Решение по дело №735/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.25 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.

Образувано е по жалба на Община Казанлък, представлявана от Кмета на общината, против Решение № СЗ-РО-255 от 06.11.2023г., издадено от и.д Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което е отказано предоставянето на сумата от 11 700лв с вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-6207/ 23.10.2023г. от ВрИД Кмет на Община Казанлък.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. В оспореният акт липсвали изложени съображения защо е прието, че заявените средства за възстановяването на разходи за закупен от Община Казанлък автомобил, не попадат в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7/ 19.12.2013г. Според жалбоподателят решаващият административен орган изцяло е пренебрегнал описаните в заявлението функционалности на автомобила и предназначението му да обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците, като не са обсъдени представените доказателства за ползването на автомобила в направление „Чистота“ към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. По тези съображения счита, че неправилно и необосновано е отказано предоставянето на заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заявление вх. № РД – 05 – 6207/ 22.10.2023г., подадено от ВрИД Кмет на Община Казанлък до Директора на РИОСВ – Стара Загора, на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, Община Казанлък е направила искане за освобождаване и привеждане обратно в банковата бюджетна сметка на общината 11 700лв. с ДДС, представляващи част от натрупаните средства по реда на чл.64 от ЗУО в банковата сметка за чужди средства на РИОСВ – Стара Загора. Посочено е в заявлението, че средствата ще се разходват за закупуването на 1бр. автомобил втора употреба, марка ФОРД, рама WFOLXXBDFLIJ49987 по договор № Д 06-124/ 02.05.2023г., необходим за нуждите на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ /ОП „КД и ПИС“/. Необходимостта и нуждата от закупуването на автомобила и начина на обезпечаване функционирането на общинската система за управление на отпадъците, са подробно мотивирани в заявлението, като е посочено, че основното предназначение на автомобила е извозване на работниците от ОП „КД и ПИС“, до работните места, където е необходим ръчен труд за почистване на отпадъка, а това че автомобилът е закрит го прави удачен за превозване на работниците през всеки един сезон, вкл. и при лоши метеорологични условия. Освен това моторното превозно средство ще се използва и за превоз на инструменти, необходими за почистване на нарастващите като брой нерегламентирани сметища. Предвид спецификата на автомобила – шест местен, с възможност за сваляне на задните седалки, същият ще може да се използва и като допълнително помощно средство за товарене на различни видове отпадъци в чували, като стари дрехи и малки електроуреди, негодни за употреба и последващото им предаване на съответните фирми за рециклирането им. Сочи се и обслужването с автомобила, като помощно средство, и мобилните центрове за разделно събиране на отпадъци на територията на Община Казанлък, които са 5 на брой. Към заявлението са приложени договор № Д 06-125/ 02.05.2023г. с фактура, платежно нареждане и мемориален ордер; характеристики на дълготраен актив 65384; техническа спецификация на „Форд Транзит“; Протокол от Общо събрание на „Регионално сдружение по управление на отпадъците – Стара Загора“; Решение № 1051/ 27.07.2023г. на ОбС - Казанлък, Справка – декларация по ЗДДС с дневник за покупките и дневник за продажбите за данъчен период м. юни 2023г. и др.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № СЗ-РО-255 от 06.11.2023г., издадено от и.д Директор на РИОСВ – Стара Загора, на основание чл. 25, ал.7 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, е отказано предоставянето на сумата от 11 700лв с вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-6207/ 23.10.2023г. от ВрИД Кмет на Община Казанлък. От фактическа страна постановеният отказ се основава на мотиви, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013г., като е прието, че закупуването на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО, е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата.

По делото е представено Решение № 848/ 21.12.2022г. на Общински съвет – Казанлък, с което е приета план-сметка на разходите за дейността по осигуряване на съдове за съхранение на твърди битови отпадъци, тяхното извозване, проучване, проектиране и изграждане на нови инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и обезпечения по чл.60 и отчисленията по чл.64 от Закона за управление на отпадъците през 2023г. (л.49 и сл.). Планираните разходи в план сметката по чл.66 от ЗМДТ по компонент събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, включват и такива за закупуване на транспортни средства, в т.ч на лекотоварен автомобил (втора употреба) и на пътнически полутоварен автомобил (втора употреба), при планирани разходи в размер на 18 000лв., съотв. на 19 000лв. Необходимостта от закупуването на транспортните средства е обоснована с подобряване ефективността и ефикасността на работата на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“.

Видно от приложения Договор за покупко-продажба на МПС № Д 06-124/ 02.05.2023г., от Община Казанлък е закупено МПС втора употреба, марка ФОРД, модел ТРАНЗИТ, ДКН [рег. номер], за сумата от 11 700 лева. Със Заповед № 1151 от 31.05.2023г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.12, ал.1 от ЗОС и чл.28 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, придобитият от Община Казанлък лек автомобил ФОРД ТРАНЗИТ с рег. № [рег. номер], е предоставен за стопанисване и управление на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ /л.79-гръб/. Със Заповед № 120 от 09.06.2023г. на Директора на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“, на основание чл.14, раздел ІІ от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие „КД и ПИС“, е разпоредено, че основното предназначение на лек автомобил втора употреба, марка ФОРД ТРАНЗИТ с рег. № [рег. номер], е използването му към направление „Чистота“, за почистване на нерегламентирани сметища на територията на Община Казанлък чрез превоз на работници до работни места, където е необходим ръчен труд за почистване на отпадък, превоз на инструменти; използването му като допълнително помощно средство за извозване на чували с различен отпадък – стари дрехи, малки електроуреди, негодни за употреба, както и използването на автомобила като помощно средство на мобилните центрове за разделно събиране на отпадъци на територията на Община Казанлък /л.80/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок /решението е получено от Община Казанлък по електронен път на 13.11.2023г., а жалбата е подадена чрез РИОСВ – Стара Загора на 24.11.2023г/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното Решение № СЗ-РО-255 от 06.11.2023г. е издадено от материално и териториално компетентния административен орган съгласно чл. 25, ал.7 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци - Директора на РИОСВ – Стара Загора.

При постановяване на обжалвания административен акт обаче не е спазено императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, както и специалната разпоредба на чл. 25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., съгласно която постановяването на отказ за изразходване на натрупани средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. се извършва с мотивирано решение. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт на първо място следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването на съответния акт. По аргумент от чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., нормативно регламентираните материалноправни основания за постановяване на решение за отказ по подадено заявление по чл.25, ал.1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., са: 1. Неизпълнение на едно или повече от изискванията по чл.25, ал. 2 – 4 от Наредбата; 2. Неотстраняване на указаните нередовности или непредоставяне на исканата информация в срок и 3. Забавяне заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, решението е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово регламентираните в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. В случая обективираното в оспорения акт като „мотиви” се свежда до посочването, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, издадена от Министъра на околната среда и водите, при възпроизвеждане на нормите на чл.25, ал.1 и чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. и направен извод, че „закупуването на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата“. Очевидно бланкетното посочване за неспазване на разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013г., формалното възпроизвеждане на текстовете на чл.25, ал.1 и чл.24, ал.1, т.2 и формулирания извод за недопустимо закупуване на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО, тъй като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата, не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи състава на някое от законово регламентираните материалноправни основания по чл.25, ал.9, т.1 – т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за постановяване на решение за отказ. Не е ясно и не може да се установи нито на какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации е прието, че натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредбата не могат да се използват от Община Казанлък за заявеното искане по чл.25, ал.1 от Наредбата за предоставяне на средства за закупуване на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО и съотв. по какви съображения (в контекста на посочените в заявлението функционалности и предназначение на автомобила и представените в тази връзка доказателства), е прието, че закупуването на такъв автомобил не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата, предвиждаща възможност за разходване на натрупаните финансови средства за закупуване вкл. на транспортни средства, обезпечаващи функционирането на общинските системи за управление на отпадъците.

В обжалвания акт не само че липсва фактическа обосновка досежно наличието на някоя от хипотезите по чл.25, ал.9, т.1 – т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за постановяване на решение за отказ, но няма и посочване на конкретното материалноправно основание, на което е отказано заявеното от Община Казанлък искане по чл.25, ал.1 от Наредбата. Нормата на чл.25, ал.7 от Наредбата, на която се основава упражненото административно правомощие, регламентира компетентността на органа, срока за произнасяне по заявеното искане, формата и начина на обективиране на волеизявлението и съдържанието на упражняваното правомощие. Съответно разпоредбата на чл.24, ал.1 т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. (също посочена като основание за издаването на обжалваното решение), определя една от хипотезите за допустимо разходване от общините на натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата. Посочването на тези норми обаче не е достатъчно – в оспорения акт, като правно основание за неговото издаване, е било необходимо да се съдържа и конкретната разпоредба, регламентираща материалноправните предпоставки за постановения отказ за предоставяне на средства по заявеното от Община Казанлък искане. Липсата на посочено правно основание не би довела до незаконосъобразност на административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените фактическите основания за неговото постановяване. В случая, както беше отбелязано, няма изложени като мотиви в акта фактически обстоятелства, субсумиращи се в някоя от хипотезите по чл.25, ал.9, т.1 – т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., от които да може да бъде изведено конкретното материалноправно основание за издаването на обжалваното решение.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правните основания за неговото издаване, като целта на императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта от фактическа и от правна страна, е адресатът на акта да може да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че същите са нарушени. Липсата в случая на конкретно посочени фактически и правни основания за упражненото административно правомощие, в нарушение на изискването по чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за мотивираност на решението за отказ, е абсолютно основание за отмяната на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен, съгласно чл.146, т.2 от АПК.

Обжалваното Решение № СЗ-РО-255 от 06.11.2023г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, е издадено и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. По аргумент от чл.25, ал.9 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., нормативно регламентираните материалноправни основания за постановяване на решение за отказ по подадено заявление по чл.25, ал.1 от Наредбата, са: по т. 1 - неизпълнение на едно или повече от изискванията по чл.25, ал. 2 – 4; по т.2 - неотстраняване на указаните нередовности или непредоставяне на исканата информация в срок и по т.3 - забавяне заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца.

По делото не е доказано наличието на материалноправната предпоставка по чл.25, ал.9, т.1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за постановяване на отказ за предоставяне на Община Казанлък на заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. – поради неизпълнение на едно или повече от изискванията по чл.25, ал. 2 – 4 от Наредбата. На първо място изискванията по чл. 25, ал.2 – ал.4 от Наредбата касаят документите, които следва да бъдат приложени към заявлението по чл.25, ал.1, удостоверяващи извършване на някоя от предвидените в чл.24, ал.1 – ал.3 от Наредбата дейности, нормативно определени като такива, за които общините могат да разходват суми чрез техните бюджети от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата. Доколкото искането на Община Казанлък по Заявление вх. № РД – 05 – 6207/ 23.10.2023г. е за освобождаване и привеждане обратно в банковата бюджетна сметка на общината на сумата от 11 700лв. с ДДС, представляващи част от натрупаните средства по реда на чл.64 от ЗУО, при посочването, че средствата ще се разходват за закупуването на 1бр. автомобил, необходим за нуждите на ОП „КД и ПИС“, очевидно в случая приложимото изискване е това по чл.25, ал.4 от Наредбата - когато отчисленията се използват за закупуване на съдове за разделно събиране на отпадъците и транспортни средства, към заявлението по чл.25, ал.1 следва да се приложи копие от договора за доставка. Без съмнение това изискване се явява изпълнено, с приложените към заявлението Договор за покупко-продажба на МПС № Д 06-124/ 02.05.2023г. за закупуването от Община Казанлък на МПС втора употреба, марка ФОРД, модел Транзит, за сумата от 11 700 лева, както и документи, удостоверяващи осчетоводяването на автомобила като дълготраен актив. В този смисъл не е налице неизпълнение на относимото изискване по чл.25, ал.4 от Наредбата, като материалноправно основание за постановения отказ. Необоснован и неправилен е обективирания в оспореното решение извод, че „закупуването на лек автомобил втора употреба със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО, е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата“. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 се разходват от общините чрез техните бюджети за закупуване на съдове за разделно събиране на отпадъците (извън задълженията на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци), транспортни средства и транспортно-подемна техника, обезпечаващи функционирането на общинските системи за управление на отпадъците. В случая заявеното от Община Казанлък искане на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., е за разходване на натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата за закупуване на 1бр. автомобил втора употреба, марка ФОРД ТРАНЗИТ по договор № Д 06-124/ 02.05.2023г., необходим за нуждите на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. От посочената по-горе регламентация по чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., е видно, че нормативно не е определен нито вида на транспортното средство, за закупуването на което могат да се разходват от общините натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата, нито има въведено изискване закупуваното транспортно средство да е ново. В този смисъл само по себе си обстоятелството, че заявеното от Община Казанлък искане е за разходване на средства за закупуване на транспортно средство – лек автомобил втора употреба, противно на приетото от решаващия административен орган, не може да обуслови извод за недопустимост на искането, като непопадащо в хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата. Дали закупуването на транспортно средство със средства от отчисленията по чл.64 от ЗУО е допустимо по см. на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата, се свързва с преценката дали и доколко е налице нормативно регламентираното в посочената разпоредба условие, а именно закупуването на транспортното средство да е за обезпечаване функционирането на общинските системи за управление на отпадъците. В случая основателно е възражението на жалбоподателя, че решаващият административен орган изцяло е пренебрегнал описаните в заявлението функционалности на автомобила и предназначението му да обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците, като не са обсъдени представените доказателства за ползването на автомобила в направление „Чистота“ към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. При условие, че: 1. В приетата с Решение № 848/ 21.12.2022г. на ОбС – Казанлък план сметка по чл.66 от ЗМДТ планираните разходи по компонент събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, включват и такива за закупуване на транспортни средства, в т.ч на лекотоварен автомобил (втора употреба) и пътнически полутоварен автомобил (втора употреба), обосновани с необходимостта от закупуването на транспортните средства за подобряване ефективността и ефикасността на работата на ОП „КД и ПИС“ (предметът на дейност на което Общинско предприятие включва дейности по събиране на битови, строителни и опасни отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; почистване на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това места, ликвидиране на незаконни сметища; организиране и контролиране на дейностите по сметопочистване и сметоизвозване на територията на Община Казанлък и др.); 2. Че закупеният с Договор за покупко-продажба на МПС № Д 06-124/ 02.05.2023г. от Община Казанлък лек автомобил втора употреба, марка ФОРД, модел ТРАНЗИТ, за сумата от 11 700 лева с вкл. ДДС, със Заповед № 1151 от 31.05.2023г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.12, ал.1 от ЗОС и чл.28 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, е предоставен за стопанисване и управление на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“, при съставен приемо-предавателен протокол за прехвърлен актив от Община Казанлък на ОП „КД и ПИС“ и 3. Със Заповед № 120 от 09.06.2023г. на Директора на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ е разпоредено, че основното предназначение на лек автомобил втора употреба ФОРД Транзит с рег.№ [рег. номер] е използването му към направление „Чистота“, за извозване на работници до работните места, където е необходим ръчен труд за почистване на отпадък, използването като допълнително помощно средство за извозване на чували с отпадък и помощно средство на мобилните центрове за събиране на отпадъци, следва да се приеме за доказано, че закупуването на това транспортното средство е за обезпечаване функционирането на общинската система за управление на отпадъците, включваща дейности и ресурси по управление на отпадъците по см. на §1, т.46 от ДР на ЗУО. Тези доказателства в контекста на посочените в заявлението предназначение и функционалности на автомобила и подробно мотивиране на необходимостта от ползването на такъв автомобил от ОП „КД и ПИС“ дават основание да се приеме, че транспортното средство е за обезпечаване и ресурсно осигуряване осъществяването на дейности по „управление на отпадъците“ по см. на §1, т.46 от ДР на ЗУО.

По административна преписка няма данни решаващият орган да е давал указания за отстраняване на нередовности на подаденото от Община Казанлък на основание чл.25, ал.1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г Заявление вх. № РД-05-6207/ 23.10.2023г., нито такива за представяне на допълнителни документи и/или информация, неизпълнението на които указания в срок да сочи наличието на материалноправното основание по чл.25, ал.9, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., за постановяване на решение за отказ. Този извод не се променя от обстоятелството, че в мотивите на оспорения административен акт възприетото неспазване на разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013г., се обвързва с изискванията по чл.25, ал.1 от Наредбата. Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., за изразходване на събраните финансови средства от банковата сметка по чл. 22 кметът на общината, собственик на депото или кметът на община, ползвател на депото, подава заявление до директора на РИОСВ, в което посочва размера на исканите средства и предназначението им. В случая от една страна подаденото от Община Казанлък Заявление вх. № РД – 05 – 6207/ 23.10.2023г., изцяло съответства на изискванията по чл.25, ал.1 от Наредбата - посочен е както размерът на исканите средства, така и тяхното предназначение, при подробно мотивиране на необходимостта и нуждата от закупуването на автомобила и по какъв начин ще обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците. От друга страна сама по себе си нередовността на заявлението по чл. 25, ал.1 от Наредбата, не може да бъде основание за постановяване на решение за отказ, ако Директорът на РИОСВ не е изискал отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителна информация, за което да е уведомил заявителя, съгласно предвиденото в чл.25, ал.5 от Наредбата и съотв. без да е дадена възможност на заявителя да отстрани указаните нередовности и/или да предостави исканата информация. Както се отбеляза, няма данни да са били дадени на заявителя указания в посочения смисъл, които да не са били изпълнени от Община Казанлък в нормативно установения срок, поради което липсва основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.25, ал.9, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. за постановяване на решение за отказ.

В случая нито се твърди, нито са налице данни, още по-малко доказателства и за наличието на хипотезата на чл.25, ал.9, т.3 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. (забавяне заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца), като основание за постановяване на отказ за предоставяне на Община Казанлък на заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г.

С оглед на което и при липса на изложени в обжалваното решение фактически и правни съображения и доказателства за наличието на нормативно регламентирана пречка заявените от Община Казанлък на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата, да бъдат разходвани за закупуване на транспортно средство - лек автомобил втора употреба, марка ФОРД, модел ТРАНЗИН, съдът приема, че обжалваният отказ за предоставянето на сумата от 11 700лв с вкл. ДДС за закупуването на този автомобил, е незаконосъобразен.

Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на упражненото от Директора на РИОСВ – Стара Загора правомощие по чл.25, ал.9 във вр. с ал.7 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. обуславят извод, че оспореното Решение № СЗ-РО-255 от 06.11.2023г., като постановено в нарушение на изискванията за мотивираност на акта и при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При условията на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната на Директора на РИОСВ – Стара Загора, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013г. от Община Казанлък Заявление вх. № РД – 05 – 6207/ 23.10.2023г.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Община Казанлък сумата от 150 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на Община Казанлък, представлявана от Кмета на общината, Решение № СЗ-РО-255 от 06.11.2023г., издадено от и.д Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което е отказано предоставянето на сумата от 11 700лв с вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл.20 от Наредба № 7 от 19.12.2013г., като незаконосъобразно.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Община Казанлък Заявление с вх. № РД-05-6207/ 23.10.2023г.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора да заплати на Община Казанлък сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.