№ 260110 / 18.11.2020 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
18.11.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 22.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1040 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищцата Х.Т.И., с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез процесуалния си представител адвокат В.П., вписан в Адвокатска колегия – Монтана е предявила иск против: „АПС БЕТА България” ООД, с ЕИК от ТРРЮЛНЦ xxxx 3, със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, град София, п. код 1404 район „Триадица” бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от Джозеф Мартинак и Христо Маринов Маринов - управители, само заедно и цена на иска 1 315.28 лв., с правно основание: чл. 439, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба твърди, че доверителката му Х.Т.И., съгласно изпълнителен лист от 13.07.2010 година, издаден от Видински районен съд по влязлата в сила заповед № 755-РЗ от 14.06.2010 г. по гр. дело № 1055/2010 г., е била осъдена да заплати на ,,ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК 121554 сумата от 464,36 лева, (от която 426,36 лева ползван отпуснат кредит по договор за кредитна карта № ********** от 26.01.2009 г., сключен между страните и 38 лева такси за обслужване и управление на кредита), 6,34 лева договорна лихва за периода 21.01.2019 г. до 22.02.2010 г.,1,60 лева обезщетение за забава върху непогасените месечни вноски по договора за периода 21.01.2019 г. до 22.02.2010 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 11.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25 лева платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Към 17.09.2019 г дължимата сума е нараснала до общо 1 315.28 лева плюс следващата се допълнително лихва за забава след тази дата, видно от съобщение за образувано изпълнително дело № 20198980400805 с изх. 18046/17.09.2019 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с рег. № 898 от РКЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд – Видин. Същото не е връчено редовно на ищцата. Връчено е срещу подпис на лицето Милен Тошев, бивш съпруг на ищцата, с когото същата е разведена, видно от приложеното по това изпълнително дело влязло в сила бракоразводно решение на Районен съд - Белоградчик, с № 93/30.07.2019 г. постановено по гр. дело № 395/2019 г. /приложено към изпълнителното дело на ЧСИ Стефан Нинов/.
Вследствие горното изпълнително дело е прехвърлено на ЧСИ Мая И.,xxx действие Окръжен съд Монтана, видно от призовката за принудително изпълнение с изх.№ 4548 от 25.02.2020 г. по новообразуваното пред този ЧСИ изп. дело с № 20207480400030. Изпълнителното действие - опис на секвестируеми движими вещи, собствени на длъжника, не е извършено поради невнасяне от страна на взискателя на законоустановената такса по чл. 20 от ТТР към ЗКЧСИ в полза на ЧСИ Мая И., посочено в протокол от 05.03.2020 г. по това ИД.
Счита, че описаното по - горе вземане, посочено в изпълнителния лист не се дължи от доверителката му поради настъпил правопогасяващ ефект относно възможността вземането да се събира принудително по реда на ГПК. Изтекла е давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която не е прекъсвана и към датата на образуването с молба по чл. 426, ал. 1 от ГПК на изпълнителното дело № 20198980400805 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, е изтекла. Следователно, правото на ответника да търси притезанието си със средствата на държавната принуда е погасено по давност, като съображенията в тази насока са следните.
Видно от горепосочения изпълнителен лист, вземането на кредитора е установено с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2010 година. Въз основа на така издадения изпълнителен лист по нарочна за целта молба от кредитора ,,ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, с вх. № 00071/07.01.2013 г. е образувано първото ИД (последващите две такива са описани по - горе), по описа на ЧСИ Георги Борисов, с рег. 722 от РКЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд -Враца, с номер на ИД 20137220400040.
На ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 469/09.01.2013 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов. Тези покана не е била редовно връчена, защото на известието за доставяне (на гърба, приложено), пощенският оператор „Български пощи” ЕАД е удостоверил, че пратката не е потърсена от получателя и е върната обратно за град Враца Доверителката му не е била валидно уведомена че срещу нея има образувано ИД.
Само по себе си това действие (изпратената ПДИ) не прекъсва течащата давност по чл. 116 б.”в” от ЗЗД. В мотивите по т 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. постановено по тълк. дело № 2/2013 г, ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки набавянето на документи книжа и др. назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Както посочил по горе, изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника Х.Т. Тошева (сега И.) не е редовно връчена. Валидни изпълнителни действия след образуване на делото не са извършвани следователно, същото е прекратено ех 1еgе на датата, следваща образуването му. В случая по това първо по ред изпълнително дело не са извършени никакви валидни изпълнителни действия като доводите за това са следните:
Поканата за доброволно изпълнение не е връчена валидно на длъжника и се установява при обикновен хронологичен прочит на материалите по изпълнително дело 20137220400040 по описа на ЧСИ Георги Борисов. Това не е изпълнително действие в светлината на гореизписаното ТР на ВКС. Дори това да е така, редовност на връчването няма - на физически лица връчването става само лично – чл. 45 от ГПК или на друго лице, съгласно чл. 46 от ГПК. Ако съда счете, че към този случаи е приложима нормата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, то пак липсва валидно връчване, тъй като не е изпълнено изискването по чл. 47, ал. 3 от ГПК - когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.40 ал.2 и чл.41 ал.1, в които съобщението се прилага по делото.
Ответникът (респ. праводателя му), а в изпълнителното производство взискателят, не е изпълнил виновно това си процесуално задължение, а ЧСИ чрез бездействие и пасивност не е упражнил надлежен процесуален контрол. Обяснимо, такъв не е могъл да инициира (чрез подаване на жалба до съда) Х.Т.И., която въобще не е знаела, че срещу нея има образувано изпълнително дело.
Липсват данни, че законният представител на взискателя е поискал назначаване на особен представител за негова сметка, с което съществено е ограничено правото на защита на доверителката му.
При нередовно призоваване на длъжника и неназначаване на негов особен представител, което представлява съществено процесуално нарушение, е направен опит за извършване на изпълнително действие (налагане на запор), което обаче е недействително спрямо взискателя и моли съда да го прогласи за такова, поради извършените описани по - горе съществени процесуални нарушения. Запор върху МПС не е наложен, видно от уведомление от ОДМВР - Видин с рег. № ПП 5582/26.06.2013 г. (приложено), поради липса на притежавано МПС от длъжницата по делото. Това изпълнително действие както посочил е недействително спрямо нея по горепоменатите доводи.
ИД с номер 20137220400040 по описа на ЧСИ Георги Борисов, с рег. 722 от РКЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд - Враца, е било прекратено формално с постановление от 15.11.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въпросното постановление на ЧСИ няма правнообвързваща сила и правопораждащ ефект. Преклузивният срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК се брои от датата на последното поискано изпълнително действие и с изтичането му се погасява правото на взискателя да иска и властта на съдебния изпълнител да извършва каквито и да е изпълнителни действия за принудително събиране на непогасеното вземане (в този смисъл е т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г постановено по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС) - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както вече бе изяснено такова практически няма, а самото образуване на изпълнителното дело и връчването на ПДИ е било незаконосъобразно.
Последиците от неизвършването на валидни изпълнителни действия са от процесуално естество - прекратяване на изпълнителното производство. В случая този релевантен юридически факт е настъпил, а по същество изпълнителното дело не е било валидно образувано и съответно отпочнало. Вярно е, че прекратяването на изпълнителното производство не рефлектира върху съществуването на вземането. Прекратява се процесуалното правоотношение по изпълнителното дело, но материалното право на взискателя продължава да съществува, както и предявеният за изпълнение горепосочен изпълнителен лист не губи характера си на изпълнително основание.
В този смисъл, както се мотивирал и по - горе, самото образуване на първото изпълнителното дело (от ЧСИ Георги Борисов) е недействително, изпълнително действие няма твърдяното за извършено изпълнително действие (искане за налагане на запор на МПС) е невалидно извършено и не са породени целените правни последици. Тези действия представляват най - тежката форма на недействителност - те са изцяло нищожни и моли съда да ги приеме (прогласи) за такива. При това щом правото за принудително събиране на вземането на взискателя – ответник по настоящия иск е погасено по давност, не може да се образува ново изпълнително дело, каквото е образуваното изпълнителна дело № 20198980400805, с изх. № 18046/17.09.2019 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с рег.№ 898 от РКЧСИ, с район на действие - района на Окръжен съд - Видин.
След като фактически не е съществувал изпълнителен процес по първото изпълнително дело, или най - малкото след 31.12.2013 г. няма валидни изпълнителни действия, времевия интервал от 01.01.2014 г. до м. септември 2019 г., когато е образувано второто изпълнително дело и който е с продължителност над 5 години и 8 месеца, е бил запълнен от 5 годишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и така правото да се търси вземането по процесуално - изпълнителен ред се явява погасено по давност. Тази давност изтекла, поради което изрично се позовава на нея с искане, посочено в петитума на ИМ.
На следващо място, доверителката му не дължи на ответника плащане по изпълнителния лист и на друго, самостоятелно основание.
По второто ИД (на ЧСИ Стефан Нинов) е налично приложено от взискателя уведомление за прехвърляне в полза на ищеца на вземания (цесия), с посочено правно основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, без дата и място на съставяне, в което се сочи, че на 22.02.2015 г. ,,ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД (с ново име ,,Транзакт Юръп” ЕАД) било прехвърлило вземането по процесния изпълнителен лист на ответника ,,АПС БЕТА България” ООД, с xxxx . Липсват данни длъжника (доверителката му) да е редовно уведомена за извършената цесия.
Самото уведомяване следва да бъде извършено единствено и само от първоначалния кредитор, което не е сторено. Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В интерес на правната сигурност и за да се избегнат излишни съдебни спорове, законът изрично предвижда съобщението да бъде направено от предишния кредитор. При изричния текст на закона да се приеме противното - прехвърлянето има действие спрямо длъжника от съобщаването му направено приемателя (цесионера) - новия кредитор значи да следваме една практика, която основава на чл. 318 от отменения Закон за задълженията и договорите (ДВ бр. 268 от 5 декември 1892 г.) - нещо което е недопустимо - в т. см. и тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. ОСГК на ВС.
Следователно, доверителката му след като не е уведомена по надлежния ред за извършената цесия за нея липсва правно задължение да плаща каквото и да било на ответника по делото.
Ето защо за Х.Т.И. се поражда правен интерес от предявяване срещу ответника „АПС БЕТА България”, с xxxx на настоящия отрицателен установителен иск за установяване по съдебен ред на релевантен правопогасяващ факт - изтекла погасителна давност, лишаваща кредитора от правото да търси и получи държавна принуда за събиране на вземането си, обективирано изчерпателно в изпълнителен лист от 13.07.2010 година, издаден от Видински районен съд по влязлата в сила заповед № 755 РЗ от 14.06.2010 г. по гр. дело № 1055/2010 г поради изтекла погасителна давност, респ. недължимост на вземането поради неуведомяване по надлежния ред за извършената в полза на ищеца цесия която няма сила за ищцата.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено по отношение на „АПС БЕТА България” ООД, с ЕИК xxxx 3, че относно вземането, обективирано в изпълнителен лист от 13.07.2010 година, издаден от Видински районен съд по влязлата в сила заповед № 755-РЗ от 14.06.2010 година по гр.д.№ 1055/2010 г. е настъпила погасителна давност, ведно с предвидените от закона последици – лишаване на кредитора – ответник от правото да търси и получи държавна принуда срещу длъжника за събиране на вземането си, респ. недължимост на вземането поради неуведомяване по надлежния ред на извършената в полза на ищеца цесия, която няма сила за ищцата, както и да и се присъдят всички направени по повод на водене на делото разноски съгласно представените за това писмени доказателства.
Направено е искане на основание чл. 389 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 389 ал. 1 от ГПК да се постанови спиране на висящото изпълнително дело № 20207480400030 по описа на ЧСИ Мая И.,xxx действие - района на Окръжен съд - Монтана по смисъла на чл. 397 ал. 1 т. 3 предл. последно от ГПК чрез издаване на надлежна за целта обезпечителна заповед. На 06.07.2020 година, с Определение № 590, съдът е уважил искането за спиране на изпълнителното производство и е издал обезпечителна заповед.
Изискани са и приложени изпълнителни дела № 40/2013 г. на ЧСИ Георги Борисов и изпълнително дело № 30/2020 година по описа на ЧСИ Мая И..
Ответникът, „АПС БЕТА България” ООД, с xxxx , със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, град София, п. код 1404 район „Триадица” бул. „България” № 81В, ап. 3, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се представлява. Не прави възражения, оспорвания и искания. Не е направено искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищцата, доказателствата по делото, съобразявайки разпоредбата на чл. 238 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
По допустимостта на иска:
Предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Закона само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно изброени в ГПК случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материалноправния спор.
Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.
Естеството на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, по който ответникът – взискател следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищеца – длъжник – възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, защото не е налице задължение, ищеца носи доказателствената тежест относно факта, от който извлича за себе си правни последици, които за това претендира, като настъпили – чл. 154 ГПК. На доказване от ищеца по отрицателния установителен иск подлежат фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, т. е. липсата на вземането.
По основателността на иска:
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на съдебно изпълнително основание. За да се проведе един отрицателно установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на нов факт (в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл.414 ГПК), се предполага наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и изпълнителен процес. Основателността на иска е обусловена от наличието на настъпил след издаването на заповедта за изпълнение факт, който обаче трябва да опровергава установената с нея дължимост на вземането. Изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение. Като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право в случая няма отношение към тях, а и е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В нормата на чл. 433 ГПК /чл. 330 ГПК (отм.); изчерпателно са изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Погасяване вземането на взискателя по давност не е посочено като основание за прекратяване на изпълнителното производство нито по отменения ГПК, нито по новия ГПК. Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и следващите, важи за всички правоотношения, доколкото няма изрична забрана. Длъжникът може да предяви възраженията си, че вземането на взискателя е погасено по давност, само по исков ред, което е и направено още с исковата молба. Освен, че изпълнителният лист е издаден не по спорно исково производство, в което се постановяват осъдителни решения, а по заповедно производство, в което ищцата не е участвала. В цитирания изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител започва изпълнението на основание изпълнителен лист. В него се посочват задължението, взискателят и длъжника. Съдебният изпълнител започва принудителни действия само против лицата, посочени като длъжник в изпълнителния лист и няма право да насочва изпълнението против лица, които не фигурират в този лист, против които не е водено гражданско дело. Изпълнителната сила е правото да се иска принудително удоволетворяване на съдебно потвърдено притезание и задължението да се понася принудителното изпълнение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане, присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е приравнен като последици на съдебното решение. Безспорно с предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и с издаването на изпълнителен лист, давността за вземанията на ответника е прекъсната. От този момент обаче – 11.06.2010 г., /което е датата наподаване на заявлението за издаване заповедта за изпълнение/, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, не са налице данни да са предприемани каквито и да са действия от страна на ответника по събиране на неговото вземане, които действия да са в състояние по смисъла на чл. 116 от ЗЗД да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Такива действия са предприети едва на 17.05.2019 година, когато е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Стефан Нинов, с рег.№ 898, прехвърлено на ЧСИ Мая И., с рег.№ 748, след изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Предмет на производството по чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
В процесния случай след издаването на изпълнителния лист на 13.07.2010 г. първоначалният кредитор „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД е поискал образуване на изпълнителен процес с молба от 07.01.2013 г. и въз основа на нея е образувано изпълнително дело № 40/2013, по описа на ЧСИ Георги Борисов, срещу Х.Т. Тошева. Претендираната сума е в размер на 472.30 лв., за сумите, присъдени с приложения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1055/2010 година на РС Видин. Доколкото това е станало преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че следва да бъде съобразено тълкуването, дадено с Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителния процес давност не тече. След образуването на изпълнително дело № 40/2013 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, са извършвани единствено справки за имущественото състояние на длъжника. Не са поискани от страна на взискателя и съответно извършени от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия спрямо длъжника в продължение на две години. Следователно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес е перемиран спрямо нея на 07.01.2015 г., независимо от липсата на постановен нарочен акт от органа по изпълнението. Прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и не е предпоставено от издаване на постановление за прекратяване. Поради това постановлението на съдебния изпълнител за прекратяването му, в случай че е постановено такова, има декларативно, а не конститутивно действие и не е условие за прекратяване на изпълнението (в този смисъл са Решение № 223/ 2011 г. по т. д. № 124/ 2010 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 31/ 2010 г. по т. д. № 400/ 2009 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 76/ 2011 г. по т. д. № 634/ 2010 Г., на ВКС, І ТО). Следователно с оглед на приетото в Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва да се приеме, че след прекратяването на изпълнителния процес е започнал да тече нов тригодишен давностен срок. От страна на ответника не са представени доказателства, от които да се установява, че след перемирането на изпълнителното дело по отношение на Х.Т.И. са настъпили други обстоятелства, които да са довели до спиране или до прекъсване на давността. Поради това съдът приема, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист от 13.07.2010 г. спрямо Х.Т.И. е изтекъл на 07.01.2020 г. – преди образуването на изпълнително дело № 30/2020 година на ЧСИ Мая И., станало на 16.01.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника в определения от закона срок, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Не е направено и искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.47 от делото ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 19.08.2020 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
С оглед на изложените съображения докладчикът намира, че предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в процеса съдебни разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък, л.59 от делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК, че Х.Т.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, НЕ ДЪЛЖИ на ,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД - xxxx , със седалище и адрес на управление - гр. София, обл. София, общ.Столична район Триадица, бул.“България“ № 81В ап.3, представлявана от управителите Джозеф Мартинак и Христо Маринов Маринов, само заедно, паричните вземания по издадения изпълнителен лист от 13.07.2010 година на Районен съд Видин по частно гражданско дело № 1055/2010 година на РС Видин, а така също и паричните вземания по изпълнително дело № 30 по описа на ЧСИ Мая И. xxx действие Окръжен съд Монтана, в пълния им претендиран размер от 1 315.28 лв.
ОСЪЖДА ,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД - xxxx , със седалище и адрес на управление - гр. София, обл. София, общ.Столична район Триадица, бул.“България“ № 81В ап.3, представлявана от управителите Джозеф Мартинак и Христо Маринов Маринов, само заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.И., с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, сумата от 460.62 лв. за направените в хода на производството разноски.
На основание чл.239 ал.4 ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: