Решение по дело №23/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на А. П. Б., [ЕГН], чрез адв. Р. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000236 от 28.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор Т. К. в РУ – Велинград, към ОД на МВР - Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено нарушение на материално и процесуалноправните разпоредби. Оспорва се изложеното в оспорената заповед, че на 27.11.2024 г., около 14:36 часа жалбоподателят в гр. Велинград управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Посочва се, че жалбоподателят напуснал мястото на проверка, тъй като искал да даде кръвна проба в ЦСМП – Пазарджик, след като се явил сам в РУ – Септември, където бил задържан за 24 часа. Бил дал кръвна проба и урина на деня следващ освобождаването му, които били отрицателни за употреба на наркотични вещества. Твърди, че му били направени общо три проби - теста с преносимо устройство, две от които били отрицателни и една положителна. Излага съображения, че са налице незаконосъобразни действия на служителите на МВР по издаване процесната ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява се от адв. А.. Моли се съдът да уважи жалбата и да отмени обжалваната принудителна административна мярка. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор при РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик – редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0367-000236 от 28.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор Т. К. в РУ – Велинград, към ОД на МВР - Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, по чл. 171, т.1 б. „б“ от ЗДвП. Заповедта е редовно връчена на жалбоподателя на 28.11.2024 г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик на 27.11.2024 г. около 14:35 часа в гр. Велинград на ул. „Георги Кирков“, на кръстовището с ул. „Евлогий Георгиев“ посока от магазин „Лидъл“ към площад Възраждане. При проверката, жалбоподателят като водач на МПС - Опел Астра с peг. № [рег. номер] управлява лекия автомобил, който е собственост на Г. Й. Г. след употреба на наркотични вещества и техните аналози. След извършена качествена проба в 14:20 ч. с техническо средство Друг Тест 5000 с фабр. номер ARSE-0048 зa установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози техническото средство отчело наличие на кокаин. Показанието от техническото средство било показано на водача. Издаден бил талон за изследване с номер 278966, като водачът Б. потеглил с горепосоченото МПС в посока към пл. Възраждане, като с тези си действия осуетява извършваната му проверка и отказва да получи и подпише талона за изследване.

С писмо с вх. № 259/13.01.2025 г. от ответника е представено заверено копие на административната преписка, ведно с приложени копия на АУАН Серия GA № 1104147 от 28.11.2024 г., справка за нарушител-водач, процесната заповед, заверено копие на Талон за изследване № 278966/27.11.2024 г., Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества, Мотивирана резолюция № 24-0367-М000112 от 02.12.2024 г. и Заповед за делегиране на правомощия № 3012з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Постъпило е и Писмо с вх. № 1539/17.02.2025 г. от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – Кърджали, с което са предоставили информация за получени сигнали на ЕЕН 112 на 27.11.2024 г. от лице, представило се като А. П. Б. на електронен носител, с аудиофайлове, изслушани в съдебно заседание. От представените от ЕЕН 112 записи от процесната дата 27.11.2024 г. от 18:03:31 часа и от 19:17:04 часа, става ясно, че жалбоподателят се е обадил на спешен телефон 112 уведомявайки ги, че преди няколко часа е бил спрян за проверка. Направени му били общо 3 теста за наркотици, два от които твърди, че са отрицателни и трети положителен за наркотични вещества. Иска насоки и уведомява оператора на спешен телефон 112, че иска да даде кръвна проба и че ще отиде да се предаде в РУ. Посочва на оператора, че не е видял как се отваря третия тест, както и посочва, че се е паникьосал и е напуснал по своя инициатива мястото на проверката от служителите на МВР.

Представено е и Писмо с вх. № 1643/19.02.2025 г. от директора на ЦСМП – Пазарджик, с което уведомяват съда, че на 27.11.2024 г. на лицето А. Б. не са вземани кръвни проби и урина за алкохол и наркотични вещества. На посочената дата лицето е посетило ФСМП за освидетелстване, за което е съставен Фиш за спешна медицинска помощ № 174 от 27/28.11.2024 г. Приложено е извлечение от амбулаторна книга на ФСМП – Велинград и Фиш за спешна медицинска помощ № 174 от 27/28.11.2024 г.

По делото са събрани и разпечатка на фискална памет на техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARSE – 0048, Протокол за калибровка на техническото средство, заверено копие от Заповед за задържане № 367зз9242/27.11.2024 г. за лицето А. П. Б., два броя заверени копия на Протоколи за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, както и писма до център 112, ЦСМП – Пазарджик и ФСМП – Пазарджик.

По делото е разпитана и свидетеля Г. Й. Г., майка на жалбоподателя, чиито показания съдът кредитира като ясни и установяващи възприетите от свидетеля обстоятелства разказани й от жалбоподателя.

Свидетелят Г. посочва, че на дата 27.11.2024 г. била пред РУ Септември и чакала А. Б. да дойде. Той влязъл да поиска да му бъде дадена възможност да направи кръвно изследване. Това се случило вечерта към 8 часа. Свидетелят твърди, че била до жалбоподателя и той помолил съответните дежурни и присъстващи да му бъде предоставена възможност за изследване. След това той я помолил да си тръгне.

Свидетелят посочва, че знае от Б., че в Пазарджик е бил в окръжна болница, за да даде кръв за изследване, за да докаже невинността си, но там не са му направили проба, отказали са му. Той й казал, че се е обадил на телефон 112. Обяснил е ситуацията, поискал отново да му бъде предоставена възможност, хванал е такси и дошъл пред РУ, за да пожелае същото, за да настоява това да се случи с даването на съответната проба.

От жалбоподателя знаела, че във Велинград ситуацията е била доста неспокойна. При проверката на съответната дежурна кола дежурните се отнесли ненормално, не както трябва с жалбоподателя, защото е бил познат на някакъв човек, който е бил известен на тези дежурни с някакво минало, по което той няма отношение и там се е получило някаква ситуация, която е продиктувала това отношение на дежурните полицаи към жалбоподателя. Това им поведение било крайно грубо и обидно.

Жалбоподателят бил казал на свидетеля, че първите 1-2 теста били негативни, а третият едва ли не при напрежението е станал положителен.

По делото е прието и Писмо с вх. № 2563/18.03.2025 г. от прокурор Е. Б. при ТО – Велинград към Районна прокуратура – Пазарджик (ТОВРП – Пазарджик), с което уведомява съда, че по вх. № 7154/2024 г. по описа на ТОВРП – Пазарджик и по ЗМ № 642/2024 г. по описа на РУМВР – Велинград са приложени 3 броя тест касети за Drug Test 5000, ведно с Приложение № 17 и разпечатки от фискалната памет за две от тях: проба 252 (невалиден тест) и проба 253 (валиден, позитивен за кокаин). Третата касета не е поставяна в устройството, по данни от ДП, тъй като е повредена преди това. Прилагат заверени копия на Приложение № 17 и разпечатки от фискалната памет на устройството, съответно за проба 252 и 253.

Прието е и Писмо с вх. № 2566/18.03.2025 г. от началника на РУ – Велинград, с което изпращат писма до ФСМП – Велинград и ЦСМП – Пазарджик, както и писмо-отговор от ЦСМП – Пазарджик. Прието е и Писмо с вх. № 2693/20.03.2025 г. от началника на РУ – Велинград, с което се изпращат разпечатки от пробите от техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARSE – 0048 от дата 27.11.2024 г., съответно тест № 252 и тест № 253, направени на лицето А. П. Б.. Уведомяват съда, че за първата касета, с която се прави пробата не е изготвен протокол, тъй като същата е повредена на терен и не е била годна за употреба. Затова касетата изобщо не е била поставяна в техническото средство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 27.11.2024 г., в периода между 14:00 и 14:20 часа в гр. Велинград на жалбоподателя А. Б., в качеството му на водач на МПС Опел Астра с peг. номер [рег. номер] с техническо средство Друг Тест 5000 с фабр. номер ARSE-0048 е направен тест зa установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози. Първият тест (№ 252) е дал резултат “invalid” - „невалиден“ за метадон и метаамфетамин (л. 121 от делото). Поради липсата на категоричен резултат (негативен или положителен), на водача бил направен втори тест № 253 (л. 123 от делото), който е показал резултат „негативен“ за опиати, канабис, метаамфетамин, метадон, амфетамин и безодиазепини, но е с положителен резултат за употреба на кокаин. За извършените тестове са съставени протоколи за извършена проверка за употреба на наркотични вещества (л. 124 и л. 122 от делото).

С оглед положителния резултат за употреба на наркотични вещества – кокаин, на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 278966 от 27.11.2024 г. Предвид съдържанието на талона, лицето е следвало да се яви във ФСМП – Велинград за вземане на кръвна проба в срок от 45 минути от връчването му.

Установява се обаче както от събраните доказателства по делото, така и от твърденията в жалбата, че Б. е напуснал мястото на проверката и не е получил издаденият талон за медицинско изследване. Това се удостоверява и от положения подпис на свидетел на талона за изследване за направен отказ от връчване.

Вместо това жалбоподателят се е придвижвал между различни населени места в област Пазарджик и е звънял на телефон 112, като пред оператора също посочва, че е напуснал мястото на проверката и твърди, че ще се яви в районно управление на МВР.

С оглед представените данни от ЦСМП – Пазарджик и ФСМП – Велинград на жалбоподателя нито на 27.11.2024 г., нито на 28.11.2024 г. не са взети биологични проби за изследване с цел установяване на наличие или липса на наркотични вещества в кръвта.

Вечерта на 27.11.2024 г. жалбоподателят се явил пред РУ – Септември, където е задържан със Заповед за задържане № 367зз-242 от 27.11.2024 г. (л. 87 от делото). По повод задържането е заведен за преглед в Център за спешна помощ – Пазарджик, за което е издаден Фиш за спешна медицинска помощ от 27.11.2024 г. № 029217 (л. 73 от делото). От съдържанието на фиша става ясно, че лицето е било с разширени зеници, с координация – незадоволителна. Видимо леко изнервен и неадекватен.

Жалбоподателят бил освободен от РУ – Септември на 28.11.2024 г. в 16:30 часа. Към жалбата е представил протокол от проведени кръвни изследвания от 29.11.2024 г. от СМЛД Рамус ООД, с представен отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Младши автоконтрольор в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“" от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че на водачът е извършена проба с техническо средство Друг Тест 5000 с фабричен номер ARSE-0048, като бил отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“, изречение последно от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест законодателят е предвидил, че в случай на установена положителна проба за наркотични или упойващи вещества на водач, или на положителна проба за употреба на алкохол над 0,5 промила, лицето има право да оспори резултата от полевия тест, както и да го опровергае посредством химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол или наркотични вещества, или техни аналози.

В случая безспорно на лицето е направен тест за употреба на наркотични вещества, който е бил положителен, като е отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. Фактът, че положителен е вторият направен тест - № 253 не компрометира полученият резултат. Първият направен тест е бил невалиден за част от проверяваните наркотични вещества, което именно е наложило осъществяването на втори тест. Както се установи от представена информация от ТОВПР – Пазарджик по образуваното досъдебно производство, трети тест не е правен, противно на твърденията в жалбата, доколкото и самата касета за пробата е била компрометирана. Поради това и не е наличен трети тест и трета проба.

Положителният резултатът за употреба на наркотични вещества е показан на жалбоподателя и той го е оспорил. В тази връзка му е издаден талон за медицинско изследване № 278966. В талона изрично е указано, че лицето следва да се яви във ФСМП - Пазарджик за вземане на биологична проба. Именно поради поведението на жалбоподателя обаче и изборът му да напусне проверката е осуетено връчването на талона за изследване.

В тази връзка следва да се изтъкне, че от приетите по делото Писмо с вх. № 695/23.01.2025 г. и Писмо с вх. № 1643/19.02.2025 г. от директора на ЦСМП – Пазарджик, се установява, че нито на 27.11.2024 г., нито на 28.11.2024 г. жалбоподателят не е посещавал ФСМП – Велинград или ЦСМП – Пазарджик за даване на биологични проби за установяване употреба на наркотични вещества.

Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. За реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.), контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването и 2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. По аргумент от чл. 6, ал. 8 от същата наредба, крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Съответно съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.

С оглед горните е предвидено в чл. 15, ал. 6 от същата наредба, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Тези обстоятелства по никакъв начин не се опровергават нито от събраните гласни доказателства – показанията на майката на жалбоподателя, нито от записите на спешен телефон 112. Същите отразяват единствено твърденията и възприятията на жалбоподателя за отношението към него на служителите на МВР. Безспорно е, че жалбоподателят не се е явил за даване на кръвна проба с оглед издадения му талон за медицинско изследване, респ. не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотици. Тоест лицето не се е възползвало от дадената от законодателя възможност за оборване на резултатите от полевия тест. В този смисъл следва да се приеме, че в хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите в съставения АУАН.

За изчерпателност следва да се отбележи, че представените изследвания от 29.11.2024 г. от СМДЛ Рамус ООД не могат да опровергаят показанията на полевия тест. Така изследваните биологични проби от неакредитирана лаборатория не установят, нито как са взети кръвните проби и урина, нито от кое реално лице, доколкото редът за вземане на биологични проби не е аналогичен на този при издаден талон за изследване и при правилата предвидени с Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на СУМПС.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Настоящият състав намира, че заповедта е съобразена с целта на закона. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.

В тази връзка следва изрично да се посочи и, че срокът за прилагане на административната принуда е определен в закона и той е - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Това именно е разпоредено от административния орган с оспорената в настоящото производство заповед.

Не на последно място следва да се изтъкне, че по аргумент от чл. 171, т. 1, буква „б“, изречение последно от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. В случая обаче безспорно жалбоподателят не се е явил на 27.11.2024 г. за вземане на кръвна проба. Съответно, при наличие на положителен резултата за употреба на наркотични вещества от водач на МПС и при липса на кръвно изследване, което да установи липса наркотични вещества в кръвта на лицето, то е настъпила хипотезата на чл. 171, т. 1, буква „б“ за налагане на ПАМ.

Предвид посоченото, следва да се приеме, че процесната ПАМ е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора на ответника се дължат разноски, но при липса на сезиране на съда с такова искане, произнасяне по този въпрос не се дължи.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. Б., [ЕГН], чрез адв. Р. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0367-000236 от 28.11.2024 г., издадена от младши автоконтрольор Т. К. в РУ – Велинград, към ОД на МВР - Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.