Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5435/2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.Д.Т. за установяване спрямо ответниците М.Г.Б., Ц.Г.М., Й.Г.Й., Е.Г.З., Л.С.К., В.С.Б.,
Е.Г.Х., К.К.А. и В.К.Л., че ищцата е собственик на
основание саморъчно завещание от 09.10.2019 г., оставено в нейна полза от В.Й.К.,
на следните недвижими имоти:
1. Апартамент № 54, находящ се в гр. София, ул. „******, на етаж 10 в
жилищната сграда на бл. № ******, в комплекс „Бъкстон“, представляващ
самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор 68134.1930.545.1.54 с
предназначение на самостоятелния имот: жилище, апартамент, брой нива 1, със
застроена площ от 52,38 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения,
с административен адрес на имота в гр. София, район „Витоша“, ул. ******който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1930.545, заедно с прилежащото избено помещение № 54, със
застроена площ от 3,07 кв.м. и заедно с 0,728 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото;
2. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в строителните граници на с.
Каменец, общ. Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с пл. № 344,
включен в УПИ Х-344, целият с площ от 525 кв.м в кв. 37 по плана на с. Каменец,
община Стралджа, обл. Ямбол;
3. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия
на с. Каменец, общ Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с идентификатор 35794.10.370 по
кадастралната карта и регистри на с. Каменец, находящ се в м. „Хаджи Байрям“, с
площ от 2234 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин
на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия: трета,
номер по предходен план 010370;
4. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия
на с. Каменец, общ. Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 35794.28.432 по кадастралната карта и регистри на с. Каменец,
находящ се в м. „Чанаджик“, с площ от 8799 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: трета, с номер по предходен план 028432;
5. 1/3 ид. част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия
с. Каменец, общ. Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 35794.44.430, находящ се в
м. „Кара юг“, с площ от 13 499 кв.м., с трайно предназначение на територията
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: трета, номер по предходен план 0444430;
както и че е титуляр на
правото на вземане за сумата от общо 10 438,28 лв., която
представлява 1/5 част от сумите, налични по банкови сметки на името на наследодателката В.Й.К., останали след приспадане на сумите в
общ размер на 35 000 лева, които според горепосоченото завещание са оставени в
полза на лицата В.Б. и Калина, в „Банка Пиреос България“ АД (с актуално
наименование „Юробанк България“ АД) с IBAN: ***, ******, ******, ******, ******,
****************, ******, ******, ******, ******, BG************, ******, както
и в „Банка ДСК“ ЕАД по сметки ******и ******.
В исковата молба и уточнителни молби от 02.07.2021 г., 14.01.2022 г. и
09.02.2022 г. са изложени твърдения, че ищцата е собственик на горепосочените
недвижими имот въз основа на оставено в нейна полза саморъчно завещание от
09.10.2019 г. от В.Й.К.. По силата на същото завещание ищцата счита, че е
придобила и правото на вземане върху 1/5 от сумите по банковите сметки на името
на наследодателката в „Банка Пиреос България“ АД (с актуално наименование
„Юробанк България“ АД) и сметките в „Банка ДСК“ ЕАД, след приспадане на сумите
в общ размер на 35 000 лева, които според завещанието са оставени в полза на
лицата В.Б. и Калина.
Предвид висящото между ответниците производство за делба с предмет
горепосочените недвижими имоти и суми по банкови сметки, включително и тези,
които ищцата намира за нейна лична собственост, счита, че за нея е налице
правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Ответниците М.Г.Б., Ц.Г.М.,
Й.Г.Й., Е.Г.З., Л.С.К., В.С.Б., Е.Г.Х. оспорват предявените искове, като
твърдят, че завещанието от 09.10.2019 г. от наследодателката
им В.Й.К., починала на 12.10.2019 г., е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано изцяло или частично и не е
подписано от сочения завещател.
