№ 827
гр. Пловдив, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300501055 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. М. против решение
№ 921/29.02.2024г. по гр.д.№ 11447/2023г. на ПдРС, ІІ гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД искове за това
да бъде признато за установено, че той не дължи на въззиваемата страна припадащата му се
по наследство част от вземания по изпълнителен лист от 27.7.2011г., издаден по ч.гр.д. №
10709/2011 г. на ПдРС, по който е образувано изп. д. № 2804/2011 г. на ЧСИ К. П.. Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорват се като погрешни изводите на първоинстанционния съд, че изпълнителното
производство не е прекратено по право поради бездействие на взискателя, а също така, че не
е изтекла погасителна давност, поради предприети многобройни изпълнителни действия. На
първо място се твърди, че всички молби за предприемане на изпълнителни действия са
подавани от лица без представителна власт спрямо взискателя, поради което същите нямат
никаква правна стойност. На второ място се сочи това, че жалбоподателят не е уведомен
надлежно за извършената цесия в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, поради
което висящността на изпълнителното производство е следвало да бъде поддържана от
предходния кредитор и взискател по изпълнителното дело. Тъй като това не било сторено,
настъпила перемпция, а в резултат на същата изтекла и погасителна давност.
От въззиваемата страна „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа на изводите на РС, цитирана е и
съдебна практика.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 11447/2023г. на ПдРС, ІІ гр.с. е образувано по искова
молба от М. А. М. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК. В исковата молба се твърди, че въз основа
на изпълнителен лист от 27.07.2011г., издаден по ч.гр.д. № 10709/2011г. на ПдPC, XVIII
гр.с. против Р. М. М.а, на която било разпоредено да заплати на „БНП Париба пърсънъл
1
файненс“ ЕАД сумата от 2749,86 лева- главница, сумата от 879,55лева- възнаградителна
лихва, сумата от 723,95 лева- мораторна лихва, както и суми за съдебни разноски, било
образувано изп.дело № 2804/2011г. по описа на ЧСИ К. П.. В молбата от 07.12.2011г. за
образуване на изпълнителното дело не бил посочен конкретен изпълнителен способ, като
било извършено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. На 12.01.2013г. на Р. М.а била връчена ПДИ.
На 24.11.2012г. било изпратено запорно съобщение за запор на банкови сметки в
„ПроКредит банк“ЕАД, връчено на 29.11.2012г.. На 28.01.2013г. била подадена молба от
длъжника по изпълнителното дело за разсрочено плащане, след което по изпълнителното
дело постъпили следните доброволни плащания: на 24.02.2013г. – 50 лева; на 26.03.2013г. –
50 лева; на 17.05.2013г. – 50 лева. На 17.01.2014г. била вписана възбрана върху идеални
части от недвижим имот, находящ се в с.*****. На 14.04.2014г. било изпратено уведомление
до длъжника по изпълнителното дело, че в случай, че не се предприеме плащане по
изпълнителното дело, ще бъде насрочен опис на движими вещи. Съобщението не било
редовно връчено, като били оформени две посещения на адреса в рамките на по-малко от
месец.
На 17.06.2016г. по изпълнителното дело постъпила молба от „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ЕАД, чрез юрисконсулт С., с приложено пълномощно, както и с приложен
договор за цесия от 22.04.2016г., без приложено уведомление до длъжника за уведомяване
по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия. Съдебният изпълнител конституирал
посоченото дружество като нов взискател по изпълнителното дело. С печат от 18.08.2016г.
било разпоредено насрочване на опис на движими вещи, като липсвало волеизявление на
съдебния изпълнител, за коя дата и в какъв времеви диапазон ще се извърши описа.
Липсвали и платени авансови такси за извършване на опис. Не бил съставен и протокол за
опис на движими вещи, като липсвали и призовки до страните. На 02.09.2016г. било
изпратено съобщение до длъжника за конституирането на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ЕАД като взискател по изпълнителното дело, което съобщение не било връчено. С
разпореждане от 30.03.2017г. бил насрочен опис за 12.06.2017г., без да били изпратени
призовки на страните и без внасяне на авансови такси от страна на взискателя по
изпълнителното дело. На 12.04.2017г. постъпила молба за налагане на запор на банкови
сметки от юрк. Т. И., без приложено пълномощно към молбата, от което да ставало видно,
че същата е упълномощена от взискателя. На 16.06.2017г. били изпратени призовки за опис
на движими вещи за дата 31.07.2017г., които не били връчени. На 30.11.2017г. постъпила
молба от юрк. Г. Ч. с искане за конституиране като длъжници по изпълнителното дело на
наследниците на Р. М.а, като молбата била подадена без приложено пълномощно от
взискателя. На 18.12.2017г. като длъжници били конституирани наследниците М. М., П. М.а
и А. М., като на 18.12.2017г. им били изпратени ПДИ. С разпореждане от 05.02.2018г. като
взискател била присъединен НАП. На 04.07.2018г. постъпила молба за насрочване на опис
на движими вещи от юрк. И. К., без приложено пълномощно към молбата. С разпореждане
от 08.10.2018г., без подпис, било разпоредено по изпълнителното дело да се направят
справки в БНБ и да се наложат запори на банкови сметки, като на 08.10.2018г. била
изпратена ПДИ до А. М. и на 08.10.2018г. бил връчен на длъжника запорно съобщение до
работодател „Пласт комерс 2015“ЕООД, като запор реално не бил наложен предвид липсата
на връчване на запорното съобщение на работодателя. Твърди се, че на 08.10.2018г. била
изготвена ПДИ до П. М.а, невръчена поради нередовно уведомяване на страната, като на
08.10.2018г. й били наложени запори на банкови сметки. На 08.10.2018г. била изготвена
ПДИ до М. М., която не била връчена. На 08.10.2018г. му бил наложен запор на банкови
сметки в „Банка ДСК“АД. На 22.10.2018г. той подал молба за вдигане на наложения запор,
като на същата дата молбата му била уважена. На 02.11.2018г. по изпълнителното дело
постъпила молба от юрк. Т. Т., с което представил платежно за такси по т.31 от ТТРЗЧСИ за
справки, като молбата била подадена без приложено пълномощно от взискателя. На
22.11.2018г. била изготвена нова ПДИ до М. М., която била връчена на същата дата на баща
му А. М.. От А. М. били извършени следните плащания: на 28.11.2018г. - 120лв; на
19.02.2019г. - 120лв.; на 02.04.2019г. - 120лв. На 24.09.2019г. постъпила молба от юрк. Д. И.
за насрочване на опис на движими вещи. И към тази молба не било приложено пълномощно
2
от взискателя. На 26.11.2019г. били изпратени призовки за насрочен опис на 28.01.2020г.,
като съобщенията били нередовно връчени и нямало платени авансови такси и не бил
съставян протокол за опис на движими вещи. С разпореждане от 10.11.2021г. бил насрочен
опис на движими вещи за 10.01.2022г.. Призовките били оформени от призовкар на
съдебния изпълнител с печати и не били редовно връчени, като призовката до взискателя
била оформена като „връчена по телефона“, без да бъде посочено от кой телефонен номер и
на какъв телефонен номер е уведомена страната, като отново не били платени авансови
такси по изпълнителното дело от страна на взискателя и не бил съставен протокол за опис
на движими вещи. На 05.10.2022г. постъпила молба от юрк.Л. Н. за насрочване за запор на
банкови сметки, без приложено пълномощно към молбата. На 16.01.2023г. бил наложен
запор на банкови сметки на А. М. в „Банка ДСК“АД. На 22.06.2023г. бил наложен запор на
банковите му сметки и в „БАКБ“АД. На 22.06.2023г. бил наложен запор на банкови сметки
на М. М. в „ПИБ“АД и в „Банка ДСК“АД. На 22.06.2023г. било изпратено запорно
съобщение до работодател на А. М. – „Брадърс Секюрити Груп“ЕООД, което не било
връчено, поради което по аргумент от чл.508, вр. с чл.512 от ГПК следвало да се приеме, че
запор не е наложен. Твърди се, че погасителната давност по отношение на вземанията по
изпълнителното дело последно била прекъсната на 17.01.2014 г., когато била вписана
възбрана върху ид. части от недвижим имот, находящ се в с. *****, а изпълнителното
производство било прекратено по право на 17.01.2016 г. Исканите от ответника
изпълнителни действия не са прекъснали нито срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, нито
давностните срокове за вземанията, тъй като тези изпълнителни действия не били
извършени по причина, за която взискателят отговаря- неуведомяване за цесията и
невнасяне на необходимите такси за изпълнението. Подадените по изпълнителното дело
молби от длъжнниците не представлявали признание на дълга.
С подадения от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД отговор на исковата молба,
исковете са оспорени като неоснователни. По време на образуваното на 07.12.2011 г.
изпълнително производство по изпълнително дело № 2011*****0402804 по желание на
взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител били предприети редица изпълнителни
действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. С молбата си за образуване на
изпълнително дело "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД възложило правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ К. П., като по този ночин още на датата на образуване на
изпълнителното дело била прекъсната погасителната давност. Р. М. М.а знаела за наличието
на задължението и с депозирането на молба за разсрочено плащане целяла погасяване на
същото. Направеното от нея изявление пред ЧСИ К. П. представлявало признание на
задължението й. Твърди се, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като се сочи, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително. Твърди се, че на 17.06.2016
г. последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател- „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало погасителната давност.
Впоследствие редовно били искани и предприемани изпълнителни действия.
Съгласно мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, „Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие“. Също така, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК,
ВКС. Ето защо, извършените до 26.06.2015г. действия по изп.дело № 2804/2011г. на ЧСИ К.
П. не са от значение за изтичане на твърдяната от жалбоподателя погасителна давност.
Следва обаче да се отчете обстоятелството, че на 17.06.2016г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД за конституирането им като
3
взискател въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г.,
имащ за предмет и вземанията по изпълнителния лист от 27.07.2011г., издаден против Р. М.
М.а. Молбата е подадена чрез юрк.С. С., за която е представено пълномощно от прокуриста
на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД / л.78 по изпълнителното дело/. Към молбата, освен
договора за цесия, са представени потвърждение от „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД за
прехвърляне на вземанията, както и пълномощно от същото дружество за цесионера, с което
е упълномощен да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията от тях в негова полза.
Съобщението до Р. М.а за конституирането на нов взискател въз основа на договора за цесия
е върнато с отбелязване от съответния служител на ЧСИ П., че същата е търсена на
05.10.2016г. и на 26.10.2016г., но не е намерена, поради което е залепено уведомление по
чл.47 от ГПК. След залепването на 26.10.2016г. на уведомлението, съобщението не е
получено от адресата и не са предприемани последващи опити то да й бъде връчено. На
30.03.2017г. от ЧСИ П. е постановено разпоредеждане за насрочване на опис на движими
вещи на длъжника. На 12.04.2017г. е подадена молба от „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ЕАД, чрез юрк.Т. И., за която не е налице пълномощно, за извършване на справка за
банкови сметки на Р. М.а и за налагане на запор върху същите. С резолюция от същата
молбата е уважена. Нов опис на движими вещи е насрочена за 31.07.2017г., като призовката
за принудително изпълнение не е получена от Р. М.а, тъй като същата не е открита на адреса
й. Впоследствие е изискано удостоверение за наследниците й, видно от което тя е починала
на *****2017г.. не са налице данни до тази дата тя да е била уведомена за извършената
цесия в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД. На 18.12.2017г., на основание чл.
429, ал.2 от ГПК, наследниците на Р. М.а, А. С. М.а, П. А.а М.а и М. А. М. са конституирани
като длъжници по изпълнителното дело. Поканата за доброволно изпълнение, изпратена до
жалбоподателя М. М., не е достигнала до него, тъй като той не е бил открит на адреса му и е
залепено уведомление. На 05.02.2018г. Държавата е присъединена като взискател по
отношение на жалбоподателя за вземане в размер от 40 лева. На 04.07.2018г. от взискателя,
чрез юрк.И. К., за когото не е налице пълномощно, е подадена молба за извършване на опис
на движими вещи. По тази молба не е налице произнасяне от ЧСИ. На 08.10.2018г. е
наложен запор върху банковите сметки на М. М. в банка „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и
„Банка ДСК“ ЕАД. С молба от 22.10.2018г., бащата на жалбоподателя, А. М. се е задължил
ежемесечно да заплаща по 120 лева и е поискал наложения запор върху банковите сметки на
сина му да бъде вдигнат. Молбата е уважена, като на същата дата- 22.10.2018г. е изпратено
съобщение до „Банка ДСК“ЕАД за вдигане на запора. На 22.11.2018 г. А. М. е внесъл по
изпълнителното дело сумата от 120 лева. На 22.11.2018г. на жалбоподателя е връчена ПДИ,
в която е посочено, че „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД са конституирани като
взискател на мястото на „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД въз основа на договор за
цесия. На 24.09.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, чрез
юрк.Д. И., за която също не е налице пълномощно, с искане за насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжниците. Молбата е уважена, като с резолюция от 24.09.2019г.
е насрочен опис за 28.01.2020г.. Опис не е извършен. На 22.06.2023г. е наложен запор върху
банковите сметки на М. М. в „Първа инвестиционна банка“АД и в „Банка ДСК“АД.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. За прекъсване на погасителната давност е достатъчно
изпълнителното действие да бъде предприето, но не и да бъде извършено. В този смисъл е и
Решение № 1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о., в мотивите на което се
сочи, че „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните
изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези
действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси”. В
мотивите към по т. 10 от Тълкувателно решене № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС се приема, че „давността по време на висящото изпълнително дело се
прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. В тази връзка и във връзка с
4
твърденията във въззивната жалба, че от взискателя не са внесени дължимите такси за
извършване на поискането изпълнителни действия, следва да се отбележи, че съгласно т.11,
изр.2 от цитираното по- горе тълкувателно решение, изпълнителното действие не е
опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.
От гореизложеното става ясно, че до смъртта на Р. М.а спрямо нея са предприемани
изпълнителни действия, чрез насрочване на описи на движими вещи, като същите не са
извършени, тъй като тя не е била открита на адреса й. Ако и ЧСИ П. да не е бил валидно
сезиран от взискателя за извършване на тези изпълнителни действия, то те следва да се
считат предприети по възлагането по чл.18 от ЗЧСИ, заявено още с молбата за образуване
на изпълнителното дело.
Перемция е налице, когато в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, но не и когато от взискателя са поискани
изпълнителни действия, но те не са осъществени и са останали безрезултатни.
Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва и с всяко предприето от ЧСИ
изпълнително действие по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ. На 08.10.2018г. е
наложен запор върху банкови сметки на М. М.. На 24.09.2019г. е насрочен опис на движими
вещи. На 22.06.2023г. отново е наложен запор върху банкови сметки на жалбоподателя. И от
24.09.2019г. и от 08.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба по
първоинстанционното дело- 03.08.2023г., са изтекли по- малко от пет години. Ако приемем,
че през периода от 24.09.2019г. до 24.09.2021г. или дори през периода от 08.10.2018г. до
08.10.2020г. е налице бездействие на кредитора и в деня, следващ крайния момент на
горепосочените периоди, е настъпила перемпция, то тъй като, съгласно т.10 от
Тълкувателно решене № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, и в този случай срокът до подаване
на исковата молба е недостатъчен, за да изтече погасителна давност. След подаване на
исковата молба, а и към настоящия момент, по силата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, погасителна
давност не тече.
Несъмнено от наличните доказателства не се установява цедентът или цесионерът /
по пълномощно от първия/ да са уведомили наследодателката на жалбоподателя и самия
него за извършената цесия на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. На М. М. е връчена ПДИ, в която е упоменат договора за
цесия като основание за конституирането на нов взискател. Макар към ПДИ да не е
приложено изходящо от цедента или от цесионера уведомление за цесията, следва да се
приеме, че жалбоподателят е узнал за сключения между първоначалния взискател и новия
взискател договор за продажба и прехвърляне на вземания. Както се сочи и в мотивите към
Решение № 404 от 12.02.2016г. по гр. д. № 666/2015г. на ВКС, IV г. о., „Следователно в
договора се съдържа негово изявление /има се предвид волеизявлението на цедента в
договора за цесия/ за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за
представянето от цесионера на договора по изпълнителното дело и заявеното от последния
на 18.ХI.2011г. искане за предприемане на изпълнителни действия и по отношение на В“. В
тази връзка следва да се отбележи, че към исковата молба по първоинстанционното дело са
приложени копия от молбата от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД за конституирането
им като взискател и от част от списъка с вземанията към договора за цесия, като несъмнено,
за да насочи исковете си против това дружество, жалбоподателят следва да го възприема
като свой кредитор. При това следва да се има предвид, че, тъй като ЧСИ П. е действал по
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, предприетите от него изпълнителни действия са прекъснали
както погасителната давност, така и срока на перемпцията, независимо от това от името на
кой от взискателите е водил изпълнителното производство. Всъщност, като е конституирал
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД като нов взискател, което действие, според мотивите
на цитираното по- горе решение на по гр. д. № 666/2015г. на ВКС, IV г. о., е напълно
законосъобразно, предвид наличието на валидно сключен договор за цесия, ЧСИ е действал
от името на новия взискател. Това обаче действително не е особено съществено, тъй като
5
изпълнителните действия са предприети по образувано на законово основание изпълнително
дело, чиято висящност е поддържана чрез предприемани изпълнителни действия по
възлагане, извършено още с молбата за образуването му и потвърдено с молбата за
конституиране на нов взискател. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъде присъдено юрк.възнаграждение в
размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 921/29.02.2024г. по гр.д.№ 11447/2023г. на ПдРС, ІІ
гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя М. А. М. против „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ЕАД искове за това да бъде признато за установено, че той не дължи на
въззиваемата страна припадащата му се по наследство част от вземания по изпълнителен
лист от 27.07.2011г., издаден по ч.гр.д. № 10709/2011 г. на ПдРС, по който е образувано изп.
д. № 2804/2011 г. на ЧСИ К. П..
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, да заплати на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6