Р Е Ш Е
Н И Е
№ 273
град Шумен, 19.12.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №342 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №517/01.06.2018 г. постановено по гр. д. №3575/2017 г. по описа на Шуменския районен съд (ШРС) е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на М.Х.П., ЕГН-**********,*** със Заповед №РД08-444/29.09.2017 г. на началник на Регионално управление на образованието – Шумен (РУО – Шумен). Бил е осъден и ответника „Център за специална образователна подкрепа” – гр. Шумен (ЦСОП), ул. „....” №16 да заплати на ищцата М.Х.П. сумата от 350 лв. разноски за водене на производството пред първата инстанция, както и е осъден ЦСОП да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лв. дължими като държавна такса. В решението е указано, че същото има установително действие в отношенията между РУО – Шумен и ищцата, както и че установеното в мотивите е задължително за ЦСОП – Шумен.
Недоволен от така постановеното решение е останало третото лице –помагач на страната на ответника – РУО- Шумен. От името на последното е подадена и настоящата въззивна жалба. В нея се сочи, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Намира, че изложените от съда мотиви са неправилни. Твърди, че е налице продължавано нарушение, тъй като дали е налице такова се извежда от същността на извършените нарушения, а не от правна норма, която да урежда подобен институт. Сочи, е първата проверка извършена като текуща е извършена във връзка с планиране и осъществяване на контролната дейност на директора и на заместник директора на ПУ „Васил Друмев” – гр. Шумен през учебната 2016/17 г. по посочената проверка протекла през април 2017 г. е съставен Констативен протокол №КМД 04-45/13.04.2017 г., като със Заповед №РД 06-184/19.04.2017 г. на началника на РУО са дадени пет задължителни предписания до Директора. През месец юли е издадена нова заповед - №314/03.07.17 г. за проверка дали и как се изпълняват посочените предписания. По проверката е издаден КП №КМД 04-108/06.07.2017 г. намира, че и двата протокола установяват нарушенията така, че може да се говори за продължено нарушение. Твърди, че дори и само нарушенията констатирани с вторият констативен протокол сами по себе си могат да обосноват наложеното наказание. Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционният съд, че нарушенията са само такива по реда на чл.187, т.7 от КТ. Твърди, че в заповедта е направено пълно изложение за всяко от извършените нарушения, като същите са обосновани и е посочено изрично за всяко какви конкретно норми нарушават. Ето защо намира, че е налице и нарушение по чл.187, т.3 и т.10 от КТ. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличието на всички посочени в КП нарушения по вид и тежест и намира, че това е нарушение на неговите задължения по смисъла на чл.236, ал.1 от ГПК. Намира, че е необоснован извода, че наложеното наказание е несъответно на извършеното нарушение. Намира, че става въпрос за Център за деца със специални образователни потребности. Сочи, че са констатирани множество нарушения на правила и процедура касаещи дейността на такава институция, вследствие на което може да възникнат сериозни вредни последици за тези деца. Намира, че наложеното наказание е съразмерно с нарушенията. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение, като бъде постановено такова, с което се отхвърля предявеният иск.
От страна на въззиваемата е депозиран отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, в който се сочи, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят използва термина „продължавано нарушение”, за да внуши, че визираните в КП от 15.06.2017 г. нарушения следва да се обсъждат по делото макар давностният срок по чл.194 от КТ да е изтекъл към момента на налагане на наказанието. Ето защо за тези нарушения не може да се носи отговорност, като се позовава работодателят на несъществуващ институт като „продължавано нарушение”. Твърди, че нито ответника в производството, нито третото лице помагач представяк доказателства, че експерти на РУО са проверявали нещо друго освен протоколите на директора, плана и книгата на контролната дейност, т.е. само част от водената документация. При първоначалната проверка през м. април са констатирани грешки при водене на някои от дневниците, но при втората проверка не са проверени същите дневници, за да се удостовери, дали са отстранени посочените грешки. Без всъщност да е направена проверка е направено заключение, че директорът не е осъществил контрол. Намира, че проверяващите са подходили формално. Намира ,че свидетелите разпитани пред първоинстанционният съд всъщност установяват, че посочените нередности са били отстранени. Намира, че в този смисъл, предвид събраните доказателства заключенията на първоинстанционният съд са правилни. Твърди, че в ИМ е посочено, че дейността на ПУ „Васил Друмев” през учебната 2016/17 е била осъществявана при затруднени условия и правилно съдът е приел, че те не са били отчетени от началника на РУО при налагане на наказанието. Цитира мотиви от първоинстанционното решение, в които съдът подчертава, че по силата на чл. 189, ал.1 от КТ преценката дали налаганото наказание съответства на извършеното е задължителна за работодателя. Намира, че наказанието предупреждeние за уволнение е несъразмерно с извършеното нарушение. Намира, че съществените задачи на проверяваната институция са свързани с работата с децата, е нарушения там не са открити. Намира, че извършените проверки по документи не са от значение за извършваната от институцията практическа работа. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция за въззивника се явява адв. В.В. от Шуменска АК. Последната се придържа към становището изразено във въззивната жалба. Моли да бъде отменено постановеното от първоинстанционният съд решение, както и да бъдат присъдени на въззивника направените разноски. За ответника в първоинстанционното производство - ЦСОП – Шумен се явява назначеният по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен представител – адв. С.И. ***. Последната се присъединява към изложеното в жалбата, като твърди, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно. Решението е кратко и необосновано. Намира, че по отношение на нарушенията от втората проверка приключила с КП от 06.07.2017 г. не са изтекли давностните срокове, както и че са били установени, но практически неглижирани от първоинстанционният съд. Намира, че неточното водене на документацията на ЦСОП е сериозно нарушение, тъй като посочената документация е един от начините за проверка на реално осъществена контролна дейност. Намира, че в подобно заведение следва да са много завишени изискванията и да се спазват нормативните правила. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. За въззиваемата се явява адв. Е.Х. от ШАК. Тя, от своя страна, поддържа становището си дадено отговора на въззивната жалба. Намира, че макар и лаконично първоинстанционното решение дава отговор на всички съществени въпроси за решаване на процесният казус. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: В настоящото производство по реда на чл.358 от КТ е предявен иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
След запознаването си с материалите по делото съдът констатира следното от фактическа страна: В рамките на производството се констатира, че от 03.11.2014 г. ищцата М.Х.П., първоначално временно – до заемане на длъжността въз основа на конкурс, а впоследствие и постоянно по силата на Споразумение №РД 12-299/28.08.2015 г. е заемала длъжността директор на Помощно училище (ПУ) „Васил Друмев” гр. Шумен. През месец август предвид цялата приложена документация ПУ „Васил Друмев” е било преобразувано в „Център за специална образователна подкрепа” гр. Шумен (ЦСОП). Именно във връзка с това с ищцата е подписано допълнително споразумение №РД -07-149/01.08.2017 г., с което последната е преназначена от длъжност директор на ПУ „Васил Друмев” в Директор на ЦСОП – Шумен. В това и качество по силата на Заповед №РД 08-444/29.09.2017 г., издадена от Началника на Регионално управление на образованието (РУО) – гр. Шумен на ищцата М.Х.П.е било наложено наказание „предупреждение за уволнение”. Както може да се установи от мотивационната част на заповедта наказанието е наложено за множество нарушения, които са констатирани с два отделни констативни протокола. Първият от тях - №КМД 04-86/15.06.2017 г., а вторият №КМД 04-108/06.07.2017 г. Съдът намира, че в съответствие с нормата на чл.194, ал.1 от КТ „Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.” На ищцата незаконосъобразно са наложени наказания за нарушенията констатирани с първият констативен протокол. По него са извършени констатации на 15.06.2017 г. т.е. посоченият двумесечен срок за налагане на наказания за констатирани с протокола нарушения следва да е изтекъл на 15.08.2018 г. Дори да се вземе предвид правилото на чл.194, ал.3 от КТ, предвид ползваните отпуски от ищцата в размер на 22 работни дни може да се заключи, че срокът за налагане на наказание е изтекъл с изтичането на 18.09.2017 г., а издадената заповед с наложеното наказание е от 29.09.2018 г. Предвид изложеното съдът, приемайки, че за посочените нарушения е било недопустимо налагане на наказание поради изтичане на преклузивният законов срок няма да обсъжда нито основателността и законосъобразността на наказанията, нито процедурата свързана с тяхното установяване и контролните компетенции на РУО.
Предвид гореизложеното предмет на проверка, като единствено законосъобразни ще бъдат описаните в §ІІ от заповедта за наложено наказание четири броя нарушения.
Констатира се, че макар и касаещи различни фактически състави и четирите нарушения се субсумират в неизпълнение на едно нормативно задължение на директора на държавното учебно заведение, а именно предвиденото в чл.19, ал.2, т.15 от Наредба №12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите , директорите и другите педагогически специалисти, което се изразява в задължението на директора на ЦСОП да съдейства на компетентните контролни органи при извършване на проверки и организира и по-специално, както е в конкретният случай – да контролира изпълнението на препоръките и предписанията им. Неизпълнението посочено в четирите точки на §ІІ на процесната заповед е свързано с извършена по-рано – през април 2017 г. проверка на дейността и водената документация в ПУ „Васил Друмев”, която проверка е приключила със заповед №РД 06-184/19.04.2017 г., с която са дадени от Началника на РУО предписания в пет точки до Директора на ПУ „Васил Друмев”. Със заповедта за налагане на наказанието е посочено, че не са изпълнени предписанията по т.т.2 до 5 от заповед №РД 06-184/19.04.2017 г., които, както може да се констатира от последната са: т.2.В срок до пет работни дни от получаване на заповедта с предписанията да се осъществи контрол относно начина на коригиране на допусната грешка от длъжностните лица, вписващи информация в задължителната училищна документация, съгласно чл.19, ал.2, т.14 от Наредба №12/01.09.2016 г. и на чл.43,ал.1 и ал.2 от Наредба №8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на училищното и предучилищното образование; т.3. С цел осъществяване на ефективна контролна дейност директорът и заместник директорът на училището да прецизират съдържанието на констативните си протоколи от направените порверки до края на учебната 2016/17 г. относно реквизитите цел, обект и предмет на проверката, препоръки, срокове за изпълнение на препоръките и срокове за последващ контрол; т.4.В срок до края на учебната 2016/17 г. директорът на ПУ „Васил Друмев” да осъществи всички планирани проверки в плана за контролна дейност на директора, включително с актуализациите; т.5. Да се осъществи системен контрол до 10-то число на всеки месец относно своевременното и коректно вписване от съответните длъжностни лица в задължителната документация за предходния месец. Констативният протокол №КМД 04-108/06.07.2017 г., чиято първа страница е приложена на л.16 от първоинстанционното дело, а следващите на л.31-35 от делото е мотивиран от препоръките в посочената по-горе заповед №РД 06-184/19.04.2017 г. и е обвързан с пряка проверка на водената от страна на Директора книга за контролната дейност на директора, поне що са касае до препоръките дадени с посочената заповед №РД 06-184/19.04.2017 г. по нейните т.2, т.4 и т.5. Т.е. заключенията за това изпълнени ли са или не указанията на началника на РУО е направено по предписанията по т.2, т.4 и т.5 не въз основа на проверка на други документи, а въз основа на воден от директора дневник. Специално констатациите по т.3 от констативният протокол съдържат следното изявление: „При проучване на представените от зам. директора на училището протоколи за осъществения контрол след 20.04.2017 г. е установено, че са изготвени при съобразяване на предписанията, дадени в т.3 от заповед №РД 06-184/19.04.2017 г. ...” „Представените в деня на проверката от директора на училището протоколи са изготвени по идентичен начин с тези, изготвени в периода от началото на учебната 2016/17 г. до 20.04.2017 г.” – т.е. твърди се, че въпреки предписанието дадено със заповедта от 19.04.2017 г. е продължило съставянето на протоколи без необходими реквизити. Същевременно в мотивационната част по тази точка е посочено несъответствие само на един протокол с изискванията на РУО и т.3 от заповедта – Протокол №44/05.06.2017 г., като е посочено, че ищцата е „ ... допуснала изготвяне на протокол за осъществена от директорката контролна дейност, в който действителност не отразява осъществена от директора контролна дейност”. В протокола били вписани обстоятелства свързани с проучване на документи в училището, а в книгата за контролна дейност било отразено, че е извършен контрол на подчинени на директора длъжностни лица.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели и И.И.Н. и З.Д.П., първият заместник директор в ЦСОП, а втората специален учител в центъра. Те двамата дават общи показания, като сочат на множество извършени от страна на РУО проверки в ПУ „Васил Друмев” през пролетта на 2017 г. И двамата твърдят, че всички направени предписания от страна на инспектората са били изпълнени. По същество няма други твърдения, които да са от значение за правният спор
С оглед установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство се извършва въззивна проверка на решение, с което е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Конастатира се, че наказанието е наложено по своето естество за две основни нарушения. Описаното по §ІІ, т.1.2 от Заповедта за налагане на наказание (направено в съответствие с констатациите по т.3 от Заповед №РД 06-184/19.04.2017 г., че в Протокол №44/05.06.2017 г. били вписани обстоятелства свързани с проучване на документи в училището, а в книгата за контролна дейност било отразено, че е извършен контрол на подчинени на директора длъжностни лица. Освен това със заповедта за налагане на наказанието макар и в три отделни точки – т.1.1, т.1.3 и т.1.4 е констатирано, че не са изготвени три протокола в книгата за контролна дейност водена от директора. Това според съда е едно единствено нарушение. В Заповедта на Началника на РУО неправилно е прието, че става въпрос за три отделни нарушения, тъй като всъщност проверката се е свела до това дали Директора на ЦСОП след направените предписания е изготвил протоколи във водената от него книга, а не дали действително са били отразени тези нарушения. Нито в констативния протокол, нито в друг какъвто и да е документ на работодателят не е констатирано дали действително са изпълнени указанията на РУО по Заповед №РД 06-184/19.04.2017 г., а е прието, че те не са изпълнени само поради обстоятелството, че няма съставени протоколи в ата за контролна дейност водена от директора. Приетите от съда като установени две нарушения всъщност са формални, а не резултатни такива. От тях не е настъпил какъвто и да е незаконосъобразен резултат, да са настъпили вреди от какъвто и да било характер, би бил той материален или нематериален или в следствие на това да са били нарушени възможностите за ефективен контрол от страна на директора по отношение поверената му институция, както и да е имало нарушение на учебно-възпитателния процес или да са настъпили каквито и да било вреди за възпитаниците или да са били накърнени интереси на работещите в нея.
Абсолютно е задължението на работодателят да съобрази при налагането от него на дисциплинарно наказание, каква е тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено, както и поведението на извършилият нарушението – чл.189, ал.1 от КТ. Това, че е констатирано неиздаване на три писмени протокола за определени дейности по контрол от страна на директора, за които дори не е констатирано дали реално са изпълнени и е осъществен посоченият контрол или не, както и че в един протокол била вписана различна цел за това, че са изисквани определени документи, свързани с дейността на училището, трудно може да се определи дори като простъпка налагаща дисциплинарно наказание, особено предвид огромният обем от задължения вменени с редица нормативни актове и заповеди на РУО на директора на ЦСОП. (Например в Протокол №КМД 04-86/15.06.2017 г. във връзка с училищният тормоз на 02.06.2017 г. от директора са били представени 7 документа (л.23 от първоинстанционното дело) – 1.Дневник за регистриране на училищен тормоз в ПУ „Васил Друмев”; 2.Механизъм за противодействие на училищния тормоз между учениците в ПУ „Васил Друмев”; 3.Алгоритъм при установен училищен тормоз между учениците в ПУ „Васил Друме”в; 4.План за противодействие на училищния тормоз между учениците в ПУ „Васил Друмев”; 5.Схема за уведомяване при училищен тормоз в ПУ „Васил Друмев”; 6.Заповед №45/15.09.2016 г. на директора на училището (7.Заповед №74/15.09.2016 г. на директора.) Явно е че при такъв значим обем от документация, която се води от училището и чието издаване и контрол е възложена на директора не е значимо нарушение на трудовата дисциплина неизготвянето на три протокола и неправилно определена цел на действие свързано с изискана за проверка от директора документация. Нарушението е формално, но то не е довело до съществени неблагоприятни последствия, касаещи поднадзорната на директора институция.
Не се споделят от съда възраженията във въззивната жалба, че по този начин са осъществени нарушенията по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ. Нарушението по т.3 неизпълнение на възложена работа или изпълнение на работата не по уговореният начин – стр.629 от „Коментар на кодекса на труда” – проф. В.М.и екип, 11 издание, 2013 г. По смисъла на текста и неговият коментар това неизпълнение засяга престацията на работника и служителят. В конкретният случай не се твърди нито се оспорва, че наказаното лице е престирало своя труд, като е посещавало местоработата си, не се е отклонявало и е изпълнявало трудовите си функции, като такива неизпълнение не може да се посочи това, че не са издадени описаните по-горе протоколи или, че при съставен протокол запроучване на документи в училището била вписана различна от действиетлната причина за това. От стр.633 от „Коментар на кодекса на труда” пък става ясно, че посоченият текст има за цел да очертае примерният характер на изброяването на нарушенията в предходните точки. Съдът намира, че в действителност е налице формално нарушение на нормата на чл.187, ал.1, т.7 от КТ. Същото обаче не е с онази степен на вредоносност и нарушаване на задълженията на работника и служителят, която да обоснове налагане на дисциплинарно наказание и то именно „предупреждение за уволнение”. В заключителната част на Заповедта за налагане на наказанието е записано дословно: „При определяне на дисциплинарното наказание според критериите на чл.189, ал.1 от КТ се взеха предвид значителната тежест на извършените множество свързани помежду си нарушения.” Както се посочи по-горе става въпрос за две нарушения, формални, а не резултатни по своя характер, които са във връзка с воденето на документацията в ЦСОП, а не във връзка с неговата основна дейност да задоволява образователните нужди на деца със специални такива.
Предвид изложеното е налице съвпадение и в мотивите и в крайните изводи на първоинстанционният и въззивният съд, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От страна на въззиваемата М.Х.П. и ищца в първоинстанционното производство разноски има искане за присъждане на такива за втората инстанция в размер на 200 лв., което следва да бъде уважено, като бъде осъден въззивника – РУ – Шумен и трето лице – помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство да ги заплати.
Водим от горното, съдът.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №517/01.06.2018 г. постановено по гр. д. №3575/2017 г. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Регионално управление на образованието – Шумен, със съдебен адрес *** – адв. В.В. да заплати на М.Х.П., ЕГН-**********,*** разноски за водене на производството пред въззивната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Производството е разгледано и решението е постановено при участието в качеството му на жалбоподател на Регионално управление на образованието – Шумен, конституирани в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „Център за специална образователна подкрепа” – гр. Шумен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.