял тайните служби на
МВР решили да обявят „гражданската му смърт“ като посредством скалъпена
психиатрична експертиза го обявят за луд. Твърди се, че на 12.02.2003 г. се
явил по собствено желание на психиатрично изследване, на което се установило,
че е психично здрав. Междувременно полицаите му отнели 150 листа ръкописни
записки, относно извършените от ищеца разкрития за извършваните беззакония и
злоупотреби от репресивните органи в България, противозаконно му било отнето
ловното оръжие след заплахи от страна на полицейските органи на съпругата и
дъщеря му, че ще бъде затворен в психиатричната болница в Курило. Твърди се, че
от тези незаконни репресии претърпял огромни неимуществени вреди като тотално
били унижени честта и достойнството му. Разрушен бил огромният му авторитет
като правозащитник, юрист, публицист, опозорено било доброто му име в
обществото. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да осъди ответниците да му заплатят
сумата от 11 000 лв. – обезщетение за извършеното над него нападение с
побой и опит за убийство, 5 000 лв. – обезщетение за нанесените му телесни
повреди „луксация на ставата“ и „комоцио целебри“, 11 000 лв. –
обезщетение за униженията и изтезанията в следствения арест, 15 000 лв. –
обезщетение за отнетите му 150 листа ръкописни записки от поредната му книга
„Приключи аферата с досието на Я.Я.“, сумата от 5 000 лв. – обезщетение за
вреди от противозаконното му отнемане на личното ловно оръжие, съобразно
уточнителна молба от 18.04.2006 г.
Ответникът МВР оспорва исковете и заявява възражение за липса на пасивна
материалноправна легитимация.
Ответникът СДВР оспорва исковете.
Контролиращата страна П. на РБ заявява становище за тяхната
неоснователност.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК – 1952 г./отм./ приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
Основен принцип залегнал в Конституцията е, че Държавата отговаря за вреди,
причинени на гражданите от действието на нейни органи. Специалният закон, по
който се реализира тази отговорност е ЗОДОВ. Процесният казус обаче е извън
приложното поле на закона и не попада в нито една от хипотезите на неговите
разпоредби. Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД, който е общ закон спрямо ЗОДОВ и доколкото последният
не предвижда хипотеза като процесната то следва да се приложи общия закон. В
този смисъл е и определението на съдията-докладчик по гр.д. 2434/05 г., с което
производството по делото е разделено, с оглед различния процесуален ред.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства, както и
направени уточнения настоящият съдебен състав приема, че е предявена претенция
за ангажирането на отговорността на ответниците на основание възложени и
извършени от негови служители действия, в резултат на които ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. За да се ангажира тази отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното.
От приложените по делото многобройни
прокурорски преписки, изискани по почин на ищеца няма данни, които да
установяват вредоносните деяния, визирани в исковата молба.
Видно от приложеното постановление от 22.06.2005 г. на ВКП по прок. преп.
36589/05 г. са оставени без уважение жалбите на настоящия ищец срещу
постановления на Военно-Апелативна прокуратура респ. Военноокръжна прокуратура,
с които е отказано образуване на предварително производство. В
обстоятелствената част на същото е посочено, че на 03.02.2003 г. настоящият
ищец е бил задържан от служители на полицията на метростанция „Сердика“, тъй
като пътувал без билет и оказал съпротива като ги блъскал и обиждал. Посочено
е, че срещу същия е прекратено предварителното производство, водено по чл. 325
ал.2 от НК, защото същият изпаднал в „остра психотична реакция в сенилна
възраст, възбудно параноиден синдром“, което го прави наказателно неотговорен. Липсват
данни по делото ищецът да е получил комоцио целебри и луксация на ставата от
действия на служители на ответниците. Видно от материалите по прокурорските
преписки притежаваното от ищеца оръжие е предадено с протокол за доброволно
предаване от страна на неговата низходяща, а същото е изискано с оглед
психическото му състояние. По преписките не са констатирани виновни и
незаконосъобразни действия от страна на служители на ответниците. Не са
установени и в рамките на настоящото производство. Още повече, че в рамките на
производство по реда на общия граждански исков процес настоящият съдебен състав
не може да се произнася досежно законосъобразност на предприети или отказ да се
предприемат в наказателното производство процесуално-следствени действия.
Няма данни по делото, дори да се приеме изцяло хипотетично, че са налице
някакви увреждащи ищеца действия, предприети от служители на ответника същите
да са довели до претърпените от ищеца неимуществени вреди. С протоколно
определение от 25.01.2011 г. на ищеца са допуснати трима свидетели за тяхното
установяване /стр. 143/. С протоколно определение от 07.02.2012г. /стр. 170/ е
определен краен за тяхното събиране – следващото по делото съдебно заседание. В
рамките на 5 годишен срок ищецът не е проявил активност да доведе допуснатите
му свидетели. Дори чисто хипотетично да се приеме, че същият е търпял някакви
неимуществени вреди причинна връзка
между същите с действия/бездействие на служител на ответниците от събраните по
делото доказателства не се установява, нито може да бъде изведена по косвен път
чрез индиции.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира заявените искове за
неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 64 ал. 2 от ГПК-отм. на ответниците се следва сумата от по
100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед заявеното
своевременно искане в тази насока.
Водим от горното, СГС, I-19 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу М.НА
В.Р., с адрес: гр. София, бул. „********и СДВР, с адрес: гр. София, ул. „********за
заплащане на сумата от сумата от 11 000 лв. – обезщетение за извършеното
над него нападение с побой и опит за убийство, сумата от 5 000 лв. –
обезщетение за нанесените му телесни повреди „луксация на ставата“ и „комоцио
целебри“ на 02.03.2006 г., сумата от 11 000 лв. – обезщетение за
униженията и изтезанията в следствения арест на Трето РПУ, сумата от
15 000 лв. – обезщетение за отнетите му 150 листа ръкописни записки от
поредната му книга „Приключи аферата с досието на Я.Я.“, сумата от 5 000
лв. – обезщетение за вреди от противозаконното му отнемане на личното ловно
оръжие като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на основание чл. 64 ал.2 от ГПК/отм./ на М.НА В.Р., с адрес: гр.
София, бул. „********и СДВР, с адрес: гр. София, ул. „********сумата от по 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за всеки от двамата ответници.
Решението е постановено при участие на контролираща страна – П. на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: