Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
17.02.2020 г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана
Шханова, като разгледа докладваното от съдията
С. Миланези в. гр. д. № 407 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 254 от 11.10.2019 г., постановено по гр. д. №
524/2019 г., Севлиевският районен
съд е отхвърлил предявения от ЗД "Евроинс" АД иск по чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) против Ф.Е.М. за заплащане на сумата 1 132, 72 лв.,
представляваща ликвидационни разходи в размер на 10 лв. и изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********** от 04.03.2015 г. на основание
Комбинирана застрахователна полица № BG07515000613822 от 20.02.2015 г.,
като застрахованият Ф.Е.М. при настъпване на ПТП на 03.03.2015 г. в гр. С. е
управлявал лек автомобил „ Ф Д“ с ДК№ ****,
собственост на М.А.А. без свидетелство за управление и е причинил щети на лек
автомобил „М К“ с ДК№ ****, собственост на „Д Ц. Ц.“ ЕООД в размер на 1 122, 72
лв., изплатени му от застрахователя на 18.03.2015 г., като неоснователен и
недоказан.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗД "Евроинс" АД,
чрез адв. Р. Ц., в която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Съдът е допуснал
съществено процедурно нарушение, като в резултат на неправилния извод, че по
делото не е представен оригинал на застрахователния договор за застраховка
"Гражданска отговорност", е изключил същия от доказателствения
материал. По делото е представен оригинала на застрахователната полица, като
съда неправилно е постановил решението на предположението, че същата не била
оригинал. В решението не е прието, че такъв договор не съществува, но
неправилно е прието, че непредставянето на оригинала е процесулано основание за
недоказаност на този факт. Наличието на валидна застраховка се доказва и от информационната
система на Гаранционния фонд по чл. 292, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 294
от КЗ (отм.) всеки застраховател предлагащ задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" е длъжен в сроковете и при условията,
уредени в закон, да представи на Информационния център справка за сключените
застрахователни договори. Видно от справката извлечение от регистъра на ГФ,
управляваното от ответника МПС е било с валидна застрахователна полица при
въззивника. Моли да се отмени обжалваното решение като се постанови друго, с
което да се уважи предявения иск. Претендират се и разноските по делото.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от Ф.М., чрез назначения му особен
представител адв. Р. Н. - Ц., в който същата се оспорва, по подробно изложени
аргументи. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното
решение и претендира да й бъде определено и заплатено възнаграждение по чл. 25
от НЗПрП.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд,
жалбоподателят не се явява и не се представлява, от същия са постъпили писмени
бележки. Ответникът не се явява, вместо него се явява особеният представител адв.
Р. Н. - Ц., която
оспорва жалбата и претендира да й бъдат заплатени разноските за въззивната
инстанция, доколкото е особен представител на ответника.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от ЗД
"Евроинс" АД, с който е поискано да се осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1 132, 72 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********** по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилисти, застрахователна полица №
07515000613822/2015 г., във връзка с настъпило на 03.03.2015 г. събитие (ПТП) и
ликвидационни разходи 10 лв., ведно със законната лихва върху дължимата сума от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Излага, че на
03.03.2015 г. ответникът управлявал автомобил Ф., модел "Д.", с ДК № ****
собственост на М. А. и реализирал ПТП с лек автомобил "М." модел
"К." с ДК № ****, собственост
на „Д Ц. Ц.“ ЕООД, в резултат на което е нанесена щета на л.а. "М.".
Автомобилът Ф., модел "Д." бил застрахован при ищеца по
застрахователна полица № 07515000613822/20.02.2015 г., със срок на действие от
20.02.2015 г. до 20.02.2016 г. За събитието, на основание подадена до
дружеството претенция по застраховката от собственика на л.а. "М.", е
образувана щета № **********, по която е изплатено обезщетение в размер на 1
122, 72 лв. и 10 лв. ликвидационни разходи. Водачът, ответник по иска, на
застрахования при ищеца автомобил, който поради неспазване правилата за
движение реализирал ПТП, следвало да възстанови платеното обезщетение, тъй като
управлявал МПС -то без свидетелство за
управление.
С определение
от 03.04.2019 г. по гр. д. № 8084/2018 г. Софийски районен съд е изпратил по
подсъдност делото на Севлиевския районен съд.
Назначеният
особен представител на ответника, в подадения отговор пред Севлиевския районен
съд, е оспорил основателността на предявения иск, тъй като в случай нямало
валидно сключен застрахователен договор, поради обстоятелството, че в
приложената комбинирана полица липсвало подпис на застраховащия М. А.. При
липсата на подпис на една от страните няма валидно сключен договор за
застраховка. Оспорва се размера на иска.
За да отхвърли
предявения иск, Севлиевският районен съд е приел, че въпреки че е доказано
настъпването на процесно ПТП по вина на ответника, от което са настъпили
имуществени вреди на второто МПС, участвало в произшествието, които са пряка и
непосредствена последица от същото,
изплатено обезщетение на тези вреди
от ищцовото дружество и неправоспособност на ответника към датата на
произшествието, то не било доказано възникването и съществуването на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен от
собственика на л. а. Ф., модел "Д." с ДК № **** собственост на М. А.
с ищцовото дружество, поради което искът е неоснователен и недоказан.
Въззивният съд
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
протокол за ПТП № 1482897 от 03.03.2015 г. в гр. С. на кръстовището на улиците
"И.П." и "Б." е станало ПТП, при което ответникът по
делото, управлявайки лек автомобил Ф. „Д.“ с ДК№ ****, собственост на М.А.А., е
нарушил правила за движение и е нанесъл щети на лек автомобил „М К“ с ДК№ ****,
собственост на „Д.Ц.Ц.“ ЕООД, управлявано от Б.А.Г.. От съдържанието на
протокола е видно, че виновен за ПТП е ответникът, който управлявайки лекият
автомобил по ул. "Б." и навлизайки в кръстовището при знак „Стоп“ не
е дал предимство на движещият се по ул. "И.П." втори участник и между
двете коли е настъпил удар. Тази фактическа обстановка, касаеща механизма на
настъпилото ПТП, е видна и на схемата на ПТП при посещение на място от
съответното длъжностно лице от РУП Севлиево. Ответникът е неправоспособен водач
към датата на произшествието и това е видно, както от протокола за ПТП, така и
от приложената административнонаказателна преписка. На ответника е съставен
АУАН, получено от него на 03.03.2015 г., след което на 17.03.2015 г. е издадено
и наказателното постановление № 15-0341-000103. Едно от нарушенията е
управление на МПС, без да е правоспособен водач. Наказателното постановление е
влязло в сила, видно от писмото на РУ на МВР Севлиево.
За настъпилото
застрахователно събитие при въззивника е образувана щета № ********** на
04.03.2015 г., по искане на собственика на увреденото МПС. Към искането е приложена
декларация от водача на увредения автомобил, в която са посочени увредените
детайли на автомобила. Представени са протоколите от извършения оглед на
експерт, искане за допълнителен оглед и оценка на щети на МПС, както и
контролен списът № ********** от 06.03.2015 г. и калкулация ремонт, от която се
установява, че разходите за ремонт за изчислени на сумата от 1 347, 26 лв. с
ДДС. От приложения доклад по щета е видно, че застрахователят е определил
обезщетение в размер на 1 122, 72 лв. Същото е заплатено на собственика на лек
автомобил „М К“ с ДК№ ***** на 18.03.2015 г.
Ищецът е
изплатил обезщетението, тъй като управляваният от ответника лек автомобил е
застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица от 20.02.2015 г. и ответникът, причинил ПТП, е
управлявал без свидетелство за управление.
При изпълнение
на правомощията си настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на предявения
регресен иск с пр. осн. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) досежно настъпването на
процесно ПТП по вина на ответника, от което са настъпили имуществени вреди на
второто МПС, участвало в произшествието, които са пряка и непосредствена
последица от същото, изплатено
обезщетение на тези вреди от ищцовото дружество и неправоспособност на
ответника към датата на произшествието.
Спорният
въпрос по делото, за което се навеждат възражения в жалбата, е съществувал ли е
валиден договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
за лек автомобил „Ф. Д.“ с ДК№ ****, собственост на М.А.А. към датата на ПТП-то,
между ищцовото дружество и А.. Въпросът е спорен доколкото в първоначално
приложеното по делото копие на застрахователна полица BG07515000613822 от 20.02.2015
г. липсва подпис на застрахования А., а след дадени указания от
първоинстанционния съд е представен оригинал, който е подписан от същия, като договорът
е и маркиран със стикер на Гаранционния фонд. Неправилно първоинстанционният
съд е приел, че представената оригинална полица не е оригиналния документ и
това било безспорно и очевидно и е изключил същия от доказателствата по делото,
по реда на чл. 183, изр. 2 от ГПК, поради което е приел, че не е съществувал
валидно договорно правоотношение между страните. На първо място съдът е
допуснал процесуално нарушение изключвайки документа от доказателствата по
делото без да даде възможност на ищцовата страна да докаже истинността на
представения документ, който е оспорен от особения представител на ответника.
Настоящият
състав на съд намира, че представената застрахователна полица удостоверява
наличието на валидно възникнало правоотношение по застрахователен договор за
застраховка ГО на автомобилистите между ищеца и собственика на автомобила,
управляван от ответника при настъпването на ПТПТ-то. Неполагане на подпис на
някоя от страните в застрахователната
полица, не води до липса на съгласие за неговото сключване, като в този смисъл
е приетото от Върховния съд по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК по т. 2.а. от
същото и не остава просто оферта, каквито доводи навежда особения представител
на ответника. Съобразно характерът на този договор, който е абсолютна търговска
сделка, по отношение на същия намират приложение общите правила на ТЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожността
на търговската сделка, т.е. да я оспорва на това основание, ако от поведението
й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От съвкупната оценка на доказателствата е
видно, че действителността на изявлението за сключване на процесната полица за
МПС-то не е оспорено от нито една от страните по него. Полицата е издадена с
номер, регистрирана е в информационната система на Гаранционния фонд, съгласно изискването
на чл. 292, ал. 1, т. 3 от КЗ (отм.), представеният оригинал е заверен от ГФ
със стикера с уникален номер на него, което е доказателство за наличието на
застрахователен договор и застрахованият е заплатил първата вноска от дължимата
застрахователна премия, видно от справката на застрахователя. Освен това
водачът управлявал МПС-то при настъпване на ПТП-то - ответникът по делото, видно от протокола за
ПТП № 1482897 от 03.03.2015 г., се е позовал на полицата и в същия е посочено,
че автомобилът е застрахован при ищцовото дружество, като е посочен и номера на
застрахователната полица, което е в изпълнение на задължението му по чл. 270,
ал. 2, т. 4 от КЗ (отм.) и чл. 100 от ЗДвП. От изложеното следва, че от
съвкупната оценка на доказателствата, може да се приеме, че между страните,
независимо дали полицата е подписана или не от някоя от страните по нея, към
момента на застрахователното събитие договорът е породил своето действие и е съществувало
валидно правоотношение по задължителната застраховка ГО между тях, на която страните
и водачът на МПС са се позовали и именно на това основание застрахователят е
изплатил щетата на пострадалото МПС. Т.е. по делото е доказано съществуването
на валиден договор за застраховка ГО сключен с ищцовото дружество, който е
елемент от фактическия състав на предявения иск.
Като е приел
противното, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод,
който не се споделя от настоящия състав. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено,
като се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения иск, като основателен
и доказан.
Съдът
констатира, че ответникът във въззивната инстанция е представляван от особен
представител, за който не са били внесени предварително разноски, поради което
следва да се определи на осн. чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК възнаграждение в в
размер на 155 лв. и да се осъди жалбоподателя да му ги заплати.
В полза на въззивното
дружество следва да се присъдят разноските по делото, а именно - заплатени
разноски за особен представител общо за двете инстанции 619, 26 лв., заплатени
държавни такси за двете инстанции общо 72, 63 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 475, лв. за въззивната инстанция, тъй като доказателства за заплащане
на възнаграждението за първата инстанция
и списък на разноските са несвоевременно представени, а именно в деня на
постановяване на обжалваното решение, или общият размер на разноските е 1 166,
89 лв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 254 от 11.10.2019 г. постановено по гр. д. № 524/2019 г. от Севлиевския районен
съд, като неправилно и незаконосъборзано и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Ф.Е.М., ЕГН ********** ***, С. община, ул. "М."
№ ** ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, р-н Искър, бул. "Христофор Колумб" № 43, по предявения иск с пр. осн. чл. 274,
ал. 2 КЗ (отм.), СУМАТА ОТ ОБЩО 1 132,72
лв. (хиляда сто тридесет и два лв. 72 ст.), представляваща ликвидационни
разходи в размер на 10 лв. и изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********** от 04.03.2015 г. на основание Комбинирана застрахователна полица № BG07515000613822 от 20.02.2015
г. по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилисти в размер на 1 122, 72 лв., във връзка с настъпило ПТП на 03.03.3015
г. в гр. С., ведно със законната лихва върху дължимата сума от подаване на
исковата молба - 02.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „„Застрахователно
дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Искър, бул.
"Христофор Колумб" № 43, ДА
ЗАПЛАТИ на особения представител адв. Р.Н. - Ц. ***, със службене адрес гр. С.,
ул. "Х.С." № *****, СУМАТА от 155 лв. възнаграждение за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Ф.Е.М., ЕГН **********
***, С. община, ул. "М." № ** ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно
дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Искър, бул.
"Христофор Колумб" № 43,
разноски за двете инстанции в размер на общо
1 166, 89 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: