Р Е Ш Е Н И Е
№ 849 08.07.2019г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На дванадесети юни година 2019
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Гергана
Стефанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 736 по описа
на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на Ю.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. И.З. от
САК, срещу Наказателно
постановление № 18-0769-004327/29.10.18 г. издадено
от Началника на Сектор Пътна
полиция гр.Бургас към ОДМВР, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.21, ал. 2 от , на основание чл.
182, ал.4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 1500 лв.
и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Съдът намира
жалбата за допустима. Подадена
е от надлежна страна, в законоустановения
за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява.
За него се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. Сочи доказателства.
За ответника
по жалбата - сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно
призовани, представител не
се явява в съдебно
заседание пред настоящия съд.
Не изразяват становище. Не ангажират
нови доказателства.
Жалбата е депозирана
в рамките на седмодневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На
09.06.2018 г., в 13:52 часа, в гр. Бургас, на път Първи клас № Т-9, км. 245+100, посока от пътен възел «ЮГ», към пътен възел «Крайморие»,
жалбоподателят като водач на лек автомобил – «** *»,
с per № ***, управлявал автомобила със скорост 136 км/ч/, при разрешена скорост за движение, въведена с пътен знак В-26 - до 80 км/ч. Нарушението
било установено и заснето
с радарна система СПУКС - ARHCAMS-1, с фабр.№
11743d1, снимка № ******. Деянието било извършено, при условията на повторност, тъй като с електронен фиш К № 1812440 от 12.11.2017г. на Сектор ПП Варна, влязъл в сила на 28.11.2017г., нарушителят
бил санкциониран за същото
по вид нарушение.
Предвид гореизложеното,
на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение, за извършеното нарушение на чл.21, ал.2 ,
който същият подписал, без да посочи възражения.
На водачът била представена
за попълване декларация по чл. 188 , в която той отказал да посочи лицето, управлявало автомобила. Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване
на административно нарушение, административнонаказващият
орган издал въз основа на него обжалваното
понастоящем Наказателно
постановление, с което на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 , на основание чл.182, ал.4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 1500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така
установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира,
че при съставяне на АУАН и при издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която
е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Нарушението е безспорно
установено от разпечатаните
показания на техническото средство и приложения
снимков материал, както и от допълнителните
обяснения относно начина на
функциониране на радарната
система. С оглед обстоятелството, че при заснемане
на нарушител с технически средства или системи, камерата отчита лентата от платното, в което се движи нарушителят, регистрационен номер на автомобила
на нарушителя, скоростта с която
се движи, както и дата и
час на извършеното нарушение, както
и с оглед обстоятелството,
че изготвените снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния
процес, съдът намира, че нарушението е безспорно установено.
По отношение твърдението,
че жалбоподателят е предоставил въпросното
МПС на юридическо лице, съдът
намира следното:
Въпросното твърдение
е застъпено едва пред настоящия
състав. Не е посочено, като възражение в АУАН, не е посочено лицето, управлявало автомобила в декларацията по чл. 188 , нито копие от неговото
СУМПС. Пред настоящия състав
е представен договор за наем от 01.10.2017г., между жалбоподателя и ю.л., но въпросният договор не разполага с
печат на наемателя, който е ю.л., няма
нотариални заверки, което
да удостовери неговата истинност. Прави впечатление и обстоятелството, че жалбоподателят
е бил санкционират с електронен
фиш К № 1812440 от 12.11.2017г. на Сектор ПП Варна, влязъл в сила на 28.11.2017г., като
датата на нарушението и на влизане в сила на фиша е след датата
на сключване на договора за наем на въпросния автомобил. Ако жалбоподателят, действително не е управлявал автомобила си на посоченото време и място и в обжалваното НП и в електронния
фиш, то той е могъл, спазвайки
процедурата предвидена в
закона да оспори НП и фиша, посочвайки
лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това, то изводът е, че той лично е управлявал посоченото МПС - негова собственост, а горепосочените твърдения са защитна теза, с цел избягване на административно наказателна
отговорност.
Нарушението за което
е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2
от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства,
се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй
като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със
скорост от 136 км/ч, с автоматизирано
техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 80 км/ч с пътен
знак В-26.
В
случая, нарушението е установено
от автоматизирана система, надлежно
калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от
система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя
и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък. Ето защо
съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е надлежно утвърдено
за такова измерване и е било в срок на техническа годност, след проверка
за техническа изправност.
Настоящият състав
намира за нужно да отбележи, че в случая АНО е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил от реално заснетата 139 км/ч., а именно 136 км/ч, което
е по-благоприятно за нарушителя.
Наложеното на основание чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6
от ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното
нарушение, тъй като същото е извършено при условията на повторност и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-004327/29.10.18 г. издадено
от Началника на Сектор Пътна
полиция гр. Бургас към ОДМВР против Ю.Й.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от адв.
И.З. от САК, с което на жалбоподателя
за извършено нарушение по чл.21, ал. 2 от , на основание чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:З.К.