№ 12
гр. Р., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100852 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на . г. бил сключен договор за потребителски кредит № .
между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Р. О. С., като
длъжник, от друга страна. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита
– 5000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 240,54 лева;
годишен процент на разходите (ГПР) – 49,13%; годишен лихвен процент – 41%; общ размер
на задължението – 8658,50 лева.
Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която
дължал възнаграждение в размер на 1250,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с
уговорено възнаграждение в размер на 2300,00 лева, като размерът на вноската по
закупените допълнителни услуги бил 98,61 лева.
Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като извършил
преводи по поискани от кредитополучателя рефинансирания съгласно т. V от договора, а
остатъкът от сумата по договора в размер на 805,39 лева превел по банкова сметка на
ответницата на . г.
Ответницата не изпълнявала точно поетите с договора задължения, като направила 14
месечни вноски в общ размер на 4197,33 лева, след което изпаднала в забава. След
изпадането в забава задължението по договора било обявено за предсрочно изискуемо на
05.10.2023 г.
1
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, „Профи
Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до PC – Р., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. по
описа на съда, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение № . г. Срещу така
издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата Р. О. С. дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“
ЕООД сума в размер на 3939,59 лева - главница по договор за потребителски кредит № .,
сключен на . г., договорна лихва в размер на 1664,77 лева за периода от 05.11.2022 г. до
05.10.2023 г., лихва за забава в размер на 505,60 лева за периода от 06.08.2021 г. до
05.10.2023 г., законната лихва в размер на 225,01 лева за периода от 05.10.2023 г. до
21.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., до окончателното изплащане.
Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата в размер на 850,87 лева, представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и сумата в размер на 1565,49 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е
оспорила предявените искове по основание и размер. Твърди, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен, тъй като противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9. Договорът бил недействителен, тъй като
не съдържал и погасителен план и при това положение кредитополучателят дължал
връщане единствено на чистата стойност на кредита, която била заплатена към настоящия
момент от страна на ответницата в полза на ищцовото дружество.
В случай, че съдът не възприеме доводите за нищожност на целия договор за
потребителски кредит, твърди, че е нищожна клаузата от договора, предвиждаща
предоставяне на допълнителен пакет от услуги, тъй като такива услуги не били
предоставяни на ответницата, а наред с това така посочената клауза от договора
противоречала на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Отделно от изложеното, сочи и че клаузата от договора, регламентираща задължение за
заплащане на договорна лихва, също е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави,
надхвърляйки трикратния размер на законната лихва.
Противопоставя и възражение за погасяване по давност на задълженията по кредита.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
2
представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 22.12.2023 г. до Софийския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответницата Р. О. С. за дължими суми по договор за потребителски кредит от . г., въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, което впоследствие е било прекратено и
изпратено по подсъдност на РС - Р.. В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д. № . г. в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок
от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № . от . г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от
една страна и Р. О. С., като длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните
параметри: сума на кредита – 5000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската
по кредита – 240,54 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,13%; годишен лихвен
процент – 41,00%; общ размер на задължението – 12 208,50 лева. Съгласно приетия по
делото погасителен план и анекси към договора за кредит първата погасителна вноска е с
падеж на 05.08.2021 г., а последната – на 05.11.2024 г.
По делото е приет и анекс № 1 към договор за потребителски кредит № . от . г. и
погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноска № 4 се отлага и ще
бъде заплатена по нов погасителен план.
По делото е приет и анекс № 2 към договор за потребителски кредит № . от . г. и
погасителен план към него, с който страните са уговорили, че размерът на вноски № 10, 11 и
12 се намалява, като кредитополучателят ще изплаща задължението си по нов погасителен
план.
По силата на анекс № 3 към договор за потребителски кредит № . от . г. и погасителен
план към него, страните са уговорили, че вноска № 13 се отлага и ще бъде заплатена по нов
погасителен план.
От заключението по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че с платежно нареждане от . г. от страна на ищцовото дружество е наредено
плащане по банкова сметка на ответницата на сумата в размер на 515,37 лева, с основание:
„превод по договор за потребителски кредит № .“. За периода от . г. до 06.12.2024 г.
кредитополучателят е заплатил сума в общ размер на 4197,33 лева по договора за кредит, с
която е погасил 1060,41 лева – главница, 1666,11 лева – договорна лихва до погасителна
вноска с падеж 05.10.2022 г., вкл., 1133,64 лева – вноски по допълнителни услуги „Фаст“ и
3
„Флекси“, 157,17 лева – лихва за забава и 180,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Размерът на дължимата сума по договора за кредит, според вещото лице, е както следва:
3939,59 лева – главница, 1664,77 лева – договорна лихва, 2416,36 лева – задължение по
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, 505,60 лева – лихва за забава за периоода от
05.05.2023 г. до 05.10.2023 г., както и законна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 21.12.2023
г. в размер на 225,01 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено
от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Районен съд - Р. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради
което подлежат на разглеждане по същество.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит
България“ ЕООД и ответницата във връзка със сключения договор за потребителски кредит,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия
падеж на задължението.
По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит
България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя
уговорената сума по договора за кредит, а последният е следвало да погаси задължението си
на 36 месечни вноски, първата от които с падеж на 05.08.2021 г. и последната с падеж на
05.11.2024 г. Между страните не се спори, че крайният срок за погасяване на кредита е
изтекъл на 05.11.2024 г., с оглед на което съдът не следва да обсъжда в настоящия съдебен
акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответницата
възражение за недействителност на процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
4
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция
на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита
на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на
разходите е 49,13%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти
включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на
разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това, настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК - ГПР е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за
неговото изчисляване. Освен това, възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в
ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото
от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48,
според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума,
дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива
2008/48, предвиждащ, че държавите - членки установяват система от санкции за нарушаване
на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на
съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
5
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което установената
недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица,
както и непосочването му.
С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че в случая е нарушено
изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от
своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е
изведено като съществено условие на договора.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност, съдът
намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито се явяват начислените
неустойки, такси, лихви и пр.
Чистата стойност по процесния договор за кредит е в размер на сумата от 5000,00 лева,
която е усвоена от потребителя. От заключението по изслушаната ССчЕ е видно, че
ответницата е заплатила сумата от 1060,41 лева от дължимата главница, от което следва, че
непогасената част от главницата се равнява на 3939,59 лева. Наред с това, ответницата е
заплатила и сумата от 1666,11 лева – договорна лихва, 1133,64 лева – възнаграждение по
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, 157,17 лева – лихва за забава и 180,00 лева – такси
за извънсъдебно събиране на вземането, като с тези суми са погасени задължения, които са
приети от съда за недължими поради нищожността на договора за кредит, поради което
съдът приема, че с тези суми следва да бъде намален размерът на претендираната главница
до 802,67 лева, до който размер искът за главница се явява основателен и доказан, като в
тази връзка съдът намира възражението на ответницата за изтекла погасителна давност за
неоснователно, съобразявайки и разясненията, дадени с ТР № 3/21.11.2024 г. по тълк. дело
№ 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, следва да се отхвърли
акцесорната искова претенция за заплащане на сумата в размер на 1664,77 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 05.11.2022 г. до 05.10.2023 г., лихва
за забава в размер на 505,60 лева за периода от 06.08.2021 г. до 05.10.2023 г., както и за
сумата в размер на 225,01 лева – законна лихва за периода от 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г.,
както и предявения осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
6
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 850,87 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в размер на 1565,49 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.12.2023 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът
доказва направени разноски в общ размер на 649,67 лева за заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство. От така посочената сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 59,59 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 11.10.2024 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. М. Л. от САК, поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). Във връзка с направеното от ищцовото дружество възражение за прекомерност,
съдът, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и
пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ответницата следва да
вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията,
материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал,
приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в
конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явила
страната и нейният пълномощник - адв. Л..
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. М. Л. от САК в размер на 800,00 лева.
От така посочената сума, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на М.
Л. от САК сумата в размер на 726,62 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. О. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., ул. „П. К.Ц.” № ., че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
„В“ сумата от 802,67 лева (осемстотин и два лева и шестдесет и седем стотинки) - главница
по договор за потребителски кредит № ., сключен на . г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния
предявен размер от 3939,59 лева (три хиляди деветстотин тридесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки), както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 1664,77 лева
(хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) за периода от
05.11.2022 г. до 05.10.2023 г., лихва за забава в размер на 505,60 лева (петстотин и пет лева и
шестдесет стотинки) за периода от 06.08.2021 г. до 05.10.2023 г. и законната лихва в размер
на 225,01 лева (двеста двадесет и пет лева и една стотинка) за периода от 05.10.2023 г. до
21.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. О. С., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р., ул. „П. К.Ц.” № . да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 850,87 лева
(осемстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в размер на 1565,49 лева (хиляда
петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. О. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „П. К.Ц.” № . да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ сумата в размер на 59,59 лева (петдесет и девет лева
и петдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ да заплати на адв. М. Л. Л. от
САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
726,62 лева (седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
9