Решение по адм. дело №349/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2317 от 17.09.2025 г., подадена от Л. О., украинска гражданка с предоставен статут на временна закрила, № 564, в качеството й на майка и законен представител на Ю. О., живущи в гр. Габрово, пл. «Белорусия» № 1, чрез адв. М. В. от АК Варна - пълномощник, против Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3504 от 29.08.2025 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» Габрово.

С атакувания ИАА се отказва на жалбоподателката отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас за детето Ю. О., т.к. на основание чл. 3, т. 5 от същия нормативен акт членовете на семейството са чужди граждани и не е налице сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 03.09.2025 г., жалбата е подадена чрез административния орган на 17.09.2025 г. – в указания срок. Като подадена от заинтересовано лице, по чиято инициатива е започнало административното производство и адресат на ИАА, същата се явява допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

В жалбата се изтъква като аргумент това, че по отношение на чуждите граждани нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД предвижда, че семейните помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащите децата си в страната чужденци, ако това е предвидено в друг закон или в международен договор. В тази връзка нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗУБ регламентира временна закрила на чужденци, които имат право на социално подпомагане, което, според чл. 2, ал. 6 от ЗСП, включва социални помощи по този закон. Семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по ЗСПД и чл. 47, ал. 1 от КРБ, финансирани от държавния бюджет, съгл. чл. 5 от Закона. Нормата на чл. 51 от КРБ прогласява правото на гражданите на социално подпомагане, а чл. 26, ал. 2 от Конституцията сочи, че чужденците, които пребивават на територията на РБ имат всички права по същата с изключение на тези, за които тя и законите изискват българско гражданство. Процесният случай не е сред изключенията. Претендира се предоставяне на семейна помощ, като според Решение № 3 от 27.06.2013 г. по к.д. № 7 от 2013 г. на КСРБ помощите за деца по ЗСПД са елемент на социалното подпомагане и тези помощи са вид социални такива. ЗУБ е именно «друг закон», който гарантира правата на чужденците с предоставена временна защита в РБ, включително и тези за социално подпомагане. Също така според чл. 2 от Конвенцията за закрила на детето, не се допуска каквато и да е дискриминация и висшите интереси на децата са от първостепенно съображение, като с оглед §. 2 от нея държавите-членки се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като вземат предвид и правата и задълженията на родителите му. Основно право на детето е осигуряването на жизнения му стандарт, като в тази връзка държавите предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за отглеждането и възпитанието на детето, предоставят материална помощ по програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна – директор ДСП Габрово, се явява лично и оспорва депозираната жалба. С оглед изхода на правния спор оспорва размера на исканото адвокатско възнаграждение, излагайки като мотиви малкия обем и неголямата сложност на делото, както неявяването на процесуалния представител на жалбоподателката в о.с.з.

Със Заявление от 22.08.2025 г. жалбоподателката Л. О., украинска гражданка, се е обърнала към ДСП Габрово за отпускане на еднократна помощ за подпомагане за сина си Ю. О., който е ученик в първи клас. Видно от служебно изискана от съответното учебно заведение справка, това дете е записано за ученик в СУ „Райчо Каролев“, гр. Габрово и към момента на устните състезания по делото посещава училището като ученик в първи клас през учебната 2025/2026 година.

По делото няма спор, а и от представената по него Регистрационна карта на чужденец № ********* е видно, че Л. О. е лице, на което е предоставена временна закрила по ЗУБ в Република България по чл. 39, ал. 1 от ЗУБ на 02.03.2025 г. за срок до 04.03.2026 г.

Съгласно чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12. Нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия нормативен акт предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО, сред които е и Република България, да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане. Спорът по настоящото дело се отнася по въпроса дали подпомагането по чл. 10а ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, на които е предоставена временна закрила, имат достъп.

За да отговори на този въпрос, съдът взе предвид, че съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република и България е страна.

В контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3 § 2 от Директива 2001/55/ЕО, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, тази норма следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата и на нейната цел. В тази връзка и изрично в Решение от 13 март 2019 г., С-635/17, EU: С: 2019: 192, точка 54, СЕС е приел, че държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза. Това означава държавите членки, при прилагане на националните схеми за социално подпомагане, не следва да третират лицата, ползващи се с временна закрила, по-неблагоприятно както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които са получили международна закрила – тези, на които е предоставено убежище и са получили статут на бежанец.

В случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под 18-годишна възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 0.07.1991 г. Така, съгласно чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съгласно § 2 на същата норма, родителят или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето.

Съгласно чл. 27, § 3 от Конвенцията, държавите – страни, по нея, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда да предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището им.

Съгласно чл. 2, § 1 и § 2 от КПД, държавите - страни зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите- страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото с чл. 27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и изискванията във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта (ЕСХ), ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г., както и на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).

Съгласно чл. 13 ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. Следва да се вземе предвид и това, че нормата на чл. 16 от ЕСХ въвежда принципа, че семейството като основна клетка на обществото има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, тази разпоредба задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи.

Съгласно член Е от Част V "Недопускане на дискриминация", упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

Съгласно чл. 34, § 1 от ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 на същата норма, всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 на текста с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл. 34 § 3 от ХОПЕС се основава именно на чл. 13 от ЕСХ.

С чл. 21, § 1 от ХОПЕС се забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Според § 2 от същата разпоредба, съответна на чл. 18 § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.

Според легалната дефиниция на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас, или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас, е помощ, която се отпуска без да се взема предвид доход на родителите /ал. 2/, за покриване на разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при положение, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДт.

Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП, е част от общата система за социално подпомагане, попада изцяло в обхвата на чл. 16 от ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 2, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО. По тази причина разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури правилното прилагане на разпоредбата на чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО, както и на прякото прилагане на чл. 27, § 1 от КПД, във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ, достъпът до тази помощ следва да се предостави и на лицата, ползващи се с временна закрила по силата на Директива 2001/55/ЕО, каквито безспорно са жалбоподателката и детето й. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 от КПД, чл. 21, ал. 2 от ХОПЕС, чл. Е от част V на ЕСХ, и съображение 16 вр. чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО.

Като е обосновал обжалваният отказ с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Габрово е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление-декларация вх. № СПД/Д-ЕВ-Г/3504 от 22.08.2025 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, поради което искането на адв. М. В. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. е основателно.

Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адв. П. е предоставила на жалбоподателката безплатна правна помощ и съдействие, в т.ч. процесуално представителство, във връзка с обжалване на всякакви административни актове. В тази връзка е приложена декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, в която жалбоподателката е декларирала, че семейството й се състои от нея, съпругът й, синът й и дъщеря й, като семейството получава възнаграждение от 2500.00 лв. доходи от свободни професии, притежава част от апартамент в Украйна. С оглед изложеното, адв. П. има право на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Във връзка с направеното от ответника възражение по размера на разноските, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, като се извърши преценка какъв размер се явява справедлив и обоснован в контекста на легитимната цел по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Като обективен ориентир следва да се съобразяват и предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатските възнаграждения. Същата в чл. 8, ал. 3 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение е 1 000. 00 лв.

В случая предмет на производството е законосъобразността на заповед на директора на ДСП – Габрово по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, с която е отказана помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД на лице, което не е български гражданин, но се ползва с временна закрила. С оглед формираната константна съдебна практика по този вид дела, спорът не следва да се квалифицира като сложен от фактическа и правна страна. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което същото е обявено за решаване. Не са събирани доказателства от жалбоподателя, извън представените от ответната страна и изисканите от съда такива. Адв. П. е изготвила жалбата и не е взела участие чрез лично явяване в о.с.з. С оглед изложеното настоящият състав приема, че при спор, който не се отличава с особена трудност и процесуалният представител не е представял други доказателства, освен наличните такива, удостоверяващи статута за временна закрила на жалбоподателката и не се е явявал лично в съда, възнаграждението, което следва да се определи като справедливо и обосновано, е в размер на 200. 00 лв.

Въз основа на гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Л. О., гражданка на Украйна, р. г, [ЛНЧ], Заповед № СПД/Д-ЕВ-Г/3504 от 29.08.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Габрово, с която на осн. чл. 3, т. 5 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ за малолетното й дете Ю. О., гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила, записан за ученик в първи клас за учебната 2025/2026 г.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Габрово за ново разглеждане и произнасяне по заявление-декларация с вх. № СПД/Д-ЕВ-Г/3504 от 22.08.2025 г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв. М. В. П. от АК-Варна, личен № **********, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. д. № 349/2025 г. по описа на Административен съд Габрово, в размер на 200.00 (двеста) лева.

Решението е окончателно на осн. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.