Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6252
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника М.Л.Н., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 489,65лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № ***с обект на потребление на адрес гр.Варна, ***** за периода от 24.09.2002г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 303,13лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 17.01.2003г. до 29.01.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 751/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 1433/2019г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект на адрес гр. Варна, ***** отчитани под аб. № *****. На основание чл. 5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че е доставил услуги за периода от 24.09.2002г. до 21.01.2019г. отчитани по аб.№ *****, цената, на които ответникът не е заплатил. По партидата му са натрупани като дължими главници и лихви от датата на съответните падежи. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 1433/2019г. по описа на ВРС. Заповедта е връчена на ответникa на осн.чл.47 ал.5 ГПК, и в предоставения срок от съда, дружеството е предявило иск за вземането си. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез особен представител, назначен от съда. Счита, че видно от представената справка за недобора, отчетените месечни задължения са в минимален размер, което било индиция, че ответникът не живее на посочения адрес. От друга страна намира, че исковата претенция е неоснователна по размер предвид изтеклия тригодишен давностен срок. Моли за отхвърляне на исковата претенция, а в условията на евентуалност да бъдат коригирани сумите предвид изтекли тригодишен давностен срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. 1433/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Същата била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на ищцовото дружество е указан срок за предявяване на иск, в който впоследствие то заявило и исковата си претенцията.
В процеса в тежест на ищцовото дружество е да установи, пълно и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, като титуляр на партида с абонатен номер № ***в обект на адрес гр. Варна, *****, че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, респ. настъпили са предпоставки за служебно начисляване, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.
От приложената на л.54 от делото справка по партида на платец ***е видно, че същата се води на името на ответника и на Нушка Нанева, като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 17.02.2002г. до 23.01.2019г. възлиза съответно в размер на 489,65лева- главница и 303,13лева – обезщетение за забава.
Представени са 4бр. Констативни протоколи за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. , видно от които многократно е бил отказан достъп до процесния имот във връзка с отчета на водомера.
Представени са 8бр. карнетни листи по партида с абонатен № 1521208 и потребител - Нушка Динева Нанева, в който са отразявани показания за период от 16.04.2013г. до 19.02.2019г. , а за процесния период с начална дата от 24.09.2002г. до 16.04.2013г. не са представени такива;
От направените отбелязвания в карнетните листи е видно, че е налице служебно начислена консумация на количество вода.
Представен е препис от решение №3460/20.07.2018г. по гр.д.№18437 по описа на ВРС, за 2017г. ,11 с-в, видно от което е отхвърлена исковата претенция на ищцовото дружество по реда на чл.422 ал.1 ГПК за заявен период от 17.07.2014г. - 18.07.2017г. на същия адрес на потребелние по отношение на ответник – Н. Д. Н.
От заключението по изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че ответникът има открита партида с абонатен номер № *****. Плащане на натрупаните по партидата задължения не е установено. В таблици вещото лице е отразило всички фактури издавани от дружеството за процесния период.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За доказване наличието на облигационна връзка, ищецът е представил справки за недобора за процесния период относно партида с №*****, както и карнети за периода от 16.04.2013г. до 19.02.2019г. Извън този период, за цялосто заявения вкл. от 24.09.2002г. изобщо липсват карнети. В справките за недобора и в карнетните листи обаче фигурира като титуляр на партида с абонатен № 1521208 Н. Д. - трето за спора на лице. Ищецът в качеството си на доставчик на ВиК услуги не установи наличието на облигационна връзка с ответника, която да придава на последния качеството „потребител на ВиК услуги”, съответно задължено по претенцията лице, нито пък представи доказателства за целия исков период, за който претендира неплатените задължения.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 1, ал. 1, т. 2, б."а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги аналогична с тази по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи "потребител" на водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице – собственик или ползвател на поземлен имот. Съгласно приложените Общи условия, чл.2, ал.3 от същите, потребител на услугите може да бъде и наемател на имота при условие, че е налице писмена декларация с нот. заверка подписа на собственика или притежателя на ограничено вещно право, че това лице ще бъде потребител на ВиК услугите за определен период. По делото не се установи безспорно, че потребител на предоставяни ВиК услуги в имота за така заявения исков период е единствено и само ответника Н.. Не на последно място, съдът преценява като опровергаващи материалната легитимация на ответника и представените от самия ищец писмени доказателства. От справка за недобора на частен абонат и карнетни листи, е видно, че в същите като потребител е посочено друго лице, а именно Нушка Динева Нанева. С оглед на горното, съдът намира за безпредметно изследване на останалите предпоставки за уважаване на предявената от ВиК претенция, вкл. досежно възражението на ответника за изтекъл давностен срок по отношение на част от задълженията. Ищцовото дружество не доказа, че ответникът, като собственик или ползвател на имота, се явява и потребител на претендираните като незаплатени ВиК услуги и искът се явява неоснователен /в.т.д. №102/2019г. в.т.д. №742/2019г.,в.т.д. №760/2019г., всички по описа на ВОС/. Искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен за вземанията в общ размер на 489,65лева за предоставените услуги по фактури, издадени в периода от 17.01.2003г.-29.01.2019г., вкл. и за начислените лихви върху тях в общ размер на 303,13лева. Ответникът не е реализирал разноски в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „В.И К.”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ответникът М.Л.Н., ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, сумите, както следва: 489,65лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № ***с обект на потребление на адрес гр.Варна, ***** за периода от 24.09.2002г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 303,13лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 17.01.2003г. до 29.01.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 751/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 1433/2019г. по описа на ВРС, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: