Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 16076/ 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение
от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 58105/2017 г. по описа на СРС съдът е
признал за установено, че Р.Г.З., ЕГН ********** дължи на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********на
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на
87,41 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2017 г. до погасяването, представляваща
дължима и непогасена част от оспорена главница за доставена топлинна услуга за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в имот, намиращ се в гр. София, бул.
„*********, аб. № 005095, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 31241/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 140
състав, като е отхвърлил иска до пълния предявен и разгледан размер от 611,89
лв. Осъдил е Р.Г.З., ЕГН ********** да заплати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 17,41 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от
иска, а „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********да заплати на адв. Валентин В.Т.ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 187,55
лв., представляваща разноски по заповедното производство съобразно отхвърлената
част от иска. Осъдил е “Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********да заплати на адв. С.А.К.ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 249
лв., представляваща разноски по исковото производство съобразно отхвърлената
част от иска. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на „Т.С.”
ЕАД - „Б.Б.“ ООД. С определение от 13.07.2018 г. е оставена без уважение молба
с правно основание чл. 248 ГПК.Частна жалба срещу определението не е подадена.
Недоволен от
постановеното съдебно решение в уважителната част е останал ответникът Р.Г.З.,
която твърди, че е собственик само на 1/8 ид.части от процесния недвижим имот и съответно дължи
единствено припадащата и се част от процесната сума. Претендира разноски.
В срок е подаден отговор
на въззивната жалба от „Т.С.” ЕАД, с който се твърди нейната неоснователност,
съответно правилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част.
Претендират се разноски за въззивната производство.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност, съдът намира,че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
От приложеното ч.гр.д. № 31241/2017 г. по описа на Софийски районен съд се установява, че „Т.С.” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 3036290 от 18.05.2017 г., за сумата в общ размер на 1398,59 лв. - главница, като от Р.З. се претендира 1/2 част от посочената сума, т.е. сумата в размер на 699,30 лв. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2017 г. за претендираната главница.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е оспорил част от вземането, а именно - за сумата в размер на 631,89 лв., представляваща главница, а в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е заплатил част от оспорената сума от 631,89 лв., а именно — заплатил е 20 лв.
В законоустановения срок „Т.С.” ЕАД е подал иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на
дължимостта на вземането му по издадената заповед за изпълнение в размер на
631,89 лв.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. С определение от 16.01.2018 г., въз
основа на представените доказателства за изплащане на сумата от 20 лв., съдът е
върнал исковата молба за сумата над 611,89 лв. до пълния предявен размер от
631,89 лв. поради липса на правен интерес и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение в съответната част.
Не се спори между страните, че Р.З. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Не се спори между страните и че в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. „Т.С.” ЕАД е предоставило топлинни услуги в имот, намиращ се гр. София, бул. „*********, аб. № 005095, с цена в общ размер на 1398,59 лв. като няма спор между страните пред въззивната инстанция и за това, че Р.З. е собственик само на 1/8 ид.част от посочения недвижим имот. От това следва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че същата дължи 1/8 част от дължимата се сума (1398,59 лв.), а именно такава в размер на 174,82 лв. Дължимостта на част от посочената сума, а именно - 67,41 лв., не се оспорват от ответника З., като за тази сума в полза на „Т.С.” ЕАД срещу ответника е издаден изпълнителен лист на 13.12.2017 г., тъй като заповед за изпълнение по чл. 410 от 23.05.2017 г. по ч.гр.д. № 31241/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е влязла в сила, а 20 лв. по посочената сума са заплатени от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следователно непогасената част от цената за доставена топлинна услуга в процесния имот, дължима от Р.З. възлиза на 87,41 лв., до която част искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД правилно е бил уважен.
С оглед изложеното съдебното решение, следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора на въззивника не се следват разноски. Същият дължи на въззиваемия направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. № 58105/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Р.Г.З., ЕГН **********,*** ул. „ ********НП чрез адвокат Н.И. да заплати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: *** сумата от 100 лв. разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.