РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.12.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Русе, І
състав в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: КРАСИМИР
КЪНЧЕВ
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от
съдията КЪНЧЕВ адм. дело №
324 по описа за 2011 година, за да се
произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба на И.Х.А. /вж. молба с
копие от л.к. на л.14 и л.16 от делото/ от с.Сандрово, обл. Русе, против
Заповед № РД01/1765 от 30.05.2011г. на Кмета на Община Русе, с която е одобрено изменение на плана за регулация за
УПИ VІІ-105, УПИ VІІІ-105 и УПИ ІХ-104 в кв.8 по плана на с.Сандрово, обл.Русе.
С жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община
Русе, в с.з. и в депозирани писмени бележки по делото, счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като съобрази релевираните от жалбоподателя
основания за оспорване на административния акт, събраните по делото
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт по чл.168, ал.1 АПК вр чл.146 АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима: подадена е в
законовия 14-дневен срок от съобщаване на заповедта на адресата, атакува се
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол – чл.215, ал.1 от ЗУТ и от лице, което има право на оспорване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С обжалваната Заповед № РД01/1765 от 30.05.2011г.
на Кмета на Община Русе, е одобрено изменение на плана за регулация за УПИ
VІІ-105, УПИ VІІІ-105 и УПИ ІХ-104 в кв.8 по плана на с.Сандрово, обл.Русе. Като
правни основания за издаване на оспорваната заповед са посочени разпоредбите на
§8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и чл.136, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на §8, ал.2, т.3
от ПР на ЗУТ касае материалноправните предпоставки за нейното издаване, който
ще бъдат разгледани по-надолу.
Съгласно чл.136, ал.1 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на
основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват,
одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма.
Тъй като в случая с оспорваната заповед е одобрено изменение на ПУП – план за
регулация в обхват до един квартал, то приложимата разпоредба е чл.129, ал.2 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба подробният устройствен план в обхват до един
квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до
три квартала, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок
след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен
съвет. Или компетентен административен орган да издаде заповед като процесната
е кметът на Община Русе. В случая видно от оспорваната заповед, тя е подписана
със запетая от друго лице.
С определение от 19.07.11г. съдът е
задължил кмета да посочи изрично от кого е подписана оспорваната заповед, като
в случай, че не е подписана от кмета – да представи доказателства за заместване
или за делегиране на правомощия. Въпреки съдебното определение ответникът не е
посочил от кого е подписана оспорваната заповед. С молба вх. №2429/29.07.11г.
ответникът е представил Заповед № РД01/1232 от 16.04.2007г. за делегиране на
правомощия на зам. - кмета по устройство на територията – Д. Д. (л.30 от
делото). Закона за устройство на територията с разпоредбата на § 1, т.3 ЗУТ действително
допуска делегиране на правомощия от кмета на общината на заместниците му, на
главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската
администрация. Но в случая на първо место е видно, че подписа на лицето,
подписало оспорваната заповед от името на кмета, и подписа на зам. - кмета Д. Д.
са различни, тъй като двата подписа са един под друг в оспорваната заповед. На
второ место с представената от ответника Заповед №РД01/1232 от 16.04.2007г.
действително са делегирани правомощия на зам. - кмета по устройство на
територията – Д. Д., но делегираните правомощия
по тези по чл.124, ал.3 ЗУТ, чл.133, ал.1 ЗУТ, чл.133, ал.8 ЗУТ чл.135,
ал.3 ЗУТ и чл.150 ЗУТ. Липсва делегиране на правомощие по чл.129, ал.2 ЗУТ,
респ. по чл.136, ал.1 ЗУТ – за издаване на заповеди за одобряване изменение на
подробни устройствени планове.
С оглед на изложеното съдът приема, че
липсват доказателства за заместване или за делегиране на правомощия от кмета на
Община Русе. Затова оспорваната заповед е издадена от некомпетентен
административен орган. Налице е отменително основание по чл.146, т.1 АПК. Това
нарушение води винаги до нищожност на издадения административен акт. Затова
следва да бъде обявена нищожността на оспорената заповед.
Оспорената заповед е и материално
незаконосъобразна, предвид следното:
Като материално правно основание за
нейното издаване е посочена разпоредбата на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
Съгласно § 8, ал.1 ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ЗУТ
(6-месечен срок за прилагане на действащите към деня на влизане в сила на този
закон дворищнорегулационни планове) отчуждителното действие на влезлите в сила,
но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. В този случай собствениците
на такива поземлени имоти могат съгласно
§8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ да поискат вътрешните регулационни линии на техните
имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на
поземлените имоти.
Материалноправна предпоставка за
приложение разпоредбата на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ е да има влезли в сила,
но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на части в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти. А в случая се установява от
доказателствата по делото, както и от заключението на в.л. (вж. обясненията му
в с.з. на 16.12.11г.), че по отношение на имотите, чиято регулация е изменена с
оспорваната заповед, не е имало
неприложени дворищнорегулационни планове. Границата между трите имота,
предмет на оспорваната заповед, е минавала по черната линия на скицата (л.29 от
делото) - както по кадастралния и регулационен план (КРП) от 1964г., така и по
КРП от 1992г. Не е имало друг стар дворищнорегулационен план, с който границата
да е била измествана по зелената линия на скицата.
За да са налице условията по §8, ал.2,
т.3 от ПР на ЗУТ е необходимо вътрешните регулационни линии между трите имота
да са минавали по зелената линия, след това тези вътрешните регулационни линии
да са променени по черната линия и последната промяна да не е приложена. В този
случай собствениците на имотите могат да
поискат вътрешните регулационни линии между трети имота да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти – в случая вътрешните
регулационни линии да се върнат по зелената линия. При оспорваната заповед тези
условия не са били налице. Установява се, че границата между трите имота е
променена за пръв път с промяна на кадастралния план, одобрена със Заповед №
РД01-3661/29.10.2010г. (л.23 от преписката). Тази промяна обаче не е достатъчна
за приложението на § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ.
Регулационния план съгласно чл.136,
ал.1 от ЗУТ може да бъде променян и на основанията по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Но в случая никое от тези основания не е посочено в оспорваната заповед. Не
се и установява такова. А посоченото основание по § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ
както вече се каза, не е налице. Следва да се посочи, че изменението в
регулационния план с оспорваната заповед е неблагоприятно както за
жалбоподателя, така и за искателя Т. С.М., по чиято инициатива е издадена
оспорваната заповед.
Действително при изменение на
регулационния план се ползват съществуващите планове, респ. и кадастралния
план. Но изменението на регулационния план не настъпва с изменението на
кадастралния план, за административния орган не съществува задължението за
изменение на регулационния план с изменение на кадастралния план. Необходимо е
да е налице и някое от основанията по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ или специално
основание като това по § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, което в случая не е налице.
Затова оспорваната заповед е незаконосъобразна.
Наличието на основание за нищожност на
оспорваната заповед обаче налага обявяването на нейната нищожност на основание
чл.168, ал.2 от АПК, а не отмяната й като унищожаема поради материална
назаконосъобразност.
Съобразно изхода на спора и направеното
от страна на оспорващия искане за присъждане на разноски на основание чл.143,
ал.1 от АПК, същите следва да бъдат поставени в тежест на органа, издал
оспорвания акт.
От друга страна обаче с молба вх. №
3933/21.12.11г. от процесуалния представител на ответника е направено искане да
се намали размера на адвокатския хонорар, изплатен от жалбоподателя, като
прекомерен спрямо действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съдът намира това искане за основателно.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая са налице предпоставките
на тази разпоредба. По силата на чл. 8 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
предвижда възнаграждение за защита по административни дела при неоценяеми
искове 150 лв. А заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е 620
лв. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност – проведени са
две съдебни заседания, в които съдът е упражнил служебното начало, като е
поставил задачите за експертизата. С настоящото съдебно решение съдът също
служебно обявява нищожността на оспорваната заповед. Съдът е отстранил
допуснатата грешка в жалбата по отношение имената на жалбоподателя, не са
представени писмени бележки от адвоката на жалбоподателя в определения от съда
срок. Освен това е направено и искане от ответника за намаляване размера на
разноските за адвокат.
Според пар.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл.78, ал. 5 от ГПК,
съдът не може да присъди възнаграждение по-ниско от трикратния размер на
възнагражденията, посочени в тази наредба. Затова съдът намалява разноските за
адвокат до трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение – сумата
от 450 лв. Съобразно това на жалбоподателя следва да се присъдят разноски: 10
лв. д.т., 40 лв. за обнародване оспорването в ДВ и 450 лв. за разноски за
адвокат, или общо 500 лв.
Мотивиран така и на основание чл.219, ал.3 ЗУТ във вр. с
чл.172, ал.2, пр.1-во АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД01/1765
от 30.05.2011г. на Кмета на Община Русе, с която е одобрено изменение на плана за регулация за
УПИ VІІ-105, УПИ VІІІ-105 и УПИ ІХ-104 в кв.8 по плана на с.Сандрово, обл.Русе.
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на И.Х.А. ***, ЕГН **********, сумата от 500лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: