Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Варна,
…………….. г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При
участието на прокурора при ОП-Варна КАТЯ ПЕТРОВА и секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от
съдия Т. Димитрова
кас. адм. нак. дело № 2827/2021 г. на АдмС - Варна,
като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от Административнонаказателния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ), подадена чрез началник отдел
АИПО в ДИТ Варна – Д.О., срещу Решение № 921 от 22.11.2021 г. по АНД № 3020/2021
г. на Районен съд – Варна (ВРС). С обжалвания съдебен акт е отменено
Наказателно постановление (НП) № 03-012724 от 25.06.2020 г. на Директора на
ДИТ, с което на СП „ОСВЛ – Варна“ към ДП НПЦ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева.
С касационната жалба
се настоява, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК.
Излагат се доводи, че
в административнонакателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а и извършването на нарушението безспорно се
установява. Неправилно, според касатора, съдът е преквалифицирал нарушението
като маловажно. Сочи се, че неправилно съдът е тълкувал и качеството
работодател, приемайки, че такъв се явява физическото лице, заемащо длъжността
„директор“ на специализираното поделение на държавното предприятие, а не
юридическото лице – Специализираното поделение „Опитна станция по лозарство и
винарство – Варна“. Поддържа се, че нарушението е установено, предвид справка,
изготвена лично от счетоводителя на дружеството и подписана от работодателя, с
която се признава допуснатото нарушение към всички служители – неизплащане на
трудово възнаграждение за положения труд, като се излагат подробни доводи за
наличие на нормативното задължение и неизпълнението му. Изтъква се, че
нарушението не е отстранено веднага след извършване на документалната проверка
и още преди съставянето на акта за установяване на административното нарушение
(АУАН) и до издаване на НП. Според касатора видът на нарушението не предполага
да се съставя АУАН за всяко отделно нарушение. На следващо място, касаторът
настоява, че в АУАН много точно е индивидуализирано нарушението с точната
бройка и точната сума на дължимите възнаграждения, като няма несъответствие
между АУАН и справката от работодателя. Искането е да се отмени решението на
ВРС и да се потвърди НП.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, касаторът поддържа доводите и исканията, посочени
в касационната жалба.
Ответникът по
касационната жалба – Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и
винарство – Варна“ към Държавно предприятие „Научно-производствен център“,
представлявано от директора Ф.Г.К., с писмен отговор поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба, като се излагат подробни доводи за
несъстоятелност, необоснованост и недоказаност на съображенията на касатора. Изтъква
се, че никъде в оспорваното решение не се съдържа преценка за маловажност на
нарушението. В противовес с твърденията в касационната жалба, ВРС приема
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба
намира за несъстоятелни твърденията на касатора по отношение субекта на
административнонаказателната отговорност, като се позовава на мотивите на ВРС и
чл. 64, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Селскостопанската
академия. Изтъква се, че в АУАН и в НП
не са описани фактите, относими към изводите за съставомерност на деянието,
като не е ясно на кои лица не са изплатени възнагражденията, нито дали са били
изплатени изцяло или отчасти, каква е изплатената, съответно неизплатената
част, дали изплатената част е в рамките на 60% от брутното трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната,
което препятства защитата на наказаното лице. Настоява се, предвид установеното
от ВРС - и на трите лица е изплатена част от трудовото възнаграждение, но в
размер по-нисък от установената за страната минимална работна заплата, че е
извършено нарушение на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), а не на чл.
128, т. 2 КТ, но доколкото в НП не е посочено, че става въпрос за частично
неизпълнение, НП е необосновано. На следващо място се сочи, че изводът на
наказващия орган за извършване на нарушението именно на 30.12.2019 г. е
необоснован, т.к. в НП не е посочено дали е уговорено друго, каквато възможност
дава нормата на чл. 270, ал. 2 КТ, с което също се твърди, че е засегнато
правото на защита на наказаното лице. Изтъква се, че за неизплащането на
трудовите възнаграждения на всяко от трите лица е следвало да се наложи отделно
наказание, предвид чл. 18 ЗАНН, което не е така в случая и обуславя извод за
незаконосъобразност на НП. Сочи се, че служителите на ДИТ е следвало да
отчетат, че не са изплатени възнагражденията, т.к. не са предоставени средства
от държавното предприятие, както и че следва дейността им да е насочена към
подпомагане в условията на кризата, причинена от КОВИД-19, а не в създаването
на допълнителни затруднения и налагане на финансови наказания, допълнително
утежняващи състоянието на предприятията. В случая, след превеждане на
въпросните средства, остатъкът от дължимите суми е изплатен, като се изтъква и
че жалбата срещу НП е изпратена от ДИТ на съда след близо една година от
подаването й. Искането е да се остави в сила съдебният акт на ВРС. Претендира
се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за основателност на касационната жалба, т.к. нарушението не е конкретизирано
– не е посочен точният размер на неизплатеното трудово възнаграждение за
посочения период в НП на тримата работници. Пледира се за оставяне в сила на
решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите,
изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания
съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на
наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна,
участвала във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за нея.
С отмененото НП № 03-012724
от 25.06.2020 г., издадено от Директора на ДИТ – Варна, на СП „ОСЛВ-Варна“ към
ДП НПЦ, ЕИК 2054076780016, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 800 лв. за извършено
нарушение на чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 270, ал. 3 КТ.
Според съдържанието
на НП, СП „ОСЛВ-Варна“ към ДП НПЦ в качеството на работодател, видно от
представената справка за неизплатени трудови възнаграждения към 26.05.2020 г.,
не е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2019 г. на
трима работници и служители в размер на 936,43 лева. Посочено е, че нарушението
е извършено на 30.12.2019 г., в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“, Винарска
изба, към който момент е следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения
за месец ноември 2019 г. Като доказателство е посочена справката за
неизплатените трудови възнаграждения (без номер, дата, автор). НП е издадено
въз основа на АУАН № 03-012724/29.05.2020 г.
ВРС
приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
За да
отмени НП като незаконосъобразно, въззивният приема следното:
1. Субектът
на административнонаказателната отговорност по чл. 414, ал. 1 КТ е неправилно
определен, предвид нормата на чл. 64, ал. 2 от Устройствения правилник на
Селскостопанската академия, според която директорът на специализираното поделение е работодател на служителите в
специализираното поделение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което
представлява неправилно приложение на закона.
2. Доколкото не са
посочени имената на работниците и служителите, на които не са изплатени
трудовите възнаграждения, както и размерът на неизплатеното трудово възнаграждение
за всеки от тях, в несъответствие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на
защита на наказаното лице.
3. Неизплащането на
трудовите възнаграждения за месец ноември 2019 г., в различен размер на всяко
едно от трите лица сочи на три отделни деяния, осъществяващи поотделно състава
на административно нарушение, предвид чл. 18 ЗАНН, т.е. налице е съществено
процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното
лице.
4. Липсата на
аргументи защо административнонаказващият орган е приел 30.12.2019 г. за дата
на нарушението – неизплащане на дължимите трудови възнаграждения за месец
ноември 2019 г., е приравнено от ВРС на неправилно посочване на датата на
извършване на нарушението, респ. на съществено нарушение на процесуалните
правила.
5. Липсва
осъществен състав на нарушението от обективна страна, т.к. неизплащането на
трудовите възнаграждения не се дължи на поведение на специализираното поделение
или на неговия директор, а на липсата на преведени средства от държавното
предприятие.
ВРС е обективирал
изводи за неоснователност на останалите възражения на наказаното лице. Предвид
липсата на доказателства в подкрепа на откриване на нарушителя още през месец
февруари 2020 г., въззивният съд не установява неспазване на срока по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. Подписването на АУАН само от един свидетел, ВРС приема, че не
представлява на съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т.к. не е довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. За неоснователен е приет и
доводът за неправилно определяне на нарушената законова норма, както и доводите
за приложимост на чл. 415в, ал. 1 КТ.
Настоящата инстанция
намира обжалваното съдебно решение за правилно като краен резултат, въпреки незаконосъобразността
на част от приетите от ВРС основания за отмяна. Районният съд е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и
е обсъдил доводите на страните, като направените от ВРС изводи по част от
доводите се явяват достатъчни за формиране на крайния извод за наличие на
основания за отмяна на НП. В мотивите на решението е направено изложение на
установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.
Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Не са налице касационните
основания по чл. 348 НПК за отмяна на съдебния акт.
По своята същност
възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон от
страна на ВРС.
Настоящата инстанция
напълно споделя изводите на ВРС, като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК
към мотивите на въззивното решение по отношение незаконосъобразността на НП,
основани както на обстоятелството, че НП не е в съответствие с изискуемото по
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдържание, т.к. не са посочени имената на тримата
служители, на които се твърди, че не са изплатени трудовите възнаграждения за
месец ноември 2019 г., и на размера на неизплатените възнаграждения на всяко
едно от тези лица, така и на обстоятелството, че в случая става въпрос за три
отделни самостоятелни административни нарушения, за които е следвало да бъдат
наложени съответно три отделни административни наказания – по арг. от чл. 18 ЗАНН. Така установеното от ВРС представлява достатъчно основание за отмяна на
НП и в този смисъл обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
По отношение
определянето на посочената в НП дата на извършване на нарушението – 30.12.2019
г., касационната инстанция намира, че административнонаказващият орган не е
съобразил необосноваността на съставения АУАН в този аспект и в нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН се е произнесъл без да провери акта и да съобрази, че по
преписката не са приобщени доказателства за конкретните уговорки между
работодателя и служителите във връзка с изплащането на трудовите
възнаграждения. Неприобщаването на доказателства за този факт, не обуславя
автоматично извод, че посочената в НП дата на извършване на нарушението е
неправилна, а сочи на недоказаност на вмененото нарушение.
Неправилността на
останалите изводи на съда не обосновава отмяната на обжалвания съдебен акт,
т.к. горепосочените две основания опорочават НП и обуславят отмяната му,
независимо от това, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Неправилно ВРС
приема, че субект на административнонаказателната отговорност по чл. 414, ал. 1 КТ, предвид нормата на чл. 64, ал. 2 от Устройствения правилник на
Селскостопанската академия, следва да е директорът на специализираното поделение, който е работодател на служителите в
специализираното поделение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Съгласно чл. 9,
ал. 6 от Закона за Селскостопанската академия специализираните поделения са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В случая Законът за
Селскостопанската академия определя като работодател на служителите в
специализираното поделение самото специализирано поделение, а в противоречие с
тази законова регламентация, устройственият правилник определя като работодател
на служителите в специализираното поделение директора на специализираното
поделение. По аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, когато подзаконов нормативен акт (какъвто се явява
посочения Устройствен правилник на Селскостопанската академия) противоречи на
нормативен акт от по-висока степен (какъвто се явява Законът за
Селскостопанската академия), се прилага по-високият по степен акт. Тоест в
случая правилно по принцип специализираното поделение е определено като
субект на отговорността по чл. 414, ал. 1 КТ.
Невъзможността на
специализираното поделение да изплати дължимите трудови възнаграждения поради
липсата на преведени средства от държавното предприятие не обосновава извод за
неосъществяване на състава на нарушението – неизплащане на трудовите възнаграждения,
от обективна страна. Правилното приложение на закона и прогласеният от
Конституцията на РБ принцип за равенство пред закона, доколкото РБ е правова
държава, не допуска различно третиране на работодателите, независимо дали са
държавни предприятия или частни дружества, по отношение задължението им за
своевременното изплащане на трудовите възнаграждения на служителите им.
Правилно ВРС приема
за неоснователни останалите, направени пред въззивната инстанция, възражения на
наказаното лице.
Несъстоятелен е
доводът на касатора за неправилност на обжалваното решение, основан на
твърдението за преквалифициране на нарушението като маловажно. ВРС не е
обсъждал въобще дали деянието е маловажно.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
С оглед изхода на делото,
искането на ответника по касацията (направено с отговора по касационната жалба)
за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да се уважи, но доказателства
за извършени такива разноски не са представени по делото.
На основание чл. 221,
ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 921 от
22.11.2021 г. по АНД № 3020/2021 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.