№ 247
гр. Монтана, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500114 по описа за 2022 година
Производството с правно основание чл. 274,ал.1, т.1 от ГПК е образувано по жалба
на И.Д. от гр. Б., подадена чрез пълномощник адвокат А.К. против определение на МРС
от 28.02.2022г., постановено по гр.дело № 88/2020г. по описа му, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.
32,ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Твърди се в жалбата, че определението е незаконосъобразно с доводи , че при
постановяването му съдът не се е съобразил с указанията на въззивния съд съгласно
определение № 293/12.11.2021г. на МОС, поради което и е допуснал съществено
процесуално нарушение по чл. 278,ал. 3 от ГПК . Изложени са и доводи, че съдът е следвало
да насрочи открито съдебно заседание с изслушване на страните , като относно основанието
на иска дължи произнасяне с решение , а не с определение. Неправилно съдът е приел, че не
са налице нови обстоятелства . Още с исковата молба ищецът е поискал от съда да се
произнесе преюдициално за размерите на квотите в съсобствеността върху процесния имот
след проведена публична продан и възлагане на 1/3 идеална част от имота на ответницата
Б.П. , като своевременно е оспорен издадения й констативен нотариален акт, като се твърди,
че тези обстоятелства не са били въведени при предходното разглеждане на спора по чл.
32,ал. 2 от ЗС . Поддържа за категорично установено по делото, че няма продаваеми места
към имота , както и трети неизвестен съсобственик , но по кадастралната карта имотът е
отразен с невярна квадратура и скиците, издавани за имота не са верни. На всички тези
спорни въпроси съдът е следвало да даде отговор с произнасяне по съществото на спора .
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане на делото
на РС Монтана за продължаване съдопроизводствените действия .
Въззиваемите страни Б.П. и П.П. оспорват жалбата като неоснователна . Поддържат,
че при недопустимост на производството, съдът дължи произнасяне с определение, като
изводите на първостепенния съд са изцяло съобразени с цитираното въззивно определение .
1
Твърдението за квадратурата на имота и квотите в съсобствеността е било предмет на
разглеждане по гр.д. № 183/2018г. по описа на МРС, като напълно неоснователно се
поддържа, че имотът бил със спорна квадратура . В хода на делото ищецът се е отказал от
иска си за разпределение на ползването срещу Община Б. , като именно поради наличие на
този съсобственик ищецът е обосновал искането си за ново разпределение на ползването,
след влизане в сила решението по гр.д. № 183/2018г. на МРС. При наличие на влязло в сила
решение , с което е разпределено ползването между страните по настоящето дело и липса на
нови обстоятелства, то искът по чл. 32,ал. 2 от ЗС се явява недопустим и правилно
производството е прекратено.
Окръжен съд Монтана , като разгледа приложеното гр.дело № 88/2020г. по описа на
МРС , предвид твърденията на жалбоподателя и въз основа на закона , приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока предвиден в закона, при
наличие на правен интерес от отмяна на определението , с което е прекратено
производството по иска за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Делото е образувано по исковата молба, подадена на 15.10.2019г. първоначално пред
РС Б., от И.Д. срещу Б.П., П.П. и Община Б. с твърдения , че с решение на РС Б. от
17.12.2018г. по гр.д. № 183/2018г. е определен режим на ползване на съсобствен недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор *** по одобрените за гр. Б. КККР между ищеца и
първите двама ответници-съпрузи . С това решение на ответниците е дадено право да
ползват 405.40 кв.м , като по документ за собственост правата им са 266.68 кв.м, а на ищеца
са дадени за ползване 811.20 кв.м , а по документ за собственост правата му са 533.32 кв.м.
За да обоснове допустимост на иска ищецът в исковата молба е навел правни доводи, че
решението , постановено в производството по разпределение на ползване не създава сила
на присъдено нещо, като е допустимо да се поиска ново разпределение при наличие на
факти, които са били неизвестни на страната, респ. на съда, тъй като не са били процесуално
въведени , още повече , че с искова молба сочи нов съсобственик – Община Б., която не е
участвала в предходното производство . Изложени са твърдения, че от приложените
документи за собственост ищецът е бил собственик на парцел II, пл. № 38, кв. 12 по плана
на гр.Б. с площ около 800 кв.м, заедно с построените в имота жилищна сграда и стопански
постройки. През 2005г. е продал на В. Д. 1/3 идеална част, а с нотариален акт от 2006г. му е
учредил право да построи двуетажна масивна сграда, като с нотариален акт от 2007г. на В.
Д. и А. Д.а е признато право на собственост върху 1/3 идеална част от ПИ, заедно с
построената жилищна сграда от 66 кв.м и стопанска постройка от 40 кв.м . В хода на
изпълнително производство , при осъществена на 17.11.2015г. публична продан на Р.Ф.,
праводателка на ответниците , са възложени притежаваните от В. Д. права върху имота, като
неправилно в постановлението е посочено, че имотът е с площ 979 кв.м, като се твърди, че
площта над 800 кв.м е публична общинска собственост, данни за което се съдържат в
издаваните след 2007г. скици за имота. Навел е възражение относно правата на страните в
2
съсобствеността с твърдение за приобщени към имота придаваеми места, които все още са
със статут на публична общинска собственост, като поради законова забрана е невъзможно
изкупуването им от останалите съсобственици . При така изложените твърдения е поискал
от съда да определи режим на ползване на съсобствения между страните ПИ с
идентификатор *** по одобрените за гр. Б. КККР с площ 979 кв.метра с права 533.32 за
ищеца, 266.68 кв.м за първите двама ответници и 179 кв.м за Община Б. .
С отговора на исковата молба ответниците Б. и П.П.и са навели доводи за
недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила на 20.03.2019г. решение по гр.д.
№ 183/2018г. по описа на БРС, с което е разпределено ползването на имота между тях и
ищеца. Твърдението на ищеца, че и Община Б. притежава права е било навеждано в хода на
производството по гр.д. № 183/2018г., поради което и не е ново обстоятелство, обуславящо
допустимост на иска.
С молба от 21.09.2021г. ищецът е заявил , че се отказва от иска си срещу Община Б. ,
като е поискал спиране на производство до приключване производство по подадения от него
срещу ответниците иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
С определение от 24.09.2021г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на Община Б. и е спрял същото до приключване гр.д. по описа на БРС,
образувано по искова молба на И.Д. срещу Б. и П.П.и с правно основание чл. 109 ЗС.
Определението за прекратяване е влязло в сила като необжалвано.
Определението за спиране е отменено от Окръжен съд Монтана с определение №
293/12.11.2021г. по в.ч.гр.д. № 343/2021г. като неправилно и делото е върнато на
първосепенния съд за продължаване съдопроизводствените действия .
В мотивите на това определение съдът е посочил, че доводите на частните
жалбоподатели относно отказа от иск срещу Община Б. не могат да бъдат обсъдени в това
производство, тъй като определението за частично прекратяване на производството не се
обжалва. Искането в частната жалба за прекратяване на производството е недопустимо,
защото в правомощията на въззивния съд е да извърши контрол само в рамките на частната
жалба, а тя се отнася единствено до спирането на производството. Доводите относно отказа
от иск срещу Община Б., подробно развити в частната жалба, имат значение при преценка
допустимостта на иска и първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си
служебно да следи за наличието на процесуални предпоставки във всеки момент от
развитието на процеса, може да ги вземе превид. МРС трябва да изследва дали отричането
на ищеца от твърдението му, че един трети съсобственик следва да участва в
разпределението на ползването, всъщност не е отричане от основанието на иска, което пък
да доведе до неговата недопустимост поради наличие на решение, което вече е дало
разрешение на спора за ползването. Действително решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се
ползва със сила на пресъдено нещо, но ново разпределение може да се претендира, само ако
възникнат нови обстоятелства или се открият такива, които са били неизвестни на страните.
Предмет на проверката за допустимост следва да бъде дали е налице новооткрито
обстоятелство, изразяващо се в наличие на още един съсобственик на спорния имот.
3
След връщане на делото , в насроченото за 20.01.2022г. съдебно заседание съдията
докладчик се е отвел от разглеждане на спора. След определяне на нов съдия е постановено
на 28.02.2022г. обжалваното определение, с което съдът е приел, че след прекратяване на
производството по отношение на Община Б., сочена като нов съсобственик по отношение на
имота, то не са налице нови обстоятелства, които да обуславят допустимост на искането за
определяне режим на ползване по отношение имота при наличие на влязло в сила на
20.03.2019г. решение по гр.д. № 183/2018г. на БРС, с което между страните е разпределено
ползването върху същия имот при същите права- 2/3 идеални части за ищеца и 1/3 идеална
част за ответниците П.и. При липса на наведени нови обстоятелства от значение за
разпределение ползването на имота, то за ищецът не е налице правен интерес да иска ново
разпределение на ползването, поради което и е прекратил като недопустимо производството
по иска с правно основание чл. 32,ал. 2 от ЗС.
Така постановеното определение е правилно , като съображенията на въззивния съд
за това са следните:
Искът по чл. 32,ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация
на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по
отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано или е взело
решение, вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и
преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в
съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот. При наличие на влязло в сила
решение по иск с правно основание чл. 32,ал. 2 от ЗС, то ново разпределение на ползването
е допустимо при наличие на нови обстоятелства, които са довели до промяна в площта и
границите на имота или до промяна в квотите на съсобствеността на отделни
съсобственици, поради което и постановеният с влязлото в сила решение начин на
разпределение на ползването вече не съответства на правата на собствениците в
съсобствеността .
С исковата молба ищецът е въвел твърдение за ново обстоятелство, а именно наличие
на придаваемо място към имота с площ 179 кв.метра, общинска собственост, поради което и
разпределението следва да се извърши с участие на Община Б. като страна, която като
съсобственик не е била страна в производството по гр.д. № 183/2018г. по описа на РС Б..
В хода на делото ищецът се е отказал от иска си срещу Община Б., като
производството срещу тази страна е прекратено с влязло в сила определение.
Безспорно е установено по делото , че между страните И.Д. , Б. и П.П.и е налице
влязло в сила на 20.03.2019г. решение по гр.д. № 183/2018г. по описа на БРС, с което е
разпределено ползването на ПИ с идентификатор ***, с адрес на имота: град Б., ул. К. №
***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, номер по предходен план: 38, квартал 12, парцел II, целият с площ 979 кв. м.,
по „случай II“ от заключението на вещото лице М.Т. като Б.П. И П.П. ще ползват частта
от 405.50 кв.метра, оцветена в плътно червено и с наклонени червени линии на скицата,
4
приложена към заключението на вещото лице, а И.Д. ще ползва площта от 811.20 кв.м.
оцветена в жълт цвят. От мотивите на решението е видно, че правата на И.Д. са 2/3 идеални
части, а на Б. и П.П.и – 1/3 идеална част, толкова колкото се твърдят и с настоящата искова
молба . Площта на имота е 979 кв.метра , напълно идентична с твърдяната от ищеца такава в
исковата молба.
С отказа на ищеца от иска срещу Община Б. твърдяното в исковата молба ново
обстоятелство е отпаднало , поради което и не са налице нови обстоятелства , които да
обуславят допустимостта на иска по чл. 32,ал. 2 от ЗС за извършване на ново разпределение
при наличие на влязло в сила решение между страните, с което ползването е разпределено
съответно на квотите им в съсобствеността .
За допустимостта на производството съдът е задължен да следи служебно във всяко
положение на делото , като съдебният акт, с който се произнася по този въпрос е
определение .
Не се установява и твърдяното процесуално нарушение , а именно несъобразяване с
определението на въззивния съд , с което е отменено определението за спиране на делото,
тъй като предмет на преценка по реда на инстанционния контрол не е била допустимостта
на производството.
Предвид гореизложеното определението на МРС се явява правилно и следва да се
потвърди.
Съгласно чл. 274,ал. 4 във връзка с чл. 280,ал.3,т. 2 от ГПК настоящето определение
като постановено в производство по разпределение на ползване по чл. 32,ал. 2 от ЗС не
подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на районен съд Монтана от 28.02.2022г.
постановено по гр.дело № 88/2020г. по описа му като ПРАВИЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5