№ 7456
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145747 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 2512,48 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/ аб.
№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
384,44 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г., сумата
от 40,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.11.2020 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на
8,72 лв., за периода от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.12.2020г. в
производството по ч.гр.д. № 56224/2020 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
2
ответника, в който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Навежда твърдения за нищожност на договор
№4639/02.10.2002г., сключен с ФДР. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Д. А. А., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения и
особен представител адвокат П., който поддържа отговора
на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, се представлява от
юрисконсулт Г..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
3
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 56224/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при дадени указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
От приетия по делото Нотариален акт за продажба на
апартамент в груб строеж № 111 от 23.12.1998г. и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 111 от
24.02.1999г. се установява, че Д. А. А. е придобила
топлоснабдения имот в степен „груб строеж“.
По делото е приет Протокол от ОС на ЕС от
08.07.2002г., от който се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/ са взели
решение за сключване на договор за извършване на
4
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта съдът не
констатира да е оправомощено дадено лице от името на ЕС
да подпише договор с /ФИРМА/. Към протокола е
представен и списък на собствениците, приет по делото. С
протоколно определение от 28.02.2023г., съдът е изключил
от доказателствения материал по делото протокола от ОС
на СЕС и списъка към него. По делото е приет и договор №
4639/02.10.2002г., сключен между ЕС, чрез лице с име Я.В.Х.
и /ФИРМА/. Договора е сключен за срок от две години /т.
2.4 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с
една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати
с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане
на срока на договора. По делото не са представени
доказателства за отправено такова предизвестие.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че в процесното жилище е имало монтирани
три отоплителни тела, съответно три
5
топлоразпределителя.За процесния период от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. ФДР не е отчитала уредите в имота, поради
неосигурен достъп, като по делото са приети и протоколи за
неосигурен достъп. Установява се, че в имота се ползва
топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване
на вода и поради липса на отчет, поради неосигурен достъп,
разходът е изчислен на два броя потребители при норма 140
литра на потребител, съгласно чл. 69, ал.2 от НТ. Вещото
лице е посочило, че процесният имот има отопляем обем от
102 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в
жилищната сграда, като на база този обем се разпределя
енергията, отдадена от сградната инсталация. За периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация в сградата на
СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно
приложението към чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС
на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на
ЗИ, в рамките на процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2017г. до
30.04.2019г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. е в размер
на 2512,48 лева, като за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г.
на абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в размер на 40,37 лева. Вещото лице е
посочило, че мораторната лихва върху главницата от
6
2512,48 лева е в размер на 384,44 лева, за периода от
15.09.2018г. до 30.10.2020г., а върху главницата от 40,37
лева, в размер на 8,72 лева, за периода от 01.12.2017г. до
30.10.2020г.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
7
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна
енергия, доколкото е собственик на имота и няма данни по
делото последното обстоятелство да е претърпяло промяна.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.
8
Преди да пристъпи към коментар относно дължимостта на
сумите по пера, съдът намира, че следва да обсъди
направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за нищожност на Договор № 4639/02.10.2002г.,
като и правните последици от изключването на релевантни
за спора писмени доказателства, като протокола от ОС на
ЕС и списъка на собствениците към него.
Следва да се отбележи, че съгл. разпоредбите на чл.
139а-139в от ЗЕ клиентите в сграда в режим на ЕС избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение, като сключването на
писмен договор съгласно чл. 139б от ЗЕ е задължително
само в случай, че лицето, избрано от собствениците в ЕС
или доставчикът на ТЕ не е регистриран в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Регистрацията на ТЛП в
регистъра по чл. 139а от ЗЕ е от дата 06.04.2007г., тоест към
датата на сключване на договора ТЛП не е било вписано в
регистъра и са били меродавни изискванията за сключване
на договор. Преди влизане в сила на ЗЕ и по време на
сключване на процесния договор за избор на топлинен
счетоводител е действала нормата на чл. 112г от ЗЕЕЕ /ДВ,
бр. 2001/, която оправомощава избрания счетоводител да
извършва топлинно счетоводство. В случая между
собствениците в сградата на /АДРЕС/ и /ФИРМА/ има
сключен договор за извършване на услугата "дялово
разпределение", чийто срок не е изтекъл, тъй като
договорът е сключен като безсрочен. Въпреки че по делото
9
бяха изключени от доказателствения материал протокола
от ОС на ЕС и списъка на собствениците, съдът не намира
договора за нищожен, като сключен без представителна
власт. Дружество /ФИРМА/ е вписано в регистъра по чл.
139а от ЗЕ, поради което дори договорът да бе изтекъл, то
сключване на нов писмен договор между него и
собствениците в етажната собственост не е необходимо, тъй
като след 2007г. дружеството е вписано в регистъра по чл.
139а от ЗЕ. Нещо повече по делото е приета декларация от
лице с име Я.Х., нотариално заверена, в която е
инкорпориран протокола от ОС на ЕС и съгласието на
собствениците за сключване на договор, поради което не
може да се приеме, че договора е сключен без
представителна власт. Също така дори и да е изключен от
доказателствения материал по делото протокола,
решенията по протокола от ОС на ЕС не са оспорени по
реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което те подлежат на
изпълнение и обвързват собствениците на самостоятелни
обекти в СЕС, включително и техните правоприемници.
Собствениците на първо място не доказват да са
прекратили договора, на второ - да са упражнили правото
си съгл. чл. 139 в, ал. 4 от ЗЕ, съгласно който при
прекратяването на договора, или същият вече да не
поражда правни последици в правния мир по ал. 1
клиентите в сградата - етажна собственост, или
асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да изберат друго
лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното
10
предприятие или доставчикът на топлинна енергия да
сключат договор, поради което дори да се приеме, че
договорът е прекратен по силата на закона, то до избора на
друго лице съгласно разпоредбите на ЗЕ /ФИРМА/ следва
да продължи да извършва топлинното счетоводство за
неопределен срок, тъй като последното е регистрирано по
чл. 139а от ЗЕ и вече избрано от собствениците в ЕС, а при
искане на собствениците и при изпълнение на процедурата
по чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ може да бъде сменено, като няма
възможност сградата да остане без лице, което да извършва
услугата "дялово разпределение". Ето защо /ФИРМА/
законосъобразно е извършвало и продължава да извършва
услугата "дялово разпределение", и е съставяло
необходимите в тази връзка документи, на база на които
вещите лица са изготвили заключенията си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от
ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
11
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените
обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че
сумите за отопление на имота и БГВ са правилно
начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в
имота топлинна енергия на претендираната стойност.
Данните от индивидуалните топлоразпределители и
показанията на водомера на топлата вода вещото лице
получава от приетите по делото отчети. В случая се
установи, че в имота в рамките на процесния период е
нямало отчет на уредите поради неосигурен достъп.
Последното се удостоверява от приетите по делото
протоколи за неосигурен достъп, подписани от
домоуправителя на ЕС, както и от други потребители. В
тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да
изхожда от потребител в СЕС. Те са частни
свидетелстващи документи и са подписани от собственик
на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на
доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с
материална доказателства сила по отношение на
установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл.
180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност.
Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди
12
и не установява да е заявявал надлежно възраженията си
срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан
от удостоверените в тях неизгодни факти. При това
положение енергията за подгряване на гореща вода следва
да се изчисли по реда на чл. 69, ал.2 от Наредбата, като
именно така е изчислена и изчисленията са правилни. По
отношение на енергията за отопление на имота, тя също е
изчислена по формула от вещото лице съгласно методиката
в приложението към Наредбата.
По изложеното съдът приема главния иск за доставена
в имота топлинна енергия за доказан по основание, както и
по размер, съгласно заключението на ССчЕ.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице. Следователно този главен
иск следва да бъде уважен изцяло за пълно предявената
сума от 40,37 лева, за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
13
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
иска за мораторна лихва върху тази главница, който
съгласно заключението по ССчЕ е доказан и по размер за
претендираната сума от 8,72 лева, за периода от 01.12.2017г.
до 30.10.2020г.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота също следва да бъде уважен. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху уважената част от главничното
вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45
дневен срок от издаване на фактура № ********** от
31.07.2018г., тоест от 15.09.2018г., от който период се
претендира и лихвата. Така съобразно заключението на
вещото лице по ССчЕ акцесорният иск върху главницата
за отопление на имота следва да бъде уважен до пълно
предявения размер на сумата от 384,44 лева, за периода от
15.09.2018г. до 30.10.2020г.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
14
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
в заповедното производство следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 108,92 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
58,92 лева, сумата от 436,23 лева – депозит за особен
представител, сумата от 600,00 лева за експертизи, като на
ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева. Или общо
разноски в размер на 1295,15 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК *********** срещу Д. А. А., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Д. А. А. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 2512,48 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/ аб.№
*******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 12.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 384,44 лв., за
периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г., сумата от 40,37 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
12.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,72 лв., за периода
от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.12.2020г. в производството по ч.гр.д. № 56224/2020 г.
15
по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 108,92 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********,
сумата в размер на 1295,15 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16