Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №205
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от М.Е.В. ***Р. - ПлАК против Наказателно постановление
№20-0241-000177/27.05.2020г. на Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с
което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на основание
чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.140, ал1 от ЗДвП;
- на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП;
- на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1 ЗДвП. Наведен е
довод, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.Р.Р. - ПлАК, който поддържа жалбата. Навежда довод, че съдържанието
на наказателното постановление не съответства на императивната норма на чл.57
от ЗАНН. Не бил индивидуализиран мотоциклетът, с който се твърди жалбоподателят
да е извършил ПТП, както и било налице несъответствие между описаните факти и
обстоятелства и нарушените правни норми. По отношение на първото вменено
нарушение посочва, че от доказателствата по делото било установено, че
мотоциклетът бил с поставена рег. табела, която обаче паднала при настъпилото
ПТП. Навежда довод, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на
НП, където било записано,че МПС-то се движи без поставена рег. табела на
определеното за това място, и санкционната такава, съгласно която същото е без
табела с рег. номер или не е поставен на определеното за това място, при което
било неясно нарушението, което се твърди да е извършило санкционираното лице.
За посоченото нарушение жалбоподателят бил санкциониран на основание
разпоредбата на чл.185 ЗДвП, предвиждаща отговорност за нарушение на закона, за
което не било предвидено друго наказание, при наличие на специална санкционна
разпоредба за процесното нарушение – чл.175 ЗДвП. Навежда довод, че посочените
несъответствия са накърнили правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на
второто нарушение са изложени съображения, че в санкционната част на НП
административно-наказващият орган бил изброил всички посочени в закона хипотези
на нарушението, при което било неясно с кое от всички обстоятелства, визирани в
закона, водачът не бил съобразил скоростта си и защо
административно-наказващият орган бил направил такъв извод, поради което в тази
му част НП било незаконосъобразно.
Наведен е довод
за несъответствие между обстоятелствената и санкционната част на НП и по
отношение на третото нарушение, при което в обстоятелствената част било
записано, че водачът не остава на мястото на нарушението, за да установи
последиците от ПТП, а в санкционната – че не спира и не установява последиците
от ПТП. Навежда довод, че в разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗДвП законодателят е
визирал различни хипотези на административни нарушения, в т.1 и т.2, като от
описаното в НП не ставало ясно за кое от двете нарушения бил обвинен
жалбоподателя. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установявало,
че жалбоподателят бил спрял на мястото на произшествието, тъй като паднал от
мотоциклета. Не били събрани доказателства за настъпило ПТП по смисъла на
легалната дефиниция дадена в пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, предвид на което за
жалбоподателят не съществувало задължение да спре.
Поради изложените доводи,
моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Претендира адвокатско възнаграждение в минималния определен в Наредба №1/2004г.
размер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивникът по жалбата –
РУ Белене към ОДМВР Плевен не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 19.04.2019г., около
22,30 часа, свидетелят К.Л.А. – мл.автоконтрольор към РУ Белене, изпълнявал
служебните си задължения заедно със свой колега, като се намирали на изградено
КПП в гр.Белене, на кръстовище между ул.“България“, ул.“Възраждане“ и ул.“Любен
Каравелов“ в града. Към тях приближили два мотоциклета, спрели на знак стоп,
намиращ се на кръстовището и при преминаването им, св.А. забелязал, че единият
от тях – черен на цвят с червени шарки, бил без регистрационна табела. Св. А.
заедно с колегата си последвали мотоциклетистите с патрулния автомобил, като
подали светлинен и звуков сигнал. Мотоциклетът без рег. табела не спрял, рязко
ускорил скоростта и отминал. Полицейските служители го следвали до с.Ореш със
светлинен и звуков сигнал, но не успели да го настигнат, тъй като се движел
прекалено бързо и се върнали в града, след което получили сигнал за настъпило
ПТП.
По същото време
свидетелите М.Б.Д. *** и Б.М.Б. – негова дъщеря, се намирали в дома си в
с.Петокладенци, където чули силен шум от удар по къщата. Излезли навън и
установили, че в къщата се е ударил мотор, който бил паднал в ниша между къщата
и пътя. Водач на мотора бил жалбоподателят М.Е.В., на когото помогнали да
стане. Последният отишъл до намиращия се в близост дом на св.Г.Б.П., с когото
били приятели, и го повикал за помощ. Същият дошъл на мястото на инцидента и му
помогнал да извадят мотора. В близост намерили рег.номер на мотора и парчета от
спойлера, които жалбоподателят прибрал и тръгнал с мотора. Свидетелят М.Д.
сигнализирал за настъпилия инцидент на тел.112. На място пристигнал св.К.А., на
когото св.Д. разказал за установения инцидент с паднал моторист, като
описанието на мотора съответствало на преследвания от полицейските служители
такъв – черен с червени шарки и без регистрационна табела. Св.М.Д. посочил
самоличността на моториста – жалбоподателят М.Е.В., когото познавал, тъй като
последният живеел с жителка на с.Петокладенци.
На 21.05.2020г.
жалбоподателят бил призован в РУ и на същия бил съставен АУАН №177/21.05.2020г.
за това, че на 19.04.2020г., около 22,00ч. в с.Петокладенци, ул.”Шипка” в
посока от с.Стежерово към центъра, управлява мотоциклет ***, модел ***, черен на цвят, без поставена рег. табела на определеното за
това място. Същият при избиране на скоростта на движение не се съобразява с
релефа на местността и на ляв завой излиза от пътното платно, удря се в стената
на дом №9 и предизвиква ПТП. Същият не остава на място, за да установи
последиците – чл.140, ал.1, чл.20, ал.2, вр. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът
бил предявен лично на жалбоподателя, който вписал като възражение, че моторът
бил с регистрационна табела, която паднала при падането на мотора.
Въз основа на съставения
АУАН от ВПД Началник РУ – Белене към ОДМВР Плевен било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя М.Е.В. били наложени
административни наказания, както следва: 1) на основание чл.185 от ЗДвП – глоба
в размер на 20 лв. за нарушение на чл.140, ал1 от ЗДвП; 2) на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП; 3) на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.123,
ал.1 ЗДвП. В наказателното постановление е възприета фактическа
обстановка идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите К.Л.А., М.Б.Д., Б.М.Б., Г.Б.П.; писмени
доказателства: АУАН №177/21.05.2020г., Наказателно постановление
№20-0241-000177/27.05.2020г. на Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен,
Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма от компетентни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира за
основателни изложените от жалбоподателя доводи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон.
С обжалваното наказателно
постановление на жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че управлява
МПС, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или не е
поставена на определеното за това място, квалифицирано като нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. По този начин административно-наказващият орган е описал
съставите на две отделни нарушения на чл.140, ал.1 ЗДвП – управление без
регистрационна табела и управление с регистрационна табела, която не е
поставена на определеното за това място. За посочените две нарушения са
предвидени и две отделни наказания, съответно в санкционната разпоредба на
чл.175, ал.3 ЗДвП и в санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Същевременно в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че управляваното
МПС е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. При
така описаното нарушение и липсата на разграничаване при цифровото и словесното
изписване на нарушената разпоредба от ЗДвП относно това коя от хипотезите на
чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушена, правото на жалбоподателя да разбере
фактическите и правни рамки на нарушението е накърнено. Съществен елемент от
АУАН и НП е точното описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, което е от значение както за правната квалификация на
деянието, така и с оглед на това, че наказаното лице се защитава именно по
вменените му факти, а в тежест на административно-наказващият орган е да докаже
настъпването на тези факти, респективно осъществяване на вмененото нарушение.
Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е
накърнило правото на защита на санкционираното лице.
Налице е и нарушение на
материалния закон. Както бе посочено по-горе, за двете визирани нарушения на
чл.140, ал.1 ЗДвП законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност
в различни санкционни разпоредби на Глава Седма от закона. В чл.175, ал.1, т.1
от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС и глоба
за водач, който управлява МПС, на което табелите с рег. номер не са поставени
на определените за това места. В чл.175, ал.3 ЗДвП е предвидена
административно-наказателна отговорност за управление на МПС, което е
регистрирано, но е без поставени табели с рег. номер. Установява се, че с
обжалваното наказателно постановление жалбоподателят не е санкциониран по нито
една от посочените административно-наказателни разпоредби, съответстващи на
нарушената материална норма. На М.В. е наложено наказание глоба в размер на 20
лв. на основание чл.185 ЗДвП, съгласно който за нарушение на ЗДвП и издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. При наличие на специални санкционни
разпоредби, общата такава на чл.185 ЗДвП е неприложима. Така посоченото
нарушение на закона, както и наличието на установените съществени нарушения на
процесуалните правила, накърнили правото на защита на жалбоподателя, водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част.
По отношение на второто
административно наказание в обжалваното НП съдът намира следното. На
жалбоподателя М.В. е вменена отговорност за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Действително при словесното изписване
на нарушената норма наказващият орган е изброил общо всички обстоятелства,
визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП, с които водачът на МПС е длъжен да се съобразява.
В обстоятелствената част на АУАН и НП обаче е конкретизирано, че при избиране
на скоростта на движение жалбоподателят не се е съобразил с релефа на
местността и на ляв завой излиза от пътното платно, удря се в стената на дом №9
и предизвиква ПТП, с оглед на което съдът намира, че правото на лицето да
разбере фактическите рамки на обвинението – с кое визирано от закона
обстоятелство водачът не е съобразил скоростта си, не е накърнено. За така
описаното нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва водач, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1
причини пътнотранспортно произшествие.
Така вмененото нарушение
обаче се явява недоказано. От събраните по делото доказателства не се установи
с каква особеност на релефа жалбоподателят не е съобразил скоростта си, както и
че именно това обстоятелство е причина за настъпило ПТП. Основателно се сочи от
защитника, че не става ясно от кои факти административно-наказващият орган е
направил извод, че скоростта е била несъобразена с някое от визираните в закона
обстоятелства, както и каква е нейната стойност. От събраните гласни
доказателствени средства се установява, че липсват свидетели очевидци на
настъпилия сблъсък на управлявания от жалбоподателя мотоциклет в дом №9 в
с.Петокладенци. Разпитаните лица са пристигнали на мястото на инцидента след
неговото настъпване и са установили последиците от него. От показанията на
свидетелите не може да бъде направен извод за причината за загубата на контрол
над мотора, включително, че такава е несъобразена с релефа скорост. Данни, че
на процесната дата жалбоподателят се е движил с висока скорост се съдържат в
показанията на полицейския служител – св.К.А., съгласно които след завой на
кръстовище в гр.Белене и подаден звуков и светлинен сигнал от патрулния
автомобил, водачът на мотоциклета ускорил скоростта си и се движил с висока
такава до с.Ореш, до където бил следван от полицейските служители, след което
бил изгубен от тях. От така дадените показания обаче не следва извод, че
движението на мотоциклетиста е било със същата скорост и в с.Петокладенци,
както и че скоростта е била несъобразена с релефа, което да е била причината на
ляв завой да излезе извън пътното платно и да се удари в стената на обитаваната
от св.Д. къща.
Основателен се явява и
наведеният от защитата довод, че описанието на нарушението в обстоятелствената
част на НП и АУАН не съответства на легалната дефиниция на ПТП – пътнотранспортно
произшествие, дадена в пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, а именно: събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, доколкото в АУАН и НП не са описани визираните
в закона съставомерни последици, за да е налице ПТП - нараняване или смърт на
хора, или материални щети. Липсата на посочени и конкретизирани съставомерни
последици на ПТП представлява допълнително съображение за незаконосъобразност
на наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за причинено ПТП поради движение с несъобразена скорост, предвид наличието
на съществено нарушение на процесуалните правила, накърнило правото на защита
на жалбоподателя.
Последните доводи водят
до незаконосъобразност и на третото наказание, наложено на жалбоподателя с
обжалваното НП – на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, предвиждащ наказание за
водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.
По отношение на третото
наказание, съдът намира още, че в обстоятелствената част на АУАН, нарушението е
описано неясно и некоректно, като са смесени две отделни задължения на участник
на ПТП. В чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е посочено задължение за участник в ПТП без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, а в ал.1, т.2, б.”б” от същата разпоредба е
предвидено задължение за водача, когато при произшествието са пострадали хора,
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. В обстоятелствената част на АУАН и НП е вписано,
че лицето „не остава на място, за да установи последиците”, при което е налице
неяснота относно това кое от посочените две задължения на чл.123, ал.1 ЗДвП не
е изпълнено. Изложеното е накърнило правото на защита на санкционираното лице,
а от друга страна, води до невъзможност съдът да извърши преценка по същество
относно това, дали описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП деяние се
установява от доказателствата по делото.
Предвид на изложените
доводи обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора,
основателно е направеното от защитника на жалбоподателя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. Установява се, че към жалбата е приложено пълномощно на адв.Р.Р., в което
е посочено, че се осъществява безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.3 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в
посочената хипотеза в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид на изложеното, ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена
да заплати на адв.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0241-000177/27.05.2020г. на Началник РУ - Белене при ОД на
МВР-Плевен, с което на М.Е.В., ЕГН:********** ***, са наложени следните административни
наказания: 1) на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.140, ал1 от ЗДвП; 2) на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП; 3) на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, Областна
дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.Р.Р. ***, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: