Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 331, 31.05.2019
година, град Търговище,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
СЪСТАВ
На тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година:
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Валентина Войникова,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 122
по описа за 2019г. на ТРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен са обективно и
субективно съединени искове за заплащане на неимуществени вреди в размер на
5000 за А.Е. и по 2000л. за А.И.М. и И.И.М., с правни
основания чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищците твърдят в исковата си молба,
че на 07.12.2018 година около 17.00 часа, се движили по ул. "П."
посока кръстовището на "Б.", като се намирали на десния тротоар.
Когато стигнали до кръстовището на "Д.М.И.", където се пресичат ул.“ П.“
с ул. "Т." спрели и след като се огледали и уверили, че пътя е
свободен и могат да преминат по пешеходната пътека на отсрещния тротоар
тръгнали, заедно с останалите пешеходци. Докато пресичали имало хора, както
пред тях, така и зад тях. По средата на пешеходната пътека А.Е. усетила, че
нещо удря тялото й с такава голяма сила, че краката й се отделили от земята и
заедно с децата "полетели" от пешеходната пътека към средата на
самото кръстовище. Тя държала децата за ръце и те също полетели с нея. При
падането силно ударила главата си. Отначало не можела да разбере какво се
случва. Била в шок. Първото нещо, което направила било да види как са децата.
Те също били в шок, като не спирали да пищят и да плачат. В същия момент на
помощ им се притекли други пешеходци. Разбрала, че ги е ударил лек автомобил,
шофиран от ответника който избягал от местопроизшествието. След като
установила, че децата са живи и се успокоила малко, започнала да усеща силни болки,
поради което веднага посетили МБАЛ Търговище, където им били извършени
прегледи. Поради неотшумяващи болките в дясното коляно и в дясното рамо,
първата ищца посетих МБАЛ Търговище отново на 10.12.2018г., в следствие на
което й била предписана терапия и издаден болничен лист за периода 10.12.2018
г. до 21.12.2018г., и повторно издаден за периода 07.01.2019г. до 21.01.2019г.
Релевира доводи, че инцидента се
отразил силно негативно на цялото им семейство, както психически, така и
физически. Лично тя преживяла ужас, стрес и уплаха за нея и за живота и
здравето на децата й. След случилото се сънят й се развалил, постоянно сънувала
кошмари, свързани с преживяното и се отразило на емоционалната й стабилност.
Отделно от това от нанесения ми удар трайно се затруднило движението й и
извършването на иначе елементарни дейности, включително и да се самообслужва.
За тези неща, както и за домакинските работи разчитала изцяло на своя съпруг,
чувствала се непълноценно, в тежест на семейството. На плещите на мъжът й паднали
и всички други задължения, свързани с децата, които до този момент изпълнявала
основно тя - водене на градина и училище, прибиране, разхождане, включително да
пазарува, чистене готвене и изобщо цялата домакинска работа, което се отрази и
отношението им един към друг.
От инцидента децата, също
получили травми, които с времето отшумели, но уплахата, която преживели трайно
затормозила психическото им здраве. Наложило се децата да посещават психиатър.
От инцидента през м. декември до сега отказват да излизат от вкъщи. Когато баща
им ги извежда за училище и детска градина не искат да го пуснат и да се отделят
от него от страх и започват да плачат.
От направената справка в МВР
Търговище разбрала, че срещу водача на автомобила няма да бъде образувано
наказателно производство, а ще бъде наказан по административен ред, поради
което за тях остава възможността да потърсят обезщетение по реда на исковото
производство.
За нанесените ни увреждания се
снабдили с медицински свидетелства. В следствие на удара от лекия автомобил
първата ищца получила спонтанни и палпаторни болки в дясната половина на врата,
масивно кръвонасядане и отток по външната повърхност на дясното коляно и
дясната подколенница с леко накуцваща походка с десния крак. Малката й дъщеря А.
получила отток в дясната теменно слепоочна област на главата, а по-голямата И.
получила кръвонасядане в областта на лявата колянна става и долната част на
лявата бедрена кост. Описаните травми били болезнени, а причинените им уплаха,
стрес и неудобства се отразили трайно на здравето им и не са отшумели и досега.
Поради това молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
заплати претърпените физически и психически увреждания по отношение на А.Ш.Е. в
размер на 5000 лева, а по отношение на А.И.М. и И.И.М.
в размер на по 2000 лева за всяка една. Претендират тези обезщетения да бъдат
присъдени ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018 година до
изплащането им, както и ответника да им заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа исковете.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото Ж.И.И.. Във второто съдебно заседание, чрез процусуалния
си представител адв.Н.Л.-*** заяви, че оспорва
исковете по основание и размери. Твърди че не е извършител на инцидента, както
и че претенциите са останали недоказани. Моли съда да ги отхвърли. Претендира
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна: От
приложеният с исковата молба и служебно изискан Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 232 от 07.12.2018г. се установява, че на 07.12.2018г. в 17.09
часа в гр.Търговище на кръстовището на ул.“П. и ул.“Т.“ ответника Ж.И.И. като неправоспособен водач на л.а“О. В.“ с рег № ….., собственост на С.С.А.
с ЕГН-********** от с.Б., на втора пешеходна пътека М8.1 по посока на
движението не пропуска движещите се пешеходци А.Ш.Е., А.И.М. и И.И.М., като с предна дясна част ги блъска. Като водач на
пътно превозно средство след настъпило ПТП не е останал на мястото на произшествието
и не е уведомил контролните органи за настъпилото ПТП.
Въз основа на това на виновния
водач е издаден АКТ № 975161 от 10.12.2018г. за установяване на административно
нарушение и Наказателно постановление № 18-1292-002526 от 27.12.2018г. с
наложени наказания по чл.179, ал.2 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. И двата акта са
подписан без възражения от ответника.
Към актовете служебно са
изпратени и собственоръчно написани обяснения на ответника за инцидента №
363000-21407/13.12.2018г.
С исковата молба са приложени и
три броя съдебно-медицински удостоверения на ищците от дата 18.12.2018г. от
които се установяват получените от тях увреждания.
При прегледа на ищцата А.Е. са
установени спонтанни и палпаторни болки в дясната половина на врата, масивно
кръвонасядане и оток по външната повърхност на дясното коляно и дясната
подколенница с леко накуцваща походка с десния крак.
При прегледа на И.И. е установено кръвонасядане в
областта на лявата колянна става и половината част на лявата бедрена кост.
При прегледа на А.И. е
констатиран оток на дясната теменно слепоочна област на главата.
Представени са листи за преглед
на двете деца, амбулаторен и болнични листи на ищцата А.Е..
От назначената по делото СМЕ,
приета от съда и страните с вещо лице д. В.Г. се установи, че описаните в
съдебното удостоверение от 18.12.2018г. увреждания на ищцата са и причинили
временно разстройство на здравето не опасно за живота. Същите отговарят да са
получени от блъскане с лек автомобил с последващо падане върху терена.
Ищцата А.Е. е ползвала болнични листи в периода
10.12.2018г. до 21.12.2019г. от 07.01.2019г. до 21.01.2019г. и от 12.03.2019г.
до 15.01.2019г., общо за 23 дни за контузията на дясното коляно и дясната
раменна става.
В съдебно заседание вещото лице
поясни, че получените от майката леки телесни повреди от удара следва да с
отшумяли за период от около един месец, за децата съответно 7-14 дни. Психическите
травми и при трите ищци обаче остават продължително време.
По искане на ищците са допуснати и изслушани свидетелите –
св.П.Й.С. – актосъставител, Св.Ф.Е.М.и Л.Ю.Ш. –
приятелки на семейството и св.И.М.М.– съпруг и баща
на ищците.
Св.Ф.М., заяви, че познава ищците. Често се срещат, тъй
като децата им посещават една и съща детска градина и се засичат всеки ден. На
07.12.2018г. отишла да вземе малката си
дъщеря от детската градина. Когато излязла чуха, че някой пищи от ул.“П.“, но
не била очевидец на инцидента. Движението било
спряно, децата пищели. Голяма дъщеря на свидетелката също е пресичала с
тях на ул.“П.“ на пешеходната пътека от страната на магазина за климатици „Р.;“. Разбрала, че тежкотоварен камион, който се
движи отгоре е спрял и дава път на децата и пешеходците, но отдолу, леката
кола, която се движи посока нагоре към ул.„Кюстенджа“ не е спряла и ги е
ударила. Заварила двете деца да пищят, а ищцата влачела десния си крак. От
магазина за климатици излезли хора да помагат. Малката дъщеря на ищцата, пищяла
повече, а каката я успокоявала. Ищците останали да чакат линейка. Не е виждала А. през месец декември и януари да води децата
на детска градина и училище и предполага, че е била в болнични.
Св.П.С. заяви в показанията си,
че е актосъставител. Посетила мястото на инцидента веднага, след като получили
сигнал от техния оперативен дежурен.
Инцидента станала на 07.12.2018 г., около 17ч.09-10 минути. На място
установили, по данни на очевидци, че има жена с двете си деца, които са били
блъснати от преминаващ автомобил на пешеходна пътека. Жената и децата били в
съседния магазин за климатици, който се магазин се намира до пешеходната
пътека. Децата били настанени да седнат
на столчета, а майката била до тях. Помни, че децата били страшно
уплашени, не били на себе си. Малкото дете крещяло и викало: „Удариха ни, щяха
да ни убият, боли ме крака, боли ме кръста“, несвързани думи, но били в паника.
Не си спомня за видими рани, но на ищцата А. дрехите били мръсни, явно от
падане на земята. Майката била много притеснена за състоянието на децата си.
Дошла и линейка на место и ги откарала. Те разгледали камерите по протежението
на улицата за да установят автомобила, който ги е ударил и е напуснал.
Извършителя е установен от криминална полиция, след три дена. Тогава я извикали
да състави акта. Във връзка с механизма на ПТП-то заяви, че ищците са били на
пешеходна пътека и когато са преминавали, автомобила минава, водача се
разминава с камион и явно не вижда, че
минават хора по пешеходната пътека. Ответникът твърдял, че са го заслепили
фаровете на отсреща идващ камион
и че е усетил удар, че нещо удря автомобила, но явно не е разбрал, че
удря хора. Смята, че при удари и децата бяха паднали на земята, защото и
техните дрехи били мръсни. Не си спомня дали е писала докладни по случая. Досъдебно
производство не е имало.
Св.и.м. обясни, че за инцидента
на 07.12.2018 година разбрал, след като се прибрал в къщи към 18.30 часа. Ищците
се прибрали силно изплашени. Жена му едвам вървяла, изпитвала болки я десния
крак, а децата едва говорели. Обяснили му, че на ул.“П.“ на пешеходната пътека, където е магазина за климатици, а
отсреща е Дом „м.д.“, една кола ги е блъснала и шофьора изобщо не е спрял, а
избягал. Голямата дъщеря имала някакви натъртвания, кръв нямало, но като цяло били
много изплашени. Жена му ходила на прегледи, правили и изследвания. Счупване на
крака нямало, но изпитвала силни болки и едва ходела.
Месец била в болнични. Върнала се
на работа за 2-3 дни и пак излязла в
болнични през месец януари 2019г., защото болките в крака продължавали. И.
ходила на училище, а А. на детска градина.
През това докато съпругата му била в болнични той ги водил и взимал. Заради
уплахата на децата, седмица след инцидента ги завели при психолог, но не помни
точно при кого. Твърди, че след ПТП-то децата
се страхували и не искали да пресичат улицата. Правели го само когато ги държи
за ръцете. Към момента още изпитват страха да пресичат. Лекарства децата не са
взимали. Учителката на малкото дете А. им каза, че е уплашена. Те знаели за
случая.
Крака на съпругата му бил надут.
Домакинските неща ги вършела понякога жена му, понякога аз. Не са ползвали
помощ от близки и роднини. Този инцидент се отразил на цялото семейство. Трите били уплашени, той
се изнервих от това и два дена ходил на работа без да спи.
Св. Л. Ш., заяви, че в периода на инцидента била извън България. Разбрала
по-късно от ищцата, когато разговаряли и се видели на камера. Децата плачели
докато и обясняват. Малката и показала, че има цицина на главата си, а голямата
и показала вътрешната част около коляното на крака си. Майката била с надут
крак. Видели се на 20.12., когато
свидетелката ги посетила. Крака на А. продължавал а бъде надут и децата не били
добре, страхували се и още се страхуват да пресичат. Няколко дена ходила да им
помагам, защото мъжа й е на работа. Помагах
за децата да ги посреща. Около месец-два, майката не ходела на работа.
Твърди, че децата не са преодолели страха си все още. Когато излизат на
центъра, на „Борово око“ и се налага да пресичат ги е страх, малката повече
трепери. Дари и споделила, че чака:“ Да
свърши да ходи на градина и да тръгне на училище, че няма да пресича.“
А. понякога й се оплаква, че като
работи има болка в крака. Имала болка и на врата, не можела да се обръща. Ходили
да търсят заедно при психолог
читалището, в „Закрила на детето“,
ходили на ул.“Т.“. Навсякъде им обяснили, че от делото трябвало да бъдат
назначени и не ги приели. При нужда винаги им е помагала.
Съдът кредитира показанията на
всички свидетели като счита, че те не си противоречат и кореспондират с
представените по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи: В
чл.45 ЗЗД е уредена деликтната отговорност на причинителя на вредата при непозволено увреждане. Фактическият
състав на чл.45 ЗЗД включва следните елементи, които трябва да са налице, за да
се стигне до извод за дължимост на обезщетение: от обективна страна - деяние,
което е противоправно, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата. От субективна страна – деянието трябва да е извършено виновно. В чл.52
от ЗЗД е посочен начинът за определяне размера на обезщетението, когато
претърпените вреди са неимуществени. Тежестта да се докажат елементите от
обективна страна се носи ищеца, който
твърди да е увреден.
В чл.45 ЗЗД е предвидена оборима презумпция,
че вината се предполага. Тази презумпция освобождава ищеца от доказателствената
тежест да установи вина, като я размества и тя пада върху ответната страна. Тя
следва да проведе главно и пълно обратно доказване, при наличие на обективна
страна на деликта, че не е действала виновно.
В конкретния случай по делото се
установи, че на ищците са причинени леки телесни повреди, вследствие ПТП,
предизвикано от ответника на 07.12.2018г. на пешеходна пътека в гр.Търговище на
кръстовището на ул.“П. и ул.“Т.“. Налице е
противоправно деяние, доколкото се установи, че ответникът като
неправоспособен водач на л.а“О.В.“ с рег № ……..,
собственост на С.С.А. с ЕГН-********** от с.Б., на
втора пешеходна пътека М8.1 по посока на движението не пропуска движещите се
пешеходци А.Ш.Е., А.И.М. и И.И.М., като с предна
дясна част ги блъска.
В съдебно заседание ответникът
заяви, че той не е извършител на деянието, което се опровергава от представените
писмени доказателства. От изисканата и приложена административно-наказателна
преписка е видно, че за допуснато нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и чл.123
ал.1, т.2,б.“б“ от ЗДвП на водача на лекия автомобил е съставен - АУАН №
975161/10.12.2018г.(лист 61 от делото) и Наказателно постановление №
18-1292-002526 (лист 62 от делото), като същият не ги е оспорил и е дал писмени
обяснения, че е причинител на процесното ПТП, както и
за механизма при който е станал.
Събраните по делото доказателства
установяват безпротиворечиво изложените в искова молба обстоятелства за
механизма на претърпените от ищците увреждания и характера им вследствие ПТП на
07.12.2018г., както и участниците в произшествието – МПС, управлявано от ответника,
блъска ищците при пресичане на пешеходна пътека, вследствие на което им
причинява леки телесни повреди. Изложеното се установява от представената
медицинска документация на ищците, в която е отразено обективното им състояние
и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Получените от ищците
увреждания отговарят да са получени по време, място и начин, описани от тях
като инцидент на 07.12.2018г.
По размера на обезщетенията:
Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. По справедливост се определя не само размерът на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди, но и естеството и характерът на
страданията, които подлежат на обезщетяване. От една страна не всяко неприятно
усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта
изисква да бъдат възмездени. При това както по въпросите за размера на
обезщетението, така и по въпроса за естеството и характера на подлежащите на
обезщетяване страдания съдът прилага не строго субективен критерий, а отразява
общите схващания за справедливост.
От заключението на СМЕ се
установява, че ищцата А.Е. е претърпяла увреждания, в резултат на които е
търпяла болки с висок интензитет в първият месец след травмата, дължащи се болки
в дясната половина на врата, масивно кръвонасядане, оток по външната повърхност
на дясното коляно и дясната подколенница с леко накуцваща походка с десния
крак. Такива болки са преживели и двете деца, идното в областта на лявата
колянна става, другото в дясната теменно слепоочна област на главата. След около
месец болките са отшумели и се е стигнало до пълното възстановяване на ищците
за този времеви период. От гласните доказателства по делото се установява, че в
момента на увреждането, а и след това и трите ищци са изживели физически и
емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са
естествена последица от причинените им травматични увреждания, тъй като всеки
човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в установените телесни
повреди, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищците
болки, страдания и неудобства.
Преценявайки всички обстоятелства
от значение за размера на обезщетението – вида, характера и тежестта на
травмите, начина, степента и времетраенето на оздравителния процес - около
месец, без оперативна интервенция, без данни за налични усложнения, характера и
интензитета на болките и страданията, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани
със затрудненото движение, дисконфорта в мястото на уврежданията, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищците, вкл. и
предизвикания страх от пресичане на улици, съдът намира, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и
страдания, възлиза на 3 000 лв. за ищцата А.Е., до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен. В останалата си част – до пълния предявен размер от 5
000 лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Справедливият размер на дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и страдания за всяко
едно от децата А.И.М. и И.И.М., съдът определя на
2000 лв.
Не са налице предпоставки за
намаляване на обезщетението на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД – поради съпричиняване
на резултата от страна на ищците, от една страна поради липсата на
доказателства за съпричиняване, каквито въпреки даденото от съда указание за
разпределението на доказателствената тежест не са ангажирани от страна на
ответника, и от друга - тъй като ищците като пешеходци са пресичали пътното
платно по пешеходна пътека. По делото липсват доказателства, от които да се
установява ищците в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП да са предприели
навлизане в платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не
било безопасно, с което противоправно да са поставили в риск собствения си
живот, нито пък при навлизане на пътното платно да не са се съобразили с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение, или пък да не са скъсили пътя и времето за пресичане, както и да
не са предприели внимателно навлизане в платното за движение.
На
основание чл. 84 ал 3 вр. чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД се дължи и компенсаторна законна лихва от момента
на увреждането до изплащане на обезщетението така, както е поискано изрично от
ищците.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищците за
присъждане на сторените от тях разноски по делото за заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещо лице по, възлизащи на сумата от 396.66лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът също е претендирал
разноски и като доказателство е представил договор за правна защита и
съдействие по който реално е изплатена сумата от 780лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно
отхвърлената част от исковете му се дължат разноски в размер на 173.33лв.
След извършено прихващане на
двете задължения, до размера на по-малкото от тях на осн. чл.103 от ЗЗД, на
ищцата се дължат разноски по компенсация в размер на 223.33лв.
Отделно от горното
процесуалният представител на ответниците адв.Л.И.И. е претендирал от
ответника заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съглано Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от предявените искове, а именно: 580лв. за А.Е.;
370лв. за А.М. и 370лв. за И.М..
Действително разпоредбата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата регламентира едно изключение от правилата за присъждане на разноските,
установени в чл. 78 от ГПК. Тя предвижда правото на адвоката, който е
представлявал безплатно доверител от кръга на посочените в тази разпоредба
лица, да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато насрещната
страна е била осъдена за разноски.
Когато съдът определя
възнаграждение за адвокат по правилото на чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата, не е обвързан от посочена сума в евентуално сключен между клиента
и адвоката договор за правна защита. Неговият размер се определя едностранно, съобразно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
тъй като предоставянето на правната помощ е безплатно. Когато случаят попада в
приложното поле на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., възнаграждението
се определя на база защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При
всички случаи чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата не изключва и не замества
правилата за разпределяне тежестта за разноските между страните в
производството по делото, уредени в чл. 78 от ГПК. Определеното по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г., съобразно защитавания материален интерес,
адвокатско възнаграждение, съдът присъжда изцяло, само когато защитаваният
интерес е уважен/отхвърлен изцяло. При частично уважаване на претенцията,
следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно чл. 78 от ГПК по
съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява възнаграждението,
което насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката осъществил
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
В представения договор за правна
защита и съдействие от 04.04.2019г. /л.34а от делото/, сключен между клиенти -
ищците и адвокат Л.И.И., е уговорено осъществяване на
процесуално представителство и защита по г. д. № 122/2019г. по описа на РС – Търговище.
Изрично е посочено, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА клиентът е освободен от
заплащане на възнаграждение, като не е посочен конкретен размер на същото. Това
е направено в приложения списък (лист 66 от делото).
С оглед крайния изход от делото,
са налице предпоставките за осъждане на Ж.И.И. да
заплати на адвокат Л.И. възнаграждение за оказаната от него безплатна
адвокатска помощ на ищците в първоинстанционното производство. Съдът не е
обвързан от посочените в списъка стойности, а следва сам да определи размера на
възнаграждението. Материалният интерес за ищеците е съответно 5000лв. за А.Е. и
по 2000лв. за А. и И. в първоинстанционното производство, поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., следващото се
възнаграждение, е съответно 580лв. за майката и по 370лв. за всяко едно от
децата. Доколкото обаче предявеният иск на А.Е. е уважен само частично, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, дължимото възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, е в размер на 348 лева.
Дължимото възнаграждение на адв.Л.И. за оказана безплатна правна помощ за всяко едно от
двете деца е по 370лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ж.И.И.
с ЕГН-********** ***, да заплати на А.Ш.Е. с ЕГН-**********
***, сумата от 3000лв. (три хиляди лева)
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания при ПТП на 07.12.2018г.
в гр. Търговище на втора пешеходна пътека М8.1
на ул.“П.“ с ул.“Т.“, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането – 07.12.2018г., до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 45
от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД, като в останалата част и до пълния претендиран размер от 5000лв., отхвърля иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и сумата от 223.33лв.,
представляваща разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Ж.И.И.
с ЕГН-********** ***, да заплати на А.И.М. с ЕГН-********** ***, сумата от 2000лв. (две
хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания при ПТП на
07.12.2018г. в гр. Търговище на втора пешеходна пътека М8.1 на ул.“П.“ с ул.“Т.“, ведно със законна лихва
считано от датата на увреждането – 07.12.2018г., до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.И.И.
с ЕГН-********** ***, да заплати на И.И.М. с ЕГН-********** ***, сумата от 2000лв. (две
хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания при ПТП на
07.12.2018г. в гр. Търговище на втора пешеходна пътека М8.1 на ул.“П.“ с ул.“Т.“, ведно със законна лихва
считано от датата на увреждането – 07.12.2018г., до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД
ОСЪЖДА Ж.И.И. с ЕГН-********** ***, да заплати на адвокат
Л.И.И. ***, със съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 348 (триста четиридесет и осем
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските хонорари, за оказана безплатна правна
помощ на А.Ш.Е., като в останалата част и до пълния претендиран размер от
580лв., отхвърля искането като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Ж.И.И. с ЕГН-********** ***, да заплати на адвокат
Л.И.И. ***, със съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 370(триста и седемдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските хонорари, за оказана безплатна правна помощ
на А.И.М..
ОСЪЖДА Ж.И.И. с ЕГН-********** ***, да заплати на адвокат
Л.И.И. ***, със съдебен адрес:***, офис 1, сумата от 370 (триста и седемдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските хонорари, за оказана безплатна правна помощ
на И.И.М..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Препис от решението, на основание
чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: