Р Е Ш
Е Н И Е № 219
гр.Кюстендил, 25.10.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 199 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
В. К. Б. ***
оспорва Решение № 2153-09-10/20.05.2021г.
на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата й
срещу Разпореждане № **********
от 11.03.2021год. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО. В жалбата се релевира материална незаконосъобразност на
решението. Твърденията са, че трудът, положен на длъжността „машинист на
вентилационна уредба“ в Мини „Бобов дол“ ЕАД - гр. Бобов дол в периода 20.03.1984г.-31.12.1999г. е от втора категория съгласно т. 7а от ПКТП
/отм./. Жалбоподателката сочи, че упражняваната
трудова дейност е в надземен комплекс към подземните рудници и е свързана
с осигуряване чистотата на въздуха в подземните шахти, която е необходимо
условие за работата в рудниците при „Мини Бобов дол“ ЕАД; че трудът е съпроводен от вредности, породени от
силен шум и запрашеност, по която причина е начислявано и заплащано трудово
възнаграждение за работа при вредни условия. Допълнителен аргумент в подкрепа
на тезата си оспорващата извежда от предходно произнасяне с влязло в сила решение на Административен
съд – Кюстендил по адм. дело № 178/2020г., по идентичен спор, решен в полза на лице,
заемащо същата длъжност и при същия осигурител. Иска се
отмяна на решението.
В съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателката
адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита
оспореното решение за незаконосъобразно. Претендира заплащане на деловодни разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение
е законосъобразно като постановено в съответствие с допустимите доказателствени
средства за установяване на осигурителен стаж и при
правилно приложение на материалния закон. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-47/25.01.2021г. на В. К. Б., с искане да бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като е представила доказателства за
положения осигурителен /трудов/ стаж и
за осигурителен доход. С оглед предмета
на административния спор следва да се
посочат следните документи: Удостоверение,
обр. УП-3 изх. № 2561/24.09.2007г.,
издадено от Мини „Бобов дол“ ЕАД, в което е вписан осигурителен стаж на
жалбоподателката на длъжността „машинист ВУ“ от 20.03.1984г. до 08.06.2006г. или общо 22г. 02 мес. 18 дни;
Удостоверение, обр. УП-15 с изх. №
5531-09-393-1/09.03.2021г., издадено от Обединен осигурителен архив –
Кюстендил, в което е вписан осигурителен доход на жалбоподателката на
длъжността „машинист ВУ“ в рудник Бобов
дол при Мини „Бобов дол“ ЕАД от 01.01.1994г. до 31.12.1996г., в който се включва основна заплата, клас, вредни,
условия на труд, компенсации.
Видно от опис на осигурителния стаж, изготвен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване на
л.20 от делото, осигурителният стаж на жалбоподателката за времето 20.03.1984г. - 31.12.1999г. , общо в размер
на 15 год. 09 мес. 11дни в „Мини Бобов
дол“ ЕАД – гр.Бобов дол като „машинист
ВУ“ , е зачетен като такъв от трета
категория въз основа на данни в
Удостоверение, обр. УП-3 с изх. № 2561/24.09.2007г., а общият осигурителен стаж е определен в размер
на 37г. 07м. 19д. В справка от Регистър
на осигурените лица на л. 18 и сл. от делото има данни, че заявителката е осигурявана за трета категория труд в периода
след 01.01.1997г.
Въз основа на посочените писмени доказателства,
с разпореждане № ********** от 11.03.2021год.,
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Кюстендил отказва да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на В. К. Б. на осн. чл.68, ал.1-2 и на осн. чл.69б, ал.2 от КСО. Във връзка с основанието по чл.68, ал.1-2 от КСО, органът приема, че към датата на заявлението, заявителката е на възраст
55г. 10м. 03д., т.е. няма необходимата
възраст от 61 години и 08 месеца. Във връзка с основанието по чл.69б, ал.2 от КСО органът приема, че заявителката няма
необходимият осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, тъй като осигурителният
стаж за времето от 20.03.1984г. до 31.12.1999г. на длъжност „машинист на вентилационна уредба“
е от трета категория труд, като визира данните в Удостоверение,
обр. УП-3 изх. № 2561/24.09.2007г., изд.
от Мини „Бобов дол“ ЕАД и в Регистъра на осигурените лица.
Издаденото разпореждане е съобщено
на заявителката на 07.04.2021г. и е
оспорено пред директора на ТП на НОИ с жалба от 22.04.2021г. Към жалбата са приложени заповед № 354 от 20.03.1984г. за
назначаване на В.К.Б. на длъжност „машинист ВУ“ в рудник Бобов дол към СМЕК –
Бобов дол; декларация от лицето М.Г.В., в
която се съдържат данни за естеството на трудовите функции на длъжността „машинист вентилационна уредба“ в
„Мини Бобов дол“ ЕАД и заявление за отпускане на пенсия с вх. №
2113-09-1367/27.12.2019г. на В.Л. Д. ведно с удостоверение за осигурителен
стаж, вкл. на длъжността „машинист ВУ“ в
Мини „Бобов дол“ ЕАД.
При усл. на чл.117, ал.2 от КСО, директорът
на ТП на НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-10 от 20.05.2021год.,
като отхвърля жалбата на В.К.Б. по съображения за неоснователност. Приема се, че осигурителният стаж за времето
от 20.03.1984г. до 31.12.1999г. като машинист на вентилационна уредба при
осигурителя „Мини Бобов дол“ ЕАД е от трета категория труд, доколкото посочената
длъжност е извън обхвата на длъжностите, посочени в разпоредбата на т.7а от ПКТП /отм./. Допълнително
е посочено, че съобразно данните в Регистъра на осигурените лица за времето
след 01.01.1997г., заявителката е осигурявана за трета категория труд, а и в
представеното в административното производство Удостоверение, обр. УП-3 изх. № 2561/24.09.2007г., изд. от Мини „Бобов
дол“ ЕАД, не е направена заверка за втора категория труд.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателката на 27.05.2021год., а жалбата е изпратена
по пощата на 07.06.2021год., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство е прието
експертно заключение вх. № 3936/16.09.2021г. на
вещото лице Н.С.С., изготвено в изпълнение на назначена съдебна
експертиза въз основа на ведомости за заплати, предадени от Рудник „Бобов дол“
в ООА – с. Невестино и ведомости, находящи се във „Въгледобив Бобов дол“
ЕАД, както и на личното трудово досие на
жалбоподателката. Констатациите на съдебния експерт, които съдът счита за
обективни, са следните: за периода 20.03.1984г. – 06.12.2018г. В.К.Б. е
работила на длъжност „машинист вентилационна уредба“ с работнически номер
89515, като в начисляваното трудово възнаграждение е
включено възнаграждение за вредни
условия на труд, както и за безплатна храна и същата е получавала допълнителен
отпуск; работното място на жалбоподателката попада към надземния комплекс на
подземен рудник на „Мини Бобов дол“ ЕАД,
тъй като вентилаторите са монтирани в специални помещения на близко разстояние
до подземните шахти с предназначение на спомагателни съоръжения към мината. Вещото
лице сочи задълженията на процесната
длъжност, предвидени с длъжностната характеристика, издадена от „Въгледобив
Бобов дол“ ЕООД и връчена на В.Б. на 14.05.1998г. , а именно: пускане, спиране,
при нужда задействане на устройство за реверсиране на въздушна струя,
наблюдаване работата на вентилатора и контролно-измервателните уреди,
извършване на профилактични прегледи на уредбата, отстраняване на дребни
повреди, участие при ремонт на уредбата, а основните отговорности, присъщи на
длъжността са за спазване на установения режим на работа на вентилационната
уредба, чрез която се осигурява постоянна
вентилация на въздуха в подземните шахти,
необходима за функционирането на мината. Въз основа на горното, вещото
лице приема, че опасностите, вредностите и тежестите на процесната длъжност са
идентични с тези на длъжностите във
въгледобИ. – замърсен въздух от въглищен прах и руднични газове, възможни
аварии на техниката над и под земята,
силен шум при работа на вентилаторите.
В заключението си вещото лице
цитира решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 178/2020г., с
което е отменено решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето Виолета Любенова
Джаджарова, която е заемала същата длъжност
като жалбоподателката и при същия осигурител.
Съдът е разпитал като свидетел М.Г.В., която е
депозирала сведения /декларация/ пред административния орган. Същата е работила
заедно с жалбоподателката и с показанията
си установява спецификата на трудовите
функции на заеманата длъжност „машинист на вентилационна уредба“, както и
условията на работа, а именно: работното място се е намирало над земята в близост
до рудника, но при аварии или пожари се е налагало да се слиза под земята;
работата е била свързана с силен шум и висока запрашеност, поради близостта до
вентилаторите и вентилационните тръби, извеждащи мръсния въздух от рудника.
Описаните обстоятелства се
установяват от приложената пенсионна преписка, от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза и от показанията на разпитания
свидетел.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания за
оспорване по чл.146 от АПК, съдът намира, че решението на директора на ТП на
НОИ - гр.Кюстендил е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Не е
спорно по делото, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, жалбоподателката е на възраст 55год. 10мес. 03дни., поради
което не отговаря на изискванията за пенсиониране по чл.68, ал.1-2 от КСО. Не е
спорно, че същата доказва осигурителен стаж на длъжността „машинист на
вентилационна уредба“ при осигурителя
„Мини Бобов дол“ ЕАД общо в размер на
22г. 02мес. 18дни. Основният спор по
делото е относно категоризацията на труда на жалбоподателката на посочената
длъжност за периода 20.03.1984г. до
31.12.1999г., което е обстоятелство относимо към искането за отпускане на лична
пенсия при усл. на чл.69б, ал.2 от КСО Пенсионният
орган е приел, че този осигурителен
стаж е от трета категория, поради което
не е налице необходимия осигурителен стаж от 15 години, положен при условията
на ІІ категория труд, предвиден в цитираната разпоредба. Мотивите са, че
заявителката не е доказала основания за приложение на т.7а от ПКТП/отм./,
регламентираща труда от втора категория в надземни комплекси към подземни
рудници, тъй като заеманата от същата длъжност не е сред предвидените в
разпоредбата. Съдът счита формираното
становище на пенсионния орган за обосновано с оглед доказателствата в
пенсионната преписка и правилно с оглед приложимия закон.
Съобразно разпоредбата на
т.7а от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране /отм./, от втора
категория е трудът на работници от надземния комплекс към подземните рудници,
мини, минностроителни, тунелни и геологопроучвателни обекти: рудничен
транспорт; ремонтни работници; работници, заети в производството и доставката
на крепителни материали, конструкции и елементи за подземните изработки;
ковачи; огняри, помощник-огняри и сгураджии от рудничните бани; работници в
перални и сушилни на работно облекло от силикозоопасните рудници. От анализа на разпоредбата на т.7а от ПКТП /отм./,
вкл. по правилата на граматиката и пунктуацията, е видно, че кумулативно
необходимите предпоставки за категоризиране на труда като такъв от втора
категория са: работа в надземен комплекс
към подземни рудници на работническа длъжност от вида на изрично посочените. Съдът счита, че
в случая не е осъществена една от визираните предпоставки, доколкото длъжността,
заемана от оспорващата не е сред изрично посочените в релевантната правна норма.
Последната съдържа подробен и изчерпателен списък на длъжностите, които
се причисляват към втора категория труд, съобразявайки характера и естеството
на упражняваната трудова дейност, а разширяване на приложното й поле е
недопустимо.
В случая, от анализа на събраните
доказателствени средства се установява, че
през спорния период жалбоподателката е изпълнявала длъжността
„машинист на вентилационна уредба“. В този смисъл са данните в заповедта с № 354/20.03.1984г. за назначаване на
работа и в Удостоверение, обр. УП-3
с изх. № 2561/24.09.2007г., издадено
от Мини „Бобов дол“ ЕАД - последното е доказателство за осигурителен стаж,
предвидено в разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС. Действително, удостоверението
е оспорено от жалбоподателката относно категорията труд. Оспорването е
неоснователно. В удостоверението освен,
че не е отразена категорията труд, т.е. липсва предмет на оспорване, но и вида
на заеманата длъжност, която е
работническа, не е спорен по делото. От друга страна, видно от заключението на
вещото лице и от показанията на разпитания свидетел, се установява, че
работното място на жалбоподателката попада към надземния комплекс на подземен
рудник на „Мини Бобов дол“ ЕАД, тъй като
вентилаторите са монтирани в специални помещения на близко разстояние до
подземните шахти с предназначение на спомагателни съоръжения към мината,
осигуряващи чистотата на въздушна струя
в минните обекти.
Както се посочи по-горе обаче,
преценката на събраните доказателства съобразно приложимото нормативно правило, обоснова изводи за
неизпълнение на едно от предвидените изисквания в т.7а от
ПКТП /отм./. Длъжността „машинист на вентилационна уредба“ не е сред
изрично изброените, каквито са ковачи, огняри, помощник-огняри и сгураджии от
рудничните бани. Извън горното, заеманата от оспорващата длъжност с оглед трудовата функция и спецификата на полагания
труд съобразно длъжностната характеристика, установени от вещото лице и от
разпитания свидетел, не попада сред
видовете дейности, посочени в
т.7а от ПКТП /отм./, каквито са рудничния транспорт; дейността на ремонтни работници; дейността на работниците, заети в производството и доставката на крепителни
материали, конструкции и елементи за подземните изработки; дейността на работниците
в перални и сушилни на работно облекло от силикозоопасните рудници работници. Нормата на т.7а от ПКТП /отм./ следва да се
прилага според точния и смисъл, заложен от
законодателя, доколкото с нея се създава привилегия при пенсиониране с
оглед спецификата и тежестта на положения труд. В този
контекст, съдът счита, че положеният труд в надземния комплекс към подземните рудници, следва да се приеме за втора категория само ако
е на работническа длъжност от вида на изрично посочените или ако е свързан с дейности
от изрично посочените. В случая,
документите към пенсионната преписка и доказателствата в съдебното производство
не установяват горната предпоставка,
поради което трудът на жалбоподателката не може да се квалифицира като такъв от втора
категория по т.7а от ПКТП /отм./.
Изложеното обосновава и
правилността на отказа на административния орган за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на оспорващата на осн. чл.69, ал.2 от КСО, тъй
като не е работила 15 години при условията на втора категория труд. Оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е законосъобразно, а подадената
срещу него жалба е неоснователна и съдът я отхвърля.
Без значение за категоризирането
на труда е обстоятелството, че Б. е получавала като елемент от трудовото си
възнаграждение добавка за вредни условия.
Касае се за парична компенсация за
вредности, съпровождащи труда, вкл. вредностите
породени от силен шум и запрашеност, която е относима към размера на
осигурителния доход, но не и за категорията труд. Цитираната съдебна практика, а именно влязлото
в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №
178/2020г., постановено по идентичен
спор, не е задължително за настоящия състав на съда, който дължи самостоятелна
преценка за приложението на закона спрямо установените факти.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е налице и хипотезата по т.67 от ПКТП /отм./, допускаща причисляване на труда на работниците и служителите посочени в раздел I и II на правилника, към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В случая отрицателната предпоставка за категоризирането на труда на жалбоподателката не произтича от различния отрасъл, в който е положен, а е следствие от вида на заеманата длъжност и на осъществяваната дейност.
Предвид изложеното, обосновано и
правилно административният орган е отказал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата.
Съдът приема атакувания административен акт за издаден при спазване на
материалноправните предпоставки за законосъобразност и подадената срещу него
жалба се явява неоснователна.
С оглед изхода по делото и
предявеното искане на процесуалния представител на ответника, съдът
присъжда в негова полза юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., определено при усл. на чл.78, ал. 8 ГПК
вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. На оспорващата не се следват деловодни
разноски.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалбата на В. К. Б. ***,
против Решение №
2153-09-10/20.05.2021г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което
е отхвърлена жалбата й
срещу Разпореждане № **********
от 11.03.2021год. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателката на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО.
ОСЪЖДА В. К. Б. ***, ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: