РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Русе, ………30.11.2022г.……….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на 03 ноември,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Спас Спасов
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия
Спасов адм. дело №
408 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от „Мед
фасилитис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, чрез адв. М.,
срещу Агенция за хората с увреждания (АХУ), за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издадено
Наказателно постановление (НП) 34/0023-3881/03.07.2018 г. на изпълнителния
директор на АХУ, отменено с влязло в сила решение по АНД № 1664/2018 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. Според исковата молба имуществените
вреди се съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата
адвокат в съдебното производство пред Районен съд – Велико Търново
наказателното постановление. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 830 лева ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателното
съдебно решение – 25.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата от 830 лв.
Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция за хората с
увреждания, редовно призована, в писмен отговор изразява становище за
недоказаност по основателност и размер на исковата претенция. Сочи се, че тя не
може да бъде претендирана по реда на ЗОДОВ, тъй като заплатеният адвокатски
хонорар не представлява вреда. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ, дава заключение за
основателност и доказаност на предявения иск за имуществени вреди. По отношение
на акцесорния иск за лихви се излага становище за погасяването му по давност.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в
тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, както и становищата на
страните, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства,
които се съдържат в АНД № 1664/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново
се установява, че с Наказателно
постановление (НП) 34/0023-3881/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ, е постановено ищецът да заплати
в полза на АХУ имуществена санкция в полза на АХУ в размер на 10 000 лв.
НП е било издадено на основание чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и
реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни
средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински
изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ, вр. чл. 54а от ЗИХУ и
чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН. Наказателното постановление е било обжалвано и с решение
№ 574 от 21.12.2018 г. е било отменено изцяло от районния съд.
Пред Районен съд – Велико Търново настоящият ищец
е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат В.М. ***, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 27.09.2018 г. Страните по сключения
договор са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, заплатено
в брой. С решение № 34/25.02.2019 г. по адм. д. № к.а.н.д. 10048/2019 г.
касационен състав на АС – Велико Търново е потвърдил решението на районния съд.
Предявената в настоящия процес искова претенция е в същия размер – 830 лв.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен
съд - Русе направи следните правни изводи:
Касае се за
административнонаказателно производство по налагане на административно
наказание – налагане на имуществена санкция. Т.е. налице е административна
дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата
му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015
г. на Общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен
съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г.
Безспорно е установено, че за
обжалването на посоченото наказателно постановление в първата съдебна инстанция
ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Направените от ищеца разноски, съставляващи заплатен адвокатски
хонорар в общ размер 830 лв., несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла
на закона (вж мотивите по-долу) и подлежат на репариране, независимо от
принципно вярното твърдение на ответника, че след като процесуалният закон (към
онзи момент) не предвижда разноски, то и такива не се дължат в
административнонаказателното производство.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана
именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Наказателно
постановление (НП) 34/0023-3881/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ.
Ангажирането на адвокат в случая е било една закономерна последица от
издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното
лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва
адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния
спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление.
Съдът следва да отбележи, че
действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН към момента на отмяната на наказателното постановление,
което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски
в административнонаказателния процес налага извода, че разноските в хода му,
когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за
лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна
съгласно чл. 94 от НПК, но това не означава, че осъществяването ѝ е в
нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното
лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на
съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в
случая, че в съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат,
което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалния
ѝ характер.
Кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Мед
фасилитис“ ЕООД иск срещу Агенцията за хората с увреждания е доказан по
основание.
Исковата претенция се явява доказана
и по размер, тъй като видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой
договореното възнаграждение в общ размер 830.00 лв. за процесуално
представителство по АНД № 1664/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка с
оглед заплащането на сумата в брой, поради което удостоверява по надлежния ред
извършеното плащане (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 830.00 лв.,
изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалването на
наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
В този смисъл по безспорен начин е
установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно
наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
Възражението на прокуратурата за
погасяване на вземането за лихви е основателно.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за
неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД и
представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез
възражение. Съгласно чл. 111, б. "в", пр. 2 от ЗЗД, вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Законна лихва върху платените в
административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения е
дължима, като началния момент, от който същата законна лихва се дължи, е датата
на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено като
незаконосъобразно, стига лихвата да е поискана от тази дата, като в този смисъл
е и Тълкувателно решение № 5 от 17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на ОСС на
ВАС, I И II колегия.
Лихви се дължат за всеки изминал ден
след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен
след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се
погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 19.09.2022 г. Считано
над три години назад, ще е погасено вземането за лихви за времето от 25.02.2019
г. до 19.09.2019 г. За времето от 19.09.2019 г. до 19.09.2022 г. ответникът
дължи лихви за забава (в този смисъл решение № 4076/28.04.2022 г. по адм. д. №
11367/2021 г. на ВАС; решение № 6221/23.06.2022 г. по адм. д. № 1160/2022 г. на
ВАС и др.).
Изчислена от съда за този период,
законната лихва е в размер на 252,94 лева (калкулатор за лихви на НАП). За този
размер на лихвата се явява и основателен предявеният иск. За разликата до
претендирания размер на лихвата от 47,73 лева искът е неоснователен и следва да
се отхвърли като погасен по давност.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски е частично основателна. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 395,60 лева, от които: 50 лева -
внесена държавна такса и 345,60 лева - представляващи част от договореното и
платено възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от иска (1082,94:1130,67
= 0,96 х 360 = 345,60), което не се явява прекомерно и не следва да бъде
допълнително редуцирано.
Според чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (Нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния
представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на същата се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.,
определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ или при компенсация в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 295,60 лв.
Воден от гореизложеното
Административен съд – Русе, II-ри
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на „Мед фасилитис“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Хан Крум“ № 16Б сумата от 830.00
(осемстотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно
постановление (НП) 34/0023-3881/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ,
както и сумата 252,94 лева, представляваща законна лихва за периода 19.09.2019
г. до 19.09.2022 г., както и сумата 295,60 лв., представляваща разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Мед фасилитис“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Хан Крум“ № 16Б за присъждане
на законна лихва за периода от 25.02.2019 г. до 19.09.2019 г. за претърпени
имуществени вреди вследствие на отменено с влязъл в сила съдебен акт
Наказателно постановление (НП) 34/0023-3881/03.07.2018 г. на изпълнителния
директор на АХУ в размер на 47,73 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: