Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 16.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Славка
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 15469 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, с вх. № 145950/ 26.11.2019 г., с която Е.Д.М. ***,
понастоящем в Софийски централен затвор, с ЕГН **********, е предявил против И.В.Н.
иск за осъждането и да му заплати обезщетение в размерна 50 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 19.03.2019 г. до окончателното и изплащане, както и
съдебно – деловодни разноски. Съобразно изложените в исковата молба твърдения,
ответницата е увредила ищеца, тъй като му била назначена за служебен защитник
по гр. д. № 6580/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 – и състав. По делото било
постановено решение, което ответницата, в разрез с принципите за
добросъвестност, не обжалвала, въпреки, че било в ущърб на ищеца, нито го
уведомила за постановения правен резултат, с което тежко го увредила.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, ответницата му била назначена като особен
представител от САК по гр. д. № 6580/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 – и
състав. Като такава била уведомена за постановеното по делото решение, което
било в ущърб на ищеца, но нито го уведомила за него, нито подала от негово име
жалба. По този начин го лишила от възможността да обжалва съдебния акт пред
втора инстанция и му причинила сериозни вреди.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответницата И.В.Н. е депозирала писмен отговор, в който е изразила
становище за неоснователност на заявената претенция. Била назначена за особен
представител на Е.Д.М. по предявен от него иск за обезвреда
срещу лицето Д.З.. Именно ответницата, като добросъвестен процесуален
представител, отстранила нередовностите в исковата
молба, като установила адреса на ответника по гр. д. № 6580/ 2015 г. по описа
на СРС, ГО, 28 – и състав, заплатила от собствените си средства държавните
такси за снабдявания с удостоверения. В последствие установила, че Е.Д.М. е
предявил стотици съдебни производства с едни и същи твърдения срещу различни
лица. От събраните по делото доказателства се установяло, че не е налице
каквото и да е непозволено увреждане на ищеца, поради което претенцията била
отхвърлена. Не отговаряли на истината твърденията, че не бил уведомен за
постановеното решение, тъй като съобщение за изготвянето му било изпратено
лично. Необжалването на решението не представлявало недобросъвестност на
адвоката, а губене време на съда, тъй като ищецът, разчитайки на това, че ще
бъде освободен от заплащането на държавни такси и разноски, предявява множество
неоснователни искове. Твърденията му за вреди, причинени от поведението на
ответницата, били неоснователно. Настоява за отхвърляне на иска.
С оглед релевираните
от всяка от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
И.В.Н. е адвокат към САК.
Страните по делото не спорят,
че същата е била назначена за особен представител, предоставящ правна помощ на Е.Д.М.
по гр. д. № 6580/ 2015 г. по описа на СРС, І ГО, 28 – и състав.
На 23.07.2019 г. по посоченото
съдебно производство ищецът подал молба, за да бъде уведомен за развитието на
производството, като му бъде изпратен препис от решението. С писмо, изх. №
73705/ 26.07.2019 г., съдът разпоредил решение № 63316/ 12.03.2019 г. да му
бъде изпратено в СЦЗ, като на 31.07.2019 г. му било връчено лично срещу подпис,
в която насока е заключението на вещото лице по назначената съдебно – графологическа експертиза, прието като обективно и компетентно
изготвено. На 09.08.2019 г. подал въззивна жалба, по
която е образувано въззивно производство пред СГС /по
което е приложено първоинстанционното производство/.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения:
Ангажираният от ищеца св. М.В.П.
е посочил, че познавал лицето Д.З., както и че ищецът водел дело срещу него,
като адвокатът му не обжалвал решението и по този начин то не било разгледано
от горестоящата инстанция. Е.М. се чувствал депресиран,
нервен, вдигнал кръвно, посещавал лекаря в затвора за хапчета.
В тази връзка е изискан
пълният медицински картон на ищеца, както и амбулаторните листи от проведените
медицински прегледи и назначената му терапия. За релевантния период / 2019 г./
липсват данни за записани оплаквания. На 16.04.2019 г. има проведен преглед и
му е поставена диагноза „увреждания на брахиалния плексус“. На 26.11.2019 г. има поставена диагноза „Есенциална /първична/ хипертония“, като в анамнезата е
посочено, че от няколко години страда от артериална хипертония.
Св. В.Ц.Ц.–
С., адвокат към САК, потвърждава, че в сградата на СГС ответницата, виждайки
ищеца да бъде конвоиран от служители на ГД „Охрана“ от съдебно заседание, се
отделила от групата адвокати, които изчаквали съдебните си заседания, насочила
се към него и разговаряли накратко. В последствие обяснила на колегите си, че
това е Е.М., на когото е назначена за адвокат и му съобщила за постановено
решение.
Св. К.Т.С., служител на ГД
„Охрана“, конвоирал ищеца на въпросната
дата според представената справка от ГД „Охрана“, без конкретни спомени за
въпросния случай, е заявил, че не е разрешен контакт между конвоираните и трети
лица, освен в случаите, когато се легитимират като адвокати и главно в съдебно
заседание.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от Е.Д.М. против И.В.Н.
претенция черпи правното си основание си от нормата на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и
е процесуално допустима.
За да се реализира отговорност
за непозволено увреждане следва да бъде установено кумулативно наличието на
следните елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД: противоправно
деяние, вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях,
като вината се презюмира до доказване на противното.
Като противоправно
дяние на ответницата Е.Д.М. сочи неизпълнение на
задълженията и съгласно чл. 44 ал. 2 от ЗА, съгласно която разпоредба адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да води възложеното дело, по което
осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа,
както ако е бил упълномощен от клиента. В тази връзка нормата на чл. 40 ал. 2
от ЗА задължава адвоката или адвоката от Европейския съюз да се ръководи от
върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на
клиента си по най-добрия начин.
От показанията на св. Ц. – С.
става ясно, че ответницата е уведомила ищеца за постановеното съдебно решение.
Нито закон, нито подзаконов нормативен
акт задължава адвокатът да обжалва съдебно решение, което не страда от пороци,
налагащи неговата отмяна, и е очевидно правилно. В този случай интересите на
клиента налагат да не бъде товарен с разноски за евентуалното въззивно обжалване, а когато той е освободен от заплащането
им – да не товари бюджета на съда.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав, че не е налице първият от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, да е налице противоправно
деяние от страна на ответницата.
Ищецът твърди, че в резултат
на поведението на адвоката И.В.Н. е бил пропуснат срока за обжалване на
съдебното решение. В тази връзка са и показанията на ангажирания от него
свидетел. Доказателствата по гр. д. № 6580/ 2015 г. по описа на СРС, І ГО, 28 –
и състав, опровергават както твърденията на ищеца, така и показанията на
свидетеля. Е.Д.М. е бил уведомен лично и срещу подпис му е било връчено
постановеното по делото съдебно решение, обжалвал го е и понастоящем е
образувано въззивно производство пред СГС.
Вън от горното, представената
медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца за релевантния
период сочи, че същото не е било влошено
в пряк и непосредствен резултат от подадената от ответницата въззивна жалба по горецитираното
съдебно производство, което опровергава показанията на св. П..
Следователно вреди за ищеца не
са настъпили, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изпълнен и
втория от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради
което ищцовата претенция се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Само за яснота следва да бъде посочено, че в исковата си
молба Е.Д.М. твърди, че поведението на ответницата нарушавала правата му
съобразно чл. 6 ЕКЗПЧ и чл. 47 от ХОПЕС.
По дефиниция КЗПЧОС въвежда
позитивно задължение за държавата, чрез нейните органи, но не въвежда хоризонтално
задължение в отношенията между частноправните субекти, съответно разпоредбите
на Конвенцията не могат да бъдат нарушени от физически лица в това им качество,
а не като представители на държавни органи.
По силата на член 51, параграф
1 от ХОПЕС, разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено
когато те прилагат правото на Съюза. Въпреки че хипотезите на такова прилагане
могат да бъдат различни, от предмета на спора трябва все пак ясно и
недвусмислено да личи, че по делото е приложима норма от правото на Съюза,
различна от Хартата. Това условие в настоящия случай не е изпълнено, тъй като в
настоящото производство не се прилагат разпоредби от Общностното
право, следователно чл. 47 от ХОПЕС е по дефиниция неприложим.
Предвид всички изложени
съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли ищцовите претенции, като възложи на ищеца съдебно –
деловодните разноски, заплатени от бюджета на съда – 146, 40 лв. за СГЕ и 43,46
лв. пътни разноски за свидетеля.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М. ***,
понастоящем в Софийски централен затвор, с ЕГН **********, против И.В.Н. иск за
осъждането и да му заплати сума в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – влизане в
сила решението по гр. д. № 6580/ 2015 г. по описа на СРС, І ГО, 28 – и състав,
както и причинени му неимуществени вреди – страдания поради високо кръвно налагяне, стрес и нервност поради неуведомяването му от
ответницата за постановеното по делото решение и въззивното
му обжалване, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Е.Д.М. ***, понастоящем
в Софийски централен затвор, с ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС,
сторени съдебно – деловодни разноски, заплатени от бюджета на съда, в размер на
189,86 лв. /сто осемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: