Решение по дело №582/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 9 ”б”, изр. 2 вр. с чл. 4, ал. 1, изр. 2 ЗМДТ, вр. чл. 144, ал. 1 и чл. 156 - чл. 161 ДОПК и е образувано по повод Решение № 12531/20.11.2024 г. постановено по административно дело № 5716/2024 г. на ВАС, с което е отменено Решение № 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело № 395/2023г. на Административен съд – Добрич, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 107-205/22-1/01.07.2022г., издаден от експерт към отдел „Местни данъци и такси“ Община Добрич, в частта потвърден с решение № Ж-22#1/23.05.2023г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добрич, в частта относно установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) за 2020г., 2021г. и първата половина на 2022г. и относно установените задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2020г., за сума над 396.45лв. главница и за сума над 73.62лв. лихва; за 2021г. за сума над 684.77лв. главница и за сума над 57.82лв. лихва и за първата полувина на 2022г. за сума над 378.43лв. главница и за сума над 0.11лв. лихва и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Добрич.

В частта, в която АУЗ № 107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от главен експерт към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, потвърден с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, относно установените на „ФОНД РЕСПЕКТ“ ЕООД задължения за такса битови отпадъци за 2020 г., 2021 г. и първата половина на 2022 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване съответно в размер на 396.45 лева, 684.77 лева и 378.43 лева, както и в частта относно установените задължения за лихви върху таксата за 2020 г. в размер на 73.62 лева, върху таксата за 2021 г. в размер на 57.82 лева и върху таксата за първата половина на 2022 г. в размер на 0.11 лева е отменен Решение № 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело № 395/2023г. на Административен съд – Добрич е влязло в сила.

Предмет на оспорване в настоящото дело е АУЗ №107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от главен експерт към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, потвърден с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, в частта с която жалбата на „ФОНД РЕСПЕКТ“ ЕООД е била отхвърлена с Решение № 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело № 395/2023г. на Административен съд – Добрич.

В жалбата и в производствата по предходното разглеждане на делото от страна на оспорващото дружество се развиват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила от страна на административния и решаващия органи. Поддържа се тезата, че процесният имот е земеделска земя и същият не следва да бъде облаган с местни данъци и такса битови отпадъци от Община Добричка. Налагат се твърдения, че в имота липсват сгради, които да бъдат облагани и доколкото такива съществуват, то те са негодни за ползване. Допълнително се сочи, че тези сгради са построени в от кооперация създадена след 1999 г. и §12 от ПЗР ЗСПЗЗ в случая е неприложим. По отношение на задълженията за ТБО се поддържат твърдения, че за имота на дружеството Община Добричка не извършва услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“. Настоява се за отмяната на АУЗ №107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от главен експерт към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, потвърден с Решение №Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от управителя на оспорващото дружество.

Ответникът – началник на отдел „Местни данъци и такси ” при община Добричка не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Постановление за възлагане на недвижим [имот номер]-000028/08.12.2008 г. дружеството жалбоподател е придобило недвижим имот - Имот II (втори). Общ стопански двор КПП представляващ 41 872 (четиридесет и една хиляди осемстотин седемдесет и два) кв.м. застроена и незастроена прилежаща земя нормативно определена и заплатена ведно с построените в нея: ОБОР-КРАВАРНИК - 2 бр. на 895 кв.м, НАВЕС-СЕМЕЧИСТАЧНО на 460 кв.м., НАВЕС-ЗЪРНОПЛОЩАДКА на 980 кв.м, СКЛАД - 2 броя на 843 кв.м., НАВЕС ЗА ЗЪРНО на 342 кв.м, КОМАНДЕН ПУНКТ на 58 кв.м, СКЛАД ХИМИКАЛИ на 82 кв.м, НАВЕС НА СКЛАД ХИМИКАЛИ на 22 кв.м, ЦИСТЕРНА на 8 кв.м, ТОАЛЕТНА на 18 кв.м, КАНТАР на 49 кв.м, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ на 43 кв.м, КПП на 13 кв.м, ДЬРВОДЕЛНА на 35 кв.м, ЦИСТЕРНА на 16 кв.м, КАНАЛ на 35 кв.м, АСФАЛТОВИ ПЛОЩИ на 21799 кв.м. и МАКАДАМ на 11 512 / кв.м. (л. 15 – 16 от дело 395/23).

За недвижимите нежилищни имоти придобити в землището на с. Златия, на 05.06.2013 г. управителят на „ФОНД РЕСПЕКТ“ЕООД - гр. София е подал декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси пред Община Добричка, в която е декларирал възложените му с Постановление за възлагане на недвижим [имот номер]-000028/08.12.2008 г. 41872 кв.м. стопански двор и изградените в него постройки с обща площ от 3899 кв.м, както следва:

1. Поземлен имот с площ - 41872,00 кв.м. с НТП: за стопански двор

2. Обор краварник 2 бр. - 895,00 кв.м.

3. Навес семечистачно - 460,00 кв.м.

4. Навес зърноплощадка - 980,00 кв.м.

5. Склад 2 бр. - 843,00 кв.м.

6. Навес за зърно - 342 кв.м.

7. Команден пункт - 58 кв.м.

8. Склад химикали - 82 кв.м.

9. Навес на склад химикали - 22 кв.м.

10. Цистерна - 8 кв.м.

11. Тоалетна - 18 кв.м.

12. Кантар - 49 кв.м.

13. Бензиностанция -43 кв.м.

14. КПП-13 кв.м.

15. Дърводелна - 35 кв.м.

16. Цистерна - 16 кв.м.

17. Канал - 35 кв.м.

Не е декларирана дата на построяване на имотите. (л. 10 – 14 от дело 395/23).

С АУЗ по чл. 107 ал. 3 ДОПК № 107-205/22-1/01.07.2022 г. въз основа на тази декларация са определени данъчните оценки съгласно приложение №2 и отчетните стойности на декларираните имоти (стр. 1 и 2 от АУЗ), като въз основа на тях в таблици (стр. 2 долу и стр. 3 от АУЗ) са определени размерите на задълженията за ДНИ и за ТБО за 2020, за 2021 и за 2022 г. в общ размер на 9262,39 лв. (7658,59 лв. главници и 800,02 лв. лихви).

АУЗ № 107-205/22-1/01.07.2022 г. е оспорен по административен ред от жалбоподателя пред началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, който в своето Решение № Ж-22#1/23.05.2023 г. не е приел възраженията на жалбоподателя за погиването на сградите в стопанския двор и тяхното заличаване в КК и КР, предвид това, че тези обстоятелства не са били надлежно декларирани по реда на чл. 16 ЗМДТ.

По делото е представено писмо от ОД „Земеделие“ – гр. Добрич (л. 54 от дело 395/23), с което в отговор на искането на жалбоподателя за отразяване на вида на имотите, за същите се посочва произход от териториите на организациите по §12 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.

При предходното разглеждане на делото е допусната и приета СТЕ на В.Л. П. М.. По поставените от съда задачи вещото лице установява, че ПИ с идентификатор №31067.18.2 по скица е с площ от 41753 кв. м. В очертанията на имота са нанесени следните сгради със ЗП и предназначение:

1. Сграда 31067.18.2.1 с площ 426 кв.м на 1 етаж за селскостопанска сграда;

2. Сграда 31067.18.2.2 с площ 470 кв.м на 1 етаж за складова база, склад;

3. Сграда 31067.18.2.3 с площ 328 кв.м на 1 етаж за складова база, склад;

4. Сграда 31067.18.2.4 с площ 359 кв.м на 1 етаж за складова база, склад;

5. Сграда 31067.18.2.5 с площ 454 кв.м на 1 етаж за складова база, склад;

6. Сграда 31067.18.2.6 с площ 75 кв.м на 1 етаж за складова база, склад;

7. Сграда 31067.18.2.7 с площ 43 кв.м на 1 етаж за сграда за търговия;

8. Сграда 31067.18.2.8 с площ 34 кв.м на 1 етаж за промишлена сграда;

9. Сграда 31067.18.2.9 с площ 17 кв.м на 1 етаж за промишлена сграда.

Общата застроена площ на посочените сгради от т. 1 до т. 9 е 2 206 кв.м. Останалите сгради в имота са с идентификатори, както следва: 31067.18.2.4; 31067.18.2.6; 31067.18.2.7 и 31067.18.2.8. Те са в лошо състояние, но не са съборени.

С протокол от 21.03.2023 год. е констатирано, че всички сгради в ПИ са премахнати и не съществуват на терена. Протоколът е издаден от инж. С. П. Р. представител на „Аквамап“ ЕООД.

Вещото лице е констатирало разлики и разминавания от документ за собственост и КК на имота, като [ПИ] по постановление за възлагане е с площ 41 872 кв.м. а по КК е 41 753 кв.м. съответно застроената площ на сградите е 3 899 кв.м. по ПВ, а по КК е 2206 кв.м.

Във връзка с указанията дадени в решение № 12531/20.11.2024 г. постановено по административно дело № 5716/2024 г. на ВАС по делото бе допусната и приета СТЕ на вещото лице М. Х.. От извършената справка в Община Добричка, обл. Добрич вещото лице е установило, че за село Златия има изработен и одобрен само един кадастрален и регулационен план. Планът е одобрен със заповед № 1276 и 1277/19.03.1951 год. съответно за уличната и дворищната регулация. По този план процесният имот с [идентификатор] по КККР на землището на с. Златия попада частично в кв. 20, в терен отреден по плана за „Двор Т.К.З.С.“ За селото няма изработен ПУП-ПЗ, като в плана от 1951 г. процесният имот не е нанесен в границите, в които е нанесен в кадастралната карта. За имота е изработен парцеларен план, приет с протокол от 07.06.1994 г. в който той представлява парцел ІІ-ри. За същия план е изработен цифров модел, приет с Протокол № 7/18.05.2012 г. и одобрен със заповед № РД-07-01-128/15.06.2012 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Добрич. Със заповед № РД-18-259/24.08.2017 г. са одобрени КККР на землището на с. Златия, общ. Добричка. В кадастралната карта на землището на с. Златия, общ. Добричка процесният имот е с [идентификатор], вид собств. Частна, вид територия Земеделска, НТП За стопански двор, площ 41 753 кв. м, стар номер 018002, Брой върхове: 29 бр. С решение № 920 по протокол № 42/31.10.2018 г. на Общински съвет е одобрен ОУП на Община Добричка в който процесният имот е отреден за „Терени за производствено-складова дейност“. Според вещото лице процесният имот е извън строителните граници на населеното място. Вещото лице установява също, че частта от ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Златия, общ. Добричка, попадаща в имота, отреден за „Двор Т.К.З.С.“ в кв. 20 по регулационния план от 1951 г. е с площ 17 802 кв.м, а останалата част от имота с площ от 23 951 кв.м. е извън регулация, извън отредения с плана от 1951 г. терен за ,Двор Т.К.З.С“ в квартал 20.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на който е налице правен интерес от съдебното му оспорване. Спазен е и 14-дневния срок за обжалване по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 156, ал. 1 ДОПК – жалбата по административен ред е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, като след произнасяне от решаващия орган по чл. 107, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 5 ЗМДТ с потвърждение на оспорения АУЗД по смисъла на чл. 155, ал. 1 ДОПК, а жалбата до съда е подадена на 19.06.2023г.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна в разглежданата по настоящото дело част.

Оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на община Добричка заповед № 432/09.05.2022 г. (л. 24 втори от дело 395/23. Същата предоставя за издателя на АУЗД и на решаващия орган правомощия по чл. 9б вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ.

По отношение приложението на материалния закон, жалбоподателят релевира основното си възражение основано на тезата, че ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Златия, общ. Добричка представлява земеделска земя и същият не следва да бъде облаган с данъци. Процесният имот - земеделска земя бил изцяло незастроен не следва да бъде облаган и с такса битови отпадъци, доколкото за същия община Добричка не извършвала услугите за ТБО.

С мотивите си изложени в решение № 12531/20.11.2024 г. постановено по административно дело № 5716/2024 г. ВАС приема, че за да се извърши преценка коя от двете хипотези, касаеща облагането на недвижимостта следва да се приложи – чл. 10, ал. 1 ЗМДТ или чл. 10, ал. 3 от с.з. следва да бъде изяснен въпросът за статута на процесния имот – въпрос, имащ значение при определяне дължимостта на ДНИ. Видно от представената по делото скица, издадена от СГКК – Добрич трайното предназначение на имота е земеделска земя, а от постановлението за възлагане на недвижим [имот номер]-000028/08.12.2008г., на публичен изпълнител имота представлява стопански двор. Поради това според мотивите на ВАС следва съдът да установи по безспорен начин дали този имот попада в строителните граници на населеното място или извън тях. Установяването на този факт има решаващо значение относно облагането на процесния имот що се касае до ДНИ, с оглед прилагането на една от двете разписани за това хипотези – чл. 10, ал. 1 респ. чл. 10, ал. 3 ЗМДТ.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общия принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са лимитивно изброени в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и, ал. 3, и чл. 24 ЗМДТ.

В редакцията, приложима за периода 2020 - 2022 г. на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е посочено, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

Видно от чл. 7, ал. 1 ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение на всеки отделен имот, съобразно вида на територията, върху която попадат, е регламентирано в чл. 8 ЗУТ. Всеки поземлен имот попада в една от категориите по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и има поне едно от посочените в чл. 8 от с.з. конкретни предназначения.

Анализът на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обосновава извод, че са налице две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: 1. поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места (чл. 3, ал. 1 от ЗАТУРБ) и селищните образувания (чл. 2, ал. 3 от ЗАТУРБ), като и населеното място и селищното образувание представляват урбанизирана територия, и 2. поземлени имоти, които са разположени извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Границите на териториите на населените места (§ 5, т. 6 от ДР на ЗУТ) и селищните образувания се определят съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ с общ устройствен план, а съгласно чл. 8, т. 1 и чл. 112, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищните образувания.

За целите на данъчното облагане, релевантно е само значението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, като имотите с такова предназначение могат да са разположени както в урбанизирана територия, така и извън нея. И двете групи имоти следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение на имота по чл. 8, т. 1 ЗУТ се определя с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр., ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 ЗУТ, като поземлените имоти в строителните граници на населените места (урбанизирани територии) трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ.

Освен предвижданията на плана е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото в плана. Предназначението на поземлените имоти в територии без устройствени планове до влизане в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закона - чл. 9, ал. 1 ЗУТ. Съгласно, ал. 2 на чл. 9 ЗУТ промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП и по реда на този закон.

Предвид гореизложеното, само когато са налице и трите кумулативни предпоставки - имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект.

От заключенията на двете вещи лица се установява по безсъмнен и категоричен начин, че ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Златия, общ. Добричка е с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване – стопански двор. Установи се също от заключението на в.л. Х., че имотът не попада в обхвата на строителните граници на с. Златия.

Съгласно същото заключение, в ОУП на община Добричка, одобрен с решение № 920 по протокол № 42/31.10.2018 г. на Добрички общински съвет, този имот е отреден за „Терени за производствено-складова дейност“, като последното обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че процесният е облагаем с ДНИ и за него се дължи ТБО. В тази връзка следва да се посочи, че общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот, но той не установява, а и не би могъл, с оглед разпоредбата на чл. 106 ЗУТ, да установи конкретно предназначение на съответния имот. Наред с изискването в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ поземленият имот да е разположен в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение съответно на посочените в чл. 8, т. 1 ЗУТ, което да е определено с ПУП по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр., ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за с. Златия и в частност за процесния ПИ няма влязъл в сила ПУП, с който да му е отредено предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Освен влязъл в сила ПУП, с който да е определено конкретно предназначение на имота по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция, въвежда и допълнително изискване - да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Целта на това изменение на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (въведено с ДВ, бр. 39/2011 г.) е да се синхронизира режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с режимите по действащите други специални закони като поставя изискването, освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, т. 1 ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяна на предназначението, а в случая такава промяна за процесния имот не е извършена.

Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по реда, предвиден в Закона за горите (ЗГ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), като предназначението на имота следва да се счита променено едва след влизане в сила на решението по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ, (съответно - по чл. 77, ал. 2 от ЗГ) каквато процедура в случая не се установява, а и не се твърди да е провеждана.

С оглед горното, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с АУЗ № 107-205/22-1/01.07.2022 г. е прието, че ПИ с [идентификатор] е облагаем по реда на ЗМДТ обект и за същия се дължи ДНИ за ЦЕЛИЯ деклариран имот.

Понеже по делото бе установено, че имотът не попада в територия, определена с ПУП и следователно същият е земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, за него следва да се прилага реда за облагане по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Цитираната разпоредба е приложима и понеже процесния имот е застроен. В тази връзка съдът не споделя възраженията на оспорващото дружество, че имотът не е бил застроен. Данни в обратната насока се съдържат както в представените по делото доказателства – Постановление за възлагане, заключение на вещото лице М., така и в самата декларация по чл. 14 ЗМДТ а и се потвърждават от твърденията в жалбата, че сградите са строени след 1999 г.

Все в тази насока следва да бъде съобразено още и че съгласно чл. 16, ал. 1 и, ал. 2 ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1 с.з., като задължението за плащане на данъка възниква от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. Или иначе казано, дори при положение, че коментираните в случая сгради да са били самосрутващи се и/или са погинали напълно, както към датата на тяхното придобиване - 2008 г., така и към момента на декларираното от управителя на дружеството - жалбоподател - 05.06.2013 г., то същият е следвало да декларира всички тези обстоятелства в подадените от него декларации и/или допълнително да подаде нарочни такива. Щом като това не е било сторено, то следва да се приеме, че същият дължи както ДНИ, така и ТБО за застроения терен и прилежащите части, поради което и наведените в тази връзка възражения от страна на жалбоподателя, съдът намира за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 ДР на ЗМДТ, „Прилежащ терен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.

В настоящия случай, няма данни за определено допустимо застрояване по изисквания от закона ред, поради което следва да се приеме за установено, че прилежащият терен и застроената площ (общо 3899 кв.м. (сбор от площта на процесните сгради)) са общо 4187,2 кв.м. или 10% от 41872 кв.м.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.

След като данъчната оценка по отчетна стойност на земята (41872 кв.м.) е 326574,69 лв., то 10% от същата (прилежащ терен и застроена площ) е 32657,47 лв, а сборът от данъчните основи на сградите, съгласно чл. 21 ЗМДТ въз основа на данъчните им оценки по отчетни стойности, които не са променяни през процесните 3 години е 33 525,31 лева, при което сборът от същите - 66 182,78 лв, представлява общата годишна данъчна основа за облагане с ДНИ.

Дължимият за годишен ДНИ върху посочената обща данъчна основа е в размер на 99,27 лв. За полугодието на 2022 г, към 01.07.2022 г. (датата на която е издаден АУЗ) ДНИ възлиза на 49,64 лв. Тези суми са резултат от произведението на данъчната основа за всяка от процесните години/полугодие и ставка от 1,5 ‰ (промили), съгласно чл. 15 от НАРЕДБА № 13 ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДОБРИЧКА, която ставка не е променяна от 2009 г. (66 182,78 х 1,5 ‰ = 99,27 лв. годишен данък/49,64 за полугодието на 2022 г.).

Определена по простото тройно правило, законната лихва върху сумата от 99, 27 лв. (ДНИ за 2020 г) за периода 31.06.2020 г. и 01.11.2020 до 01.07.2022 г. е в размер на 18,07 лв. За периода 31.06.2021 г. и 31.10.2021 до 01.07.2022 г. е в размер на 8,43 лв. и за периода 31.06.2022 г. 01.07.2022 г. е в размер на 0,01 лв. Лихвите върху трите главници по ДНИ са в размер на 26,51 лева

Ето защо, процесният АУЗ е частично незаконосъобразен в разглежданата му част и следва да бъде отменен за определения ДНИ над 248,18 лв. до 1351,50 лв., както и за законните лихви за сумата над 26,51 лв. до 146,12 лв.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

С Решение № 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело № 395/2023г. на Административен съд – Добрич е отменен АУЗД №107-205/22-1/01.07.2022 г., в частта относно установените на „ФОНД РЕСПЕКТ“ ЕООД, задължения за ТБО за 2020 г., 2021 г. и първата половина на 2022 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. В тази част това решение е влязло в сила, поради което предмет на настоящия правен спор са услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

В чл. 71 ЗМДТ (приложима редакция) се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.

По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Според разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ, общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато в случая се явява НАРЕДБА № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Добричка, град Добрич (НОАМТЦУОС).

Съгласно чл. 14, ал. 1 НОАМТЦУОС, ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.

Съгласно чл. 15, ал. 1 НОАМТЦУОС, размерът на таксата за нежилищните имоти на предприятията се определя – в левове в зависимост от вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци и пропорционално върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а когато не може да се установи за всеки отделен имот вида и броя на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка.

Алинея 3 на чл. 15 НОАМТЦУОС предвижда таксата за поддържане на чистотата на територията на обществено ползване в населените места да се определя пропорционално (в промили): върху данъчната оценка за жилищни и вилни имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия или върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ за нежилищните имоти на предприятия по чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ. Алинея седем пък предвижда да не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година при подадена декларация по ал. 6, като същите заплащат такса, определена за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения“.

На лист 63 – 66 от делото се намират заповедите на кмета на Община Добричка, с които са определени границите на районите и видовете предоставяни услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси за Община Добричка за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Заповедите са с идентично съдържание, като в т. 2 на трите заповеди е предвидено за всички застроени имоти, намиращи се в землищата на населените места на територията на общината да се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на територии за обществено ползване. Точка 3 от горните заповеди предвижда за всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на населените места, да се предоставят услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Това означава, че с посочените заповеди на кмета на община Добричка, собственият на жалбоподателя ПИ както и сградите в него попадат в територия на община Добричка, за която се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ.

Тезата на ответника е за предоставяне на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Установяването на тези основания за издаването на адм. акт е в тежест на адм. орган – чл. 170, ал. 1 АПК. Тази доказателствена тежест е указана на ответника, както при предходното разглеждане на делото, така и в проведеното на 27.03.2025 г. съдебно заседание. Установените по делото факти са такива за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ – в коментираните по-горе три заповеди на кмета на община Добричка. В същите е посочено, че през 2020 г, 2021 и през 2022 г. се организира предоставянето и на трите услуги, като декларираните от жалбоподателя имоти независимо, че се намират извън регулацията на с. Златия, попадат в землището на населеното място. Що се касае до фактите за реалното предоставяне на услугите по отношение на услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ е безспорно установено с предходното решение на АС Добрич, че не се дължи. От анализа на горецитираните доказателства се установява, че за трите данъчни периода за територията на общината е налице предоставяне на услугите по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ, вкл. и такива за предоставяне на услугата „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения” в депото в с. Стожер.

Съдът счита, че услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ също е извършена от ответната страна, въпреки че недвижимите имоти, собственост на дружеството са извън регулация и там не се поддържа чистотата в селото. Безспорно е, че имотите са извън регулация, но видно от заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на община Добричка, с които са определени границите на районите в които се извършват услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на имоти собственост на физически и юридически лица районът в който се намира имота на дружеството – землището на с. Златия попада в тези граници. Не се изисква почистването да се извършва непосредствено около имота на задълженото лице. Съвместното съжителство е основание за ползване и следователно за дължимост на таксата. В този смисъл обстоятелствата, дали имотът се намира извън селото и дали около имота има жилищни сгради, алеи и тротоари, съответно територии за обществено ползване е без значение.

Съдът констатира, че с оспорения АУЗД, в противоречие с изискването по чл. 62 изр. 2 ЗМДТ, размерът на дължимата такса не е определен за всяка услуга поотделно. Предвид обстоятелството обаче, че производството е по реда на ДОПК и настоящата инстанция е такава по същество (чл. 160 ДОПК), следва да определи размера на дължимата от жалбоподателя такса. В тази връзка съдът съобрази, че същата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в годишен размер за всяко населено място с акт на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за отделните, описани в разпоредбата услуги. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 НОАМТЦУОС предвижда за нежилищните имоти на предприятията това да стане на база вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци и пропорционално върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Съгласно ал. 2 от същия член когато не може да се установи за всеки отделен имот вида и броя на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка.

Дължимият за двете услуги размер на ТБО следва да се изчисли съгласно приложение № 2 към план-сметките за процесните години, след приспадане на задължението за ТБО по компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“. За нежилищните имоти на юридическите лица в землището на с. Златия за 2020 г. те са в размер от 2.3 промила за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ и 3.0 промила за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ – общо 5.3 (л. 109); за 2021 г. от 3.6 и съответно 1.9 промила – общо 5.5 (л. 115), а за 2022 г. от 3.0 и 2.3 промила – общо 5.3 (л. 123).

Предвид сбора от данъчните оценки на имотите от 66 182,78 лева дължимата част от таксата по двете услуги за 2020 г. е в размер на 350,76 лева; за 2021 г. е в размер на 364,01 лева и за първата половина на 2022 г. е в размер на 175,38 лева. Общият размер на дължимите ТБО е 890,15 лева.

Съразмерно на установените като дължими такси АУЗ е законосъобразен в частта относно лихвите за периода от датата на падежа до датата на АУЗ – 01.07.2022 г. в размер на 65,29 лева върху таксата за 2020 г., в размер на 30,84 лева върху таксата за 2021 г. и 0.05 лева от лихвата върху таксата за първата половина на 2022 г. Общият размер на дължимата законна лихва върху главниците по ТБО е 96,14 лв.

Процесният АУЗ, като частично незаконосъобразен в разглежданата му част следва да бъде отменен за определените ТБО над 890,15 лв. до 6307,09 лв., както и за законните лихви за сумата над 96,14 лв. до 653,90 лв.

Съобразно изхода на спора, основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Направените такива в хода на съдебното производство, установени по съответния ред, са общо в размер на 2 390,57 лв. (1 086,80 лв. за вещи лица, 50 лв. за държавна такса, 53,77 лв. за държавна такса пред ВАС и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение). Съобразно уважената част на жалбата същите са дължими в размер на 2 034,19 лева. Предвид размера присъдените с Решение № 449/05.03.2024г., постановено по адм. дело № 395/2023г. на Административен съд – Добрич разноски от 272.77 лева, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски в двете производства и в касационното такова се явява основателно за сумата от 1 761,42 лв., на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК, поради което ответникът следва да се осъди да разплати същите.

Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на Административен съд Добрич,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения № 107-205/22-1/01.07.2022 г., издаден от главен експерт към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, потвърден с Решение № Ж-22#1/23.05.2023 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Добричка, с който на „ФОНД РЕСПЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Силиврия“ № 44-46, представлявано от управителя А. К. О., са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 1 351, 50 лв. и законни лихви върху тази сума в размер на 146,12 лв, както и са установени задължения за такси за битови отпадъци (ТБО) за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 6307,09 лв. и законни лихви върху тази сума в размер на 653,90 лв., КАТО в частта му, с която са установени задължение за ДНИ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., за сумата над 248,18 лв. до пълния размер на задължението от 1 351, 50 лв., както и за законните лихви над 26,51 лв. до пълния им размер от 146,12 лв. И в частта му, с която на жалбоподателя са установени задължения за ТБО за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., за сумата над 890,15 лв. до пълния размер на задължението от 6307,09 лв., както и за законните лихви над 96,14 лв. до пълния им размер от 653,90 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.

ОСЪЖДА Община Добричка с административен адрес гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 20, представлявана от кмета С. Г., да заплати на „ФОНД РЕСПЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Силиврия“ № 44-46, представлявано от управителя А. К. О., направените разноски по административно дело №395/2023 г. по описа на ДАС, по административно дело № 5716/2024 г. по описа на ВАС и по настоящото дело, съразмерно на уважената с настоящото решение част от жалбата в размер на 1 761,42 лева (хиляда седемстотин шестдесет и един и 42 стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.