Решение по дело №7839/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 24.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                                                     Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 7839 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 74663/22.04.2020 г. по гр. д. № 13191/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 25 състав, е осъдено З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******да заплати на „К.Р.К.“ ЕООД, ЕИК ******сума в размер на 1555,76 лв., представляваща обезщетение за отстраняване на уврежданията по лек автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“, шаси: ТМВАМ6NHXD4031040, двигател № CBZD84466, с ДКН № ******, настъпили на 03.04.2018 г. при ПТП, като предмет на Договор за застраховка, с клауза „Пълно Каско“ от 20.04.2017 г., сключен между „Е.Ф.“ АД, като собственик на автомобила и З. „А.Б.“ АД, обективиран в Застрахователен сертификат, Специални условия и Допълнение към Застрахователна полица № 17-0300/412/5001113, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба на 05.03.2019 г. до окончателното плащане, мораторна лихва върху главницата за периода от 25.04.2018 г. до 04.03.2019 г. в размер на 133,98 лв., както и на основание чл. 209 ГПК сумата от 750 лв., представляващи разходи в производството по предварително обезпечение на доказателства пред СРС по гр. д. № 44204/2018 г. по описа на 40 състав, а именно: 20 лв. - държавна такса, 250 лв. - депозит за вещо лице и 480 лв. - адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в производството пред СРС в размер на 114 лв. - заплатена държавна такса и 480 лв. - адвокатско възнаграждение.

     Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5062522/29.05.2020 г. от ответника - З. „А.Б.“ АД, подадена чрез адвокат Е.М.. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Поддържа се, че при положение, че по делото е установено, че лекият автомобил е с констатирани увреждания както в лявата си страна, така и в дясно, то може да се направи обосновано заключение, че автомобилът е бил обезопасен при излизането на шофьора от купето - приемат се мотивите на СРС, че не е била дръпната ръчната спирачка и не е бил включен „на скорост“, като показанията на водача на автомобила М.К.са неистински и подвеждащи. Следователно най - вероятният механизъм на ПТП е, че водачката е паркирала автомобила на тротоара и е излязла от него без да го обезопаси, каквито са изискванията на чл. 96 ЗДвП. Оспорват се заключението на СРС, че въпреки липсата на дръпната ръчна спирачка и включване „на скорост“, не може да се направи категорично заключение, че поради тези нарушения на ЗДвП е настъпило ПТП. Поддържа се, че именно липсата на обезопасяване на автомобила е причина за самопотеглянето на МПС и последвалия удар в близко намиращата се тераса. Тези действия на водача на МПС биха могли да се квалифицират като „грубо небрежни“, съответно настъпилото от тях събитие попада в изключенията, съгласно приложимите към застрахователния договор ОУ (т. 7.3.1.5. от Раздел IV). Обстоятелството, че вредите са резултат именно от необезопасяването на автомобила, се потвърждава и от САТЕ. Оспорва се и изводът на СРС, че не е установено по делото, че автомоблът е можел да потегли сам при конкретния наклон, за да се приеме, че водачката е следвало да вземе някакви допълнителни мерки. Вещото лице изрично е посочило хипотезите, при които е възможен сблъсък на автомобила с терасата - това е само и единствено при положение, че същият не е бил обезопасен надлежно. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.  

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „К.Р.К.“ ЕООД, чрез адвокат Т.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че ищецът е доказал механизма на увреждането - наличието на удар отляво от друг лек автомобил, от който удар процесният автомобил е бил изместен. Сочи се, че дори автомобилът да не е бил с дръпната ръчна спирачка или да не е бил включен „на скорост“, то той не би могъл да се премести сам, което се потвърждава както от свидетелските показания, така и от изготвения към експертизата снимков материал. За доказателство на това твърдение е фактът, че по увредената лява част има останали следи от бяла боя по процесния автомобил. Мотивите на съда за липса на груба небрежност са правилни, логични и обосновани, а възражението за груба небрежност е неоснователно и недоказано. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

     Софийски градски съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

     Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2005975/05.03.2019 г., уточнена с молба вх. № 5196074/25.11.2019 г. на „К.Р.К.“ ЕООД срещу З. „А.Б.“ АД за осъждане на последното да заплати на „К.Р.К.“ ЕООД сумата от 1555,76 лв., представляваща разходи за извършен ремонт на лек автомобил „Шкода“, модел „Рапид“, с ДКН № ******, във връзка с щета № 0300/18/*********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 133,98 лв. – мораторна лихва за периода от 25.04.2018 г. до 04.03.2019 г., както и разноски по делото. В исковата молба се излагат твърдения, че „Е.Ф.“ АД е собственик на лек автомобил „Шкода“, модел „Рапид“, с ДКН № ******, на 20.04.2017 г. дружеството сключило с ответника договор за застраховка на процесния автомобил - Застрахователна полица № 17-0300/412/5001113, с предвидена клауза „Пълно Каско“ и срок на застраховката до 27.05.2018 г. На 22.05.2013 г. „Е.Ф.“ АД отдало на „К.Р.К.“ ЕООД автомобила под лизинг, за което бил сключен договор за лизинг № 03_DL_002241. Към 03.04.2018 г. автомобилът бил използван от М.К.от името на лизингополучателя. Сочи се, че на 03.04.2018 г. около 09,00 ч, автомобилът бил паркиран на адрес: гр. София, кв. „Банишора“ пред блок 35 до стената и балкона на първия етаж, като около 13,00 ч. автомобилът бил намерен от К.ударен от друг автомобил от лявата предна страна, като от удара автомобилът се бил отместил вдясно и  ударил в издадения балкон на първия етаж, като по този начин възникнали щети и от двете предни стени на автомобила - капак - пр., броня, облицовка - пр., стъкло - пр., калник - пр. л., фар - блок комбинирани светлини - пр. л. Във връзка със случая при застрахователя била образувана преписка по щета № 0300/18/*********, но от З. „А.Б.“ ЕАД отказали да изплатят застрахователно обезщетение, тъй като съществувало пълно несъответствие между вида и степента на уврежданията по автомобила и начина, по който е описано тяхното възникване. Добавя се, че щетите се изразяват в деформиране на преден капак, броня предна облицовка, преден ляв калник, предни леви светлини, предна дясна колона, предно стъкло. Разходите за ремонта били 1555,76 лв., за което била издадена фактура № **********/27.11.2018 г., а сумата била платена от „К.Р.К.“ ЕООД с преводно нареждане от 06.12.2018 г. Поддържа се, че за „К.Р.К.“ ЕООД е налице правен интерес от предявяне на исковете в качеството му на лизингополучател и заплатил ремонта за автомобила на основание чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ. Добавя се, че застрахователят е бил уведомен и поканен да заплати обезщетение на 03.04.2018 г., което той не сторил, поради което дължи законна лихва от 25.04.2018 г. - след изтичане на 15 работни дни от уведомяването. 

     В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 5074690/30.04.2019 г. от З. „А.Б.“ ЕАД, с който се оспорват предявените искове. Според ответника в случая водачът на автомобила е допуснал нарушение на чл. 96 ЗДвП, като не е обезопасил автомобила - не го е подсигурил от внезапно потегляне чрез издърпване на ръчната спирачка и/или включването му „на скорост“ и то предвид факта, че е бил паркиран на място с наклон, което несъмнено сочи на груба небрежност от страна на водача - изключен риск по застраховката съгласно т. 7.3.1.5 от приложимите към същата общи условия. С оглед на това се поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за плащане на застрахователно обезщетение по застраховката. Оспорва се механизма на ПТП в случай, че ищецът твърди, че при паркиране на автомобила на твърдяното място същият е бил със задействана ръчна спирачка или „на скорост“. Оспорва се и размера на твърдяните вреди със съображения, че същите са прекомерни и не отговарят на реално настъпилите увреждания по автомобила.

     По делото не е спорно, че процесният лек автомобил марка „Шкода“, модел „Рапид“, шаси: ТМВАМ6NHXD4031040, двигател № CBZD84466, с ДКН № ******, е собственост на „Е.Ф.“ АД, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 17-0300/412/5001113 със ЗАД „Алианц Българияч“ ЕАД относно процесния автомобил с период на застраховката от 00,00 ч. на 28.05.2017 г. до 24,00 ч. на 27.05.2018 г., по клауза „Пълно Каско“ за обща застрахователна сума от 9492 евро, че застрахователният договор е сключен при общи условия, приети по делото, че с договор за лизинг № 03_DL_002241/22.05.2013 г. автомобилът е бил отдаден под лизинг на „К.Р.К.“ ЕООД. Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото: свидетелство за регистрация на автомобила, част I, застрахователен сертификат към застрахователна полица № 17-0300/412/5001113, специални условия към застрахователна полица № 17-0300/412/5001113, допълнение към застрахователна полица № 17-0300/412/5001113 от 20.04.2017 г., договор за лизинг № 03_DL_002241/22.05.2013 г. със срок на действие  - 60 месеца, считано от подписването му, приложение № 1 - Схема за плащане на лизинговите вноски по договор № 03_DL_002241/22.05.2013, Приложение № 2 - изисквания на застрахователя З. „А.Б.“ АД, Приложение № 3 - Гаранционни условия за фабрично нови автомобили „Шкода“, Приложение № 4 - Общи условия за лизинг на автомобили „Шкода“, Приложение № 5 - Списък на оторизираните сервизи на „Шкода“.

     По делото не е спорно, че в срока на действие на застрахователния договор - на 03.04.2018 г. към обяд в ж. к. „Банишора“ пред блок 35 е настъпило ПТП, при което на процесния лек автомобил са нанесени вреди - капак - пр., броня - облицовка - пр., стъкло - пр., калник - пр. л., фар - блок комбинирани, светлини - пр. л.

     Не е спорно, че във връзка с настъпилото ПТП при З. „А.Б.“ АД е образувана щета № 0300/18/465/500501 - в тази връзка са приетите по делото Уведомление за щети по МПС, подадено до застрахователното дружество от М.К.на 03.04.2018 г. и Удостоверение от Столична дирекция на вътрешните работи, 02 РУ от 20.04.2018 г.

     Не е спорно, че З. „А.Б.“ АД не е заплатило обезщетение с доводи, че е налице пълно несъответствие между вида и степента на уврежданията по автомобила и начина, по който е описано тяхното възникване, въпреки друкратно отправената покана.

     Не е спорно, че във връзка с отстраняване на процесните щети е издадена фактура № **********/27.11.2018 г., приета по делото, с доставчик „Е.А.“ ООД и получател „К.Р.К.“ ЕООД на обща стойност 1555,76 лв., както и че с преводно нареждане от 06.12.2018 г. (също прието по делото) „К.Р.К.“ ЕООД е заплатило сумата от 1555,76 лв. на „Е.А.“ ООД.

     За обезпечаване на доказателствата във връзка с процесното събитие по молба на „Е.Ф.“ АД е образувано гр. д. № 44204/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, преписи от което са приети по настоящото дело. В производството по обезпечаване на доказателствата е изслушвана и приета, неоспорена от страните, съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ). От същата се установява, че по процесния автомобил са налице увреждания в лявата част, а именно: капак преден - боя, броня предна облицовка - боя, калник преден ляв - подмяна, фар ляв - подмяна. Увредените детайли в дясната част на процесното МПС са: стъкло челно - подмяна и колона предна дясна - ремонт. Вещото лице е извършило непосредствен оглед на процесния лек автомобил и на мястото на настъпване на произшествието, отразено в представеното уведомление за щета, като посочва, че мястото, където е било паркирано процесното МПС е с лек наклон в посока към терасата. Уврежданията в лявата част на автомобила са получени при съприкосновение с друго превозно средство, с посока отзад напред. Уврежданията в дясната част на превозното средство са получени при движение напред и удар в долната част на терасата. Според експерта, уврежданията и в лявата, и в дясната част на превозното средство могат да настъпят само и единствено в случай, че лек автомобил „Шкода Рапид“ е бил оставен на свободна скорост и без задействана ръчна спирачка. При съприкосновението с другото превозно средство и под действие на лекия наклон е възможно придвижването напред на 1-1,5 м и удар в долната част на терасата. При всички останали случаи, при които лек автомобил „Шкода Рапид“ е бил със задействана ръчна спирачка или „на скорост“, уврежданията не могат да настъпят по механизма, отразен в уведомлението за щета. Според заключението стойността, необходима за възстановяване на автомобила по цени на официалния представител е 2277,96 лв., а стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е 2040,67 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в лявата страна на процесното превозно средство ясно се виждат следи от съприкосновение, които могат да бъдат получени и от друго превозно средство - има бяла боя в предната лява част на процесния лек автомобил „Шкода“. Щетите отляво могат да се получат и при спряло превозно средство, което е паркирало, от друго такова. Щетите, които са отразени в описа на ответника отговарят на тези, които се намирали в момента на процесното МПС.   

