ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 16.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-10
състав, в закрито заседание в състав
СЪДИЯ : ЦВЕТА Ж.
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1999 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 274721/19.10.2020 на К. ЕАД срещу КТБ АД
(н) за признаване за установено, че ответникът няма вземане по отношение на
ищеца в размер на 6 259 773,61 евро и 8 883,10 щатски долара по
договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция
от 22.11.2013 г. и по договора за гаранционна сделка с покритие парични
средства.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност на КТБ АД (н) в размер на 13 594 026,28 лева,
допълнено и със сумата от 225 725,90 лева, като е включен в списъка с
приетите вземания под номер 3368.
Съгласно първата
частична сметка за разпределение на осребреното имущество на КТБ АД (н) на ищеца следвало да бъде
заплатена сумата от 1 536 292,14 лева. Тази сума обаче не била
преведена в Уникредит Булбанк АД -
банката, определена да изплаща сумите по първата ч астична сметка След направено на 15.05.2020 г. запитване до
синдиците на КТБ АД (н), едва на 02.10.2020 г. бил получен отговор, че КТБ АД (н) прави
възражение за прихващане на основание
чл. 103 от ЗЗД с вземане на КТБ АД (н) към К. ЕАД в размер на
5 515 016 евро – по договор за издаване на банкова контрагаранция от
22.11.2013 г. и 744 712,61 евро дължими комисионни по договор за
гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013
г. и по договора за гаранционна сделка с покритие парични средства, както и
сумата то 8 883,10 щатски долара по същите договори.
Излагат се твърдения
защо банката в несъстоятелност няма вземане към ищеца на посоченото в
съобщението за прихващане основание.
С разпореждане
262218/30.10.2020 г. Съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението: Да се
представят доказателства за внесена държавна такса по предявения отрицателен
установителен иск за установява, че ответникът няма вземане към ищеца в размер
на 491 543,25 лева, тъй като предявеният
иск не е свързан с производството по несъстоятелност на ответната банка, тъй
като не се касае за иск за установяване на вземането на ищеца като кредитор в
производството по несъстоятелност (вземането на ищцовото дружество се твърди,
че е включено в одобрения списък на
приетите вземания и съответно е включено и в сметката за разпределение, т.е
няма спор за съществуването на вземането на ищеца), а предмет на иска е
установяване дали ответникът КТБ АД (н) има вземане към ищеца. Указано е на
ищеца в същия срок, с писмена молба, с
препис за ответника да уточни и правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът няма определено
вземане – по какъв начин това ще доведе до защита права и законни интереси на
ищеца.
Съобщение за указанията на Съда е
връчено на ищеца на 05.11.2020 година.
На 12.11.2020 г. по делото е
постъпила молба от ищеца с искане да се удължи срока за представяне на
доказателства за внесена държавна такса, с оглед значителния размер на същата и
усложнената процедура по съгласуване.
Относно указания за уточняване на
правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ищецът е
посочил, че чрез отричане на правото на
ответника по посочените договори, и установяване, че няма вземане към ищеца въз
основа на тях, ще отпадне основанието за извършване на прихващане, съответно
ищецът ще получи плащане по одобрената сметка за разпределение.
Съдът намира, че доколкото се иска
продължаване на срока само за внасяне на дължимата държавна такса, следва да се
прецени дали това искане следва да бъде уважено, предвид необходимостта да се
прецени дали е предявен допустим иск.
При преценка допустимостта на
производството, Съдът съобрази следното:
Макар и постановено по повод
установителните искове за собственост, в ТР 8/27.11.2013 г. по т. дело 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС се дават разяснения за правния интерес като абсолютна
процесуална предпоставка, особено при установителните искове.
Както е посочено и цитираното ТР правният
спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и
правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право,
защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с
право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се
накърнява от правния спор. От следва, че всеки, който претендира, че е носител
на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск,
да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на
ответник.
При установителните искове
/включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между
спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор.
Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на
противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че
определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е
отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от
всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е
негов индивидуализиращ белег.
Константна е практиката на ВКС,
според която правният интерес се преценява във всеки конкретен случай, като при
предявен установителен иск правният интерес трябва да е пряк и непосредствен, а
не евентуален.
По аргумент от изложените
съображения в цитираното ТР, следва да се посочи, че за разлика от отрицателния
иск за собственост, където, тъй като ищецът
изобщо отрича правото на собственост на ответника, ответникът трябва да изчерпи
в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, то при
отрицателния установителен иск за установяване, че ответникът няма определено
вземане към ищеца, предмета на иска е именно конкретно отричаното вземане на
ответника – с посочване на основание и размер.
Поради това и причина обаче, е налице
разликата с отрицателния УИ за собственост – при този иск правопредпазващото
действие на силата на пресъдено нещо при установяване несъществуването на
спорното право на ответника играе защитната функция по отношение на
субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати
от отреченото със съдебното решение право.
Следователно, отрицателните
установителни искове за парични вземания се свързват с оспорване на конкретно притезание
на ответника, като интересът на ищеца като длъжник е именно да се установи, че
ответникът няма определено конкретно уточнено по основание и размер вземане
(така исковете по чл. 424 от ГПК, по чл. 439 от ГПК, искове по чл. 694, ал.1,
ал.3 от ТЗ и др.) и то при предприети действия от кредитора за осъществяване на
вземането.
В конкретния случай обаче, реално
под формално предявения отрицателен установителен иск за установяване, че
ответникът – банката в несъстоятелност няма вземане към ищеца на базата на
договор за покрита банкова гаранция и
контрагаранция, се търси установяване, че ищецът има право да получи от
синдиците в процеса на осребряване и изпълнение на одобрената сметка за
разпределение. А доколкото сметката за разпределение е изготвена от синдиците
на банката, одобрена е от съда, е недопустимо същата да се оспорва, респ. да се
отказва изпълнението на базата на факти, които са настъпили преди момента на
изготвянето й и влизането в сила.
С оспорването на вземането на
ответника КТБ АД (н), ищецът не може да получи по-голяма защита от наличната
към настоящия момент – в полза на същия има признато с влязла в сила одобрена
сметка за разпределение вземане като кредитор на банката в несъстоятелност,
като същото не е условно и не може да бъде оспорвано от синдиците. Успешното
провеждане на отрицателния установителен иск няма да доведе до реализиране само
по себе си на правото на ищеца, доколкото и в този случай реално синдиците
могат да не изпълнят частичната сметка. Следователно, така очертаният интерес
за ищеца в конкретния случай от предявения отрицателен установителен иск не се достига
прага, предвиден в ГПК за наличие на правен интерес от предявен отрицателен
установителен иск, доколкото се касае за евентуален/ условен интерес.
Кредиторът с признато вземане следва
да търси изпълнение на задълженията на
синдиците по чл. 99, ал.5 от ЗБН по одобрената сметка за разпределение.
Поради това и производството е
недопустимо, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Водим
от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба, вх.
№ 274721/19.10.2020 на
К. ЕАД, ЕИК ******срещу КТБ АД (н) за признаване за установено, че КТБ АД (н) няма
вземане по отношение на К. ЕАД, ЕИК ******в размер на 6 259 773,61
евро и 8 883,10 щатски долара по договор за гаранционна сделка за поръчка
за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. и по договор за
гаранционна сделка с покритие парични средства, и комисионни във връзка с тези
договори.
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 1999/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-10 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :