Р Е Ш Е Н И
Е
№3643 17.12.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4962 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Кредитреформ
България” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от ******
или ******, срещу Р.В.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 350 лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит № ********** сключен на 12.03.2015 г.
между ответника и „4***“ ЕООД, прехвърлена на ищеца с договор за цесия от
01.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 21.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на
юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за съществуването на
облигационно правоотношение между длъжника-ответник и „4***“ ЕООД по горния договор, сключен по
реда на чл. 6 от ЗПФУР, като се излагат подробни доводи досежно
начина на сключването на договора. Съгласно същия ответника получил кредит в
размер от 350 лева, който следвало да бъде върнат до 11.04.2015 г., като това
задължение не било изпълнено. На 01.02.2018 год. е сключен цесионен
договор между кредитора и ищеца, за който длъжникът е уведомен, с оглед
изричното упълномощаване на цесионера да стори това.
Правното
основание на предявения иск е чл. 79, ал. 1 във връзка с и чл. 99 и следващите
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба, като срокът за това вече е
изтекъл. Ответникът не се явява и в съдебно заседание и не изразява становище
по иска.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
договор № договор за кредит № ********** сключен на 12.03.2015 г. кредитодателя „4***“ ЕООД с ЕИК ********* е предоставила на
ответника –кредитополучател сумата от 350 лева, като е уговорено връщането и
без лихва за срок от 30 дни или на 11.04.2015 г. Твърди се, че договорът е
сключен чрез заявка по електронен път и последващо
одобрение. Сумата е преведена по банкова сметка ***.03.2015 г. с посочено
основание – процесния договор за кредит.
Липсват
доказателства, а и твърдения ответникът да е изпълнил задължението си за
връщане на заетата сума.
С
договор за цесия от 01.02.2018 г. 4***“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, като съгласно приложение
№ 1 към договора и това към ответника. Налице е и надлежно упълномощаване на цесионера от страна на цедента да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията. За извършената цесия ответникът следва да се счита за надлежно
уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея, което следва
да се отчете с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка и с оглед възраженията на
процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че ответникът е
редовното уведомен с оглед на законната фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При
това съдът намира, че искът като основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото е представено сключено между
страните споразумение от 13.09.2019 г., съгласно което ответникът признава горните
обстоятелства, като е уговорено разсрочено плащане на задължението. Същото
съставлява извънсъдебно признание на вземането, но не и признание на иска, поради
което и съдът не би могъл да постанови решение при признание на иска,
независимо от направеното искане в този смисъл.
При
този изход на спора се явяват основателна претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати
сумата от 150 лв., включва заплатената и дължима държавна такса от 50 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Р.В.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от ****** или ******, сумата
от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща дължима главница по
договор за кредит № ********** сключен на 12.03.2015 г. между ответника и „4***“
ЕООД, прехвърлена на „Кредитреформ България” ЕООД с
договор за цесия от 01.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.