№ 1483
гр. София , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502622 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Н. М. и П. А. М. срещу решение №
2088 от 20.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3393/2018 г. по описа на СГС, с
което жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на „Юробанк
България“ АД сумата 31126,69 евро - главница по договор за потребителски
кредит № HL 35496 от 26.03.2008 г. със законната лихва от 13.03.2018 г. до
окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 2718,05 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради
неотчитане последиците от неравноправността на клаузите в договора,
касаещи увеличаване на лихвата по кредита. Оспорва се изводът, че е налице
неизпълнение по договора за кредит, обуславящо правото на банката да го
обяви за предсрочно изискуем. Твърди се, че при преизчисляване на
месечните вноски съобразно първоначалната лихва, не е имало просрочени
задължения към 04.01.2018 г., когато кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Оспорва се дължимостта на такса за администриране на просрочен
кредит, каквато не била предвидена в договора. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска
1
на „Юробанк България“ АД. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД оспорва основателността
на жалбата. Твърди, че към 04.01.2018 г.непогасените просрочени суми по
договора са общо в размер 6026,32 евро (1437,33 евро за главница и 4488,99
евро ла лихва). Поддържа, че изводът за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, направен в обжалваното решение, е правилен. Моли
решението да се потвърди. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски апелативен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
Обжалваният акт е валиден и допустим. Жалбата е неоснователна.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.430 от ТЗ, предявен от
„Юробанк България“ АД против М. Н. М. и П. А. М., за заплащане на
32912,97 евро - дължимата главница по договор за потребителски кредит №
HL 35496 от 26.03.2008 г. със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Поради просрочие на деветнадесет месечни вноски за погасяване на
главницата и лихвата, започнало на 23.06.2016 год., банката е обявила
договора за изцяло предсрочно изискуем на 04.01.2018 год., което е
направило вземането ликвидно и изискуемо.
Ответниците са оспорили изцяло предявения иск. Позовали са се на
нищожност на клаузите в договора за кредит, касаещи възможността банката
едностранно да променя лихвения процент в противоречие със Закона за
защита на потребителите. Конкретно чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора
за кредит, в които е предвидено едностранно банката да променя БЛП и
дължимите лихви, изпълват хипотезата на чл.143, т.10 ЗЗП. Поддържат, че
едностранната промяна в условията на договора не може да им се
противопостави, а надвзетата от банката сума в резултат от увеличена
възнаградителна лихва и неправомерно начислени такси – общо 5017,92 евро
следва да се отнесе за погасяване на месечните вноски за периода 23.06.2016-
23.12.2017 г. В резултат към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост остава непогасен остатък от 154,98 евро, което е по-малко от
2
една месечна вноска.
Направили са евентуално възражение за прихващане на исковата
претенция със сумата 4832,88 евро, която надплатили през периода 26.03.2008
г.-23.05.2016 г. поради увеличения лихвен процент, и със сумата 185,04 евро-
събрана от банката без основание сума за такса администриране на просрочен
кредит.
От фактическа страна не се спори и от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че „Юробанк България“
АД е предоставила по договор за потребителски кредит № HL 35496 от
26.03.2008 г. на кредитополучателите М. Н. М. и П. А. М. кредит в размер на
38000 евро. Поради непогасяване на формирани просрочия в размер общо на
6311,13 евро и неизпълнение на договора за кредит банката обявила договора
за предсрочно изискуем към 04.01.2018 г., като твърдяла, че цялото
задължение е в размер на 38463,35 евро. Не се спори, че кредитополучателите
са уведомени за изявлението на банката, с което е обявила кредите за
предсрочно изискуем.
С влязло в сила решение ответната банка е била осъдена да заплати на М.
М. сумата 3046,41 евро, платено от него без основание, поради едностранно
увеличаване от страна на банката на възнаградителната лихва по договора.
Прието е, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит, в
които е предвидено едностранна възможност банката да променя едностранно
БЛП и дължимите лихви, са нищожни и не обвързват кредитополучателя. В
първоинстанционното производство не се е спорило между страните, че
лихвата по договора за кредит е 6,95% и следва да е непроменяема за целия
период.
Пред настоящата инстанция се спори дали е настъпило основанието на
чл.18, ал.1 от договора – непогасяване на която и да е вноска по кредита, при
което банката може да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Жалбоподателите твърдят, че след преизчисляване действителния размер на
задълженията им при съобразяване недействителността на договорните
клаузи, надплатената от тях сума е достатъчна да погаси месечните вноски,
които банката твърди, че са просрочени. Спори се и по дължимостта на
сумата 162,77 евро, начислена за такса просрочие.
3
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
1. По възражението за прихващане (плащане) на падежиралите след
23.05.2016 г. вноски настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че то е неоснователно за присъдената в полза
на М. М. сума от 3046,41 евро, която той е цедирал и банката е заплатила
на цесионера. Въззивниците не оспорват, че тази сума е част от сумата
4832,88 евро, надплатена през периода 26.03.2008 г.-23.05.2016 г., с
която са искали да се извърши прихващане.
2. Позовавайки се на данните от таблица-Приложение 2 към
заключението, СГС е приел, че при произнасяне по възражението на
ответниците за прихващане следва да съобрази сумата 4832,69 евро,
събрана в повече за лихви за редовна главница, и спрямо нея да извърши
прихващане с исковата претенция.
3. От приета пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода 23.04.2008 г. - 23.06.2016 г.
ответниците са платили общо 30747,05 евро, в която сума освен
главница и възнаградителна лихва са включени и сумата 162,77 евро-
начислена за такса просрочие; сумата 9,99 евро-начислена за лихва за
просрочие; сумата 850,91 евро-такса управление (таблица Приложение 1
към заключението – колони 10,11 и 14).
4. При прилагане на лихва в размер 6,95% ответниците са дължали към
23.06.2016 г. сумата 26772,90 евро (разликата между дължимата за
периода 23.04.2008 г.- 23.12.2017 г. сума от 31945,99 евро и дължимата
за периода 23.06.2016-23.12.2017 г. сума от 5173,09 евро – таблица
Приложение 3 към заключението).
5. Следователно към 23.06.2016 г. ответниците са надплатили 3974,15
евро, а не 4832,69 евро. Разликата се дължи на неприспадането от
вещото лице при отговора на първа задача, формулирана в ОИМ, на
дължимите суми за такса за управление, съгласно чл.4, т.2 от договора
(колона 12 от таблица 1 към заключението). Съответно дължимите такси
за управление не са включени в таблица 2.
6. От така приетата надплатена от ответниците сума в размер 3974,15
евро следва да се извади сумата 3046,41 евро, която банката е заплатила
4
по издадения срещу нея изпълнителен лист. Остатъкът е 927,74 евро.
7. Недължимо е била платена и сумата 162,77 евро- такса за просрочие,
каквато не е предвидена в договора.
8. Тези две суми със сбор 1090,51 евро следва да се отнесат за
погасяване на падежиралите месечни вноски от 267,37 евро. Те са
достатъчни да погасят четири вноски - с падежи 23.06.2016-23.09.16 г.
Съгласно изложеното е налице неплащане на повече от една месечна
вноска, а именно петнадесет вноски за периода октомври 2016-декември 2017
г. към датата 04.01.2018 г., когато банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Задължението по кредита е станало изискуемо с обявяването на
кредита за предсрочно изискуем при наличието на предпоставките на
договора. Въззивниците не установиха изпълнение на задължението по
процесния договор за кредит. Искът е за непогасената главница, която е била
38000 евро. От таблица 3 се установява, че след извършените плащания,
включително и при отнасяне на погрешно удържаните суми вследствие
увеличена възнаградителна лихва и начислени такси за просрочие, за
погасяване на следващи падежирали вноски, е погасена главница в размер
6464,85 евро. Следователно искът е основателен за 31535,15 евро.
По изложените мотиви въззивната инстанция приема, че предявените
искове от „Юробанк България“ АД срещу М. Н. М. и П. А. М. са основателни
до размера, уважен от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Водим от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2088 от 20.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 3393/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6