РЕШЕНИЕ
№. ……
гр. Пловдив, ………... 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 46 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ***, ЕИК ***, чрез процесуалния представител
– юрисконсулт Щ.Р., срещу решение № 2085 от 26.11.2021 г., постановено по а.н.д
№ 2586 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, iv – ти наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-13/08.04.2020г. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството
– жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв. за
нарушение на чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, на основание чл.206
ал.1 от ЗЕ.
По жалба на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, подадена срещу Наказателно постановление №
НП-13/08.04.2020г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране,
било образувано а.н.д № 3026/2020г. на Районен съд – Пловдив, по което съдът
постановил решение № 260671/07.12.2020г., с което потвърдил наказателното
постановление. Решението било отменено с решение № 713/08.04.2021г.,
постановено по к.а.н.д № 333/2021г. на Административен съд – Пловдив и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив с указания
за назначаване на съдебна експертиза, която да установи релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Касаторът счита, че постановеното
при новото разглеждане на делото решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че нарушението е безспорно установено от
обективна страна. Твърди се, че районният съд като е преградил възможността на
жалбоподателя за набиране на доказателства не е изяснил релевантните за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства, поради което е достигнал до
погрешни правни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Поддържа се, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството за неизпълнение на предвидени в издадената му лицензия задължения
за предоставяне на качествена електроенергия, тъй като анализаът на тези
обстоятелства е извършен на база замервания в период от осем дни, а не както изисква
методиката на КЕВР - измерването да обхваща период от една седмица. Отделно се
поддържа, че тази методика е отменена, поради което неяма основание за
ангажиране отговорността на дружеството. Сочат се и съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на административното производство. Твърди се, че в АУАН и НП е дадено неясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено; не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, не са обсъдени
възраженията на оспорващия. Като отделно основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление се сочи и наличието на предпоставките деянието да
бъде квалифицирано като „маловажен случа“. Иска се отмяна на оспореното съдебно
решение ведно с издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане
на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Н., поддържа становище за неоснователност
на оспорването и моли обжалванията съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа
се, че административното нарушение е безспорно установено без допуснати пороци
в административното производство. Твърди се, че методиката на КЕВР е съхранила
своето действие, поради което дружеството е длъжно да спазва условията на
издадената му лицензия съобразно насоките на Стандарт БДС EN50160:2007, тъй като въведените с тях показатели за
качество са константни. Сочи се, че административното нарушение не разкрива
белезите на „маловажен случа“. Иска се присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба, предявена от касатора, срещу НП № НП-13/08.04.2020г. на Председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-4 от 20.01.2020 г., съставен от Е. С. К. –
на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при
КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: Във връзка с
издадена на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. за
дейността разпределение на електрическа енергия, със заповед №
З-Е-182/03.10.2019г. и заповед № 3-Е-258/16.12.2019г. на Председателя на КЕВР,
било наредено да се сформира комисия, която да извърши планова проверка със срок
до 31.01.2020г. относно качеството на електрическата енергия, която дружеството
доставяло на клиентите си.
В резултат на проверката
било установено, че за периода от 27.11.2019г. до 05.12.2019г.
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е пренесло до обект на РПК „Наркооп – Пловдив“, с
ИТН 1068505 и с клиентски № **********, на адрес: с. Крумово, обл. Пловдив,
електрическа енергия с качество, неотговаряща на Стандарт БДС EN50160:2007.
Съгласно изискванията на
Стандарта, отразени и в Констативен протокол № 20191127-3 от 27.11.2019 г., от
измерване качество на напрежението с мрежов анализатор, за всеки период от една
седмица 95% от средната ефективна стойност на напрежението за 10 минути трябва
да бъдат в обхвата на Un=±10%.
От констативен протокол №
20191127-3 от 27.11.2019 г. било видно, че обектът е присъединен към фаза „А” и
85,33% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения, но
съгласно изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители (Методиката, приета от КЕВР с решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010 г.) 95% от усреднените за 10 минути ефективни
стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от
една седмица трябва да бъдат в обхвата на Un=±10%, от което следвало, че всички
усреднени стойности на захранващото напрежение трябва да отговарят на 95% от Un=±10%.
Съгласно изискванията на
Стандарта, отразени в Констативен протокол № 20191127-3 от 27.11.2019 г., от
измерване качество на напрежението с мрежов анализатор, за всеки период от една
седмица всички средни ефективни стойности на напрежението за 10 минути трябвало
да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%.
От Констативен протокол №
20191127-3 от 27.11.2019 г. било видно, че обектът е присъединен към фаза „А” и
99,55% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения и за
фаза „С” 99,82% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите
отклонения, но съгласно изискванията на т. 3.2.1.3.2 от Методиката всички
усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва
да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%., от
което следвало, че всички усреднени стойности на захранващото напрежение трябва
да отговарят на 100% от Un=+10%/-15%.
Съгласно т. 3.3.1 от
лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г., лицензиантьт осигурява непрекъснато
разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя
услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на комисията. Съгласно т. 3.2 на
Методиката, при нормални работни условия напрежението трябва да съответства на
стандарт БДС EN 50160:2007.
Като е пренесло
електрическа енергия с качество, неотговарящо на стандарт БДС EN 50160:2007 за
периода от 27.11.2019 г. до 05.12.2019 г. до обекта на РПК „Наркооп - Пловдив”,
с ИТН 1068505 и с клиентски № 10060061, на адрес: с. Крумово, обл. Пловдив, „Електроразпределение
Юг” ЕАД нарушило т. 3.3.1 от лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. , с което
осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 206, ал. 1 от ЗЕ
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
7. В хода на съдебното производство при новото
разглеждане на делото пред районния съд бил разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърдил изложеното в акта като пояснява, че нарушението е
установено по данни от измервания, извършени от самото дружество в изпълнение
на нареждане на контролните органи.
Било прието и заключение
по допусната съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, според
което процесните стойности на захранващото напрежение били измерени в
периода от 15:00 часа на 27.11.2019г. до 08:00 часа на 05.12.2019г.
като боят на записаните усреднени 10 минутни стойности на фаза били 1110 бр. От
тези данни се установили отклонения от Un=±10% на средните ефективни
стойности за фаза „А“ в размер на 85,33 %, при максимална допустима норма 95%, както и
отклонения от
Un=+10%/-15% на всички средни ефективни стойности за фаза „А“ – 99,55 % и
фаза „С“ – 99,82 %, при изискуема норма 100 %. Вещото лице отбелязва,
че предоставените стойности на измереното напрежение са за период от осем дни,
което не е отговора на изискванията на Методиката – измерването да обхваща една
седмица. Експертизата не съдържа анализ дали всички отклонения от Un=±10% и
Un=+10%/-15% на средните ефективни стойности
и всички средни ефективни стойности са установени в период от една
седмица, респ. има ли отклонения, които са регистрирани извън този период,
колко са те и как се отразява натрупването им върху крайния резултат от
анализа.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът се позовал на резултатите
от съдебната експертиза като счел, че данните от изследването правилно са
събрани за период не по – малък от седем дни. Не намерил основания за
намаляване размера на наложените наказания. Изложили и мотиви относно липсата
на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
ІV. От правна страна:
9. Страните не
спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството. Спорът се концентрира
относно това доказано ли е вмененото на дружеството административно нарушение,
съставомерно ли е деянието, спазени ли са административно – производствените
правила, респективно налице ли са основанията нарушението да бъде квалифицирано
като „маловажен случай“.
Относно наличието
на нарушение на условието по т. 3.3.1 от лицензията на дружеството –
жалбоподател, следва да се съобрази, че условието е част от изискванията по т.
3.3 за качество на предоставяните услуги, като неговото съдържание включва
задължение за предоставяне на услуги на потребителите в съответствие с
показателите за качество на електроснабдяването, определени в решение на
комисията, представляващо Приложение № 5. С това именно решение по Протокол №
87 от 17.06.2010 г. на КЕВР и на основание чл. 8 и чл. 9 на отменената Наредба
за регулиране на цените на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 17/02.03.2004 г.,
отм. ДВ, бр. 38/23.04.2013 г. / е приета Методика за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители.
Методиката по
смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от АПК разкрива белезите на нормативен
административен акт, издадена от изрично овалстен от закона орган. Към момента
на установяване на нарушението е била в сила Наредба № 1/14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 25/24.03.2017 г. /,
според чиито чл. 3, ал. 5, за целите на ценовото регулиране КЕВР съгласно своя
методика определя показатели за качество на енергията и качество на
обслужването за всяка лицензионна дейност и техните годишни целеви нива, които
са елементи от лицензията. Запазеното нормативно овластяване обосновава и
запазване действието на вече приетата от орган Методика, в изпълнение на
делегацията по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
В съдържанието
на Методиката, т. 3.2 "Отклонение на напрежението" от раздел IV
"Определяне на целеви стойности на показателите за качество на
електрическата енергия и на обслужването и периодите за тяхното достигане"
за разпределителните предприятия е въведено изискване при нормални работни
условия напрежението да съответства на БДС EN 50160:2007. Не се формира спор
между страните, че Стандарт БДС EN 50160:2007 е заменен със Стандарт БДС EN 50160:2010,
определящ характеристики на напрежението
на електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи.
Предвид заложеното в чл. 5, ал. 1 от Закона за националната стандартизация
/ЗНС/ доброволно приложение на Българските стандарти следва да се заключи, че отмяната/замяната
на един стандарт с друг не води автоматично обвързващо прилагане на новия
стандарт. За да се постигне този ефект, по аргумент от правилото на чл. 5, ал.
5 от ЗНС, следва да е налице изрично препращане към съответния стандарт,
предвидено в нормативен акт. Тоест включването на новия стандарт като
нормативно правило за поведение означава същият да е станал част от нормативния
правен акт, приет по реда на Закона за нормативните актове след изпълнение на
процедурата по чл. 5, ал. 5 във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57 от ЗНС и отмяната
на предходния стандарт по реда на чл. 51 от ЗНС.
В случая е налице
отмяна на стария стандарт БДС EN 50160: 2007 и въвеждане на нов стандарт БДС EN
50160:2010, но липсва изменение или допълнение на нормативния акт – Методиката,
с която са въведени правила за поведение, препращащи към стандарт БДС EN 50160:
2007. При това положение прилагането на стария стандарт не се явява заместено
от новия стандарт БДС EN 50160:2010, тъй като за него липсва безусловното му
позоваване в нормативните актове. Само при изпълнение на това условие
стандартът се превръща в задължително правило за поведение по силата на
препращащата правна норма /вж. решение № 6782/20.06.2006 г. на ВАС по адм. д. №
2829/2006 г., 5-членен състав/.
След като посоченият
в Методиката стандарт БДС EN 50160:2007 е отменен, препращането към същия е
загубило своят правен ефект, поради
което и установеното с т. 3.2.1.3.2 нормативно правило за поведение се явява
неприложимо към условията на т. 3.3.1 от лицензията. В случая лицензиантът не дължи спазване на стандарт БДС EN
50160:2007, към който е извършено препращане без наличие на предпоставките по
чл. 5, ал. 5 от ЗНС, също така не дължи и спазване на стандарт БДС EN
50160:2010, тъй като към него препращане въобще не извършено. Това ще рече, че
дружеството няма нормативно задължение да спазва техническите изисквания на
посочените два стандарта. Обстоятелство, че тези изисквания са непроменени, не
води до мълчаливо пролонгиране действието на въведеното нормативно правило за поведение,
тъй като такъв способ се явява изрично изключен от правилото на чл. 5, ал. 3
вр. ал. 5 от ЗНС. Отсъствието на валидно действащо и обвързващо лицензианта правило
за поведение, относно допустимите стойности на отклонение на напрежението на
доставяната електроенергия, води до несъставомерност на вмененото му
нарушение.
На следващо
място, дори да се приеме, че изискванията на стандарт БДС EN 50160:2007 са
запазили действието си и след прехода към стандарт БДС EN 50160:2010, в случая
деянието се явява и недоказано, тъй като контролният орган е крепил изводите си
въз основа на данни от осем дневен период на измерване, при нормативно възприет
седмодневен период. Като в АУАН, така и НП не се съдържат фактически установявания
- как отчетените в процентно отношение отклонения по фази за измерените
средните ефективни стойности и всички средни ефективни стойности са
разпределени в отчетения период от осем дни. Тоест остава неясно има ли
натрупване на отклонения към измерените стойности от тези, установени извън
седмодневния период, или всички отклонения в обхвата на 1110 бр. измервания по
фази са отчетени в седмодневния период. При това положение недоказано остава
твърдението, че дружеството не е изпълнило задълженията си да предоставя
качествена електроенергия в рамките на допуска за произволен период от една
седмица.
Отделно
наказващият орган е допуснал и съществено вътрешно противоречие при описание на
нарушеното правило за поведение като е посочил, че всички усреднени стойности
на захранващото напрежение трябва да отговарят кумулативно на 95% от Un=±10% и
на Un=+10%/-15%.
Текстът на т.
3.2.1.3.2 от Методиката и изискванията на стандарт БДС EN 50160:2007 ясно
разграничават условията за съответствие на показателя „усреднени стойности на
захранващото напрежение“ към норма 95% в обхват
Un=±10%, а за показателя „всички усреднени стойности“ - към норма 100 % в обхват Un=+10%/-15%. Тоест
отклонението при измерване на всички усреднени стойности в обхват Un= -10%/-15%
е допустимо отклонение, което не изключва съответствие с нормата 100 %,
респективно не е необходимо и наличие на
съответствие на всички усреднени стойности към норма 95% в обхват
Un=±10%. Така допуснатият порок, въвежда изисквания извън лицензията, поради
което се явява съществен, тъй като пряко засяга правото на нарушителя да
разбере с кои действия и при какви обстоятелства е извършено нарушението, респ.
срещу какво обвинение следва да се брани.
Императивните правила на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях
описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от
наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената
санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът
да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в
административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в
положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му
били предявени още в началната фаза на административнонаказателното производство,
каквато е повелята на чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В този аспект
процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие
чрез способите на съдебната експертиза, тъй като не се дължи на дефицит в
доказателствата, а на недопустимо изменение на съществените елементи от състава
на предявеното обвинение.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
ответника за присъждане на разноски за двете инстанции се явява основателна. По
реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ и съобразно фактическата и
правна сложност на делото, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за първата и 80 лева за касационната
инстанция или общо 160 лева.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2085 от 26.11.2021 г., постановено
по а.н.д № 2586 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, IV – ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-13/08.04.2020г. на
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати
на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ***, ЕИК ***, сумата от общо 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.