РЕШЕНИЕ
№ 12696
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110109560 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На втори март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
1
Секретар Белослава Испиридонова
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 9560 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД “.....” АД, с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано” № 5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Теодор Илиев,
против ЗАД “....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ..... Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 03.08.2021 г., в гр. София, на кръстовището на
бул. „Христофор Колумб“ и бул. „Цветан Лазаров“ водачът М. К. при управление на лек
автомобил „Опел Мавано“, с рег. № СВ7947КТ, поради неспазване на дистанция реализирал
ПТП с движещия се пред него лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СВ4865АА. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП на 03.08.2021 г.,
като водачът М. К. признал вината си. Също така твърди, че към момента на настъпване на
ПТП-то по отношение на лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СВ4865АА, имало валидна
застраховка „Каско Стандарт“, сключена с полица № 4704200280004090, с период на
покритие от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г., а по отношение на лек автомобил „Опел Мавано“,
с рег. № СВ7947КТ, имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника при ответника по полица № BG/30/120003423792. Излага твърдения, че по
повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета №
470420212139786, по която ищецът платил на увреденото лице обезщетение в размер на
2 046,71 лв. По повод на отправена регресна покана за плащане на сумата от 2 071,71 лв.,
представляваща платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., ответникът възстановил сумата от 1 038,35 лв., като останал
непогасен остатък от 1 033,36 лв., която не била платена до предявяване на иска. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ЗАД “....“ АД да заплати на ЗАД “..... ” АД сумата от
1 033,36 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №
470420212139786, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 23.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество ЗАД “....“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер. Не спори наличието на застрахователно
отношение спрямо лек автомобил „Опел Мавано“, с рег. № СВ7947КТ, по полица №
BG/30/120003423792 със срок на покритие от 14.12.2020 г. до 14.12.2021 г. Твърди, че е
изпълнил задължението си и е платил на ищеца обезщетение, необходимо за възстановяване
2
на увредения лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва направените изявления в протокола за ПТП, както и размера на претендираното
обезщетение като прекомерен. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск, претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба
са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 от КЗ. Направено е възражение по реда на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол
за ПТП от 03.08.2021 г., се установява, че на 03.08.2021 г. в гр. София, на ул. „Христофор
Колумб“ е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „Опел Мавано“, с рег. №
СВ7947КТ, управляван от собственика М. К., и товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. №
СВ4865АА, собственост на СД „Педагог 6 – Делев, Луизова и с-ие“ и управляван от Б. Г.,
при което били причинени вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 4704200280004090 от 24.11.2020 г., е видно, че между СД „Педагог 6 – Делев,
Луизова и с-ие“, в качеството му на собственик на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег.
№ СВ4865АА, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със
срок на покритие от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № СВ7947КТ, е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с период на покритие
от 14.12.2020 г. до 14.12.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗАД “.....” АД е
била образувана преписка по щета № 470420212139786, по повод постъпило уведомление,
по която щета на 29.09.2021 г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 2 046,71
лв. по сметката на автосервиза, извършил ремонта - „Авто холд 2020“ ЕООД.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 04.11.2021 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № щета №
470420212139786 в размер на 2 071,71 лв., с включени ликвидационните разноски в размер
на 25 лв., получена от ответника на 05.211.2021 г. Видно от представеното извлечение от
движението по сметката на ищеца ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от
1 038,35 лв.
3
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по товарен
автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СВ4865АА, при ремонт с нови части без начислен ДДС е
1 704 лв., а с начислен ДДС – 2 044,80 лв. Вещото лице също така установява, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача
на лек автомобил „Опел“ със системите на управление на автомобила, който не е задействал
спирачната система на автомобила своевременно при спирането на лек автомобил „Дачия“
пред него, или движението на дистанция от лек автомобил „Дачия“, при която не е имал
възможност да спре преди мястото на удара. В съдебно заседание вещото лице установява,
че в конкретния случай водачът на лек автомобил „Опел“ се е движел с по-малка дистанция
от тази, която му е била необходима, за да може да спре. Водачът на лек автомобил „Дачия“
е реагирал също с аварийно спиране, но той е успял да спре преди мястото, където се е
намирал третият автомобил, и удар не е настъпил, като с действията си е предотвратил друго
ПТП.
От разпита на свидетеля Г. се установява, че се е движел от ж.к. „Младост“ към бул.
„Проф. Цветан Лазаров“, светнала зелена светлина на светофара, като свидетелят бил втора
кола. Колата преди него минала, когато от дясното платно лек автомобил с чуждестранна
регистрация завил на ляво, на метри пред свидетеля и навлязъл в насрещното движение.
Свидетелят успял да спре, но водачът след него не успял и автомобилът на свидетеля бил
ударен отзад. С другия водач съставили констативен протокол. Съдът възприема изцяло
показанията на свидетеля, като кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства.
От разпита на свидетеля К. се установява, че управлявал бус и се движел от кв.
„Младост“ към кв. „Дружба“. В средната лента имало автомобил, който започнал маневра
завой наляво. Водачът на този автомобил бил чужденец, навлязъл в насрещното движение,
пресякъл пътя на колата, която била пред свидетеля. Водачът на автомобила пред
управлявания от свидетеля автомобил спрял рязко, свидетелят също натиснал спирачката,
но не могъл да спре и ударил автомобила пред него. След инцидента съставили двустранен
констативен протокол, в който вписали, че вината е на свидетеля. Съдът възприема изцяло
показанията на свидетеля, като кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при
което са нанесени щети на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СВ4865АА. На
основание сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие
ищцовото дружество е платило обезщетение в размер 2 046,71 лв., като е направило и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., видно от събраните доказателства. Предвид
извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
„Опел Мавано“, с рег. № СВ7947КТ. В съдебно заседание вещото лице установява, че
водачът на последния лек автомобил, дори при действията на неустановен автомобил, е
могъл да предотврани настъпването на ПТП-то. По отношение на размера на вредите, съдът
приема, че те възлизат на 2 044,80 лв., видно от заключението на вещото лице по
назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото
доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила,
е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното
плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 2 044,80 лв. и на направените ликвидационни
разходи от 25 лв. или обезщетението е в общ размер от 2 146,22 лв. От последната сума
5
следва да бъде приспаднато възстановеното от ответника обезщетение в размер на 1 038,35
лв. Следователно претенцията се явява основателна и доказана до размера от 1 031,45 лв.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 033,36 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
За да бъде уважено направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е необходимо увреденият да е допринесъл чрез поведението си за
настъпване на вредите. Съдът приема, че е в конкретния случай не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат по отношение на лицето, управлявало увредения лек автомобил,
доколкото съобразно с разпределената по чл. 154 от ГПК доказателствена тежест,
ответникът не доказа съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо възражението като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира за неоснователно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 23.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като вземането е погасено чрез прихващане преди предявяване на
иска, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 560,96 лв. от общо
направените разноски в размер на 562 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна
такса, сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 50 лв. – платено
възнаграждение за свидетел и сумата от 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции,
като в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0,41 лв. от общо
направените разноски в размер на 220 лв., от които: сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице и сумата от 70 лв. – платено възнаграждание за свидетел. В
конкретния сручай ответникът има право за възнаграждение за адвокат, но с оглед на
липсата на доказателства за размера на договореното и платеното адвокатско
възнаграждение, такова не следва да бъде присъждано. За пълнота следва да се посочи, че
ответникът би имал право на юрисконсултско възнаграждение, при положение че беше
представляван от юрисконсулт, но доколкото е бил представляван от адвокат, то има право
на адвокатско възнаграждение само при представяне на посочените по-горе доказателства. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
6
ОСЪЖДА ЗАД “....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “.....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., сумата
от 1 031,45 лв. /хиляда тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
платено застрахователно обезщетение по щета № 470420212139786, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 560,96
лв. /петстотин и шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 1 885,61 лв. до първоначално претендирания размер от 1 033,36 лв.
/хиляда тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД “.....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД “....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 0,41 лв. /четиридесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:......., открита в
„Банка ДСК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7