Оспорват завещанието като нищожно, тъй като изразената в него воля
относно физическите лица, в полза на които се завещава, е неясна. Оспорват
твърдението, че завещателката е оставила в полза на ищцата посочените в
исковата молба имоти и парични суми. Имената, посочени в завещанието, не
съвпадали с тези на ищцата Д.Д.Т.. Сочат, че на ред
12 от горе надолу в завещанието изписаното фамилно име на лицето, в полза на
което се завещава апартамента в гр. София, ул. „******, е неясно, поради което
индивидуализацията на ползващото се от завещанието лице е недостатъчна, а
ищцата не е станала собственик на този имот по силата на завещанието.
Оспорват твърдението на ищцата, че е сред лицата, които получават пари по
завещание, тъй като на редове от 14 до 17 включително от горе надолу,
посочените лицата са индивидуализирани
само с умалителните форми на лични имена.
Завещаното дворното място не било индивидуализирано с местонахождение и
други белези. От изписаната първа дума на ред 15 от горе надолу не можело
еднозначно да се приеме, че именно „дворно място” е завещано. Доколкото
липсвали част от буквите (не е налице буква „в”), а първата такава има елементи
на буква „г”, то думата равносилно би могла да бъде също „гробното място” (с
липсващи букви „р” и „б”) или „горното място”. Не можело също така еднозначно
да се приеме и, че е завещано в полза на „Д.(слава)”, а не на „Д.”, което
опорочавало завещателното разпореждане. Оспорват мястото да е било завещано на
ищцата.
Не била индивидуализирана и волята на завещателя, изразена на ред 14 от
горе надолу - „На К.15 хиляди”, тъй като не ставало ясно коя е К.(липсвали
бащино и фамилно име) и какво ще получи тя след смъртта на завещателката.
Излагат, че въпреки твърденията на ищцата, че е завещано на К.пари и то във
валута „лева”, то в текста му не били посочени нито пари, нито валута, като не
било известно и кое е лицето Калина.
При условията на евентуалност твърдят, че завещанието е унищожаемо на
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като към датата на съставянето му
завещателката е страдала от сенилна деменция и значителен когнитивен дефицит,
поради което не е била способна да действа разумно и не е била във фактическа възможност
да изрази в писмен вид волята си за разпореждане с имуществото си за след
своята смърт. Твърдят, че поради влошеното си здравословно състояние и отказа
да остане в хоспис, грижата за В.К. била поета от К.А.,
която я настанила в своя дом. На 08.10.2019 г. племенниците
й К.и В. са търсили съдействие от спешна медицинска помощ поради влошаване
състоянието на лелята на ответниците, но лекарите са отказали да я настанят в
болнично заведение. Завещанието било съставено на 09.10.2019 г., а на
11.10.2019 г. отново е извикана спешна медицинска помощ и тогава В.К. е била
приета на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, където била потвърдена
диагнозата ѝ сенилна деменция, която е била съпроводена и с други болести
като сърдечна недостатъчност, исхемична болест и др. Предвид описаното
здравословно състояние завещателката не е могла спокойно и разумно да формира
воля за разпореждане с имуществото си за след своята смърт.
На следващо място ответниците твърдят, че завещанието е написано под
натиска и въздействието на племенниците й К.и В. или
само на К., чиято дъщеря е Д., като израз на такова въздействие е значително
деформираният почерк, с който е написано завещанието, липсата на конкретизация
на разпорежданията относно лицата, в полза на които се прави, както и
индивидуализацията на някои от имотите, предмет на разпореждане. Предвид тези
обстоятелства ответниците поддържат, че завещанието е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН.
Доказателство за нарушената воля на В.Я.въз основа на болестта й и
вероятния психологически натиск от страна на част от роднините й, били
допуснатите в завещанието нелогични правописни грешки: на ред 1 и 2 от горе
надолу в изписване с думи на годината на съставяне на завещанието „2019“ е
изписано „... две хиляди и две-ветнадесета година... ”; на ред 3 от горе надолу
се чете ,,....л.к. 16375 3 девет”, като по някаква причина завещателката не е
довършила изписването номера на личната си карта с цифри. В този смисъл лишено
от логика било прекъсване в изписването на номера между пета и шеста цифра, а
седма цифра е изписана с думи, като липсвали осма и девета цифра; на ред 10 от
горе надолу името на едно от лицата, в чиято полза се разпорежда, е изписано „К.”,
като на ред 16 от горе надолу името е изписано правилно ,,К.”, а на ред 17 от
горе надолу е изпусната една буква- ,,Кара()вилка”.
Ответниците считат, че тези грешки биха могли да бъдат свързани с
патологични психологически процеси, въз основа на болест или силен
психологически натиск, които са повлияли на възможността на завещателката да
разбира свойството и значението на действията си и да изразява валидна воля към
този момент.
Излагат и, че завещанието е съставено ден, след като е повикан медицински
екип заради влошеното здравословно състояние на В.Я.и едва два дни преди
нейната смърт, което също сочи, че здравословното състояние в тези четири дни е
било до такава степен влошено, че завещателката не би могло сама (без физическа
и психическа намеса на трети лица) да напише процесното завещание.
Депозиран е отговор и от ответниците К.К.А. и В.К.Л., които заявяват, че не оспорват предявените
искове, тъй като ищцата се легитимира като собственик на имотите по силата на
процесното завещание. Последното било написано и подписано от В.Й.К. и
изразявало нейната действителна воля за разпореждане с притежаваните от нея
недвижими имоти и суми по сметки.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване
на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото като безспорни между страните са отделени
обстоятелствата, че описаните в исковата молба недвижими имоти са били
собственост на В.Й.К. към датата на смъртта ѝ, както и че с протокол от
23.10.2019 г. на нотариус Елка Илиева е обявено саморъчно завещание от
09.10.2019 г., в което е посочено, че е съставено от В.Й.К. (спорно е между
страните неговото действително авторство).
В тежест на ищцата е да установи твърденията си, че е собственик на
процесните имоти и носител на правото на вземане за сумите в посочените банкови
сметки по силата на оставено в нейна полза саморъчно завещание от 09.10.2019 г.
от В.Й.К.; че последната е изписала собственоръчно текста на завещанието и го е
подписала; че завещанието обективира волята на завещателя да остави в полза
именно на ищцата процесните недвижими имоти и парични суми.
Към исковата молба е представено саморъчно завещание, според
което на 09.10.2019 г. В.Й.К. е завещала на Д.Т. ***, а на К.А. и „В.В.“ – апартамента в Младост 2, бл. 219. Посочено е, че на В.Б.се
завещават 20 000 лева, на К.– 15 000 (без да е посочена валутата),
дворното място на лице с име Д., земята в Ямбол на Д., К. и В., а „останалите
пари поравно“ на В., „К.“, В., Д. и „Е. Х.“.
По делото е приета без възражение от страните съдебно –
почеркова експертиза, според която процесното завещание е написано и подписано
от В.Й.К.. Според заключението и дадените в о.с.з. от 12.12.2022 г. пояснения
от вещото лице В., същият е разчел, че според текста на завещанието завещателят
В.К. е извършила завещателни разпореждания в полза на лица с ръкописно изписани
имена „К.А.“, „В.В.“ и „Д.Т.“.
Съдът също установява, че макар и представеното на л. 9
завещание от 09.10.2019 г. да е трудно за разчитане поради не особено ясния почерк
на завещателя, то в достатъчна степен може да се прочете и свържат по смисъл
извършени от В.Й.К. в полза на лице с имена Д.Т. завещателни
разпореждания относно недвижими имоти и на парични средства в полза на лице с
име Д..
Предвид заключение на съдебно-почерковата експертиза
настоящият съдебен състав приема, че процесното завещание е написано и
подписано от посочения в него завещател - В.Й.К., поради което оспорванията в отговора
на искова в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Относно възраженията на ответниците (с изключение на ответниците К.К.А. и В.К.Л.),
включително развитите в писмените им бележки доводи, че завещанието не
произвежда правен ефект спрямо ищцата Д.Д.Т.,
доколкото личността й като бенефициер не е индивидуализирана в достатъчна
степен, съдът намира следното:
В решение №197 от 06.02.2016 г., по гр.д. № 1085/2016 г., I ГО, на ВКС, е
прието, че завещанието е формална едностранна сделка, с която едно лице се
разпорежда в полза на друго или други лица със своето имущество за след смъртта
си. Формата на саморъчното завещание е уредена в чл. 25 ЗН – то следва да е
написано изцяло ръкописно от завещателя, да носи дата и да бъде подписано след
датата. На основание чл. 44 ЗЗД по отношение на сделката завещание, намират
приложение правилата за договорите. Когато завещателните разпореждания са
неясни, те подлежат на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД - действителната
воля на завещателя следва да се разкрие чрез тълкуване на отделните клаузи в
завещанието в тяхната връзка, като всяка от тях се схваща в смисъла, който
произтича от целта на сделката - разпореждане с част или цялото имущество на
завещателя за след смъртта.
Поради строго формалния характер на завещанието, тълкуването
му следва да се ограничи в рамките на писмения текст и само по изключение
волята на завещателя може да се доразкрие чрез обкръжаващи факти.
Облагодетелстваното лице не трябва непременно да бъде посочено - с пълните му
имена, но трябва да бъде означено така, че да бъде определяемо – например с
едно или две имена и/или посочване на връзката със завещателя. Така
установяването кое е облагодетелстваното лице ще се извърши въз основа на
посочените в завещанието признаци, които го правят разпознаваемо. Ако
завещателят не е посочил името на облагодетелстваното лице, но е посочил
неговото качество, което го определя по несъмнен начин (например съпруг,
единствен брат и др.), волята е ясно изразена и завещанието е валидно.
Прието е, че поради строго формалния характер на
завещанието, е недопустимо ако бенефициерът е недостатъчно индивидуализиран,
тълкуването на завещанието да се извърши чрез установяване на лицата, които са
роднини или близки на завещателя и имат имена съвпадащи с тези, посочени в
завещанието, защото това би могло да се установи само при съдебен спор чрез
събиране на доказателства. Недостатъчната индивидуализация на бенефициера с
посочване само на едно или две имена, които са популярни и не съдържат елемент
на безспорна определяемост, следва да се приравни на липса на означение на
бенефициера, ако чрез тълкуване на текста на завещанието не би могло да се
установи кое е това лице.
Както законът, така и съдебната практика, включително и горепосочената
такава, не поставят конкретни изисквания към реквизите от завещанието, касаещи
индивидуализацията на лицето, в чиято полза се извършват завещателните
разпореждания, например, чрез посочване на единен граждански номер, адрес,
рождена дата, родствена връзка, име, презиме или фамилия. Същественото е, че използваните
думи или изрази трябва да носят съдържание, което в достатъчна степен сочи на
кого се завещава, а тълкуването на волята на завещателя в тази насока е допустимо
само въз основа на разкриващите се от самия текст на документа признаци. Последните
трябва или пряко да установяват личността на бенефициера (например три имена и
рождена дата или едно име и ЕГН) или да носят информация за критериите, въз
основа на които лицето да бъде еднозначно определено чрез установяване на други
факти, т.е. лицето или да е определено или определяемо. Независимо от избрания
от завещателя начин на индивидуализация на облагодетелстваното лице, той трябва
да го посочи по уникален начин, отличаващ го без всякакво съмнение от всички
останали лица, за да може завещанието да произведе правен ефект спрямо него.
В процесното завещание са посочени само две имена на бенефициера „Д.Т.“, без да са описани каквито и да било други
признаци, които дори и да биха били установени чрез изясняването на други
обстоятелства, ще доведат до категоричен извод за личността с посочените две
имена. Предвид това събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.Р.и
Р.Г. за близките отношения между ищцата и завещателя и за намерението на
последния да извърши в полза на Д. Томанов завещание, не могат да бъдат ценени
като източник на информация, чрез който да се изясни личността на соченото в
завещанието лице, тъй като в завещанието подобни признаци не присъстват.
Доколкото е обичайно в българското общество при означаването
на едно лице с две имена да се използват неговите първо и фамилно име, то и
следва да се приеме, че „Д.Т.“ са именно първото и фамилно име на лицето. Съдът
намира, че името „Д.“ не е нетипично за лицата от женски пол и макар фамилията
„Т.“ да е значително по-рядко срещана, в своята съвкупност двете имена, при
липсата на каквито и да било други признаци, не могат да доведат до еднозначен
извод, че именно ищцата е визираното в завещанието лице.
Съдът споделя изложеното в горецитираната съдебна практика,
че поради строго формалния характер на завещанието, ако бенефициерът е
недостатъчно индивидуализиран, тълкуването на завещанието не може да се извърши
чрез установяване на лицата, които са роднини или близки на завещателя и имат
имена съвпадащи с тези, посочени в завещанието. Ето защо е недопустимо в
процеса на доказване да се установи чрез изясняване кръга лица, които В.К. е
познавала с имена Д.Т., че именно ищцата е това лице, тъй като ще се излезе
извън рамките на тълкуването на волята й и то при положение, че самото
завещание не съдържа подобни признаци.
Следва да се посочи, че използваното в завещанието малко име
„Д.“ в частта, с която се завещават парични средства по банковите сметки на
завещателя, по пътя на тълкуването може да доведе до извод, че това лице е
същото с посочени имена „Д.Т.“, тъй като е логично съставящият завещанието, да
използва малкото име на лице, когато вече веднъж в същия текст е означил с
пълни две имена и от текста на самото завещание няма съмнение, че „Д.“ не е име
на друг бенефициер (в случая в завещанието не е посочено лице с производно първо
име, което в българското общество традиционно се свързват с малкото име „Д.“,
каквото може да бъде Д., Д., Д.).
Доколкото обаче и по отношение на малкото име „Д.“ липсват каквито и да било
допълнително посочени признаци, които да могат да го идентифицират именно с
личността на ищцата, то и не би могло да се приеме, че последната е лицето с
името „Д.“.
По делото не се твърди, а и не се установява, че към датата
на съставянето на завещанието единственото лице с имена Д.Т. е именно ищцата,
като житейски логично и напълно възможно е да съществуват и други такива с
идентични първо име и фамилия. При липсата на каквито и да било други белези в
завещанието, въз основа на които да може да се направи връзка между двете имена
конкретно с личността на ищцата, съдът намира, че при условията на пълно и
главно доказване тя не установява, че е соченото в завещанието облагодетелствано
лице. Липсата на безспорна определяемост следва да се приравни на отсъствие на
означение на бенефициера и доколкото то е един от задължителните реквизити на
завещанието, същото не би могло да произведе правно действие.
Извън гореизложеното и за пълнота на изложението е
необходимо да се отбележи, че при служебно извършена от съда справка в
регистъра на Национална база данни „Население“ по критерии първо и фамилно име
се установяват общо четири записа на лица с имена „Д.Т.“, които са живи към
датата на съставянето на завещанието. Макар и бащиното им име да е различно и в
този смисъл по критерии три имена всяко от четирите лица да е единствено, в
случая това обстоятелство е ирелевантно, тъй като в завещанието лицето е
посочено само с две имена и без каквито и да било други признаци, правещи го
определяемо и уникално измежду всички останали със същите две имена.
Тъй като ищцата не установява, че именно тя е лице, в чиято
полза е направено завещателно разпореждане от В.К.,
то и не се доказва в нейния патримониум да е преминала каквато и да било част
от наследството по силата на процесното завещание. Това обстоятелство е
достатъчно, за да бъдат изцяло отхвърлени предявените установителни искове за
собственост на недвижими имоти и право на вземания по посочените банкови сметки,
без да се изясняват въпросите за индивидуализацията на обектите на завещанието
и психическата годност на завещателя да формира воля към датата на съставянето
на документа.
При този изход на спора на ответниците, оспорващи исковете,
следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 4875 лв., от които:
1550 лв. – депозити за вещи лица; 80 лв. – депозити за свидетели; 45 лв. –
разноски за издаване на съдебни удостоверения и снабдяване с документи въз
основа на тях; 3200 лв. – адвокатско възнаграждение. Последното е в минимален
размер от 2427,79 лв. според чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ в редакцията преди
изменението от 03.11.2022 г., предвид че приложеният към отговора договор за
правна помощ е сключен не по-късно от дата на депозиране на отговора на
исковата молба – 18.03.2022 г.. Съдът намира за частично основателно направеното
от ищцата възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение от 4700 лв., тъй като делото не се отличава с ниска степен на
фактическа и правна сложност, поради проведени общо пет съдебни заседания (едно
от които отложено поради неизготвяне на първоначалната СПсЕ), приети три
експертизи и разпит на четирима свидетели. От друга страна, не е съществувал
спор относно принадлежността на процесното имущество в патримониума на
наследодателя към датата на неговата смърт, а противоречие е налице единствено относно
валидността на завещанието, поради което и следва да се приеме, че фактическата
и правна сложност не е много висока, като съдът намалява адвокатското
възнаграждение до размера на 3200 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.Д.Т.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.
З., за установяване спрямо ответниците М.Г.Б., ЕГН **********,
Ц.Г.М., ЕГН **********, Й.Г.Й., ЕГН **********, Е.Г.З., ЕГН **********, Л.С.К.,
ЕГН **********, В.С.Б., ЕГН **********, Е.Г.Х.,
ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. В.Б.,
както и спрямо ответниците К.К.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и В.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, че ищцата е
собственик на основание саморъчно завещание от 09.10.2019 г., оставено в нейна
полза от В.Й.К., на следните недвижими имоти:
1.
Апартамент № 54, находящ се в гр. София, ул. „******, на етаж 10 в жилищната
сграда на бл. № ******, в комплекс „Бъкстон“, представляващ самостоятелен обект
в сграда, заснет с идентификатор 68134.1930.545.1.54 с предназначение на
самостоятелния имот: жилище, апартамент, брой нива 1, със застроена площ от
52,38 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с административен
адрес на имота в гр. София, район „Витоша“, ул. ******който самостоятелен обект
се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1930.545, заедно с прилежащото избено помещение № 54, със застроена площ
от 3,07 кв.м. и заедно с 0,728 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото;
2. 1/3 ид.
част от недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. Каменец, общ.
Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с пл. № 344, включен в УПИ
Х-344, целият с площ от 525 кв.м в кв. 37 по плана на с. Каменец, община
Стралджа, обл. Ямбол;
3. 1/3 ид.
част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия на с. Каменец, общ
Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 35794.10.370 по кадастралната карта и
регистри на с. Каменец, находящ се в м. „Хаджи Байрям“, с площ от 2234 кв.м., с
трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване:
лозе, категория на земята при неполивни условия: трета, номер по предходен план
010370;
4. 1/3 ид.
част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия на с. Каменец,
общ. Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с идентификатор
35794.28.432 по кадастралната карта и регистри на с. Каменец, находящ се в м.
„Чанаджик“, с площ от 8799 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: трета, с номер по предходен план 028432;
5. 1/3 ид.
част от недвижим имот, находящ се в неурбанизирана територия с. Каменец, общ.
Стралджа, обл. Ямбол, съставляващ поземлен имот с идентификатор 35794.44.430,
находящ се в м. „Кара юг“, с площ от 13
499 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, номер по
предходен план 0444430;
както и че е титуляр на правото на вземане за сумата от
общо 10 438,28 лв.,
която представлява 1/5 част от сумите, налични по банкови сметки на името на наследодателката В.Й.К., останали след приспадане на сумите
в общ размер на 35 000 лева, които според горепосоченото завещание са оставени
в полза на лицата В.Б. и Калина, в „Банка Пиреос България“ АД (с актуално
наименование „Юробанк България“ АД) с IBAN: ***, ******, ******, ******, ******,
****************, ******, ******, ******, ******, BG************, ******, както
и в „Банка ДСК“ ЕАД по сметки ******и ******.
ОСЪЖДА Д.Д.Т. с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е. З.
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците
М.Г.Б., ЕГН **********, Ц.Г.М., ЕГН **********, Й.Г.Й., ЕГН **********, Е.Г.З.,
ЕГН **********, Л.С.К., ЕГН **********, В.С.Б., ЕГН **********, Е.Г.Х., ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***,
офис 3, чрез адв. В.Б., съдебни разноски в общ размер на 4875 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: