Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 08.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 07.12.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.
ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 283/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341,
ал. 1 ГПК.
Образувано е след като с Решение № 260140/25.11.2020 г., постановено
по г.д. № 500/2020 г. по описа на СОС, са обезсилени Решение № 271/28.11.2019 г. и
определение от 08.04.2020 г., постановени по гр.д. № 1495/2017 г. на РС -
Ихтиман и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предявен е иск от З. С. Д. починала в хода на производството на
04.12.2018 г., със законни процесуални правоприемници Д.Б.Д., Л.Д.Д. и С.Д. Д. против
ответниците Б.Х.Д., М.Х.З. и Л.Н.З. за допускане до делба на ЗАПАДЕН БЛИЗНАК
от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП 48,75 кв. м и гараж с РЗП 26,88 кв.
м, ведно с ½ идеална част от поземлен имот /дворно място/, в който са
построени сградите, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от 610
кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин,
одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. Костенец, с уредени сметки
по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-406.
Ищците твърдят, че с ответниците Б.Х.Д. и М. Д. са собственици на
процесния имот на основание наследствено правоприемство и договор за доброволна
делба. Изложено е, че имат общ наследодател С. М. Г.. След смъртта му на
17.03.2006 г. по силата на наследяване З. с. Д., поч. на 04.12.2018 г. - негова
дъщеря и ответниците Б.Х.Д. и М.Х.З.-негови внуци и деца на починалата преди
него дъщеря Венета с. Д., съгл. представеното Удостоверение за наследници с
изх. № 259/08.07.2016 г.,
стават съсобственици с п. с. С. на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /дворно място/ с
площ от 610 /шестстотин и десет/ кв.м., съставляващ УПИ У1-406 /шести за имот
пл. № четиристотин и шести/ в кв. 2 /втори/ по регулационния план на с. Пчелин,
ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-БЛИЗНАК с РЗП от 97,50
/деветдесет и седем цяло и петдесет стотни/ кв.м. и ГАРАЖ с РЗП от 26,88
/двадесет и шест цяло и осемдесет и осем стотни/ кв.м., при съседи на имота: от
две страни улица, УПИ У-406.
Впоследствие на основание Договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот № 28/15.05.2007г., т. III, рег. № 2245, по който договор са
страни п. с. С.; М. А. С.; М.Х.З.; Б.Х.Д. и З. с. Д., в дял на М.Х.З., Б.Х.Д. и
З. с. Д. преминава процесният недвижим имот ЗАПАДЕН БЛИЗНАК от МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с РЗП 48,75 кв. м и гараж с РЗП 26,88 кв. м, ведно с прилежащата
½ идеална част от поземлен имот /дворно място/, в който са построени
сградите, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от 610 кв. м,
съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин, одобрен със
Заповед № 718/1971 г. на Кмета на общ. Костенец, с уредени сметки по регулация,
при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-406. Поради данните при размяна на
книжа, че Л.Н.З. (дъщеря на М.Х.З.) е придобила право на собственост върху
имота на основание саморъчно завещание, направено от прадядо ѝ с. Г.,
същата е конституирана в качеството на ответник по иска.
Ответницата Л.Н.З. оспорва включването на процесните имоти в делбата.
Твърди, че е придобила същите в качеството на частен правоприемник по силата на
завет, направен в нейна полза от прадядо ѝ с. М. Г., с изготвено и
подписано лично от него саморъчно завещание от 10.11.1998 г., съхранявано и
обявено от нотариус С. Вл., с рег. № 013 в Нотариалната камара, с протокол от
03.07.2017 г., акт № 63, том III, рег. № 2618 по общия регистър на нотариуса,
който протокол е вписан в Служба по вписванията- Ихтиман на 01.08.2007 г. по
нот.д. № 2076/2007 г. Прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност с начален период на владението, считано от 03.07.2007 г. Развити са
доводи, че тъй като едва от настоящото дело ѝ станало известно, че
завещателят не е бил едноличен собственик на процесния имот, както към момента
на изготвяне и подписване на завещанието, така и към момента на смъртта си, е
придобила изцяло собствеността основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Инвокира, че владее процесния имот само за себе си, лично и
посредством родителите си, като негови държатели. Владението е основано на
направения в нейна полза завет и продължава до момента, като през цялото време
е осъществено явно, несъмнено и необезпокоявано от когото и да било.
Не ѝ е известно, че и други лица са били собственици на този имот
към момента на смъртта на завещателя и към момента на обявяване на завещанието.
Владението ѝ върху процесния имот е осъществено със знанието и без
противопоставянето на ответниците М.З. и Б.Д., които нееднократно по различни
поводи са заявявали, включително и пред трети лица, че този имот е нейна лична
собственост.
Владението ѝ върху имота е осъществено със знанието и без
противопоставянето на наследодателката на ищците - З. с. Д., която никога не е
владяла имота, нито веднъж не е посетила същия след смъртта на баща си, нито
пък по някакъв начин е заявила правото си на собственост върху него. Твърди, че
е направила в имота и редица подобрения, включително и ново строителство,
относно които никой, включително ищците и наследодателката им, не се е
противопоставил. Излага, че З. Д. заявява свои претенции за собствеността на
имота едва с предявяване на иска по настоящето дело.
Ответницата М.З. оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Аргументира се, че дъщеря ѝ Л.З. е едноличен собственик на имота на
основание завет.
Ответникът Б.Х.Д. не депозира отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В първото съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищците
оспорват истинността на собственоръчното завещание от 10.11.1998 г. с
твърдения, че текстът и подписът не са изпълнени от лицето, посочено като автор
на завещанието с. Г.. Ответницата Л.З. изразява желанието си да се ползва от
документа вследствие, на което е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
РС-Ихтиман е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Общи наследодатели на страните в производството са Ц. С. Г.а, починала
на 03.06.1996 г. и съпругът ѝ с. М. Г., починал на 17.03.2006 г.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
община Долна баня, се установява, че с. М. Г. е сключил граждански брак с Ц. С.
Кръстова на 11.02.1940 г., която е приела фамилното име на съпруга си – Г.а.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том
I, рег. № 171/1980 г. на РС Ихтиман се установява, че през 1970 г. с. М. Г. и п.
с. С. са закупили регулиран парцел VI за имот планоснимачен № 406 в кв. 2 по
плана на с. Пчелин с площ от 610 кв. м
до пътя от с. Пчелин за Плечински бани, улица и от две страни парцели и блок на
АПК. Към 1970 г. с. Г. е бил в брак с Ц. Г.а, поради което на основание чл. 13,
ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.) имотът е придобит от двамата в режим на съпружеска
имуществена общност.
Страните не спорят, а и от показанията на свид. Ат. Ат., които не са
оборени от други доказателства и следва да бъдат кредитирани в цялост, се
установява, че към 1980 г. от с. Г. в имота е построен процесният западен
близнак и гараж. С оглед това на основание чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г.
(отм.) посочените сгради също са били придобити в съпружеска имуществена
общност от с. Г. и Ц. Г.а.
Ц. С. Г.а е починала на 03.06.1996 г. и видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 488/05.11.2018 г. на община Костенец, е
наследена от преживелия си съпруг с. Г. на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН, от ищцата,
починала в хода на производството З. Д. (дъщеря) на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН и от ответниците -наследници по право на заместване Б.Д. и М.З. – деца на
починалата ѝ на 12.05.1992 г. дъщеря Венета с. Д. на основание чл. 10,
ал. 1 ЗН.
с. М. Г. е починал на 17.03.2006 г. и видно от удостоверение за
наследници изх. № 259/08.07.2016 г., издадено от община Костенец, е наследен от
ищцата, починала в хода на производството, З. Д. (дъщеря) на основание чл. 5,
ал. 1 от ЗН и от ответниците – наследници по право на заместване Б.Д. и М.З. –
деца на починалата му на 12.05.1992 г. дъщеря Венета с. Д. на основание чл. 10,
ал. 1 ЗН.
С договор за доброволна делба № 28, том III, рег. № 2245 от 15.05.2007
г. заверен от нотариус Р. Г., рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара,
била извършена делба на УПИ VI-406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда – близнак с РЗП от 97,50 кв.
м. и гараж със РЗП от 25,88 кв. м, като п. с. С. и М. А. С. получили в дял
източния близнак от масивната жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от
поземления имот, а починналата в хода на производството ищца З. Х. Д. и
ответниците М.Х.З. и Б.Х.Д. и З. Х. Д. – процесните западен близнак от сградата
и гаража, ведно с припадащата ½ идеална част от дворното място.
С протокол за обявяване на тайно саморъчно завещание акт № 65, том III,
рег. 2618 на 03.07.2007 г. от нотариус Соня Владимирова, рег. № 013 в регистъра
на Нотариалната камара, е обявено саморъчно завещание от с. М. Г. в полза на Л.Н.З..
Завещанието е датирано от 10.11.1998 г. и в него е вписано, че с. Г. завещава
малка къща с мазе недоправена в дворно място заградено в с. Пчелин. В протокола
за обявяване на завещанието е посочено, че то е съхранявано в нотариалната
кантора на нотариуса, за което е образувано нотариално дело № 164 /2/ от
08.02.1999 г., като при приемането му е отбелязано, че приносител на
завещанието е М. П. За..
Съдът намира оспорването на истинността на собственоръчното завещание,
направено в производство по реда на чл. 193 ГПК от ищците, за недоказано, с
оглед на което липсват основания за изключване на документа от
доказателствената съвкупност.
Завещателното разпореждане не носи подписа на оспорващите го страни
(ищците) и на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК в тежест на ответницата Л.З.
е при условията на пълно и главно доказване да установи, че текстът и подписът
на частния документ са изпълнени от лицето, посочен като техен автор.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, с
едно уточение, което ще бъда изложено по-долу. Същата е аргументирана, логична
и безпристрастно изготвена. От изложеното в нея се установява, че при
сравнителното изследване на ръкописните текстове в документа по редове помежду
им, /с изключение на текстовете: „Молител“ и „Нотариус“/ се наблюдават
съвпадения по общи и частни графически признаци - степен на обработеност,
структурна сложност, свързаност, строеж, посока, форма, последо-вателност и
относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на
елементите от буквите и връзките между тях, даващи основание за извода, че са
изпълнени от едно и също лице. В анализа на сравнителния материал е посочено,
че едно от условията при анализиране на сравнителния материал в методиката на
съдебно почерковата експертиза е да се използват документи и материали, за
които е сигурно, че произхождат от лицето. Обикновено това са различни
договори, заявления за документи за самоличност и други, където лицето
изпълнява текст и полага подпис пред служебни лица. В хода на изследването е вещото
лице е установило, че няма сравнителен материал от ръкописен текст от с. М. Г.,
който да е изпълнен в официални документи. В карта образец П-16 на ЕСГРАОН
текстът е изпълнен от служител, а подписът е положен от лицето. Липсват заявления
за издаване на лични документи, поради факта, че с. М. Г. е имал само т.н.
„зелен паспорт“, т.е. това са стари бланки, чиято 20-годишна давност е изминала
и те са унищожени.
При сравнителното изследване на ръкописните текстове в представените:
·
Тетрадка
с обозначение на бял лист: „ВД № 1“, с надпис на 1-ва страница горе: „1 I
1995г. неделя“;
·
Тетрадка
с обозначение на бял лист: „ВД № 2“, подвързана с цветна хартия от реклама и с
надпис на 1-ва страница горе: „1 декември 1997 година“;
·
Черен
тефтер с надпис на предната корица „Строител Костенец“ ЕООД, с надпис на 1-ва
страница горе: „Декември 2004;“
са установени
съвпадения по общи и частни графически признаци - степен на обработеност,
структурна сложност, свързаност, строеж, посока, форма, последователност и
относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на
елементите от буквите и връзките между тях, даващи основание за извода, че са
изпълнени от едно и също лице.
При сравнителното изследване между почерка, с който е изпълнен
ръкописният текст в завещанието и почеркът, с който са изпълнени ръкописните
текстове - сравнителен материал, са установени съвпадения по общи и частни
графически признаци.
Тези съвпадения са устойчиви и образуват идентификационна съвкупност,
която е достатъчна за извода, че ръкописния текст в Саморъчно завещание от
дата: 10.11.1998 г., от името на с. М. Г., е изпълнен от лицето, изпълнило
ръкописните текстове в тетрадка с обозначение на бял лист: „ВД № 1“, с надпис
на 1-ва страница горе: „1 I 1995г. неделя“, тетрадка с обозначение на бял лист:
„ВД № 2“, подвързана с цветна хартия от реклама и с надпис на 1-ва страница
горе: „1 декември 1997 година“; черен тефтер с надпис на предната корица
„Строител Костенец“ ЕООД, с надпис на Ева страница горе: „Декември 2004“.
При изследване на подписа в завещанието и сравнителните образцци, въз
основа на общите признаци, подробно посочени в експертизата, е направен
еднозначен извод, че подписът е завещанието и образците е положен от лицето с. Г..
По отношение на текста, озаглавен „Завещание“ в тетрадка, обозначена
като ВД №1 /Сн. 4/, текстът „написах завещание“ на ред 10 в тетрадка, означена
като ВД № 2 /Сн. 10/ и текстът на изследваното собственоръчно завещание са
изпълнени от едно и също лице, като в съдебно заседание вещото лице пояснава,
че поради липса на сигурни данни от кого са изготвени сравнителните образци и
липса на официани документи, не може да се направи сигурен извод, че автор е с.
Г.. Наблюдава се сходство при сесената транскрипция на буквата „М“ в подписа и
съдържанието, но вещото лице приема, че сходството в едина буква е недостатъчно
за сигурен извод относно авторството на документа.
Експертизата е приета без възражения от страните, като преди това
представените за изследване образци, са оспорени от процесуалния представител
на ищците без наличие на конкретни аргументи.
В съдебната практика е изяснено, че при оспорването на представения
сравнителен материал за изясняване автентичността на оспореното завещание, с твърдение,
че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от
завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в автентичността на завещанието.
Оспорващият този сравнителен материал следва да проведе насрещно доказване,
като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и
от съда (Решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о.,
Решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., Решение
№ 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, I-ро г. о., Решение № 256
от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о., Определение № 21
от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2945/2021 г., I г. о., ГК). Изложеното се
основава на разбирането, че че при разрешаване на споровете при оспорване на
автентичност на саморъчно завещание, тъй като да се приеме, че завещанието не е
автентично поради спор относно автентичността на представения сравнителен материал
означава във всеки един случай простото оспорване на представените образци от
имащата интерес от това страна да е достатъчно основание да се приеме едно
завещание за нищожно (вж. Решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3196/2014 г., I г.о., ГК).
Изяснено е още, че ссигуряването на сравнителен материал /„образци за
сравнително изследване“ по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Наредба №
2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица/ е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /Решение №
821/19.11.2010 г. по гр. д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./.
При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват
т. н. „свободни“ сравнителни образци – такива, които са съставени независимо от
възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/.
Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема,
че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са
твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма
изискване сравнителният материал да е от официален документ /Решение № 256 от
30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира
изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е
автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния
материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че
сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е
достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият
сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото
да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по
категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да
бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с
автентичността. В този смисъл е утвърдената съдебна практика: Решение №
137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о., Решение № 171 от
18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., Решение № 60 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., Решение № 256 от
30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г.о.).
Изяснено е още, че съдебно-графологическата експертиза е доказателствено
средство за проверка на прието по делото писмено доказателство-саморъчното
завещание, като частен диспозитивен документ, по повод оспорването на неговата
истинност от другата страна по спора. Поради това и задачата на вещото лице по
тази експертиза включва по необходимост отговора на въпроса дали текстът на
завещанието е написан от лицето, което документът сочи за негов автор, така и
отговор на въпроса дали подписът е негов (вж. Решение № 60 от 23.04.2013 г. по
гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о.).
По конкретното дело представеният сравнителен материал е оспорен от
ищците, но без никаква конкретика. Не е проведено насрещно доказване. Не са
представени образци, които да изхождат от завещателя, за да внесат съмнение в
автентичността на изявлението. Същевременно безспорно се установява идентичност
в признаците на почерка в сравнителния материал и оспореното завещание. И в
завещанието, и в един от представените образци, който съдържа предходно
завещание на с. Г., като автор е посочен именно с. Г.. Наблюдава се и сходство
в изписването на буквата „М“ в изследваните завещание, сравнителни образци и
подпис на документа, който несъмнено е изпълнен от с. Г.. Всичко това сочи, че
автентичността на документа не е разколебана и е доказана по несъмнен начин от
отв. Л.З., както в частта за текста, така и подписа. Доводите на процесуалния
представител на ищците в обратния смисъл са неоснователни, поради несъотвтствие
с доказателствата по делото и трайно установената съдебна практика. Изводът на
вещото лице, че не може да бъде даден положителен отговор, че с. Г. е автор на
документа, изхожда от неправилното разбиране на експерта, че този извод следва
да бъде направен от вещото лице и то въз основа на официални документи. Както
беше посочено изводът кой е автор на документа е правен и се прави от съда, а
вещото лице дава заключение дали лицето посочено, като автор на оспорения документ
и лицето, посочено като автор на сравнителния материал, е едно и също. Липсва и
легално изискване извод за авторството на документа да се гради единствено на
официални документи. При това положение заключението следва да се кредитира в
експертната му част, която несъмнено установява, че авторът на завещанието,
посочен като с. Г. и авторът на сравнителния матерал, изготвен от с. Г., е едно
и също лице. С оглед това изложено може да се направи извод, че именно с. Г. е
изпълнил текста в завещанието.
По изложените съображения на основание чл. 194, ал. 3 ГПК следва да
бъде признато, че оспорването на собственоръчното завещание не е доказано, като
предвид нормата на чл. 194, ал. 4 ГПК няма пречка това да стане с мотивите на
настоящото решение.
Районният съд приема, че саморъчното завещание е породило правното си
действе в частта относно идеалните части от завещаните имоти, които към 17.03.2006
г. – дата на откриване на наследството на с. М. Г., са били в неговия патримониум
– 8/12 ид. части от западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м
и гараж с РЗП 26,88 кв.м., ведно с припадащите се идеални част от поземлен имот /дворно място/,
в който е построена сградата, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с
площ от 610 кв.м., съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с.
Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. Костенец, с уредени
сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ
V-406.
Завещателното разпореждане е с предмет конкретен имот, описан в
собственорчното завещание, поради което същото качеството на завет по смисъла
на чл. 16, ал. от ЗН, което впрочем не е спорно и между страните. Този извод
следва от обстоятелството, че завещателят е притежавал и друго имущество – 8/12
ид. ч от изградения в недвижимия имот гараж, който представлява самостоятелен
обект и не е бил предмет на завещанието, тъй като не е включен в него поради
това, че не е описан.
От изложеното следва, че бенефициерът – отв. Л.З., е придобила 8/12 ид.
части от западен близнак от масивна жилищна сграда ведно с припадащите се
идеални част от поземлен имот /дворно място/, в който е построена. Така е,
защото заветът има пряк транслативен ефект, но само и доколкото завещаната вещ
се намира в патримониума на завещателя /по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗН/, поради
тя е станала собственик на идеалните части от посоченото по-горе имущество имущество.
В разглежданият случай завещателят е притежавал двете постройки ведно с прилежащото
им дворно място в режим на СИО със съпругата си Ц. С. Г.а. След смъртта ѝ на
03.06.1996 г. съпружеската имуществена общност на процесният имот с две сгради
се е прекратил при равни дялове на съпрузите (чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК от 1985
г. /отм./) и правото на собственост върху ½ ид. ч. от имотите, ведно с
припадащите се идеални части от поземления имот, е преминало към наследниците
ѝ по закон – съпругът с. Г., ищцата З. Д., починала в хода на
производството, ответниците Б.Д. и М.З. – наследници по право на заместване –
деца на починалата преди Ц. Г.а дъщеря Ве. Д., при дялове, определени от
нормите на чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН, - 8/12 ид. ч. от западен близнак
от масивна жилищна сграда и от гараж ведно с припадащите се ид. ч. от поземлен
имот /дворно място/, в който са построени сградите за с. Г., 2/12 ид. ч. от
западен близнак от масивна жилищна сграда и от гараж ведно с припадащите се
ид.ч. от поземлен имот /дворно място/ за З. Д. и по 1/12 ид. ч. от западен
близнак от масивна жилищна сграда и от гараж ведно с припадащите се ид. ч. от
поземлен имот /дворно място/ от отв. Б.Д. и М.З..
За разликата над притежаваните от с. М. Г. идеални части, които не са били в патримониума му
към момента на откриване на наследството, на основание чл. 19, ал. 1 ЗН завещателното
разпореждане е нищожно поради липса на предмет (вж. Определение № 130 от
31.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3669/2016 г.,II г. о., ГК) и поради това не е
породило правно действие.
Съдът приема за недоказано възражението за изтекла в полза на отв. Л.З.
придобивна давност в периода от 03.07.2007 г. до 21.05.2021 г – датата на
предявявана на иск за делба досежно нея, за процесните 4/12 ид. части от
западен близнак от масивна жилищна сграда, гараж, ведно с припадащите се
идеални част от поземлен имот /дворно място/, в който сградите са построени.
Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията
по началното установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху
вещта, с намерение тя да се свои, по-нататъшното пос.но съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които това владение се
осъществява.
За да бъде основателно възражение за изтекла придобивна давност, е
необходимо ответницата Л.З. да докаже, че е владяла процесните в период по-дълъг
от 10 години.
Тъй като се касае за спор между съсобственици, ответницата Л.З. следва
да докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си (вж. т. 2
от ТР № 1/2012 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС). Тези действия трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, чрез действията трябва да демонстрира,
че е престанала да държи идеалните части от вещите за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани.
За установяване на спорните обстоятелства по давностене на имота по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Куртева и
Ат.Ат., допуснати на ищците З. Ст. и В. Ст., допуснати на ответницата Л.З..
Свидетелите на ишците не установяват с показанията си обстоятелства,
относими към релевантния период. Свид. К. излага най-общо, че ѝ е известно,
че починалата в хода на производството ищца З. Д. има наследствен имот в с.
Пчелин, но никога не го е посещава, като знае от лелята на ответницата Л.З., че
понастоящем в този имот живеят родителите на ищцата. Свидетелят А. също не е
посещавал имота от 2008 г., никого не е виждал там, чувал е от шурея на бащата
на ответницата Л.З., че понастоящем в процесния наследствен имот живее бащата
на ответницата.
Свидетелят З. Ст. заявява, че в процесната масивна жилищна сграда са
направени подобрения, за които заплащала отв. Л.З.. Преди тези подобрения
сградата била с ламарини, сега е направена от плоскости, боядисана с покрив от
керемиди, изолация, теракот, гипсокартон, навес. Облагородаването продължава и
към настоящия момент, като е започнало по молба на бащата на ответницата Л.З..
Свидетелката В.С. излага, че подобрения в процесния наследствен имот са
извършени след смъртта на наследодаталя с. Г. с начало към 2015 г., подобренията
са извършвани с помощта на родителите на отв. Л.З..
Показанията на двете групи свидетели са непротиворечиви, като в
известна степен кореспондират помежду си – досежно обстоятелството, че имотът
се ползва понастоящем от родителите на ответницата Л.З. и самата нея. Поради
това следва да бъдат кредитирани. По отношение в разликата в началната дата, в
която са осъществени подобрения в процесните имоти, съдът приема за такава краят
на 2013 г., т.е. изложеното от свид. С., доколкото същият е извършвал
непосредствено дейностите по облагородяване и има по-конкретни впечатления за
началния им период в сравнение със свид. С..
Анализът на показания сочи, че никой от свидетелите не излага твърдения
за факти, които могат да бъдат квалифицирани, като действия с които отв. Л.З. е
обективирала спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си. Тя е придобила фактическа власт върху процесните
сгради и недвижим имот, в който са построени на основание завет, който обаче
признава права и на останалите съсобственици, тъй като е нищожен за разликата
над притежаваните от наследодателя ѝ идеални части. Това прави ответницата
Л.З. държател на идеални части на останалите съсобственици и е достатъчно да се
счита за обрена презупцията на чл. 69 ЗС (вж. в този смисъл ТР № 1/2012 г. по
ТД № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС). Доколкото липсват доказателства да са
манифестирани пред тях и осъществини действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, то възражението за придовна давност е недоказано. Не може
да се приеме, че в случая манифестиране на намерението е било невъзможно,
каквато теза прозира в отговора на исковата молба, тъй като свидетелите
Атанасов и Куртева, установяват с показанията си, че почината ищца З. Д. и
правоприемниците ѝ – ищците Л.Д. и С. Д., са търсили контакт с
ответниците и начин за уреждане на имуществените им отношения във връзка с
наследството на процесните имоти, като никой от разпитаните в хода на
производството свидетели не твърди да са извършени действия, с които починалата
ищца и процесуалните ѝ правоприемцници да са уведомени, че не са
собственици на придобитите им по наследство идеални части. Извършените
подобрения в имота не представляват действия по демонстриране на владение
отблъскване на собствеността, тъй като единствено сочат на наличие на
облигационни правоотношения между съсобственицитите. Не се установява да се
отблъсквани опити на ищците на ползват имота. Представени бележки за платени
данъци и такса за битови отпадъци за 2018 г. за 1/3 ид.ч. от имота от
починалата ищца З. Д.. Същевременно липсват ангажирани докателства ответницата Л.З.
да е заплащала данъци за имота за периода, в който твърди, че е давностила. Може
да се направи извод, че не го е декларирала на свое име в данъчната служба.
Всичко това сочи, че не предприети действия от последната за манифестиране на
намерението за своене на идеалните части спрямо останалите собственици.
За пълнота е нужно да се посочи и още нещо. За разликата над
притежаваните от с. М. Г. идеални части, които не са били в патримониума му към
момента на откриване на наследството, на основание чл. 19, ал. 1 ЗН,
завещателното разпореждане е нищожно. Нищожността не е основана на порок във
формата. Съгласно дадените с т. III от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. задължителни
указания нищожни сделки не могат да бъдат основание за упражняване на
добросъвестно владение. Изключение от това правило законодателят е допуснал
само за случаите, когато правното основание е с опорочена форма за валидност,
като е имал предвид, че в този случай сделката е все пак с предписаната от
закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя
при извършването на акта. По настоящото дело беше подробно изяснено, че при
извървшане на собственоръчното завещание е спазена предписаната от закона
форма. С оглед на това, доколкото същото е нищожно в посочените част поради
липса на предмет, за придобиване по давност на процесните имоти от ответницата
е необходимо да изтече срок от 10 години на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. В
светлината на изложеното неоснователни са доводите, развити в писмената защита
на ответниците Л.З. и М.З., че ответницата Л.З. има качеството на добросъвестен
владелец, тъй като това би било вярно в светлината на изложеното постановление,
но само ако сделката не беше нищожна или ако беше придобила владение върху
чуждите идеални части на основание валидно собственоръчно завещание, което
впоследствие бъде намалено поради възстановена запазена част.
При това положение дори да беше доказано, че отв. Л.З. е извършила действия,
с които е обективирала спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си, то възражението за изтекла в нейна ползва
придобивна давност отново би било неоснователно, тъй като не е изтекъл
предввидения в закона срок за владение от 10 години. При най-благоприятната за ответницата
интерпетация на свидетелските показания може да се направи извод, че в края на
2013 г. тя, заедно с родителите си, е започнала действия по облагородяване на
процесната масивна жилищна сграда. От този момент до датата на завеждане на
иска за делба спрямо нея – 21.05.2021 г., който прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД (вж. Решение
№ 260 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 136/2012 г., I г. о.), не са изминали
10 години, колкото съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС са необходими за придобиване на
имот по давност при недобросъвестно владение. Това е причината в тази част да
не бъде постановено решение при признание на иска предвид разпоредбата на чл.
237, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки направеното от ответницата М.З., тъй като
признатото от нея противоречи на закона.
Поради изложеното възражението за придобивна давност е неоснователно.
Предвид доказаността в производството на посочените по-горе три
материални и процесуални предпоставки са налице основания за допускане до делба
на западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м, ведно с припадащите
се идеални части от поземлен имот /дворно място/, в който е построена сградата,
находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от 610 кв. м, съставляващ
УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин, одобрен със Заповед №
718/1971 г. на кмета на общ. Костенец, с уредени сметки по регулация, при
граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-406.
След смъртта на ищцата З. с. Д. в хода на производството правото на
собственост върху 2/12 ид. ч. от западен близнак от масивна жилищна сграда и от
гараж ведно с припадащите се ид. ч. от
поземлен имот /дворно място/ на основание чле преминало към наследниците
ѝ по закон – ищците Д.Б.Д. (съпруг) на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, Л.Д.Д.
(син) и С.Д.И. (дъщеря) на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
При това положение делба на западен близнак от масивна жилищна сграда с
РЗП 48,75 кв. м, ведно с припадащите се ид. ч. от поземлен имот /дворно място/, в който
е построена сградата, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от
610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния план на с. Пчелин,
одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. Костенец, с уредени сметки
по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V-406 при квоти по 2/36 ид.ч. за ищците Д.Б.Д., Л.Д.Д.
и С.Д.И., по 3/36 ид.ч. за ответниците Б.Х.Д. и М.Х.З. и 24/36 ид.ч. за отв. Л.Н.З..
Тъй като не е доказано, че ответницата Л.З. е носител на правото на
собственост върху гараж с РЗП 26,88 кв. м, ведно с прилещажите идеални части в
поземлен имот /дворно място/, в който е построен, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец,
целият с площ от 610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния
план на с. Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. Костенец,
с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни
улица, УПИ V-406, искът за допускане до делба на гаража по отношение на нея е
неоснователен.
По отношение на останалите ответници искът за делба на гаража, ведно с
припадащите се към него идеални части от УПИ, в който е построен, е основателен
и такава следва да бъде допусната при квоти: по 2/12 ид.ч. за ищците Д.Б.Д., Л.Д.Д.
и С.Д.И., по 3/12 ид.ч. за ответниците Б.Х.Д. и М.Х.З..
Предвид отхвърляне на иска за делба досежно процесния гараж на досежно
отв. Л.З. на основание чл. 9, ал. 1 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 25 лв. разноски за държавна такса в производството. В
останалата част от претенциите за разноски в първата фаза на производството по
делба такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д.Б.Д.,
**********, с адрес: ***,
Л.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, процесуални правоприемници на починалата
в хода на производството З. с. Д., ЕГН **********, Б.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, М.Х.З., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Н.З., ЕГН **********,
с адрес: *** на ЗАПАДЕН БЛИЗНАК от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП 48,75
кв. м, ведно с припадащите им се идеални части от поземлен имот /дворно
място/, в който е построена сградата, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец,
целият с площ от 610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по
регулационния план на с. Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на
общ. Костенец, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от
две страни улица, УПИ V-406, при квоти:
2/36 ид.ч. за Д.Б.Д.,
2/36 ид.ч. за Л.Д.Д.,
2/36 ид.ч. за С.Д.И.,
3/36 ид.ч. за Б.Х.Д.,
3/36 ид.ч. за М.Х.З.,
24/36 ид.ч. за Л.Н.З.,
ОТХВЪРЛЯ иска за допускане на съдебна делба между Д.Б.Д.,
**********, с адрес: ***,
Л.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, процесуални правоприемници на починалата
в хода на производството З. с. Д., ЕГН **********, Б.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, М.Х.З., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Н.З., ЕГН **********,
с адрес: *** на гараж с РЗП 26,88 кв. м, ведно с припадащите им се идеални
част от поземлен имот /дворно място/, в който е построен гаражът, находящ се в с.
Пчелин, общ. Костенец, целият с площ от 610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв.
2 по регулационния план на с. Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета
на общ. Костенец, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица:
от две страни улица, УПИ V-406 по отношение на Л.Н.З., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д.Б.Д.,
**********, с адрес: ***,
Л.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, процесуални правоприемници на починалата
в хода на производството З. с. Д., ЕГН **********, Б.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.Х.З., ЕГН **********, с адрес: *** на гараж с
РЗП 26,88 кв. м, ведно с припадащите им идеални част от поземлен имот /дворно
място/, в който е построен гаражът, находящ се в с. Пчелин, общ. Костенец,
целият с площ от 610 кв. м, съставляващ УПИ VI—406 в кв. 2 по регулационния
план на с. Пчелин, одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. Костенец,
с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни
улица, УПИ V-406 при квоти:
2/12 ид.ч. за Д.Б.Д.,
2/12 ид.ч. за Л.Д.Д.,
2/12 ид.ч. за С.Д.И.,
3/12 ид.ч. за Б.Х.Д.,
3/12 ид.ч. за М.Х.З..
ОСЪЖДА Д.Б.Д., **********, с адрес: ***, Л.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
процесуални правоприемници на починалата в хода на производството З. с. Д., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Ихтиман сумата от 25 лв. държавна такса
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
постановяване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: