ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352 /30.01.2024 г.
Административен съд - Русе, четвърти
състав, в закрито
заседание на тридесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като провери докладваното адм. дело № 2 по описа на съда за 2024
г., за да се произнесе, прецени следното:
Производството е по реда
на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 143 от АПК.
Постъпила е молба с вх. №
257/15.01.2024 г. от Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с
настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7, чрез процесуалния й
представител адв. В.Ф.,***, с която молба се иска в полза на жалбоподателката
да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1 000,00 лева, като е
приложен списък на разноските и са представени доказателства за извършеното
плащане.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Е.Г.Д. против
Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с която е
определено място на изпълнение на държавната служба в структурата на
Териториална дирекция (ТД) Митница Варна на служителите, назначени в същата
институция. Заповедта се обжалва в частта, с която е разпоредено преместването
на Д. на длъжност началник сектор в Агенция „Митници“ с определено място на
работа сектор „Акцизен контрол“, отдел „Последващ контрол“ на ТД Митница Варна
на друго място на работа - сектор „Пътни такси и разрешителен режим“ (ПТРР),
отдел „Митническо разузнаване и разследване“ (МРР), в същата митница. Сочи се в
жалбата, че „оспореният
ИАА е издаден, без да е спазено изискването за форма, тъй като същият не
съдържа мотиви и фактически основания за издаването му, без да са налице
материално- правните предпоставки за издаването му, при съществени нарушения на
административно-производствените правила, поради лишаването на страната от
възможност за участие в производството. При това положение той е издаден и в
несъответствие с целта на закона.“. Иска се от съда да
отмени заповедта като незаконосъобразна, да върне преписката на
административния орган „за издаване а индивидуален административен акт по отношение
на жалбоподателя Е. Д. съобразно мотивите в решението“ и се претендират
разноски по представен списък.
С Определение №
29/04.01.2024 г. съдът, на основание чл.
159, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК е оставил без разглеждане подадената заповед, както
и искането за спиране (в оспорената част) на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорената Заповед
№ 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, като е прекратил
производството по адм. д. № 2/2024 г. на
Административен съд - Русе. В
мотивната част на определението съдът е посочил, че разноски в полза на Д. не
се следват, предвид изхода на делото.
В цитираната молба с вх. № 257/15.01.2024
г. жалбоподателката сочи, че съдебният акт (Определение № 29/04.01.2024 г.) е
постановен при нарушение на административнопроизводствените правила, защото
липсва изричен диспозитив относно предявеното от нея искане за разноски.
Изложени са изключително подробни доводи и съображения по същността на спора
между страните относно обжалваната от Д. заповед, както и такива относно
същността на разноските и в тежест на кого същите следва да бъдат възложени.
Иска се от съда да измени определението в частта за разноските и да се
произнесе в полза на Д., като осъди Агенция „Митници“ да й заплати 1 000
лева за адвокатски хонорар.
Съдът е предоставил възможност на ответника да изрази
становище по така предявената молба. Постъпила е молба с вх. № 388/19.01.2024
г. от ответника, в която се сочи, че искането е неоснователно. Изложена е
защитна теза, че оттеглянето, респ. отмяната на административен акт от неговия
издател водят до отпадане на правния интерес на жалбоподателя тъй като искането
на последния е напълно удовлетворено. Изразено е становище, че в случай, че
съдът приеме искането за основателно, се протестира неговия размер като е
направено позоваване на норми от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения и се иска присъждане на възнаграждение в размер от
400,00 лева.
При съобразяване на факта, че на адв. В. Ф., в качеството му
на процесуален представител на Д., е разрешен достъп до Единния портал за
електронно правосъдие съгласно негово Заявление с вх. № 21/03.01.2024 г.,
същият е представил Становище – искане с вх. № 440/23.01.2024 г. от името на Д.
във връзка с постъпилия отговор на ответника, който се определя като
необоснован и несъстоятелен. Излагат се насрещни възражения срещу възраженията
на ответника, като са въведени и теоретични постановки. Заявено е искане „2.1.1.Административен съд - Русе да постанови съдебен акт, с
който се изисква от Агенция „Митници“ справка, с приложени към нея
доказателства кога и по какъв начин отменителната Заповед № 2033 от 08.12.2023
г. на директора на Агенция „Митници“ ми е съобщена /така: Определение от
19.01.2024 г. по адм. д. № 51 / 2024 г. на Административен съд- Русе, което Ви
е служебно известно/.“
Постъпило е Искане с вх. № 473/23.01.2024 г. от Д., в което е
посочено:
„1.Предявявам настоящото, с
което Административен съд- Русе да постанови съдебен акт, с който се допуска в
Определение № 29, постановено в з.з. на 04.01.2024 г. по горното адм. дело
/наричано по-нататък: „определение“! поправка на очевидна фактическа грешка,
като пропуска да отрази в писмения текст на определението вече формираната си
истинска воля да остави без уважение жалбата ми в частта й за разноските,
отстрани по реда на чл. 175 АПК:“. Изложени са разсъждения относно същността на понятието
очевидна фактическа грешка и защо според процесуалния представител на Д., съдът
е допуснал такава в Определение № 29/04.01.2024 г. Твърди се още в искането, че
„Липсата в определението на диспозитив, с който оставя без
уважение жалбата ми в частта й за разноските, е несъмнено очевидна фактическа
грешка.“
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Молбата
и Искането за поправка на очевидна фактическа грешка са депозирани от надлежна
страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК (за разноските) и са процесуално
допустими. Разгледана по същество са неоснователни по следните причини:
Съгласно чл. 248, ал. 1
от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 от АПК, В срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Разноските
по делото по общо правило се възлагат върху страната, за която съдебният акт е
неблагоприятен. В конкретния случай, този общ принцип е неприложим.
Съдът
намира, че следва да се произнесе по така предявените претенции от Д. чрез
нейния процесуален представител поотделно, в зависимост от характера на
претенцията, както следва:
Относно Становище – искане с вх. №
440/23.01.2024 г.
Освен
възраженията на Д. във връзка с възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от нея възнаграждение, от жалбоподателката е заявено искане
съдът да постанови съдебен акт, с който да задължи ответника да представи
доказателства кога и по какъв начин Заповед № 2033/08.12.2023 г. на директора
на Агенция „Митници“ е съобщена на Д.. За целта, според искането, на съдът
следва да е служебно известно адм. д. № 51/2024 г. на Административен съд – Русе,
което не е така, защото същото е образувано след настоящото адм. д. № 2/2024 г.
Съдът намира
така предявеното искане за неоснователно.
В жалбата, с
която Д. сезира съда в настоящото производство е посочено следното (запазен е вида на
оригиналния текст):
„В законоустановения
14-дневен срок, считано от 13.12.2023 г., оспорвам пред Вас Заповед №
2018 от 06.12.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ /наричана по- нататък: „заповед“/,
в частта й, с която директорът на Агенция „Митници“ /наричан по- нататък:
„орган по назначаването“/ ме е преназначил от длъжността „Началник на
сектор в Агенция „Митници”, сектор „Акцизен контрол”, отдел „Последващ
контрол” на Териториална дирекция Митница Варна /ТД Митница Варна/, на
друга длъжност, а именно: „Началник на сектор в Агенция „Митници”,
сектор „Пътни такси и разрешителен режим”, отдел „Митническо
разузнаване и разследване”, ТД Митница Варна.
За издаването на заповедта се информирах,
след като на 13.12.2023 г. ми беше съобщено Определение № 1374,
постановено в з.з. на 12.12.2023 г. по адм. дело № 773 / 2023 г. на
Административен съд - Русе /виж Доказателства/. което Ви е
служебно известно; заповедта е находяща се на л. 14 - л. 24 от преписката на
същото дело.“
Обжалваната в настоящото основно производство Заповед № 2018/06.12.2023
г. на директора на Агенция „Митници“ е отменена още на 08.12.2023 г. Ако за
първи път Д. научава за нея едва на 13.12.2023 г. това означава, че спрямо нея
тя не е породила правни последици, в противен случай още на датата на
издаването Д. щеше да е научила, че следва да изпълнява длъжността началник
сектор в Агенция „Митници“ в друга структурна единица на агенцията.
Следователно, поисканото за събиране доказателство не следва да бъде уважено.
Отделно от това, на настоящия съдия докладчик служебно е
известно от адм. д. № 772/2023 г. по описа на Административен съд – Русе (със
същия съдия-докладчик), че със Заповед № 1979/30.11.2023
г. на директора на Агенция „Митници“, Д. e преместена
да изпълнява служебните си задължения на длъжност главен инспектор в териториална
дирекция на Агенция "Митници“, с определено място на работа в Звено I на
Митнически пункт Капитан Андреево, считано от 01.12.2023 г. за срок от шест
месеца или до отмяна на заповедта за преместване. По същата причина оспорената
в настоящото производство Заповед № 2018/06.12.2023 г. на директора на Агенция
„Митници“ не е породила правни последици за Д..
Относно молба с вх. № 257/15.01.2024 г.
Предявеното искане е неоснователно по следните причини:
Жалбоподателката претендира присъждане на възнаграждение за
един адвокат в размер на 1 000,00 лева като се позовава на нормата на чл.
143, ал. 2 от АПК, съгласно която Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен
акт.
Изрично следва да се посочи, че в конкретния случай не е
налице оттегляне на административния акт, който Д. е оспорила в настоящото
производство. Видно от изложените мотиви, жалбоподателката не прави разлика
между понятията отмяна на административен акт и оттегляне на административен
акт. Не случайно законодателно е направено разграничение между тези понятия.
При отмяната на административния акт, органът, който го е
издал, действа самостоятелно и самостоятелно преценя необходимостта този акт да
престане да съществува в правния мир, без да е необходимо да има външно
сезиране за целта. При оттегляне на административния акт обикновено органът е
сезиран от външен нему субект по различен повод и по различен начин – например
сигнал, при обжалване по административен или съдебен ред. В този случай може да
се приеме, че издателя на административният акт „признава вина“ – издателят не
е преценил правилно всички факти и обстоятелства и при сезиране от друг субект
(независимо физическо или юридическо лице или друг административен орган) е
променил преценката си и е достигнал до извод, че спорният административен акт
следва да престане да съществува в правния мир.
При така
изложените мотиви се достига до извод, че в конкретния случай директорът на
Агенция „Митници“ самостоятелно, по своя преценка е отменил издадената от него Заповед
№ 2018/06.12.2023 г. почти непосредствено след издаването на същата – на
08.12.2023 г. Към този момент Д. тя не е породила последици в нейния
патримониум и следователно тя не е била в състояние да сезира административния
орган с искане той да оттегли заповедта. В този смисъл не е налице оттегляне на
оспорената заповед и следователно не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК, поради което на Д. не се дължи уважаване на претенцията за присъждане на
възнаграждение за използваната от нея процесуална защита.
Относно Искане с вх. № 473/23.01.2024
г.
Искането е неоснователно. Не е налице допусната от съда
очевидна фактическа грешка. Такава би била само в случаите, в които съществува
противоречие/разминаване в мотивите и диспозитива на съдебния акт. В случая, в
Определение № 29/04.01.2024 г. съдът е изложил мотиви защо в полза на Д. не
следва да се присъжда възнаграждение за един адвокат, а в диспозитива на
решението въобще няма произнасяне по този въпрос.
За да защити изложените от него разсъждения, процесуалният
представител на Д. се е позовал на Решение № 9330/30.08.2021 г., постановено по
адм. д. № 5300/2021 г. на ВАС. В така предявеното искане обаче посоченото
съдебно решение е тълкувано неправилно по причина, че същото не е свързано с
присъждане на разноски, а с произнасяне по съществото на спора и се касае не за
очевидна фактическа грешка, а за необходимост от допълване на постановеното от
първоинстанционния административен съд съдебно решение по съществото на спора.
В този смисъл, цитираната съдебна практика е неотносима за настоящия казус.
Отделно от това, съдът посочва, че при нормативно уреден ред
за искане за допълване на съдебен акт в частта за разноските, при това уреден в
нормативен акт от най-висш порядък – чл. 248 от ГПК, приложим в настоящото
производство на основание чл. 144 от АПК, е недопустимо присъждането на
разноски да се иска под формата на поправка на очевидна фактическа грешка.
Обобщено, с така разгледаните претенции, формулирани от Д. в
различни документи, отправени до съда, същата се опитва по всякакъв начин да
докаже, че следва да бъде компенсирана за заплатеното от нея възнаграждение на адвоката,
който е осъществявал процесуално представителство по настоящото дело.
Искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат,
респективно съда да измени постановеното от него Определение № 29/04.01.2024 г.
в частта за разноските, заявено от Д. по различни начини след приключване на
делото с цитираното определение, е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх. № 257/15.01.2024 г. от Е.Г.Д., ЕГН **********;***; с
настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 7, чрез процесуалния й
представител адв. В.Ф.,*** за изменение на Определение № 29/04.01.2024 г. в
частта за разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Становище
– искане с вх. № 440/23.01.2024 г., представено от Д., за събиране на
доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искане
с вх. № 473/23.01.2024 г. на Д. за поправка на очевидна фактическа грешка.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: