Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260220
гр. Несебър, 26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 292 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост в сграда с
идентификатор **********срещу ответника М.Б., са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
етажната собственост сумата от 7321,45 лв.,
представляваща сбор от годишни такси за поддържане и обслужване на общите
части - по 1464,29 лв. за всяка от годините 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и
2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 02.12.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
250,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2020г. –
30.11.2020г. Ищецът сочи, че ответницата е собственик на апартамент ** в сграда
с идентификатор **********– С.Б.. Излага, че етажната собственост е създадена с
Решение на първото ОС от 03.01.2014г., с което е определена годишна такса за
разходи за поддръжка на общите части – 13,50 лв. без ДДС на кв. м. Твърди, че за
Апартамент ** се дължи годишна такса от 1464,29 лв. Обръща внимание, че на
решения на ОС е удължаван срокът за заплащането на таксите. Навежда, че с
Решение на ОС от 14.12.2018г. е предоставен срок до 31.01.2019г. С тези доводи
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски от
заповедното и исковото производство.
В срок по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата М.Б., е подаден отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват. Сочи се, че претенциите са погасени по
давност. Излага се, че приемането на решения, че бюджетът е равен на общата
квадратура, умножена по 13,50 лв., не обосновава разходването на тези средства.
Оспорва се дължимостта на всички суми и разходването им. Сочи се, че М.Б. не е
в правоотношения с ищеца и „СХ“ ООД. Твърди се, че през 2017г. и 2018г. бюджет
не е приеман. Излага се, че Б. пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на
календарна година. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответницата е собственик
на самостоятелен обект – апартамент ** в сграда с идентификатор **********– С.Б.,
който се намира в режим на етажна собственост – в Етажната собственост в сграда
с идентификатор **********Следва да докаже, че с влезли в сила решения на
общото събрание в етажната собственост са определени такси, дължими от етажните
собственици за управление и поддръжка на общите части за 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
както и датата на настъпила изискуемост на вземането. При доказването на тези
факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
От нотариален акт № ***, том III, рег. № 1970, дело № 544/2007г. от 19.03.2007г. на
нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие Районен съд Несебър, вписана
под № 110 на НК (на л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че М.Б. придобила собствеността върху апартамент № В1, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № *******.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър.
Тъй като ищецът не е пояснил и допълнил исковата си молба
при дадената възможност по чл. 143, ал. 1 ГПК, съдът намира, че той основава
претенцията си на решенията на Общото събрание на етажната собственост,
приложени към исковата молба (на л. 15 – л. 69 от делото).
С чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС е дадено правомощие на
общото събрание на етажната собственост да вземе решение за
възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя),
както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридически или физически лица, които не са собственици – с мнозинство повече от
67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Очевидно в правомощията на общото събрание е да възлага дейностите по
управление и по поддръжка на етажната собственост на трето лице, като за
дейностите по управление се изисква и нарочен договор (чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС).
В случая с взетото общо решение по т. 4 от дневния ред общото събрание от
03.01.2014г. (протокол на л. 15 – л. 17 от делото) е гласувало именно по реда
на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС – делегирало е правомощията по управление и
поддръжка на комплекса да се предоставят на трето лице - „СХ“ ООД - срещу
възнаграждение в размер на 13,50 лв. без ДДС на кв. м. на година за законно
притежаваната разгъната застроена площ и общи части на всеки собственик. Видно
от протокола от 03.01.2014г. е взето решение всеки от собствениците да заплаща
вноска от 13,50 лв. без ДДС на кв. м., но единствено за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г. и то към „СХ“ ООД. В протокола от общото събрание от 23.11.2015г.
(на л. 22 – л. 24 от делото) фигурира решение (по т. 2 от дневния ред) за
определяне на парична вноска за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на
13,50 лв.
Падежът на плащането на
вноските за 2014г. и 2016г. е определен изрично – 31.12 на предходната година.
Тъй като решението за вноските за 2014г. е взето на 03.01.2014г. (след
настъпване на падежа – 31.12.2013г.), то по арг. от чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
изискуемостта на вземането е настъпила в 14-дневен срок от обявяване на
решението (т.е. на 20.01.2014г. съобразно представения протокол за обявяване от
06.01.2014г. на л. 21 от делото). Падежът за вноската за 2016г. е настъпил на
31.12.2015г. При така посочените в цитираните решения падежи е логично да се
приеме, че ако са възникнали вземания за 2015г. и 2017г. падежът им е настъпил
съответно на 31.12.2014г. и 31.12.2016г. Т.е. за процесните периоди 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г. (дори и да се приеме, че са възникнали валидни вземания
в полза на етажната собственост) изискуемостта на вземанията е настъпила на
различни дати в периода 20.01.2014г. – 31.12.2016г. В случая безспорно става
въпрос за периодични плащания (в самите решения е посочен едногодишен период на
задължението), които по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасяват с
тригодишна давност. Впрочем и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС насочват към периодичния характер на това плащане с оглед използвания от
законодателя термин – „вноски“. Следователно дори и да се приеме, че са
възникнали вземания в полза на етажната собственост за 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г., същите са погасени по давност, считано от 21.01.2017г., 01.01.2018г.,
01.01.2019г. и 01.01.2020г. и при изрично направено възражение от ответника,
чрез особения му представител (арг. от чл. 120 от ЗЗД) предявените за пръв път
на 02.12.2020г. (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК) претенции следва да се считат
за погасени по давност. Не може да се приеме, че след като с решения от
14.12.2017г. и 13.12.2018г. (на л. 46 – л. 49 и л. 58 – л. 61 от делото) е определен нов
срок за плащане на предходни задължения – 31.01.2018г. и 31.01.2019г., то
давността следва да започне да тече от тази дата. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. С решениятa на етажната собственост от 14.12.2017г. и 13.12.2018г. практически единствено
е отсрочен падежът, като е дадена възможност дължимите суми да бъдат заплатени
до 31.01.2018г. и 31.01.2019г. При липса на данни такова искане да е било
направено от ответницата, то извършеното отсрочване е направено единствено по
инициатива на ищеца и има значение само във връзка с неговите действия по
събиране на неизпълнено вземане. Това отсрочване (при липсата на волеизявление
от нейна страна) не може да обвърже ответницата, за която падежът вече е бил
настъпил. Следователно промяната на падежа, извършена с решението на общото
събрание, не следва да се взема предвид при преценката по чл. 111, б. „в“. Ето
защо дори и да се приеме, че са възникнали вземанията за 2014г., 2015г., 2016г.
и 2017г. към момента на предявяване на претенцията същите са били погасени по
давност и при направено възражение от ответницата това е достатъчно основание
за неоснователност на тези претенции.
С исковата молба се
претендира и годишна такса за 2018г. в размер на 1464,29 лв. Както се посочи –
налице са изрични решения по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС единствено във връзка с таксите
за 2014г. и 2016г. Видно от цитираните решения от 14.12.2017г. (на л. 46 – л.
49 от делото) общото събрание на етажната собственост (по т. 3 от дневния ред)
е приело бюджет за 2018г. за приходите и разходите. Видно от самия бюджет (на
л. 57 от делото) в него са включени разходи (за поддръжка на общите части,
възнаграждение за поддръжка, ремонти, административни разходи и непредвидени
разходи). В раздела „Приходи“ фигурират графи I. „Годишни такси за собственици“ и II. „Наеми от общи части“. Първата от графите е празна, а втората е с
отбелязване 0,00 лв. Т.е. дори и със самия бюджет не са определени годишни
такси за собствениците в етажната собственост. Следователно с решението по т. 3
от дневния ред на практика не са определени такси по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 5 и т. 7 ЗУЕС, които да се заплащат за 2018г. От отчета за 2018г. (на л. 67
от делото) става ясно, че суми са заплащани единствено в полза на дружеството
„СХ“ ООД. Това обстоятелство, в комбинация с констатираното, че общото събрание
с решение от 03.01.2014г. е делегирало правомощията по управление и поддръжка
на комплекса на трето лице - „СХ“ ООД - срещу възнаграждение в размер на 13,50
лв. без ДДС на кв. м. на година за законно притежаваната разгъната застроена
площ и общи части на всеки собственик, както и с липсата на включени в бюджета
такси, които да се дължат в полза на етажната собственост, потвърждава извода,
че за 2018г. липсва решение по чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗУЕС. Тук е моментът
да се посочи, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС етажната
собственост принципно е легитимирана да събира вноските за поддръжката и
управлението на общите части, но за възникване на право на етажната собственост
да събира такси от собствениците е необходимо да е налице валидно решение на
общото събрание на етажната собственост. Както се установи в отчета за 2018г.
фигурират единствено дължимите към „СХ“ ООД вноски и с одобряването им не е
взето решение за определяне на такси за този период (такива и не фигурират в
бюджета на самата етажна собственост). С оглед липсата на валидно взето
решение, касаещо периода 2018г., то и претенцията за този период е
неоснователна.
С оглед всичко изложено до
тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва да бъдат
отхвърлени.
По иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответницата
в забава и размера на обезщетението за забава. При изводите, че не е възникнал главен дълг в полза на ищеца, то и
претенцията за лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора направените
от ищеца разноски следва да останат в негова тежест, а от ответницата няма
данни за направени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост в сграда с
идентификатор *******, срещу М.Б., гражданка на
Великобритания, родена на ***г., БУЛСТАТ: ******, с постоянен адрес в к. к.
„Слънчев Бряг“ ПИ ******жилищна сграда „С.Б.“, ет. 1, ап. B1, искове както следва: с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС, за установяване дължимостта на сумата от
7321,45 лв., представляваща сбор от годишни такси за поддържане и
обслужване на общите части - по 1464,29 лв. за всяка от годините 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 02.12.2020г., до окончателното изплащане на
вземането, и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
сумата от 250,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.07.2020г. – 30.11.2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: