Р Е Ш Е Н И Е
№ 432/22.03.2021 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на
девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.
дело № 985/2020 година.
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Д.А.Г. *** община, чрез
адвокат Г.К. *** и съдебен адрес ***, против заповед № ДК – 11 – Б –
7/15.05.2020 година от името на началника на РДНСК – Б. (лист 21 - 23).
С оспорената заповед, на основание чл. 156 ал. 3 от ЗУТ е отменено разрешение за строеж (РС) № 42/30.04.2020 година за строеж
„вилна сграда със сградни ВиК мрежи“ – първи етап, намиращ се в УПИ XXII в кв. 1 с
идентификатор 66528.1.272 по КККР на село С., местността „Поляните“, о.ц. със
застроена площ от 171,60 м² и разгърната застроена площ от 171,60 м²,
издадено от главния архитект на о.ц., ведно с одобрените на 30.04.2020 година
инвестиционни проекти.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен
административен акт. Поддържа се, че изводите на ответника за направени на
базата на неверни фактически констатации, а това е довело до неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква се, че не отговаря на обективната
истина констатацията, че до процесния имот не е осигурен достъп, защото липсва
влязъл в сила план за улична регулация и не е налице урегулиране на улица до
имота. Сочат се конкретни (влезли в сила) заповеди на кмета на общината, с
които е одобрен ПУП по чл. 16 от ЗУТ и изменение на ПУП - ПРЗ, включително и в
частта, отнасяща се до уличната регулация и се тълкува разпоредбата на § 22 ал.
1 т. 1 от ЗР на ЗУТ. Твърди се, че при служебната проверка по чл. 156 от ЗУТ
органите на ДНСК нямат правомощия да извършват контрол за законосъобразност на
одобрените ПУП, а само извършват проверка за съответствието на РС с
предвижданията на плана, а като е процедирал по различен начин началникът на
РДНСК – Б. е превишил властническите си правомощия.
Иска се отмяна на заповедта, претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна главният архитект на общината,
се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок (лист 20 и 2).
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
Жалбоподателят Г. се легитимира като собственик на УПИ
XXII в кв. 1 с идентификатор 66528.1.272 по КККР на село С., местността
„Поляните“, о.ц., съгласно нотариален акт 05.06.2017 година с № 7, том III, дело №
248/2017 година на СВ – Царево (лист 48 - 50).
УПИ XXII в кв. 1 с идентификатор 66528.1.272 по КККР
на село С. е част от бивш поземлен имот № 001213 (земеделска земя с площ от 5
дка) в местността „Поляните“, землището на село С..
Със заповед № РД – 01 – 424/19.06.2008 година кметът
на о.ц. е одобрил ПУП – ПРЗ за поземлен имот № 001213, като от него са
обособени УПИ VIII – 213 с площ от 4 901 м², с граници по червени
и сини линии от графичната част на плана, отреден за вилни сгради с конкретни
устройствени показатели и предвидено свободно застрояване, както и УПИ IX с площ от 25
м², отреден за трафопост. Съгласно същата заповед, на основание чл. 16 ал.
1 от ЗУТ, от поземлен имот № 001213 са отнети 75 м² за улица като на
основание чл. 16 ал. 5 от ЗУТ те са придобити от о.ц.. Съгласно графичната
част, приложение към заповедта, отнетите 75 м² са в западната част на
поземлен имот № 001213, успоредно на регулационната му граница с предвидена
улица (лист 90 - 93).
По приетите КККР на село С., о.ц. УПИ VIII – 213 с
площ от 4 901 м² е идентичен с имот с идентификатор 66528.1.247.
През 2016 година в РИОСВ – Б. е постъпило
инвестиционно предложение за изграждане на четири вилни сгради в поземлен имот
с идентификатор 66528.1.247. Във връзка с това предложение директорът на РИОСВ
е изготвила писмо 09.06.2016 година, в което е изразила становище, че имотът
попада в две защитени зони, но че при реализацията му няма от отрицателно
въздействие върху тях (лист 65 - 67).
Със заповед № РД – 01 – 713/10.11.2016 година, на
основание чл. 129 ал. 2 във връзка с чл. 136 ал. 1 от ЗУТ, кметът на о.ц. е
одобрил проект за изменение на ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор
66528.1.247 (идентичен с УПИ VIII – 213) и за поземлен имот с идентификатор
66528.1.248 (идентичен с УПИ IX), според който от ПИ 66528.1.247 се обособяват
четири нови УПИ с конкретни устройствени показатели и площ: УПИ VIII (с площ от
1724 м²), УПИ XX (с площ от 862 м²), УПИ XXI (с
площ от 862 м²) и УПИ XXII (с
площ от 862 м²), като УПИ,
отделен за трафопост вече е разположен в югозападната част на УПИ VIII. В текстовата
част на заповедта е описан и „тупик“ с площ от 591 м², ширина 6 м и
дължина 98,5 м, без да е посочено точното му местоположение. От графичната
част, приложена към заповедта, се установява, че т. нар. „тупик“ е проектирана
улица без изход с ширина шест метра и направление изток – запад, разположена
южно от всеки от новообразуваните УПИ
(лист 95 - 100).
На 14.12.2018 година главният архитект на общината е
издал, на основание чл. 140 ал.1 от ЗУТ, виза за проучване и проектиране на
вилна сграда, по указан в нея начин, в УПИ XXII, идентичен с ПИ с идентификатор
66528.1.272 по КККР на село С. (лист 36).
На 28.04.2020 година Д.Г. е подал до главния архитект
на о.ц. заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, а на
30.04.2020 година е подал и заявление за издаване на разрешение за строеж за
вилна сграда в ПИ 66528.1.272. Към заявленията Г. е приложил, документ за
собственост, скица с виза за проектиране, становище на РИОСВ, предварителни
договори с електроразпределителното дружество и с ВиК – оператора, както и
архитектурна, конструктивна и геодезична част на проекта (лист 32 - 34).
На 30.04.2020 година главният архитект на общината е издал
РС № 42/30.04.2020 година, с което е разрешил на Д.Г. изграждането на обект „вилна
сграда със сградни ВиК мрежи“ – първи етап, намиращ се в УПИ XXII в кв. 1 с
идентификатор 66528.1.272 по КККР на село С., местността „Поляните“, о.ц.,
област Б., със ЗП - 171,60 м² и РЗП - 171,60 м²“ (лист 30 - 31).
С писмо от 30.04.2020 година главният архитект на о.ц.
е изпратил издаденото РС и преписката към него в РДНСК – Б. за извършване на
служебен контрол по реда на чл. 156 от ЗУТ (лист 29).
На 13.05.2020 година екип от инспектори в РДНСК – Б. е
съставил констативен протокол № 42/13.05.2020 година, в който е отразил
резултатите от извършената служебна проверка на РС. В констативния протокол е
приет, че одобреният инвестиционен проект не съответства на предвижданията на
действащия ПУП, както и че при издаването на разрешението е допуснато
строителство на вилна сграда, която в действителност няма достъп до УПИ XXII в кв. 1 по
плана на село С., „без наличие на урегулиране на улица“, „без влязъл в сила ПУР
и без транспортна схема“, както и поради това, че „оценката за съответствие не
е съобразена с правилата и нормативите за устройство на територията“ (лист 25 -
28).
След като се е запознал с мотивите на изготвения КП, оправомощен
служител от началника на РДНСК – Б. е издал заповедта, оспорена в настоящото
производство. В заповедта е прието, че достъпът до УПИ XXII в кв. 1 през
предвидената улица – тупик е реално невъзможен, защото липсва план за улична
регулация за поземлен имот с идентификатор **– с начин на трайно ползване
земеделска земя, ведомствен път.
Ответникът се е позовал на разпоредбата на § 22 ал. 1 т. 1 от ЗР на ЗУТ, като е
приел, че нито една от императивно заложените предпоставки в този параграф не е
била изпълнена по отношение на ПИ **– не е бил приеман ПУР, не са били издавани
строителни книжа за улица и строителството ѝ не е започвало, т.е.
достъпът до разрешената вила е невъзможен, с което се нарушава безопасността на
експлоатацията на предвидената сграда. Така след като е констатирал, че РС е
издадено без реално осигурен достъп до имота, без наличие на урегулирана улица,
без влязъл в сила ПУР и без транспортна схема, началникът на РДНСК – Б. е
отменил издаденото разрешение за строеж (лист 21 - 23).
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (лист 209 - 211), извършена от вещо лице – геодезист, на която е
възложена задача да установи дали улицата – тупик, проектирана с плана за
изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 01 – 713/10.11.2016 година на
кмета на о.ц., е свързана с поземлен имот с идентификатор **и какъв е
устройствения статус този имот. Експертът е съпоставила съдържанието на
цитираната заповед (текстова и графична част) с кадастралната карта на село С.
и е установила, че за обслужването на новопроектираните УПИ VIII, УПИ XX, УПИ XXI и УПИ XXII (всички в кв. 1 и всички отредени за вилни сгради, свободно застрояване) е
проектирана улица – тупик с ширина 6 метра, дължина 98,50 м и площ от 591
м², проектирана по южната граница на поземлен имот с идентификатор
66528.1.247 и на поземлен имот с идентификатор 66528.1.248, което е наложило
изместването в посока север на УПИ IX в кв. 1, отреден за трафопост.
Установено е, че проектираната улица – тупик се свързва с одобрената улица
покрай имот 002113, одобрена със заповед № РД – 01 – 424/19.06.2008 година,
която се запазва без промяна в одобреното изменение на ПУП – ПРЗ. За улицата,
одобрена със заповедта от 2008 година, е
посочено, че е част от поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта
на село С.. Поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта на село С. е
определен от вещото лице като земеделска територия, общинска собственост,
селскостопански/горски/ведомствен път. От вещото лице е отбелязано, че пътят не
е асфалтиран, съществува и се ползва от десетилетия („50 години“), че има
изградена инженерна инфраструктура, обслужва съседни УПИ, естествено преминава
в улица с осови точки 85 - 88 и достига до обслужващата улица „Бутамя“ по ПУП –
ПРЗ, одобрен със заповед РД – 01-470/21.12.2001 година – за местността
„Поляните“, землището на село С.. От изброените факти, вещото лице е направило
правен извод – че поземлен имот с идентификатор **попада в устройствена зона
„Ов“ – урбанизирана територия.
Разпитано в съдебното заседание на 02.02.2021 година
вещото лице пояснява, че изводът за продължителността на използването на пътя е
направен след разговор със служител на общинската администрация, че пътят е
„междуселски“ и че не е открило „документи да е процедиран точно като улица“.
На поставен въпрос от съда дали поземлен имот с идентификатор **по КККР на село
С. (междуселският път, с който е свързана проектираната улица - тупик) представлява
в цялост „улица, обект на план за улична регулация“ или само в някаква негова
част, вещото лице отговаря, че пътят е урегулиран само частично – в частта,
описана в заповедта от 2008 година, както и че има прекъсване в регулацията по
протежение на поземлен имот **(за два имота, които нямат одобрена улична
регулация). На въпрос, поставен от процесуалния представител на жалбоподателя,
експертът заявява, че е проследила урегулирането по цялото протежение на
поземлен имот с идентификатор **(лист 216 - 217).
В съдебното производство допълнително от жалбоподателя
са представени и приети извлечение от действащия регулационен план на село С. –
с контур на поземлен имот с
идентификатор **(лист 221); графична част от кадастрален и регулационен
план (ПРЗ) на местността „Поляните“, одобрен със заповед № РД – 01-470/21.12.2001 година на кмета на о.ц. (лист 222); заповед
№ РД – 01 – 194/28.03.2006 година на
кмета на общината, ведно с графична част, за одобряване на ПУП – ПРЗ за
поземлен имот № 001204 в местността „Поляните“ (лист 223 - 226); заповед № РД-01-255/17.04.2006 година на кмета на
о.ц., ведно с графична част, за одобряване на ПУП - ПРЗ за поземлен имот №
001214 в местността „Поляните“ (лист 227 - 230); заповед № РД – 01 – 357/26.05.2007 година (в годината цифрата „7“ е преправена на ръка на цифрата „8“) за одобряване на ПУП – ПРЗ за
поземлен имот 66528.33.4 по кадастралната карта на село С., ведно с графична
част (лист 231 - 234) и заповед № РД –
01 – 167/16.03.2010 година на кмета на общината за одобряване на ПУП – ПРЗ,
с който е разделен УПИ VIII- 252 в кв. 1 на село С. (лист 235 - 238).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК. Заповедта е
подробно мотивирана. Посочени са както фактическите, така и правните основания
за издаване.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка устройство на територията, по-конкретно изграждане на съоръжение, за
което законът изисква наличие на изрично разрешение за строеж.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Нормата на чл. 156 ал. 1 от ЗУТ предвижда, че в
14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на
Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за
законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за
допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти,
както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1.
Съгласно чл. 156 ал. 3 от ЗУТ, при констатиране на нарушения по
ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените
строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението
за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и
одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В случая, фактическият издател на административния акт
е инж. Я.Р. – началник на отдел „Строителен контрол“ в РДНСК - Б., който е
оправомощен със заповед № РД – 13-134/12.05.2020 година от началника на ДНСК да
изпълнява правомощията на началника на РДНСК – Б. за периода 15 – 18.05.2020
година (когато е издадена обжалваната заповед). Съответно с т. 13 от заповед №
РД – 13 – 171/13.06.2019 година на началника на ДНСК, началниците на РДНСК са оправомощени
да издават заповеди по чл. 156 ал. 3 от ЗУТ, каквато е процесната (лист 81 -
86). От съдържанието на цитираните заповеди съдът приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен административен орган с надлежно делегирани
правомощия от органа, компетентен по закон за актовете по чл. 156 ал. 3 от ЗУТ.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. РС
е постъпило за служебен контрол в РДНСК – Б. на 04.05.2020 година, а заповедта,
с която е контролирана неговата законосъобразност е издадена в рамките на срока
по чл. 156 ал. 1 от ЗУТ.
Оспорената заповед не нарушава приложимото материално право.
Спорът по делото е налице ли е влязъл в сила план за
улична регулация на всички улици, с които е осигурена транспортната достъпност
до УПИ XXII в кв. 1 по плана на село С..
Очевидно, от съдържанието на заповед № РД – 01 –
713/10.11.2016 година се установява, че е осигурена достъпност до УПИ XXII
посредством проектирана в южната част на имота улица (с направление изток –
запад), която да го свърже с фактически
съществуващ подход, обособен западно от бивш УПИ VIII – 213 (в посока север – юг) по
плана, одобрен със заповед № РД – 01 – 424/19.06.2008 година на кмета на
общината. За този фактически съществуващ подход, представляващ имот с
идентификатор 66528.1.1, обаче, от заинтересованата страна не са представени
доказателства за цялостното му урегулиране с ПУР, към момента на издаване на
отмененото РС. На практика, транспортният достъп до сградата, чието изграждане
е разрешено, не е осигурен, защото частичното „отзад - напред“ проектиране на
улица – тупик до УПИ XXII не е решило съществуващия проблем с липсата на
урегулирана улица от останалата част от населеното място до началната западна
точка на улицата - тупик.
Одобреният със заповед № РД – 01 – 713/10.11.2016
година, на основание чл. 16 ал. 1 от ЗУТ, ПУП не решава въпроса с установената
от РДНСК – Б. липса на транспортна достъпност да УПИ XXII. С тази
заповед на кмета на общината са отнети 75 м² от западната част на
съществуващия тогава УПИ VIII – 213, но не е проведена улична регулация, която да
обособи в ПУП – ПУР съществуващия ведомствен път (неурегулиран земеделски имот)
в направление север – юг, посредством който да бъде свързан в транспортна схема
и впоследствие обособения през 2016 година УПИ XXII в кв. 1.
Липсата на непрекъсната транспортна (а не фактическа)
достъпност между имотите, описани в отмененото разрешение за строеж, и уличната
регулация на село С. се установява както от изготвената експертиза, така и от
отговорите на вещото лице, дадени при разпита му в съдебното заседание на
02.02.2021 година. Съдът кредитира заключението и отговорите на експерта в
релевантната им част - за липсата на непрекъсната улична регулация между УПИ XXII в кв. 1 (ПИ
66528.1.272), от една страна, а от друга – строителните граници (уличната
мрежа) на село С.. Изявленията на вещото лице в тази насока са недвусмислени и
се подкрепят от доказателствата по преписката, в това число и от приетите
допълнително в последното съдебно заседание.
От представеното извлечение на „контур на ПИ **по КК
на с. С., о.ц.“ (лист 221), изготвено от главен експерт в о.ц., дирекция
„Устройство на територията“, което съдът приема като актуалното (към момента)
състояние на уличната регулация между УПИ XXII в кв. 1 и строителните граници
на село С., се установява, че ПИ **не е непрекъсната улица, защото не всички
имоти по протежението му са урегулирани с улични регулационни линии по реда на
чл. 14 ал. 3 т. 1 от ЗУТ. Уличната регулация на селото приключва до края на
улицата между осови точки 85 – 88, като за следващите имоти – 1.216 и 1.217 –
от начина на изчертаването им се установява, че те не са обект на регулиране с
ПУП – ПУР или ПРЗ. Това обстоятелство е очевидно и от неправилния овал с червен
контур, обозначен от служителя на общината като „свършване на ПИ **с уличната
мрежа на с. С., о.ц.“, т.е. за администрацията ПИ **в тази си част не е „улична мрежа“. Действително, ПИ **е
урегулиран като „улица“ в друг свой участък – в зоната между ПИ 33.5 и ПИ
1.236, но от този факт не следва, че улицата е свързана с крайната точка на
улицата по осови точки 85 – 88 на село С..
От графичната част, приложена към заповед № РД – 01 –
194/28.03.2006 година на кмета на общината, за одобряване на ПУП – ПРЗ за
поземлен имот № 001204 в местността „Поляните“ се установява, че в обхвата на
земеделската земя - ПИ **– е одобрена улица, която, обаче, не достига до
уличната регулация на населеното място, а приключва след поземлен имот № 216,
идентичен с ПИ 1.216 по представения „контур“ (виж лист 226 и 221).
Графичният материал към заповед № РД-01-255/17.04.2006
година на кмета на о.ц. за одобряване на ПУП - ПРЗ за поземлен имот № 001214 в
местността „Поляните“ също не доказва твърденията на жалбоподателя за
непрекъснатост на транспортната инфраструктура между процесния УПИ и село С..
От приложените извлечения от плана на местността е невъзможно да се установи
докъде стига уличната регулация в ПИ **и дали се свързва с улица от селото.
Що се отнася до приложенията към заповед № РД – 01 – 357/26.05.2007
година (в годината цифрата „7“ е преправена на ръка на цифрата „8“) - за
одобряване на ПУП – ПРЗ за поземлен имот 66528.33.4 по кадастралната карта на
село С., съдът констатира, че изчертаната улица през ПИ **преминава край ПИ 216
и ПИ 217, но не достига до друга улица, а свършва в ПИ 539, за който не е ясно
какво предназначение има.
Или в обобщение – при издаването на заповедите за
одобряване на ПУП в местността „Поляните“ през годините кметовете на о.ц. са
одобрявали графични части с различно съдържание, от които не може да бъде
направен несъмнен извод, че между УПИ XXII в кв. 1 (ПИ 66528.1.272), от една
страна, а от друга – строителните граници на село С., е налице непрекъсната
урегулирана улица. Затова съдът кредитира изцяло представения на лист 221 от
делото актуален „контур“ на ПИ 66528.1.1, като отразяващ състоянието на
уличната мрежа в обхвата на издаденото разрешение за строеж през 2020 година.
Нормата на чл. 64 ал. 2 от ЗУТ предвижда, че
елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове.
Неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на
елементите на техническата инфраструктура.
Според чл. 9 ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017
година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредбата), елементите на комуникационно – транспортните
системи на урбанизираните територии са неразделна част от подробните устройствени
планове по чл. 110 ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно § 22 ал. 1 от ЗР на ЗУТ, ПУП се счита за
приложен по отношение на регулацията: а) с влизането в сила на административния
акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на
окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се
предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства.
В случая, имотът, за който е одобрено строителството с
отмененото РС, не е свързан чрез ПР или ПУР с комуникационно-транспортната
система на село С. – населеното място, представляващо „урбанизирана територия“,
по смисъла на чл. 7 ал. 1 от ЗУТ - и не са налице предпоставките за реализиране
на елементите на техническата инфраструктура, предвидени с това строителство.
Констатацията на вещото лице по делото, че в обхвата на селскостопанския път
(ПИ **– земеделска територия) от населеното място до обособените УПИ в
местността „Поляните“ вече има прекарани елементи на такава инфраструктура
(електропреносна мрежа и водопровод), не ги прави законни, нито е основание да
бъде продължавана подобна порочна практика на общинската администрация, без
чието разрешение или мълчаливо съгласие изграждането на мрежите би било
невъзможно.
Както от изводите на вещото лице, така и от представените
заповеди за одобряване на ПУП – ПРЗ за отделни имоти в местността „Поляните“ -
по протежението на ПИ **- не се установява реализирането на предпоставките по §
22 ал. 1 от ЗР на ЗУТ, т.е. ПУП не са
приложени по отношение на уличната регулация, съответно – достъпът по улица от селото до УПИ XXII в кв. 1 с
идентификатор 66528.1.272 по КККР на село С., местността „Поляните“, о.ц. е
невъзможен към момента на издаване на разрешението за строеж. Затова то е
отменено законосъобразно от ответника.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските по делото върху жалбоподателя в производството, съобразно
своевременно формулираното искане от процесуалните представители на ответника.
Предвид изложеното, жалбоподателят следва да заплати на Дирекцията за
национален строителен контрол, юридическата структура, в която е органът –
ответник, сумата от 100 (сто) лева разноски – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Г.К. *** и съдебен адрес ***, против заповед № ДК – 11 – Б –
7/15.05.2020 година от името на началника на РДНСК – Б..
ОСЪЖДА Д.А.Г. с ЕГН **********
*** заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата от 100 (сто)
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: