Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 5693, 01.12.2014 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: В.Г.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 7209 по описа за 2014 г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за увеличение на издръжки на малолетни деца, с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата Ц.Х.Д. ***, действаща като майка и законна представителка на малолетните си деца Х.Й. З. и А.Й. З., чрез своя пълномощник по делото адв. З.Л. ***, твърди в исковата си молба, че с влязло в сила решение по гр. д. № 5487/2011г. на Районен съд – Враца, ответникът е осъден да заплаща на издръжки в размер на по 130лева месечно на двамата си сина – близнаци. Твърди още от тогава е изминал период от време, обуславящ предпоставките за тяхното увеличаване. Децата през м.септември на настоящата 2014г., ще бъдат ученици и в тази връзка счита че потребностите им значително ще се увеличат. Отделно от това едно от децата – А. има заболяване на очите, което обуславя лечение включващо и капки, чиято стойност е над 200лв., месечно. Твърди че ответникът няма задължения за даване на издръжка към други деца, преимуществено пребивава в чужбина и възможностите му позволяват да заплаща месечни издръжки в претендиралите размери от по 220лв., месечно за всяко дете. В съдебно заседание, редовно призована не се явява и не изпраща представител.
Ответника по делото – Й.А.З., чрез назначеният му особен представител оспорва исковете. Моли съдът да ги отхвърли като неоснователни. Твърди че не са налице изменение на обстоятелствата при които са били определени издръжките.
Съдът, след преценка на представените по делото и допълнително събрани писмени доказателства, съобразявайки разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна: От приложените с исковата молба удостоверения за раждане се установява по безспорен начин, че ищцата е майка а ответникът баща на малолетните деца - Х.Й. З. с ЕГН-********** и А.Й. З. с ЕГН-**********. С влязло в сила на 10.10.2012г. съдебно решение № 606 от 2012г., постановено по гр.д.№ 5487/2011г. по описа на Районен съд – Враца, ответникът е осъден да им заплаща, месечни издръжки в размер на по 130лв., считано от м.юни 2011г.
От приложената по делото служебна бележка се установява, че майката на децата е регистрирана като безработна.
От изисканата служебна справка от НАП - Благоевград, се установява, че на името на ответника Й.А.З. няма рнегистрирани трудови договори.
Според становището на Отдел Закрила на детето към Дирекция социално подпомагане Варна, по делото не са представени достатъчно доказателства, че детето А. има завишени нужди, извън обичайните, които да обосновават по-висок размер на издръжката. Представеното медицинско направление показна, че приз периода м.януари до м.май 2014г. е проведено лечение със „Сомозин”, но от него не става ясно дали се касае за заболяване изискващо медикаментозна терапия или последваща интервенция, свързана в допълнителни разходи.
При така представените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните изводи: По силата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК). Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка (или добавката към нея) може да бъде изменена или прекратена.
Според трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5 – 70 – Пл. ВС). При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки... (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 – 70 – Пл. ВС).
От наличните доказателства по делото се установява, че майката на децата е безработна. Данни за доходи на бащата също не са представени. В хода на процеса ищцата не ангажира никакви доказателства във връзка с твърденията си, че ответникът преимуществено пребивава в чужбина, където реализира доходи, които му позволяват да заплаща исканите размери от по 200лв. за всяко дете.
При така установената фактически положения съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в нормата на чл. 150 СК, като обуславяща изменение (в см. на увеличаване) на присъдена издръжка в полза на ненавършило пълнолетие лице. В тази връзка съдът преценява като необосновани и недоказани доводите, приведени от ищцовата страна за наличие на причини обуславящи тяхното увеличение. Такава е единствено увеличената възраст на децата. Преценена към настоящия момент, тази издръжка от по 130лв. месечно съответства на нуждите на всяко едно от децата (преди всичко с оглед на неговата възраст), естествено без такива от луксозно естество.
От постановяване на решението с което е присъдена издръжката до завеждане на настоящото производство е изминала година и осем месеца, през което период не са настъпили промени във възможностите на родителите да я дават. Майката на децата е трайно безработна до доколкото е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване препятстващо осъществяване пълноценно на трудова дейност, същата също следва да участва в издръжката на момчетата.
От горното се налага извод, че определените по силата на споразумение между родителите, обективирани в решението по гр. д. № 5487/2011г. размери на издръжката е балансирана, т. е. съобразена е както с нуждите на децата, така и с възможностите на двамата родители и не би поставила под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.
По изложените съображения предявените искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Х.Д. ***, действаща като майка и законна представителка на малолетните си деца Х.Й. З. с ЕГН-********** и А.Й. З. с ЕГН-**********, чрез своя пълномощник адв. З.Л. ***, обективно съединени искове по чл. 150 СК, за увеличение на присъдени по гр. д. № 5487/2011г. на Районен съд–Враца, издръжки на малолетните деца от 130лв. на 220 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 03.06.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: