Р Е Ш Е Н И Е
№ 260909
16.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17727 по описа на
съда за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са главни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, при условията на евентуалност са предявени иск с правно основание чл.61 ЗЗД и иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Предявен е насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, при условията на евентуалност е предявен иск по чл.265, ал.1, предложение второ ЗЗД. От страна на ищеца са формулирани при условията на евентуалност възражения за прихващане, на стойност 58 716.42 лв. – паричната равностойност на доставени на обекта материали, на ползваната на обекта механизация и разходи за труд.
В исковата молба от „Азимут спорт” ООД против „Пловдивски университет Паисий Хилендарски” и допълнителна молба от *** е посочено, че с договор № **** ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши срещу възнаграждение доставка на материали и СМР, съгласно Приложение № * на обект: „Тенис кортове към Пловдивски университет”, с обща договорена стойност в размер на 49 999 лв. без ДДС или 59 998.80 лв. с ДДС. Посочената цена била прогнозна, на база предварително зададени количества, като било уговорено, че окончателната цена ще се определи на база договорените единични цени в Приложение № * и реално извършените и актувани работи. Твърди се, че плащането следвало да се извърши по банковата сметка на ищеца, както следва – аванс в размер на 60 % от стойността на договора – 35 999.28 лв. с ДДС – платим до 3 дни от подписване на договора, междинно плащане в размер на 20 % от стойността на договора – 11 999.76 лв. с ДДС, платимо при доставка на материали на обекта и изпълнена подготовка на основата и 20 % окончателно плащане, съобразно стойността на реално изпълнените СМР, до 3 дни след приключване на работата. Твърди се, че „Азимут спорт” ООД е извършило точно и добросъвестно задълженията си по договора, като са доставени уговорените материали и на обекта са извършени съответните СМР. Към *** ищецът приключил изцяло с изпълнение на възложената работа, а на *** бил съставен протокол за установяване на извършените СМР на обекта, според който същите възлизат на 56 661.65 лв. без ДДС или 67 993.98 лв. с ДДС. Протоколът, ведно с изготвена проформа фактура № ***/*** били предоставени на ответника, на уговорения имейл адрес за кореспонденция, като документите били пратени и по куриер и получени на дата ***. Въпреки предоставения от страна на ищеца акт обр.19, ответникът не подписал и върнал оформен екземпляр от същия, не направил забележки по работата, поради което според ищеца следвало да се приложи разпоредбата на Раздел ІV, т.7 от договора и работата да се считала за окончателно изпълнена и приета. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си по договора за заплащане на договорените суми, като по договора платил 35 999.28 лв. – аванс, за което се издала фактура № ***/***г. и 11 999.76 лв. – междинно плащане, за което се издала фактура № ***/***г. Неплатеното възнаграждение било в размер на 14 525.01 лв. Падежът за плащане настъпил, липсвало плащане,
като ответникът изпаднал в забава от *** – след изтичане на третия ден от предоставяне на акт обр.19. На основание раздел VІІ, т.1 при забава същият дължал и 0,50% от общия размер на договорената цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора, или сумата от 5 999.88 лв. – за периода от *** до *** – датата на подаване на исковата молба. В хода на изпълнение на договора се възложили и допълнителни видове доставки и СМР, на стойност 5 469.93 лв. с ДДС, които се съдържали в съставения протокол обр.19. Тези дейности, описани и в исковата молба, били извършени по устно възлагане от ответника, приети били фактически и без възражения, като стойността им била включена във фактура № ***/***г. За плащането им ответникът изпаднал в забава от ***, тъй като фактурата имала характер на покана. Били провеждани безрезултатни разговори и срещи за заплащане от ответника на дължимите суми, поради което се и предявявали настоящите искове. В случай, че главният иск за заплащане на допълнително извършени СМР и доставки се приеме за неоснователен, се прави искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 469.93 лв. на основание чл.60-62 ЗЗД, за работа, предприета от ищеца, за която знае, че е чужда, за която се е грижил добросъвестно до приемането й от ответника. С допълнителната молба от *** се уточнява, че при изписване на сумата от 5 469.93 лв. е допусната техническа грешка, като действителната сума е 4 964.88 лв. с ДДС. Ако и главният и евентуалният иск се приемат за неоснователни, сумата се претендира на основание чл.59 ЗЗД, като неоснователно обогатяване. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди „Пловдивски университет Паисий Хилендарски” да заплати на ищеца сумите от 6 500 лв. – частично от 14 525.01 лв. – неизплатено възнаграждение по договор и 2 500 лв. – частично от 5 469.93 лв. неизплатено възнаграждение за допълнително извършени доставки и СМР на обекта, както и 1 500 лв. неустойка – частично от 5 999.88 лв., за периода от *** до завеждане на исковата молба. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Пловдивски университет Паисий Хилендарски”, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията по исковата молба, че ищецът е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договора, както и че на *** е приключил с изпълнение на възложената работа. Оспорва се изпадане в забава. Посочено е, че във връзка с предстоящо изграждане на тенис – кортове, от страна на Университета били поискани оферти от няколко строителни компании, като от ищеца била получена оферта № ***/***г. за изграждане на тенис кортове с изкуствена трева за тенис на обща стойност 60 173.86 лв. с ДДС, като получили уверение, че в офертата са включени всички СМР, необходими за изграждане на обекта. Не се оспорва сключването на договор № ***/***г., като се сочи, че договорената цена е 59 998.80 лв. с ДДС, със срок на изпълнение 25 работни дни, считано от плащане на аванса. Посочено е, че на *** на изпълнителя бил заплатен аванс в размер на 35 999.28 лв. с ДДС, като от страна на същия започнало изпълнение на обекта. Работил само един работник, на обекта не присъствало техническо лице на изпълнителя, а по време на изпълнението многократно били отправяни забележки от страна на ответника, че теренът под корта не се подготвя и подравнява правилно, както и че основата не е уплътнена. Тези забележки не били взети под внимание. Твърди се, че изградените два броя тенис кортове не са изобщо подравнени, в същите имало много пропадания и издатини, видими и с просто око. Посочено е, че на основание чл.265, ал.2 ЗЗД страната разваля договора, поради неизпълнението му от страна на ищеца. Въпреки констатациите на ищеца, че на игрищата имало недостатъци, за което между страните били проведени три срещи, поетото задължение от ищеца не било изпълнено задължението и от негова страна на обекта не се извършили никакви строителни дейности. Вместо това на ответника бил изпратен за подпис протокол обр.19 за приемане на обекта. Протоколът не бил подписан от ответника, тъй като констатираните на предния ден недостатъци не били отстранени. Касаело се за недостатъци, които били съществени, тъй като кортовете изобщо не можело да се ползват по предназначение. Твърди се, че в тази връзка до ищеца била пратена покана от ***, с която се определял 15-дневен срок за изпълнение на обекта, съгласно договореното качество. На поканата ищецът отговорил, че отказва да изпълнява каквито и да било СМР, тъй като обр.19 не бил върнат в срок с отразени забележки. Поради това е изразено становище за неоснователност на исковете за заплащане на сумите от 6 500 лв. – част от 14 525.01 лв., тъй като работата не е приета от възложителя и не е настъпил падеж за плащане, а е налице и пълно неизпълнение на договора и същият е развален. Неоснователен бил и искът за заплащане на неустойка, тъй като забава нямало. Неоснователна била и претенцията за заплащане на сумата от 5 469.93 лв., тъй като на ищеца нито устно, нито писмено било възлагано изпълнение на описаните СМР, напротив с писмо по ел.път от *** изрично било отказано изпълнение на тези СМР. Такива СМР и не били извършвани от ищеца, като част от описаните дейности били извършени от служители на самия университет. Било налице изрично противопоставяне за извършване на допълнителни СМР. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Предявен е насрещен иск, за връщане на сумата от 25 000 лв. – част от платената по договора цена от 47 999.04 лв., а при условията на евентуалност, за заплащане на сумата от 25 000 лв. – разходи за поправка на извършената работа, ако се приеме, че е с недостатъци. С допълнителна молба от *** са посочени изпълнените с недостатъци СМР по видове и количества, както и е конкретизирано сумата от 25 000 лв. – необходими разноски за поправка на тенис кортове, от стойността на кои подлежащи на извършване СМР е формирана.
По делото е постъпил отговор на насрещен иск от „Азимут спорт” ООД, със становище за неоснователност на предявените искове, както и допълнителен отговор от ***. Посочено е, че видно от приложение № * към договора ищецът е приел да извърши репариране на основа на съществуващи тенис кортове, а не изграждане на нови тенис кортове, както некоректно се твърдяло в насрещната искова молба. За изграждане на тенис корт се изисквало разрешение за строеж, както и да има строителен надзор, водене на заповедна книга и съставяне на актове и протоколи по време на строителството, докато дейностите по репариране на съществуващ тенис корт имали характер на довършителни работи, а не на строеж. Страните били уговорили само съставяне на акт обр.19, а не и актове и протоколи по Наредба № 3/2003г. Не били налице предпоставки за разваляне на договора, поради което не били налице предпоставки за връщане от страните на полученото по договора. Ако се приеме, че ответникът има право да развали договора, е направено възражение за прихващане, на стойност 34 249.02 лв. – стойност на доставени в обекта материали, професионално оборудване, ведно с вложени транспортни, логистични, товарни и разтоварни разходи, застраховки. Стойността на ползваната механизация за извършване на СМЛ възлизала на сумата от 7 873.80 лв., а на труда – 16 593.60 лв. Претендира се и стойността на пропуснатата полза – 25 % от стойността на договора. При условията на евентуалност, се формулира второ възражение за прихващане, за извършените на обекта доставки и СМР – договорена цена плюс стойност на допълнителните СМР. При условията на евентуалност, се формулира трето възражение за прихващане – разходи за материали, труд, механизация, пропуснати ползи, под формата на обезщетение за вреди, в размер на 58 716.42 лв. и пропусната печалба от 15 043.47 лв. При условията на евентуалност, се формулира четвърто възражение за прихващане – сумата от 58 716.42 лв., на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена оферта № ***/***г. от „Азимут спорт“ ООД за изграждане на тенис кортове с изкуствена трева за тенис, на обща стойност 60 173.86 лв. с ДДС. Представена е и оферта от *** за оформяне на алея до тенис кортове, като посочената стойност за почистване на алея възлиза на 1 890 лв., за нова алея с нови плочки – на 6 096 лв., за направа на фундамент и монтаж на тенис оборудване – на 2 000 лв.
Приложена е и разпечатка на водената между страните кореспонденция в електронен вид, според която офертата за оформяне на алея с плочки и фундаменти за тенис кортовете е изпратена до ПУ „Паисий Хилендарски“, но в същата се сочи, че извършената между страните процедура по ЗОП не разрешава повече договори, тъй като максималната стойност е 60 000 лв. с ДДС.
По делото е представен договор ***/***г., сключен между Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и „Азимут спорт“ ООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, с предмет на договора – доставка на материали и СМР съгласно Приложение № * на обект: Тенис кортове към Пловдивски университет, гр.Пловдив. Представено е Приложение № * към договор № *** за изпълнение на 2 бр. тенис кортове от дата ***.
Представена е фактура № *** от ***г. за 60 % авансово плащане от стойността на Приложение № * към договор *** от ***г. за платена сума в размер на 35 999.28 лв. с ДДС, както и фактура № *** от ***г. за междинно плащане в размер на 20 % от стойността на договор *** от ***г. за платена сума в размер на 11 999.76 лв. с ДДС.
Представен е Протокол № * за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, към договор *** от ***г., за завършени към ***г. и подлежащи на заплащане описаните строителни и монтажни работи и материали на стойност 56 661.65 лв. без ДДС, 67 993.98 лв. с ДДС.
Видно от Заповед № *** от ***г. на *** на ПУ „Паисий Хилендарски“, във връзка с приемане на възстановените тенис-кортове е назначена комисия в съответен състав, която на *** да извърши практически оглед и оцени извършената дейност на „Азимут спорт“ ООД в Нова сграда на Университета.
Под № ***/***г. до *** на ПУ „Паисий Хилендарски“ е представен доклад от назначената комисия, според който комисията счита, че фирмата не е извършила качествен ремонт по подравняване, изолиране от почвата и уплътняване на основата, поради което е предложено дружеството да си извърши строителството, за да се приведат кортовете в състояние, подходящо за водене на учебни часове, поради започналата ***/*** учебна година.
Приложена е проформа фактура № *** от ***г., според която окончателното плащане по договора е в размер на 56 661.65 лв. без ДДС, като след приспадане на плащанията по фактура № *** от ***г. и фактура № *** от ***г., остатъчната сума за плащане е в размер на 16 662.45 лв. без ДДС, 19 994.94 лв. с ДДС.
С покана, рег.№ ***/***г. от ПУ „Паисий Хилендарски“ до „Азимут спорт“ ООД е определен 15-дневен срок от получаване на поканата за довършване на обекта, съгласно договореното качество и предаването му на възложителя с приемо-предавателен протокол акт обр.19. Посочено е, че в случай, че обектът не бъде завършен и предаден в посочения срок, ще бъдат предприети действия по разваляне на договора, като ще се претендира връщане на платения аванс, ведно с предвидените договорни неустойки.
Представен е отговор от „Азимут спорт“ ООД до ПУ „Паисий Хилендарски“, според който дружеството е изпълнило точно възложената работа, същата е приета от възложителя и се дължи сумата от 19 994.94 лв. с ДДС съгласно протокол акт обр.19 за установяване извършените СМР на обекта и проформа фактура № ***/***г.
Според справка за неустойка, изготвена към ***г. същата възлиза на сумата от 5 999.88 лв., за периода от ***г. до ***г. – 46 дни.
Към отговора на насрещната искова молба са представени писмени доказателства – фактури, фискални бонове, сертификати за качество във връзка с дейността на ищцовото дружество – изпълнител по процесния договор.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на с.К., Ф., Ц., Н., К.. С.К., *** при ищцовото дружество разяснява, че отговаря за преговорите с клиенти, намиране на клиентите, подготовка на оферти, наблюдава
и обектите, какво се случва на самия обект. Неговите отговорности били до приключване на обекта, до предаване на обекта на клиента. Имали договор с Пловдивския университет за изпълнение на два тенис корта, миналата година. В договора бил търговец, участвал в преговорите, които се водили с ПУ, преди сключването на договора и по време на самия договор. Водил преговорите с г-н Р. К.. Посещавал много пъти обекта преди стартиране и по време на работа. Доста оферти дали за този обект, водили доста разговори за различни настилки като начин на игра, говорили за хард корт настилка. Имали друг обект в *** и изпратили дамата, която отговаряла за тениса в ПУ, да ходи, да гледа как са изпълнили настилката. Харесала й, искали такава настилка. Направили им оферта за такава настилка, но нямали такъв бюджет. В крайна сметка бюджетът бил доста по-оскъден и се направило нещо различно, не хард корт настилка, а с изкуствена трева. Стигнало се до договор за настилка с изкуствена трева. В първата оферта имали заложено цялостно реновиране на тенис корта, защото бил предвиден изкоп, направа на основи, имало два пласта асфалт и бетон коментирали. В крайна сметка се стигнало до друга настилка, понеже тръгнали в посока бюджет. Той бил по малко от наполовина на този, който трябвало. Разговорите се водили месец *** година, тогава от ПУ било казано, че това са съществуващи тенис кортове, като за първата настилка, която им дали им обяснили, че има ай ти сертификати, може да провеждат състезания на самите кортове от всякакъв ранг, защото това са сертифицирани настилки. От ПУ им казали, че няма да провеждат такива състезания, а искат някаква настилка, на която да играят. Нямало кой знае какво да им правили, трябвало само да ги подравнят и сложат тази настилка. Ходили до обекта, *** и негов ***, имало 40-50 см. сняг и не можели да видят какво е състоянието им, и се съгласили, че има съществуващи кортове и сметнали каква фракция да сложат на съществуващия корт, да я уплътнят и положат изкуствената трева. Изкопи и насипи не било говорено да правят, само фракция, с която да подравнят и върху нея да полагат изкуствена трева. Питали откъде ще влизат и от ПУ им отговорили, че ще отворят две мрежи и оттам ще влизат. Когато започнали се оказало, че нищо не са отворили, наложило се те да режат мрежите и след като приключили работата си ги възстановили. Започнали работа месец юни. Състоянието на обекта било поляна обрасла с трева, имало храсти. Те ги махнали, изкоренили ги, иначе щяло да има проблем в бъдеще. Трябвало да почистят, не ги били предвидили като дейности, но трябвало да го направят, защото не било редно да полагат върху това нещо, нещо друго. Имали снимков материал за състоянието на обекта. Протокол не били подписвали. Пловдивският университет не били правили почистване. Те отстранили храстите, които били извън игрището, защото стърчали. Дърветата ги извадили от фирмата, описали го и в акта, наложило се на цялото игрище да пристържат горния слой, за да изкарат хумусната част с корените на тревата и това нещо трябвало да го изхвърлят. Затова им била необходима механизация - комбинирани багери, камиони, с които да го изхвърлят, а не било планирано като дейности. Пловдивският университет правили нещо на плочките, но фирмата там не слагала изкуствена трева. Пловдивският университет рязали храстите покрай игрището, в самото игрище свидетелят не ги видял да режат. След като извадили дърветата се образували големи дупки, които запълнили с фракция. Като технологичен процес на работа от тях се изисквало да вкарат фракция на площадката, да я пръснат, да нивелират цялото игрище, да уплътнят и да поставят изкуствената трева. Свършили доста повече неща. Преди да поставят фракцията трябвало да пристържат терена с багер, пристъргване на горния слой, където били коренчетата на тревата, за да ги махнат от самия терен, а това нещо било допълнително, не било планирано първоначално, защото не би следвало на съществуващ корт да има такива неща. Първоначално доставили съответното количество фракция, но се наложило да доставят още доста фракция. Свидетелят не бил питал дали има дренаж, но си спомня, че им казали, че има дренаж, това били съществуващи тенис кортове. Фирмата нямала задача да прави дренаж. Не били правили изкопи и дренажи. Никой не бил искал от тях да правят дренаж. Още в началото им казали, че това са съществуващи кортове, които не се ползват. В една от другите оферти, имали да правят основа под асфалта, където пак не се правил дренаж, защото асфалтът не го изисквал. Нямали уговорка да копаят, трябвало да подравнят, да вкарат фракция и отгоре да поставят изкуствена трева. Кварцов пясък не били използвали за изравняване на неравности, той се поставял върху изкуствената трева, за да държи тревата стабилно, това била технология на монтаж. Тревата не можела да се остави без кварцов пясък отгоре. Този кварцов пясък се разчепквал. За материалите дали сертификати за качество. Извършили балиране, три пъти били уплътнявали - основата, уплътнявали първия вид фракция и след втората фракция пак уплътнявали. С валяк с вибрация 3.5 тона, с него уплътнявали. Уплътняването планирали да си го правят за фракцията, която вкарвали. Нивелиране правили преди първата и втората фракция. След като била валирана фракцията, поставили тревата, преди тревата монтирали оборудването. Тревата била от турски производител. Виброплочи ползвали. Тях ги ползвали накрая при положен кварцов пясък. За допълнително изглаждане, за това го използвали. Ползвали малки виброплочи и те не можели да накъсат тревата. Направили разресване на тревата. От доста време не се ползвал и било нормално да има трева. Въпрос на поддръжка било. То си било поляна преди поставяне на тези неща, не било корт. По отношение на фракцията, повечето фракция била свързана с повече бюджет. Главната цел като закарали повече фракция била бонус за университета, за сметка на фирмата. На обекта работили 15 човека, минимум. Имали двама *** за отделните неща – М. М. и В. Ф.. Завършили обекта края на лятото на *** година. Играли пробни игри веднъж. *** за тениса в ПУ ходила да гледа игрището в „Атаро клима“, където били изпълнили настилката. Играли техни представители с представители на ПУ. Бил почти готов обектът, когато се осъществила тази пробна среща-тренировка. Не си спомнял да е имало контузени на тази среща. Нямали актове за скрити работи, защото не били правили изкопи и насипи. Приключили с Акт 19 за приключване на дейностите. Имали възражения от ПУ, били неясни техните възражения. Говорили за неравност на игрището. На едно място имало стръкче тревичка, и за нея се захващали. След приключването на обекта били възраженията. Правили операции няколко пъти, минали цялото игрище веднъж с виброплочите, те казвали, че това не им харесва. Твърдели няколко пъти различни неща. Имали забележка, че било странно да се играе на този терен, било като нещо си друго, сравнявали с някакъв обект в ***, понеже играла тенисистката там, не било като еди кой си обект. След въпросната среща-игра, госпожата, която играла Т. Н. направила възражение, че не можело да се играе на този терен. Тази среща, за която казали била оплакване, свидетелят не можел да я приеме за оплакване, защото сравнявала един терен с друг терен. Тя казала, че било странно и я сравнявала с друг обект, на който била направена бетонна настилка, а не с трева. На последната среща не успели да открият неща, за които да се захванат, говориха за нещо по краищата. На последната среща било момчето, С. мисли, че е се казвало, което отговаряло за залата. На тази среща бил г-н К., *** на „Азимут спорт“, мисли че не бил. Пловдивският университет се спрял на тази оферта. С техническия ръководител, с него пресмятали количествата, той смятал, той бил инженер, свидетелят не. При един съществуващ корт какво трябва да направят, за да положат върху него изкуствената трева. Те сметнали какво трябва да се направи при един съществуващ корт. Дали го като оферта. Покрай корта трябвало да има нещо, на което да спрат, в случая спрели на ивичния фундамент, не било нужно да има бордюр. Това бил бетон, за който била захваната оградата. Нямало значение колко се вижда от бордюра или фундамента. Когато давали оферта се съобразявали с желанието на клиента. Те дали много оферти. Кортът бил годен с положената изкуствена трева. Имало оплаквания за неравности на тези срещи и те поели ангажимента да направят нещо. Не били изготвени документи за техните възражения, всичко ставало в разговори, в които те поемали ангажимент, включително и да влязат с виброплочи върху настилката. Нямало подписан Акт 19 към момента на срещата , на която им казали, че има неравности и те поели ангажимент да влязат с виброплочи. Мисли, че не е
подписан Акт 19. Не знае по каква причина не е подписан Акт 19 между страните. Не бил виждал мравуняци на обекта, видял стръкче тревичка. От фирмата правили доста кортове. Кортът се използвал главно в основната си част, по краищата, където не се използва, бил виждал и на други обекти, не само техни, в местата, където не се използва да поникне такова стръкче и то единственото място, от което можело да излезне били дупките, които били дренажните на самата трева. Това било въпрос на поддръжка. Всяко едно игрище имало нужда от поддръжка. Това стръкче трева свидетелят видял на последната среща, за която споменал. На обекта бил много пъти, почти през ден минавал през обекта, когато работили, понеже имали и други обекти. Тези 15 човека не били едновременно на обекта. При изкопите били механизация и хора, комбиниран валяк, камиони, технически ръководител. Хората били според вида дейности. При монтажа на оборудването били четирима човека техника и още трима работника. Когато колкото хора били необходими. С бюджета имало проблем. Още като видели поляната, че не бил съществуващ корт, предупредили, че е добре да се вкара повече фракция. Не смятали колко повече трябва. Вложили повече фракция на този обект. Доставили с 30% повече от фракцията. В акта било описано колко били изпратили на обекта. В Акт 19, който дали на Пловдивския университет пишело точно колко фракция доставили на обекта. Очаквал съществуващи кортове. На *** *** г. г-н К. казал, че ще изпълняват обекта, сключили договора. Свидетелят бил виждал корта януари месец и след това го видял при сключен договор, при стартиране на обекта.
С.Ф., служител на „Азимут спорт“ ООД - ***, разяснява, че работил на обекта „Тенис корт“ през ***г., месец ***, някъде. Трябвало да отиде на обекта да го насипе с фракция, да го подравни и да го предаде на колегата да постави изкуствената трева. Когато отишъл на обекта, действителността се оказала друга, установил, че реално погледнато е било тенис игрище, може би преди 15-20 години. Било обрасло с храсти, дървета, личало, че не е ползвано. Един от дънерите на дърветата бил около 15 см. дебелина, не било чистено, нито ползвано, обрасло с храсти, занемарено. Дънерът бил до оградата, имало и храсти дебели 7-8 см върху игрището, по средата бил. Нямали уговорка да чистят, пращал се на фирмата договора и КС по което се работило - не пишело почистване на терена, а само полагане на фракцията. Работили с багери, наемали ги и ги ползвали. С лазерен грейдер работили. Оказало се, че трябва да ползват и други видове машини, с които да изчистят площадката, защото не можели да се изравнят и отнемало време и допълнителни разходи. За почистването трябвали багери и камиони за извозване на боклуците. Пловдивският университет нищо не бил почистил. Минали хора, разпитвали, но нищо не направили. Дънерът не бил изрязан от фирма. Храстите от фирмата ги вадили. След като свидетелят почистил площадката, я подравнил и валирал с валяк 3.5 тона, който за този вид работа бил достатъчен, и започнал да вкарва материал. Това, което било по количествено-стойностна сметка не достигнало и след като се обадил на управителя си взели още около 100 тона фракция, по-ситен размер и го подравнил и го балирал. Дупките, които ги запълнил били в ъглите и до стената. Всичко, което бил изкопал било балирано и грубо подравнено. Дупките не запълвал, а само от храстите и дърветата, които извадил. Когато изчистили цялата площ, понеже тенис корта трябвало да е равен, когато го изчистили с багера и механизацията, не можело да се направи ниво, което да е абсолютно точно, винаги имало разлика от ±5 см, и настилката, която я искали беше с дебелина около 11 см, фракцията трябвала да е средно 11 см. След като го изчистили се получили неравности и в тези неравности влязъл повече материал. Винаги се получавали неравности, защото машините, които копаели земното ниво не можели да се направят до милиметър, разликата била с някакво отклонение в зависимост от вида на материала. Като се копаело, почиствало, вадели се корените и ставало на дупки. По количествено-стойностната сметка нямало уговорка да правят изкопи, трябвало да се насипе и подравни с грейдер. Почистили цялата площадка, минали с валяк, веднъж с вибрация, веднъж без вибрация и на другия ден го насипали с фракция, подравнили го, валирали го, не
им харесало на места, че била малко по-тънка основата, ли00 тона, пак го изравнили с грейдер, пак го валирали и станало приемливо за полагане на изкуствената трева. Ако била за друга настилка нямало как да стане. Станало добре, валирало се, подравнило се и станало добре за начина, по който го правил лазерния грейдер. Съответствало на възможностите на лазерния грейдер. Не знае да е имало дренажи на обекта. Никой не бил споменавал да се правят дренажи. След като го подравнил втори път и го валирал, до там бил с ангажиментите. *** М. М. поел полагането на изкуствената трева. Фракцията била два вида – 4 мм до 10 мм големина на фракцията и втората била от 0 мм до 4 мм. При количествата, които ги вложил основата не била никак добра, нищо че сложил повече, специално на свидетеля не му харесало, като количества се приемало, валякът добре ги обработил, нямало пропадания, заклинил се самият материал, но на свидетеля не му харесало. Трябвало да се поръча още 100-150 тона 0.4 мм, за да стане както трябва. На границата на бордюра били. *** работил по количествено-стойностна сметка. Имал по-големи изисквания, обаждал се на г-н Д. и г-н К., и решавали. Те въртели телефоните на инвеститорите и се решавало дали да се вложи още материал. В случая нямал нареждане да влага още фракция. Всеки ден минавал някой от ПУ, разпитвали, каквото го питали, отговарял. Не искали от него да слага повече фракция, нямали забележки за неговата работа. Чул, че ПУ са имали претенции, че не е направено както трябва, но съобразно средствата, които били вложени, било добре направено. Доколкото знае на поръчващия били предложили няколко оферти. За да стане хубаво го определял този, който давал парите. С. информирал преките си началници, които предполага са били свързали с ПУ и са им казали. Не бил получавал нареждане да влага допълнително материали извън количествената сметка. Ако бил истински шамотен корт, понеже шамотът имал една настилка отдолу, която уплътнявала много хубаво шамота, защото шамотната настилка се правила около 4 см и върху нея се играело, щял да бъде много по-здрав и направо можел да се обработи само около самите тенис кортове, където имало пространство, където се образували коренища, направо щях да го насипе и щяло да стане много по-здраво. Част от хумуса го изгребали преди насипването - около 2-3; 5 см.
С.Ц., ** в Пловдивския университет - управител спортни дейности разяснява, че е в течение с изпълнението на тенис кортовете на ПУ от „Азимут спорт“. *** бил на спортния комплекс, на тенис корта на бул. „***“ № ***. Имали и спортни игрища, които влизали в неговата дейност. Знаел, че „Азимут спорт“ трябвало да направят два тенис корта с нова настилка, с изкуствена трева. Там имало съществуващи кортове, които били от шамотна настилка, така му казали негови колеги, които вече били пенсионери. Самото място било оградено с ограда и там били разположени двете шамотни настилки, но с течение на времето, те не били ползвани повече от 20 години изобщо, и съответно били занемарени. Трябвало да се изпълнят два нови тенис корта, защото предната настилка била шамот, а тази била изкуствена трева, полагала се различна основа. Работата започнала, може би, месец *** ** г., като предварително били уточнили с „Азимут спорт“, с Д. М., тъй като той движел нещата от тяхна страна и с него имали повече срещи на място, на терена. Той бил идвал на самия терен с едно устройство, с което да види какво има под самия шамот, за да разузнае пластовете отдолу и след което, може би, месец май се били разбрали с тях ПУ да поеме премахването на озеленената част, храстите, които били на място, то си било затревено. В ПУ имали човек, който се занимавал с озеленяването и поддръжката на зелените площи, имали машини. Той често влизал там да коси тревата по принцип, след зимата влизал. В случая градинарят, освен че подрязал тревата с косачка, с голям трактор-косачка, изнесли тревата с общия работник от корта и я поставили извън загражденията на тенис корта, в близост до вратата. Имало саморасляци, по-точно храсти към 1-1.20 метра, които също ги отрязали отдолу и ги изнесли извън тенис корта. Дърветата, тъй като самия корт имал буферна зона за зрители, там имало големи дървета, може би едно голямо и други по-малки, извън
самата настилка, там се подрязали с резачка от техния озеленител. Тази купчина трева и храстите от тенис корта била изнесена от служители на ПУ извън оградата на университета и била натрупана на голяма купчина заедно с други дървета и храсти, които били изрязани от комплекса на ПУ и „Градини и паркове“, общинското предприятие минало и си ги събрало с камион. „Азимут спорт“ когато влезли за работа, те изтъргали отгоре самата трева с един трактор, багерче, отзад багер, отпред с гребло, но максимум 4-5 см, защото се виждала самата трева, била полегнала, имало остатъци от трева. Виждали се хумус, коренчетата на тревите, част от шамота, не било изгребано толкова, колкото било необходимо за поставяне на основа и им казали още тогава, че това което виждат, не е достатъчно да се продължи по-нататък. Говорили с *** лице от страна на „Азимут спорт“. Това било казано и на Д. М.. Освен М. имало и друго момче, по- малко. *** им казал многократно, че това нещо което са направили не било достатъчно, но те казали, че си знаят работата и като се валира, ще се оправи. ПУ нямало техническо лице, *** не бил ***, но бил там, бил натоварен да следи работата. Говорили, че има дренаж отдолу и те трябвало да стигнат до там, за положат фракцията. Цялото легло било не повече от 40 см. Те трябвало да копаят поне още 3-4 см надолу, за да се стигне до самия дренаж. Имало разговори в тази насока. От ПУ, като хора, които се занимават със спорт виждали, че това което са изкопали, не било достатъчно. Със сигурност М. М. знаел, че долу имало дренаж, и със сигурност бил участвал в разговори, че трябвало да се стигне до дренажа. „Азимут спорт“ освен, че остъргали тревата, изнесли един камион от това, което са изстъргали. Плочки не били махали. Почистване на самия терен имало. Озеленителят на ПУ орязал всички храсти, по-високи с резачка и не били имали нужда да правят нещо. „Азимут спорт“ може три дни да били почиствали. Като цяло направило впечатление на свидетеля, и на негови колеги, че работили много вяло, един човек примерно си карал трактора, нямало друг. Нямало от тяхна страна човек, който да следи за изкопи, полагане и т.н. Виждал бил младото момче и М. около 3-4 пъти. Д. К. бил виждал, но не знаел как се казва, мислел, че се казва М.. Не можел да се сети кой е М. М.. К. проверил терена, за да види какви били пластовете надолу. Бил месец ***, нямало сняг. Преди да започнат, *** година било. По принцип самата площадка била оградена с бетонен пояс, който играел ролята на бордюр, когато изтъргали тревата отгоре, засипали с тази ситна фракция и горе-долу почти наравно с бордюра станало. Заравнили камъните с машината, валирали отгоре. Присъствал свидетелят при полагане на тревата. Когато придвижвали ролките до там, където трябвало да започне да се разстила му направило впечатление, че се образуват бразди на каменната настилка. И от ПУ преценили, че основата е мека и предполага бъдещи неравности на самата изкуствена трева. Сигнализирали Д. К.. Казали му, че сега се виждат бразди, камо ли след полагането на изкуствената трева. Той реагирал и казал, че си знаят работа, нямало да било така, защото отгоре ще се насипела изкуствената трева с кварцов пясък и ще се заравнило отгоре и нямало да се виждат тези неравности. След като го направили, видимо станало готово, но още се влезело от вратата в корта, правило впечатление, че има неравности, имало хлътнали участъци на много места вътре, в самия терен. Когато имали среща с тях, бил Д. К. и другото момче, бил ***. Тази среща била, може би, към ** или след *** *** година. Те искали да се приеме корта, но от ПУ, виждайки тези неравности по терена, нямало как да го приемат. Там се провеждал учебен процес. Имали отбор по тенис и било лошо да ги пуснат в това игрище. Към *** г. била положена изкуствената трева и кварцовия пясък. Според тях бил готов обектът. ПУ не били съгласни с тях, те казали, че няма проблем, ще се играе тенис. Била проведена експериментална тенис игра, студенти, преподаватели на ПУ и представители на фирмата, и се оказало, че топката когато имало съприкосновение със земята или спирала, или отскачала накриво, защото имало неравности по тревата. Те се съгласили, видели, че има доста неравности, казали, че имат идея как ще го направят. След 2-3 дни дошли други работници с виброплоча, сложили я отгоре на тревата и
започнали да минават неравните терени. Минали целия корт да го изравняват. От ПУ видели, че няма ефект. Това се установило. Дошли „Азимут спорт“, видели и преценили, че трябва да се извърши с по-тежка машина. Дошла по-тежка машина с един човек със сина му. Това били наети работници от тях. Минали целия терен за един ден, там където имало неравности, и си тръгнали. „Азимут спорт“ казвали, че ще има приемане на обекта. Дошъл Д. К.. Това ставало към края на ***, заедно с г-н ***. Тежката вибромашина била края на ***. Може би ***била последната среща. Дошли, пак направили учебна игра, може би *** А. Д. бил там и провели игра с *** Т. Н. и самият той казал, че теренът става за игра и какво искат за толкова пари. От ПУ не се съгласили, че става за игра. От страна на ПУ Акт 19 не бил подписан. А. Д. казал, че ще пробват да го оправят, колкото можело. След 3-4 дена дошъл човек да разпръсне кварцов пясък, за да попълни дупките и неравностите по терена, било след *** г., и след това пак никакъв резултат. Отделно, от тези тежки виброплочи, самата трева се намачкала и обърнала косъма, влошило се качеството на самата трева. Всеки един човек, който щял да влезе, щял за попита това тенис корт ли е. Имало комисия през месец *** от ПУ, която да приеме обекта – С. Д., Д. А., Т. Н. и Р.К.. От страна на „Азимут спорт“ – Д. К.. *** месец играли с *** Т. Н., преди ***. Не приемали корта, защото не ставал за игра. Кортът не се ползвал, защото ректорът забранил, докато не бъдел поправен и станел годен за използване. Кортът не се ползвал изобщо. За занятията наемали други кортове, защото имали специализирани часове по тенис, тъй като имали катедра по физическо възпитание. Не ставал за игра корта. *** имал магистърска степен по ***, нямал ***образование. Имал опит, защото преди това били строили терен за футбол и спортната зала, имал наблюдение, контакти с инженери, с технически лица и знаел нещата как трябвало да се случват. Запознат бил с договора, и там имало изкопи и насипи. Той им давал оферта за тенис кортове, а не за плувен басейн. ПУ задал изграждане на два тенис корта. Не било цялостно изграждане, защото самата постройка била там, оградата била там, теренът бил там. Шамотните кортове, които били, те върху тях трябвало да изградят нова настилка с изкуствена трева. Не си спомня да имали уговорки колко да бъдат изкопите. Щом изграждали нови тенис кортове с изкуствена трева, те трябвало да са предвидили нещата. Трябвало да има основа. Те не можели да изхвърлят тревата и да кажат хайде да играят. Фирмата била предложила технологията, те били специалисти в тази област и знаели как стават нещата. Знае, че е имало различни оферти към ПУ за този обект, не може да каже защо не са приети други оферти. Не знае, не бил разговарял за ограничение в бюджета от ПУ. Не може да каже дали фракцията била достатъчна. Фракцията, която била положена към момента, била наравно с бордюра. Ако се сложила повече фракция, щяло да излезе извън бордюра. Предполага, че проблемът не е в количеството, а в уплътняването. Ако считат за уплътняване минаването с едно валяче, то не било повече от 2 тона, 1.200,300 тона максимум, не повече. Земното легло не помни да било валирано, едва ли, но фракцията била валирана, но нямало файда, защото това било малко валяче, то не било виброваляк. Може би не били вкарали по ситна фракция и с по-тежък виброваляк да станела спойката. Фракцията била от 3-6 мм, бил само един вид фракция. Нулева фракция не видял. Лазерен грейдер ползвали, и той също бил много малък и когато излизал, оставял бразди на основата. Извършвали поддръжка, доколкото да не се занемари самият терен. След полагането на изкуствената трева започнали постоянно да излизат треви отдолу и я обирали на ръка. Имало треви по целия терен, имало много мравуняци, постоянно излизали мравуняци отдолу на различни места. Тревата като я решели с четката, не се вдигала. Самата трева трябвало да е покрита наравно с кварцовия пясък, а тя излизала на места толкова много, че не ставало нищо. Свидетелят играел тенис, не бил професионален тенисист, играел за удоволствие.
С.Н., *** в Пловдивския университет, специалност „Тенис“ разяснява, че била в течение с поръчката на тенис кортовете. Било поръчано да се изпълнят два тенис корта от нов тип, с нова настилка върху съществуващи някога, само терена да се ползва, предишните били червени, а сега искали с изкуствена трева. В който период била на кортовете, в края на *** месец *** г. и в началото на месец ***, била направена каменната основа и едно момче трябвало да настила тревата. Гледала начина, по който работи момчето и й направило впечатление, че тревата, която поставя била неравна, а това било много важно за тениса, за да не се предизвика контузия и му казала, че тревата е неравна, но той й казал, че като опъне тревата и сложи кварцов пясък, всичко ще е о кей. По-късно г-н К. й се обадил и й казал, че трябва да направят комисия да приемат тенис кортовете и тази комисия била тя като специалист по тенис, двама колеги, които играели на футболен терен, двама студенти, Р. К. бил там и момчето управител на залата. Били голяма комисия от университета. На терена бил само строителният инженер и работник от страна на „Азимут спорт“. При първата среща, още с влизането на корта, прекрачването на прага, цялата й радост била помрачена, влизаш и хлътваш в дупка на терена още в самото начало. Още на пръв поглед теренът бил неравен, да не се говори за естетическия вид. Бордюрите почти не се виждали, естетическият вид бил ужасен на корта. Тревата била неравна. Това било месец *** г., по към втората половина на месеца. С. била много афектирана и на човека, ***, който бил там му казала виждате ли в какъв вид предавате настилката, той я попитал не й ли харесва, а тя ме отговорила, че на първо място естетическият вид е ужасен и му задала въпроса колко пъти е били на терена, за да й предлага такъв обект, той й казал, че в интерес на истината 2-3 пъти. Тя го попитала след като не е бил на обекта, как може да предава нещо, за което не знае как са се развили събитията. Това бил *** на обекта, едно момче било. Започнали да играят на корта. Първата среща била само с *** на обекта, с., колегата и двама студенти играли. Започнала играта, в първия момент отскочила топката, вторият път вече не можела да отскочи топката, защото имало неравности. Като нямало добра основа, оставала дупка и топката не можела да отскочи, трябвало да бъде твърда, за да отскочи. На места били хвърляли кварцов пясък, но не били равномерно го разхвърляли, защото имало неравности върху терена. Едната студентка се контузила, тя се контузила понеже искала да хване топката, очаквала да отскочи топката, но тя не отскачала. *** одрала целия си крак, паднала върху тревата, в желанието си да хване топката. Паднала, понеже на самия терен имало много нахвърлен пясък, което не било редно да е толкова много и момичето се подхлъзнало. След това казали, че няма да приемат кортовете, че не са във вид, в който трябва да са. С. била *** и трябвало да запази здравето на студентите. Момчето приело забележката и казало, че ще види какво може да се направи. След това се обадило на Д. М.. Провела се втора среща, на която присъствали с. и Д. М., но нямало ***, за който споменала преди това. Била вкарана тази виброплоча, и след нея отново се събирали, но ефектът не бил голям, почти никакъв, но вече тревата според с. била наранена. Отговорът бил, че имат нещо предвид да направят. Те решили да си пуснат виброплочата. Косъмът на тревата бил пречупен. Вторият път влизала виброплочата и на втората среща не приели обекта и този път играли пак със студенти и колеги. М.М. присъствал. Той видял състоянието и разбрал, че от ПУ са недоволни, всичко му било обяснено, но той казвал, че са капризни, че не е така. И след това третата среща вече, цялата комисия се събрала, със заповед на **, било *** година. Присъствал пак М. М. и А. Д.. Той имал готовност да играят, започнали двамата да играят и свидетелката му казала, че не е доволна, че топката не отскача добре, но той казал, че игрището става, че на места имало наистина неравности. Имало работник с него и му казал да отбележи местата и да се оправят нещата. С. му казала, че е много грозно и трябва да има и естетика. Още влизаш и пропадаш. Не само качество, но и естетика трябва да има
този корт. И неговата реплика била, че за тези пари какво искат да направят. С. не била наясно с парите. Била наета да каже става ли игрището. Тя била консуматор на играта. След няколко дни г-н К. й казал, че са ги дали на съд и не може да ползват игрището. След няколко седмици цялото игрище било на мравуняци. От месец *** г. цялото било в мравуняци, значи нямало основа отдолу, второто - за тревата, навсякъде тревичка. И отстрани, и по самия корт. Нямало как да няма трева отстрани, като нямало бордюри. Когато бил готов един тенис корт и бил направен, както трябва се минавало с една четчица за поддържане на тревата и нищо повече, но в случая ПУ не приели кортовете, то било грозно, не можело да се ползва за корт. Наложило се да го чистят веднъж, два пъти, купили си прахосмукачка за листата, защото имало дървета наоколо. Колегата, управителят на залата му било наредено да пръска с раундъп, за да махне тревата. Президентът бил дошъл на посещение и трябвало да има вид. За учебната ***-*** година било почистено. Не можел да се ползва кортът. В момента плащали на други тенис кортове, защото имали учебна програма, наемали кортове и плащали допълнително, за да си проведат часовете. С. оглеждала много кортове. Когато К. я попитал и извършила оглед на корта на „Атаро Клима“, му казала, че й харесал. Това били друг вид кортове. Този хард корт защо не се изпълнил, не можела да каже, това не била нейна работа. М. й се обадил и й казал, че има оферта за тревен корт, но може да огледат и за хард корт. Не взимала участие какъв вид настилка да се положи. Никой не я бил питал каква настилка да се слага. Питали я годна ли е за игра. Там вече 20 години не съществувал такъв корт, ползвали мястото на стария корт, оградената клетка. „Азимут спорт“ можел да използва терена, мрежите и основата. Да се заравни и да стигне до дренажа на корта. Те не били стигнали до дренажа на корта. Не знае какво било поръчвано и докъде трябвало да стигне ищцовото дружество. По нейно впечатление основата не била равна, нямало плътност, затова казала, че е куха. Ако трябвало да бъде точна, основата която била направена, дори и бетон да се сложил, пак нямало да стане както трябва, защото основата, която била положена била 8 см, а трябвало да е поне 50 см. Трябвало е да се стигне до дренажа, стария, а това не било направено. Ползвала била и други кортове с кварцов пясък. На други кортове периодично трябвало да се разресва тревата, за да се поддържа в добър вид, но ПУ не приели обекта, не ползвали кортовете, затова не разресвали тревата. Това, което знаела е, че се поръсва допълнително за поддръжка с кварцов пясък, но на по-голям период от време. Не е през седмица, или всеки месец. Тя била играч на червени кортове. Играла била и на кортове с изкуствена трева и на твърди кортове. На други игрища с изкуствена трева играла много дълги мачове, а тук не можела да направи и три разигравания. На конкретния терен правила две игрови срещи, силно казано срещи - опитвания, разигравания. На тези срещи, на първата среща момчето било категорично, че кортовете не били в добро състояние. На първата среща К. и *** ги нямало. На втората среща бил само М.К.. Отново не били доволни от ПУ. На третата среща бил А. Д., ***. Той казал, че стават за игра кортовете. Забелязал местата и казал на работника да си отбележи проблемните места и й казал, че за тези пари, това са кортовете. Според свидетелката разбрал, че не ги харесват. След тази среща нищо повече не се работило и нищо не се случило, независимо че А. Д. си отбелязал проблемните места. Господин К. се обадил на с. и казал, че има заведено дело. Не били извършили някакво плащане, доколкото разбрала. Топката не отскачала добре, единият път отскачала по един начин, другият път не отскачала. Всяка настилка, затова била различна, защото се оценявала по отскока на топката. При всяка настилка по различен начин отскачала топката. При тази настилка, просто тя не отскачала. Има места, на които отскачала, ако ги уцелиш, но на повечето места не отскачала. Нямало твърда повърхност, на която да отскочи. Според с. този корт бил негоден. Като се влезе с тежка виброплоча, не можела да каже колко е била тежка виброплочата, тревата била пречупена. Не присъствала на влизането на виброплочата. В началото тревата била една, на втората среща друга, на третата
съвсем различна. Височината на косъма била различна. В началото била различна, защото не било минавано с виброплоча, след като й казали, че е минавала, това си личало, защото бил по-нисък косъмът, и след това още по-нисък. Пречупването на косъма влияело на играта. Била извикана като човек консуматор, който играел върху настилката, не изграждала корта. Видимо била премачкана тревата. В началото била мека, казала на момчето, че няма забележки спрямо тревата, кварцовият пясък не бил равномерно нахвърлен, защото основата не била плътна. Въпросът опирал до основата и от там идвали всички неприятности.
С.К., *** в ПУ разяснява, че на новата сграда, тъкмо били завършили едно мини футболно игрище и от това, че имали две игрища в спортния комплекс „Академик“ искали да направят нещо друго и започнали да търсят да направим някакво игрище и в крайна сметка дошъл колегата К. и казал, че са готови, работили на ***, ще го направят. Отишли, погледнали, казали, че игрището е с шамот. То не било игрище, 20 години не било играно на него, имало терен, определен за това игрище. Искали от тях да изчистят игрището, защото било буренясало, имало храсти, 3-4 дървета, ПУ имали озеленител, общ работник, изчистили и започнали месец май да работят, изчистила се тревата, от „Чистота“ дошли да приберат отпадъците. „Азимут спорт“ чистили, след като от ПУ изчистили, тръгнали да изриват тревата. Отгоре си останала трева, която те тръгнали да изриват. От ПУ окосили тревата. Не може да каже дали са ползвали механизация. С. Ц. бил назначен, не може да кажа колко дена са чистили. Правело впечатление, че от „Азимут спорт” идвали, идвали и си отивали, нямало един човек, който да бил непрекъснато на обекта. Имали две срещи за приемане на обекта. На първата среща събрали представители на катедрата, които се занимават с тенис, човек от новата сграда, домакина и те казали, че ще дойдат да го предават. Опитали да играят и установили, че топката не иска да отскочи, вторият път дошли и двама студенти, единият се контузил, момичето си съдрало крака. *** казали, че ще направят каквото може. След време опитали пак и пак не ставало. След първата среща започнали да трамбоват където имало неравности, защото имало издатини, вдлъбнатини, трамбовали директно върху тревата. С това трамбоване се чупила тревата. Направили втора среща след трамбоването. Не знае след втората среща дали се трамбовало, знае, че били слагали посипка. На последната среща опитали, пак нищо не ставало. *** на „Азимут спорт“ се опитал да играе, било ***, на *** година. Били седем човека от ПУ, от тяхна страна ***, г-н Д. и може би още един човек. Оказало се, че независимо от всичко, което е направено, не можело да се играе на терена. Казали за толкова пари, толкова, но в крайна сметка останал само един терен, за да го гледат от ПУ и се ядосват. Те разбрали, че от ПУ не одобряват терена и не го приемат. Всички разбрали, г-н Д. разбрал, всички. Затова отказали да подпишат акта. Не били съгласни този терен да стои така. От месец юли до септември чистили терена, за да има вид, имало мравки и треви, не само едно стръкче. След *** г. нищо не било правено на обекта. От ПУ също не правили нищо, защото знаели, че има спор. В момента не го пипнали, не можели да го ползват и бил затворен. Опитали се да го приведат в някакъв вид, но спрели. Искали от „Азимут спорт“ да им се направят два тенис корта. Под реновиране свидетелят разбирал се възстанови онова, което е било. Ако трябвало да се възстанови това, което е било те трябвало да направят тенис кортове с шамот, защото това било на времето, а сега се правило съвсем друго. Тоест искали два броя тенис кортове с изкуствена трева, такъв бил предметът на договора. От ПУ казали какво искат, а какво трябва да се направи го казвал професионалистът. Не били дали различни оферти. Когато поставил въпросът в началото на разговорите, мениджърът на „Азимут спорт“ казал по ЗОП не може. Нямали ограничение в бюджета. Не си спомня да е изпращал имейл, че има ограничение в бюджета. Може нещо да били изпращали, но това бил договорът, който бил сключен. К. казал отвън на свидетеля, че не можели да стигнат до основата. Хора от „Азимут спорт“ идвали и видели, че има основа преди да започнат. Трябвало да стигнат до дренажа. Говорено било да се направят
две игрища за тенис корт с изкуствена трева. Те били съгласни. Съгласили се за 59 000 лева. Ако от ПУ командвали как да се прави, нямало тях да ги има. Изпълнителят решавал за конкретните м. за работа. Не ползвали консултант как трябва да се прави. Колеги, които се занимавали, преподават тенис на корт и заедно със студентите преценили, че не стават. Когато има съдебно дело не пипали нищо, а и нямали право, не решели тревата, не поддържали. Не можело да се играе, това била причината да затворят корта. Когато тръгнали, Т. била един от хората, които обикаляли и търсели обекти. Друг клас трева не им била предлагана. Не били доволни, защото първо - топката не можела да отскача, второ - можеш да се пребиеш като играеш, защото имало вдлъбнатини, а имало вдлъбнатини, защото основата била слаба. Малко била като дълбочина. Казали, че искат да играят. След като сключили договора не им казали, че има дупки и трябва повече фракция. Не били проблем парите. ПУ е платили 80%, останали 20%, но въпросът бил, че не може да се ползва.
По делото е прието заключение на изготвената СТЕ във връзка с автентичността на приложения от двете страни по делото снимков материал, според което от двете страни са били представени графичните файлове, необходими за отпечатване на снимковия материал, като при изследването не са открити следи от фотомонтаж, ретуширане или друга манипулация. Вещото лице е направило извод, че представеният снимков материал е автентичен и може да се ползва за последващи експертизи.
По делото е прието заключение на изготвената СТЕ – л.** – л.** от делото от ***С.Ж., както и заключение на СТЕ, изготвено от *** на Тенис клуб „***“, гр.П..
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е бил сключен договор № ***/***г., по силата на който ПУ „Паисий Хилендарски“, в качеството на възложител е възложил, а „Азимут спорт“ ООД, в качеството на изпълнител е приел да извърши при условията и сроковете на договора доставка на материали и СМР съгласно Приложение № * на обект: Тенис кортове към Пловдивски университет. Общата стойност на договорените работи, на база предварително зададени количества по Приложение № * към договора възлиза на сумата от 49 999 лв. без ДДС или 59 998.80 лв. с ДДС, която включва труд, материали и механизация за изпълнение на уговорената работа. В чл.2 от договора е предвиден начинът на плащане на договорената цена, като по делото няма спор, че от страна на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” са заплатени сумата от 35 999.28 лв. – аванс, за което била издадена фактура № ***/***г. и сумата от 11 999.76 лв. – междинно плащане, за което била издадена фактура № ***/***г., тоест плащанията по т.2.2. и т.2.3. от договора.
Така сключеният договор по своята правна същност е договор за изработка, който е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Съгласно чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило точно и добросъвестно задълженията си по договора, като е доставило уговорените материали и са извършени съответните СМР на обекта, както и че изготвеният протокол обр.19, заедно с проформа фактура № ***/***г. за окончателното плащане са представени на ответника, като последният не е върнал оформен екземпляр от протокола и не е направил забележки относно работата, поради което съобразно раздел ІV, т.7 от договора следвало да се приеме, че работата е изпълнена и приета. Поради това се претендира сумата от 14 525.01 лв. неизплатено възнаграждение за извършените работи от ищеца по процесния договор.
Основен спорен въпрос между страните е дали се касае за договорено между тях изграждане на тенис кортове, както твърди ответникът или репариране на тенис кортове, както твърди ищецът. От представените писмени доказателства се установява, че предвидените в дадената от ищеца оферта № ***/***г. за изграждане на тенис кортове с изкуствена трева за тенис СМР – за репариране на основа и за специализирани настилки изцяло се покриват с тези, които са заложени в Приложение № * към вече сключения договор между страните по делото. Според заключението на СТЕ от *** Ж., което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, посочените в Приложение № * към договора СМР и количества на същите са за извършване на ремонт на съществуващ стар тенис корт, като не са достатъчни за изграждане на ново игрище за тенис, по представения от вещото лице детайл за изпълнението му. Според съда в настоящия му състав без значение дали се касае за изграждане на нов тенис корт или ремонт на съществуващ стар тенис корт, обичайното му предназначение, след изграждането или ремонта, би следвало да е едно и също. С оглед на това по делото няма твърдения от страна на ищеца, респективно не са ангажирани никакви доказателства същият да е уведомил ответника, че така предвидените в договора СМР няма да бъдат достатъчни, за да могат кортовете да се ползват за тяхното обичайно предназначение.
Поради това и с оглед и на разпределената от съда доказателствена тежест съдът намира, че по делото не е установено предаването на изработеното и приемането му от ответника. Действително според раздел ІV, т.7 от договора възложителят се задължава в тридневен срок след представяне от изпълнителя на изготвен приемо-предавателен протокол за обекта, предмет на договора, да подпише и върне оформен екземпляр от същия, като при липса на върнат протокол в указания срок, работата, извършена от изпълнителя, се смята за окончателно приета със съответните последици за това. От събраните по делото гласни доказателства обаче се установява, че преди изпращане на приемо-предавателния протокол от *** от страна на „Азимут спорт“ ООД до ответника, за който не се спори да е получен, между страните са провеждани няколко срещи за констатиране състоянието на извършеното на обекта. В тази насока са както показанията на свидетелите на ответната страна – с.Ц., Н., К., които си кореспондират, така и показанията на с. К., на ищцовата страна. Още през месец ***г. се е състояла среща между представители на ответника и представител на ищеца, на която е констатирано наличие на множество неравности по тенис кортовете. Направен е и опит за провеждане на игра по двойки, при която топката е отскачала на различни посоки, както е получено и нараняване от една от състезателките по тенис на университета. На тази среща представителят на „Азимут спорт“ ООД е поел задължение за отстраняване на неравностите, като след срещата е продължило изпълняването на строителни дейности на обекта, чрез заравняване на игрищата с вибро плоча. Впоследствие е проведена и втора среща между представители на страните в периода ***, на която среща е присъствал М. М. – представител на ищеца, като отново е констатирано, че неравностите по терена не са отстранени, а след срещата са проведени строителни дейности, чрез ползване на вибро плоча. Трета среща е осъществена на ***, на която са присъствали представители на ответника, назначени като комисия със заповед № ***/***г. на *** на ПУ „Паисий Хилендарски“, както и М. М. и *** на ищеца – А. Д.. Констатациите на ответника са отразени в Доклад, вх.№ ***/***г., според който фирмата не е извършила качествен ремонт по подравняване, изолиране от почвата и уплътняване на основата. Според част от свидетелите на тази среща законният представител на ищеца е отбелязал проблемните места, но след нея вече не били предприети повече строителни дейности по тяхното отстраняване. Анализът на гласните доказателства, както и на писмените такива – доклад от ***, покана № ***/***г. до „Азимут спорт“ ООД дава основание да се направи извод, че от страна на ответника многократно е поставян въпросът за състоянието на тенис кортовете, за необходимостта от оформяне на по-дълбоко корито, изолиране, валиране, за наличие на неравности, стръкове трева и др., които очевидно са считани за основателни от присъствалите на съответните срещи представители на ищеца, доколкото няма спор, че след срещите на обекта са извършвани строителни дейности като използване на вибро плоча и насипване с кварцов пясък.
При тези данни съдът намира, че не би могло да се приеме, че по делото е доказано приемане на извършената работа, като съобразена с договора. Не съществува спор в съдебната практика, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Доколкото възложителят следва да заплати възнаграждението за приетата работа, а в случая такова приемане според настоящия съдебен състав липсва, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 14 525.01 лв. /след допуснатото изменение на размера на предявения иск/ остатък от възнаграждението по сключения договор за изработка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба се претендира и заплащане на неустойка в размер на 5 999.88 лв. /след допуснатото изменение на размера на предявения иск/, начислена на основание раздел VІІ, т.1 от договора, за периода от *** до ***г. В т.1 от Раздел VІІ от договора е предвидено, че при забава на дължимите плащания и/или приемане на възложената работа или забава в изпълнение на други договорни задължения, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,50 % от общия размер на договорената цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора. Съдът намира, че не са налице предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, тъй като ответникът, в съответствие с вече изложеното за липса на приемане на работата, не е изпаднал забава, считано от *** – след изтичане на третия ден от представяне на изготвения акт обр.19 и на проформа фактура № ***/***г. Поради това искът за присъждане на неустойка не е установен по основание и следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба се претендира и заплащане на сумата от 3 971.90 лв. /след допуснатото изменение в размера на предявения иск, с определение от открито съдебно заседание на ***/ за допълнителни видове доставки и СМР на обекта, съдържащи се в протокол обр.19 към договора. Договорът за изработка е неформален договор, но по делото няма ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че допълнителните доставки и СМР са извършени по устно възлагане на ответника. Поради това и предвид изложеното, че липсва приемане на извършената по договора работа, съдът намира, че искът за присъждане на посочената сума, на договорно основание следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърляне на предявения иск на договорно основание следва да се разгледа евентуалният иск за присъждане на посочената сума на основание чл.61 ЗЗД. Един от извъндоговорните източници на облигационни отношения е воденето на чужда работа без пълномощие, като съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на разходването им. В ал.2 на чл.61 ЗЗД е регламентирано, че ако работата е предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а съгласно ал.3 – ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване. От значение за основателността на исковата претенция е дали работата е била предприета уместно от ищеца и дали е водена добре, т.е. били ли са необходими допълнителните СМР и добре ли са изпълнени. От заключението на вещото лице по СТЕ Ж. се установява, че извършването на отстраняването на храсти,
малки дървета, пристъргване на основата за отстраняване на тревата, подготовка на земното легло, натоварване на самосвали, извозване на отстранената трева, храсти, малки дървета, почва са били технологично необходими за изпълнението на обекта и изпълнителят „Азимут спорт“ ООД не е можел да започне другите дейности по изпълнение на договора, без предварителното им изпълнение. Другите две дейности – доставка на каменна фракция 0-4 мм и направа на фундаменти за монтаж на ботуши за тенис оборудване, нивелиране, бетониране на фундаменти и монтаж на тенис оборудване са били също технологично необходими, но на по-късен етап от изпълнението, а на преди другите договорени СМР. Видимо тези дейности според вещото лице са извършени добре. *** е уточнило, че по делото има представени фактури за закупен материал – каменна фракция 0-4 мм, за закупен бетон и транспорт на същия, както и за ползвана механизация, които материали и механизация се ползват за извършване на същите по вид и количество СМР с посочените в акт обр.19 допълнителни дейности, отразени като извършени от „Азимут спорт“ ООД на строежа. Заключението на вещото лице в тази му част кореспондира и със събраните гласни доказателства чрез разпит на с. К. и Ф. за извършените на обекта допълнителни дейности. Искът на посоченото извъндоговорно основание обаче не може да бъде уважен, доколкото по отношение на част от допълнителните дейности – фундаменти за тенис кортовете, между страните е водена ел.кореспонденция през месец **., от която може да се направи извод, че е налице противопоставяне на ответника за извършването на дейностите в посочената част, поради липса на финансови средства. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен и разгледан на плоскостта на неоснователното обогатяване. Според чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Както се посочи, по делото е установено от заключението на СТЕ и събраните гласни доказателства извършването на допълнителните СМР, както и тяхната стойност в размер на 3 971.90 лв. – от заключението на СТЕ, поради което съдът намира, че на посоченото правно основание претенцията следва да бъде уважена, тъй като е налице причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника с посочената сума.
По делото е предявен насрещен иск, за осъждане на „Азимут спорт“ ООД да заплати на ПУ „Паисий Хилендарски“ сумата от 25 000 лв., представляваща част от сумата 47 999.04 лв. получена от ответника на отпаднало основание, във връзка с претендирано от ПУ „Паисий Хилендарски“ разваляне на процесния договор, поради неизпълнение. Съдебната практика – напр. решение № 157/08.11.2010г. по т.д.№ 1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 183/30.10.2013г. по т.д.№ 820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал.2 ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Съдът намира, че в случая е налице посочената хипотеза. Няма спор, че ПУ „Паисий Хилендарски“ е установил фактическа власт върху изработеното, но както се посочи по-горе, не може да се приеме, че е налице приемане на работата, доколкото приемането съдържа в себе си признание, че работата напълно съответства на възложеното с договора. Макар и в тридневния срок по Раздел ІV, т.7 от договора възложителят да не е върнал екземпляр от протокола, безспорно се установи, че същият многократно през време на изпълнение на работата и след приключването й е уведомявал изпълнителя за наличие на недостатъци, като изрично е изпратил и писмо от ***, което изпълнителят не оспорва да е получил, с което писмо е даден срок за изпълняване на обекта, а в противен случай е посочено, че ще бъдат предприети действия по разваляне на договора. С оглед на това съдът намира, че е налице отказ на възложителя да приеме работата и изявление от негова страна за разваляне на договора, с насрещната искова молба, доколкото няма ангажирани доказателства действия по развалянето да са предприети след дата ***, до подаване на насрещната искова молба. От заключението на *** Ж. е видно, че при огледа на място са установени неравности по положената настилка от изкуствена трева, има пропадания, положеният кварцов пясък на места е по-дебел, на места липсва и е отнесен от водата, тоест няма еднаквост на същия по цялата настилка от изкуствена трева, на места има поникнала трева. *** е посочило, че има изпълнено игрище за тенис, но същото отговаря на изискванията за игра на ниво аматьори и за не продължително във времето трениране от отделни лица. Не отговаря за игра на професионално ниво, за тренировки на такова ниво и за провеждане на състезания. *** е уточнило, че за постигане условията на тенис игрище от по-високо ниво – за тренировки, за провеждане на състезания и за професионално занимание, е необходимо привеждане на основата на настилката и дренажа в съответните за целта параметри -необходимата уплътненост на горен пласт преди положената настилка от изкуствена трева, постигане с уплътнението и необходимата равнинност и създаване на максимални наклони към дренажната инсталация за отвеждане на водата от игрището, работеща дренажна инсталация, поддържане на настилката в съответните параметри, чрез разресване и влагане на гранули и кварцов пясък, както и поддържане на необходимата влажност, като е посочило и видовете дейности, необходими за поправка на тенис кортовете, така че същите да станат годни за ползване по предназначение. Според заключението на СТЕ от Б.С. – *** по тенис, съществуващите неравности, различната денивелация на поставената настилка, неравномерното разпределяне на кварцовия пясък, освен за лошия отскок на топката, създават постоянен, пряк риск от травми и наранявания. В тази си вид според специалиста кортовете не отговарят на изискванията за безопасност при игра и експлоатация по предназначение, без значение на нивото на играещите. Независимо от това, че вещите лица изразяват различно експертно мнение относно това дали тенис кортовете биха могли да се ползват по предназначение в зависимост от нивото на играещите, и двете вещи лица са категорични относно наличието на неравности по положената настилка от изкуствена трева, пропадания, неравномерно разпределяне на кварцов пясък. Действително и двете заключения са изготвени след изтичане на дълъг период от време от приключване на СМР на обекта, през който период по делото се установи, че тенис кортовете не се използват и не се поддържат. Изводите на вещите лица според съда обаче не се разколебават, тъй като по делото бе инкорпориран като част от доказателствата снимков материал, представен и от двете страни, изготвен към момент, близък до приключване на СМР, по отношение на който бе допусната и изслушана техническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло, според което при изследването не са открити следи от фотомонтаж, ретуширане или друга манипулация, снимковият материал е автентичен и може да се ползва за последващи експертизи. Тези си изводи вещото лице е направило и след посещение на обекта на място. С оглед на всичко това, предвид така дадените заключения съдът намира, че са налице предпоставки за разваляне на договора –
недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното му предназначение. Съдебната практика приема, че за да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. В случая *** Ж. е дал заключение за видовете СМР, които следва да се извършат за поправка на тенис кортовете, така че същите да станат годни за ползване по предназначение и за тяхната стойност, като видно от заключението стойността възлиза на сумата от 75 400 лв. без ДДС или 90 480 лв. с ДДС. При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл.265, ал.2 ЗЗД и са настъпили последиците от разваляне на договора, поради което и искът за реституция на даденото по договора, е основателен. С оглед уважаване на предявения иск по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, не е необходимо разглеждане на предявения при условията на евентуалност насрещен иск.
От „Азимут спорт“ ООД са формулирани
възражения за прихващане със стойността на доставените на обекта материали,
ведно с вложените в тази доставка транспортни, логистични, товарни и разтоварни
разходи, застраховки на стоки, съхранение на стоки, на обща стойност
34 249.02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност
7 873.80 лв., труд на обща стойност 16 593.60 лв., пропусната полза
от нереализирана печалба в размер от 15 043.47 лв., но според съда
възраженията не са доказани. *** Ж. е остойностил парично разходите за труд,
материали, механизация, организация на работата на процесния обект, на обща
стойност 67 993.98 лв. В така посочената стойност е включен и раздел ІІІ –
професионално спортно оборудване за тенис кортове, като по отношение на този
раздел ІІІ в заключението вещото лице изрично е заявило, че относно доставката
на професионално спортно оборудване не е в състояние да се произнесе, защото не
се съхранява на мястото на тенис кортовете и не му е било показано. Освен това
по делото са приложени отделни фактури за закупени материали, ползван труд от
външни работници, за механизация, но не за всички извършени на място операции.
Поради това съдът намира, че възраженията не са доказани по размер и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на страните се дължат разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. По представения списък на разноските сторените от ищцовата страна възлизат на сумата от 4 845.60 лв., а тези на ответника – на сумата от 4 210 лв. Уважен е предявеният с исковата молба иск за заплащане на сумата от 3 971.90 лв. допълнителни дейности, поради което и при съобразяване на разграничението на разноските на ищеца по договор за правно обслужване от *** и по списък на разноските, на страната се следват разноски в размер на 519.75 лв. Уважен е предявеният от ответника насрещен иск за сумата от 25 000 лв. или на страната следва да се присъди сумата от 4064.07 лв. /от претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 900 лв. по първоначалните искове се дължи сумата от 754.07 лв., с оглед частичното им уважаване/.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. против Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 иск за заплащане на сумата от 14 525.01 лв. /четиринадесет хиляди петстотин двадесет и пет лева и 01 ст./ неизплатено възнаграждение по договор № ***/***г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. против Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 иск за заплащане на сумата от 5 999.88 лв. /пет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 88 ст./ неустойка за забава по Раздел VІІ, т.1 от договор № ***/***г. за периода от ***г. до ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. против Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 иск за заплащане на сумата от 3 971.90 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 90 ст./ - стойност на допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове към Пловдивски университет по договор № ***/***г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. против Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 иск за заплащане на сумата от 3 971.90 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 90 ст./ - стойност на допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове към Пловдивски университет по чл.61 ЗЗД.
ОСЪЖДА Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 да заплати на „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. сумата от 3 971.90 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 90 ст./ - стойност на допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове към Пловдивски университет, на основание чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. да заплати на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ главница, представляваща част от платена на отпаднало основание сума в общ размер от 47 999.04 лв. по договор № ***/***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – ***г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. против Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 възражения за прихващане със стойността на доставените на обект: Тенис кортове към Пловдивски университет материали, ведно с вложените в тази доставка транспортни, логистични, товарни и разтоварни разходи, застраховки на стоки, съхранение на стоки, на обща стойност 34 249.02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873.80 лв., труд на обща стойност 16 593.60 лв., пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043.47 лв.
ОСЪЖДА Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 да заплати на „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. сумата от 519.75 лв. /петстотин и деветнадесет лева и 75 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 41, вх.А, ет.3, ап.7, със *** С. А. З. и А. Ю. Д. да заплати на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24 да заплати на сумата от 4064.07 лв. /четири хиляди шестдесет и четири лева и 07 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.