№ 41604
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110160433 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 от ГПК и чл.119,
ал.3 от ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* срещу С. Й. И., с
ЕГН ********** от гр. Русе, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 280,52 лв., представляваща изплатено от застрахователя по застраховка
„ГО“ обезщетение на собственика на увредено МПС – л.а. „Мазда 6“ с рег. № Р6538ВС,
собственост на Р**** Г**** С****, в резултат на ПТП от 09.11.2020 г. настъпило в района
на гр. Русе, ул. „С****“ № 11, предизвикано виновно от страна на ответника И., при
управление на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № Р3678ВС. Основание за регресната
отговорност, ищецът извежда от факта, че ответника е напуснал мястото на произшествието
преди пристигане на органите на КАТ, с което си поведение „ виновно се отклонил от
проверка за употреба на алкохол“ - осн. по чл.500, ал.1, т.1, пр. последно, хипотеза 1 от
КЗ.
Ищецът е сезирал с исковата си молба Софийския районен съд, като не е съобразил
нито общата разпоредба относно местната подсъдност на делото, съвпадаща с постоянния
адрес на ответника, нито специалната разпоредба на чл.113 от ГПК, предвиждаща особена
местна подсъдност относно исковете срещу и от потребители.
В чл.105 от ГПК е предвидено искът да се предявява пред съда, в района на който е
постоянния адрес или седалището на ответника.
Съответно, с чл.113 от ГПК законодателят е уредил правна възможност искът на
потребител или срещу потребител да се заяви и по неговия настоящ или постоянен адрес.
В ГПК липсва легална дефиниция на качеството „потребител“, поради което смисъла
и обхвата на понятието „потребител“ ще следва да се извлече от материалния закон.
Законодателят е дал определение на понятието „потребител“ в ЗЗП, като съгласно параграф
13, т.1 от ДР на ЗЗП „това са физически лица, придобили стока или ползвали услуга“.
Кодекса за застраховането /както отменения от 01.01.2016 г., така и сега действащия
КЗ /борави с понятията „потребители“/„ползватели“ на застрахователни услуги, което е
частен случай на общото понятие „потребител“ по см. на цитираната разпоредба на ЗЗП.
Доколкото предявения в настоящото производство регресен иск касае отношения
между страните произтичащи от сключен между тях договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.113 от ГПК относно
1
предвидената по закон местна подсъдност, сочеща за компетентен съд този по настоящия
адрес на потребителя, а в случай, че не е известен такъв, по постоянния му адрес.
В настоящия случай, съдът при извършване на служебна проверка за редовността и
допустимостта на исковата молба е разпоредил изготвяне на служебна Справка за постоянен
и настоящ адрес на ответника С. Й. И., с ЕГН **********. Видно от последната, ответникът
И. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ул. Ц*******, вх.4, ет.2, ап.6.
Съобразявайки разпоредбата на чл.113 от ГПК, местно компетентния съд, към който
район съвпада настоящия адрес на ответника в гр. Русе е Районен съд – гр. Русе. Видно от
приложените към исковата молба доказателства и процесното ПТП от 09.11.2020 г. също е
настъпило на територията на гр. Русе.
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.)
е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК
и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата
молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.) е
предвидена специална местна подсъдност относно исковете на и срещу потребители, като
същите се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
При тълкуване на правилото на чл. 113 ГПК, се налага извод, че за разлика от
предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК хипотези, местната
подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следва да следи
служебно, дори при липса на отвод.
Следователно, тъй като е установено, че нито настоящия адрес на ответника, нито
постоянния такъв, се намира в съдебния район на сезирания Софийски районен съд,
производството образувано пред СРС подлежи на прекратяване и изпращане на местно
компетентния съд.
С оглед горното и при проверка процесуалните предпоставки за разглеждане на
спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл.113 от ГПК /след изм. от 07.08.2018 г./,
Софийски районен съд, намира исковата молба, с която е сезиран да му е неподсъдна по
правилата на местната подсъдност, поради което производството пред него, като
недопустимо, следва да бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен
съд – Русе.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.118 от ГПК вр. с чл.105 и 113 от
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 60433/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 164-ти
състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 119, ал.3, пр.2 вр. с чл.118, ал. 2 ГПК, и чл. 113
ГПК, на Районен съд – гр. Русе, като местно компетентен да разгледа предявения по чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ, регресен иск.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца, с частна жалба пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3