     В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.С.К., която заявява, че работи в „К.Р.К.“ ЕООД, с процесния автомобил отивала на работа сутринта в 09,00 ч. до областен онкодиспансер, най - лесно се паркирало в междублоковото пространство до лаборатория „Цибалаб“. Паркирала колата успоредно до блок върху тротоара, пред колата имало сграда, на разстояние от около 3 м, нямало други автомобили. Заявява, че слязла от колата, оставила я „на скорост“ и вдигнала ръчната спирачка. В тази връзка свидетелката допълва, че почти винаги оставяла колата „на скорост“ и вдигала ръчната спирачка, а за конкретния случай била сигурна, тъй като била бременна, съответно по - предпазлива. Взела си кафе, върнала се в колата, за да си вземе лаптопа и други вещи, заключила колата и тръгнала на работа. Към 12 ч на обяд, отивайки към колата, свидетелката видяла, че колата била забита в изнесената от блока тераса, която била доста ниска. Добавя, че била паркирала на около 20 - 30 см от самата сграда, а до терасата имало около 2 - 3 м (поне три крачки към момента, в който свидетелката паркирала). Уточнява, че намерила автомобила забит в терасата - предното стъкло от дясната страна било забито изцяло в терасата, а отляво колата била цялата ожулена - била преместена около 2 м напред от мястото, на което била паркирана. Според К.улицата има лек наклон към терасата. Сложила ръчна спирачка по навик, не защото имало наклон. Автомобилът бил наполовина качен на тротоара, отдясно гумите били върху тротоара, който бил доста тесен. Хората не минавали покрай терасата, тротоарът бил под терасата и неизползваем от пешеходците. Уточнява, че след като си взела кафе и се върнала, колата си била както я била оставила свидетелката. Обадила се на И.М., който отговарял за служебните автомобили, на 112, както и на полицията, която отказала да дойде, тъй като събитието било изцяло застрахователно. Снимала колата, след което я дръпнала назад, за да се види къде е била паркирана, както и да се види пукнатината на стъклото, след което я закарала до представителството на „Шкода“, където описали щетите.

     Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

     Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

     Във връзка с правилността на решението настоящият съдебен състав намира следното:

     Предявените искове са с правно основание чл. 405 КЗ, вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

     Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

     Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск - в конкретния случай, че процесният лек  автомобил е увреден при твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм; 3. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ответникът следва да докаже правоизключващото си възражение за наличие на изключен риск по т. 7.3.1.5 от Общите условия, поради проява на груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил.

     Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя - чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. Ал. 2 на чл. 384 КЗ предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.

     В случая по делото се установява наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и собственика на застрахования автомобил - „Е.Ф.“ АД по имуществена застраховка, клауза „Пълно Каско“. В застрахователния сертификат към застрахователната полица № 17-0300/412/5001113 ищцовото дружество - лизингополучател е посочено изрично, а по силата на цитираната по - горе разпоредба на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ същото е активно процесуално и материалноправно легитимирано да претендира обезщетение за твърдените частични вреди по застрахования автомобил.

     Спорни пред въззивната инстанция са въпросите, касаещи механизма на ПТП, налице ли е проявена груба небрежност от страна на водача на процесния лек автомобил, както и представлява ли събитието покрит застрахователен риск, за който отговорността на ответника може да се ангажира.

     Въззивният съд намира, че СРС правилно е установил механизма на процесното ПТП, който съответства на този, описан в исковата молба, а именно: на 03.04.2018 г. процесният лек автомобил „Шкода Рапид“, паркиран в ж. к. „Банишора“ пред блок 35 е бил ударен от друго превозно средство в предната лява част и изместен, в резултат на което се е ударил с дясната си част в намиращата се в близост тераса на блока. В тази връзка въззивният съд кредитира изцяло изготвената в производството по обезпечаване на доказателства САТЕ, неоспорена от страните, която пълно, логично и обосновано отговаря на въпросите за механизма на настъпване на вредите, както и как точно те могат да бъдат получени. В заключението, както и при изслушването му в открито съдебно заседание, вещото лице категорично е заявило, че уврежданията в лявата част на автомобила са получени при съприкосновение с друго превозно средство, с посока отзад напред, а уврежданията в дясната част на превозното средство са получени при движение напред и удар в долната част на терасата. В тази връзка ескпертното заключение се подкрепя от показанията на свидетелката К., която заявява, че е открила процесния автомобил забит в изнесената от блока тераса, която била доста ниска - предното стъкло от дясната страна било забито изцяло в терасата, а отляво била ожулена, т. е. колата била преместена около 2 м напред от мястото, на което била паркирана. Въззивният съд кредитира свидетелските показания по отношение на тези обстоятелства, тъй като в тази част те са непротиворечиви и съответстващи на експертното заключение, отразяващи непосредствените възприятия на водача на увредения автомобил.

     Предвид изложеното във въззивната жалба, че се споделят мотивите на районния съд, че показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани в частта, с която заявява, че е дръпнала ръчната спирачка и е оставила автомобила „на скорост“, то настоящият състав следва да се произнесе в рамките на така приетото, като обсъди възражението на въззивника за допусната от страна на водача на автомобила груба небрежност, тъй като не е обезопасил автомобила при паркирането му съгласно разпоредбата на чл. 96 ЗЗДвП - изключен застрахователен риск по т. 7.3.1.5 от Общите условия (ОУ).

     Съгласно Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, приети на заседание на Управителния съвет на З. „А.Б.“, проведено на 07.03.2012 г., приети по делото и неоспорени от страните - чл. 7.3.1 част от чл. 7.3 - Специални изключения, „освен на основание Общите изключения по застраховката, по тази рискова клауза застрахователят не изплаща обезщетения в изрично посочените в същата глава 11 случая, сред които чл. 7.3.1.5 - за  щети, причинени от груба небрежност при експлоатацията на МПС“.

     В раздел XIХ „Определения“, т. 82.10 от ОУ към договора за имуществена застраховка се съдържа определение за понятието „груба небрежност“ - „неполагането на дължимата грижа в извънредно голям размер, несъобразяване с това, което всеки в дадена ситуация би съобразил. Грубата небрежност е налице тогава, когато виновното лице не е положило тази грижа, която всеки на негово място би положил.“.

     Съгласно чл. 96 ЗДвП „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само“.

     Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т. 7.3.1.5 от ОУ е на застрахователя, който трябва да докаже твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден автомобилът, съставляващи груба небрежност, наличие на причинно - следствена връзка между действията и реализираното ПТП, че страните са се договорили, че действията с груба небрежност са изключен риск, когато именно те са предизвикали застрахователното събитие.

     Понятията „небрежност” и „груба небрежност“ нямат легална дефиниция, но в последователната съдебна практика (решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.) се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по - засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по делото следва да прецени дали поведението на причинителя на застрахователното събитие съставлява действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. Съгласно определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. груба небрежност при управление на МПС е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество.

    Настоящият състав намира, че при установения механизъм на ПТП не може да се направи обоснован извод, че е налице груба небрежност на водача на автомобила, в причинна връзка с което поведение са настъпили процесните вреди. Вярно е, че съдът прие, че водачът на автомобила не е обезопасил същия с оглед да не може да се приведе в движение или да потегли сам, но това с оглед събраните по делото доказателства не е или поне не е единствената причина за възникване на произшествието - както се посочи то е настъпило в резултат на удар от друг автомобил в лявата част на процесния автомобил, като в тази част заключението на вещото лице не се опровергава от други доказателства. Не е установено по делото, че мястото на паркиране е било такова, че обезопасяването на автомобила по смисъла на чл. 96 ЗДвП изисква дръпната ръчна спирачка или поставянето на автомобила „на скорост“. Вещото лице е посочило лек наклон, но не е установено, че паркирането пред терасата на блока е опасно. В експертното заключение се констатира, че в лявата страна на процесното превозно средство ясно се виждат следи от съприкосновение - бяла боя в предната лява част, които могат да бъдат получени от друго превозно средство. Т. е. няма как да се приеме, че при задействана ръчна спирачка или оставянето на автомобила „на скорост“ по същия е нямало да настъпят вреди и в двете части, конкретно и в лявата предна част. От друга страна няма как при липса на удар от друго превозно средство и единствено поради необезопасяване на колата да настъпят вреди и в двете ѝ части - в този смисъл изводите на САТЕ са тълкувани от въззивника погрешно, като от същите става ясно, че уврежданията и в лявата, и в дясната част могат да настъпят само и единствено ако автомобилът е бил оставен на свободна скорост и без задействана ръчна спирачка - т. е. вредите и в двете части едновременно, а не че само необезопасяването на автомобила е причина за вредите както в лявата част, така и в дясната част. От данните по делото не може с категоричност да се обоснове извод, че самопотеглянето на автомобила - резултат от необезопасяването му (а не от изместването му от друг автомобил) е довело до процесния удар в близко намиращата се тераса - т. е. възражението на ответника в тази връзка не е доказано - пълно и главно. Ударът от лявата страна е бил извън възможностите за предвиждане от страна на водача на процесния лек автомобил, поради което не може да се обоснове извод за допусната „груба небрежност“. Дори да се приеме, че е налице такава от страна на водача на автомобила, то тя не е единствената причина за настъпването на вредите. Ето защо съдът намира, че не е налице изключението, предвидено в чл. 7.3.1.5 от ОУ, в която хипотеза ответникът би се освободил от заплащане на обезщетение. В случая няма данни при тези действия на водача да са настъпили други по - големи неимуществени вреди (сблъсък с друго МПС или предмет) или че са настъпили неимуществени такива за хора, които са били в непосредствена близост до МПС - то, а само хипотетичната възможност за това не може да доведе до извод, че е осъществена груба небрежност от водача, която е изключен застрахователен риск. Цитираното във въззивната жалба решение на СГС е постановено при различна фактическа обстановка - в него е установено, че причина за самопотеглянето на автомобила е именно незадействането на ръчната спирачка и от това са произтекли всички вреди.

     В случая застрахователят не е ангажирал доказателства по делото, че процесното ПТП е настъпило единствено по причина или вследствие на поведението на водача, което е груба небрежност. С оглед гореизложеното съдът приема, че поведението на водача на автомобила не попада в хипотеза на т. 7.3.1.5 от ОУ и не е основание да се откаже изплащане на обезщетение.

     При така изложеното съдът приема, че по делото е установено, че настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск по договора за имуществена застраховка, поради което и поради съображенията, изложени по - горе за останалите предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на ответника, то съдът приема, че искът за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1555,76 лв. е основателен, при липса на данни за погасяване от страна на ответника на тази сума.

     Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното застрахователно обезщетение, нито относно иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва и периода, за който същата се дължи, поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269 ГПК.  

     Предвид съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

     По разноските:

     При този изход на спора разноски на въззивника не се дължат.

     В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди сумата от 480 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 10.07.2020 г., фактура № **********/13.07.2020 г. и платежно нареждане от 17.07.2020 г., удостоверяващи изплащането на сумата по банков път.

     С оглед цената на исковете и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

     Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 74663/22.04.2020 г. по гр. д. № 13191/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 25 състав.

     ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.Р.К.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) - разноски във въззивното производство.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.                                   2.