№ 87
гр. Горна Оряховица , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200035 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. П. Д. обжалва наказателно постановление №
35-0001041/01.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на
основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 от Закона за автомобилните превози (наричан по-
нататък в решението ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан по-нататък в решението
Регламент (ЕО) № 561/2006) във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Поддържа,
че в акта и в наказателното постановление нарушението не е описано
съгласно изискванията на закона. Липсвали безспорни доказателства за
извършване на нарушението. Излага доводи за маловажност на случая. Моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
1
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
– ПЛЕВЕН, представлявана от директора П. К., моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление (съпроводителното писмо по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН на л. 2 от делото).
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. П. Д. работи като водач на товарен автомобил при
дружество превозвач, което осъществява обществен превоз на товари
съгласно издаден лиценз на Общността.
На 19.11.2020 г. жалбоподателят управлявал влекач „Р.“ с рег. № *** с
прикачено полуремарке с рег. № *** в изпълнение на курс по маршрут Горна
Оряховица – Нови пазар, възложен му от дружеството превозвач с пътен лист
за превоз на товари. В района на *** в град Горна Оряховица управляваното
от жалбоподателя съчленено превозно средство било спряно за проверка от
свидетелите А. Д. М. и П. Р. П. – инспектори в РДАА – Плевен, които
изпълнявали контролните си правомощия, регламентирани в ЗАвтП.
В хода на проверката контролните органи проверили записите в
дигиталния тахограф на влекача, в който жалбоподателят се регистрира с
личната си дигитална карта. При тази проверка установили, че Д. е
управлявал влекача на 06.11.2020 г., като за период от 4 часа и 30 минути с
начало 04:02 часа на посочената дата не е ползвал непрекъсната почивка по
време на работа от поне 45 минути или почивка по време на работа от поне 15
минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути.
Въз основа на така установените факти свидетелят П. Р. П. съставил
против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят подписал съставения против него акт за установяване
2
на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.
На 01.12.2020 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетеля П. акт за установяване на административно
нарушение, директорът на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно
постановление № 35-0001041/01.12.2020 г., с което приел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя и наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 93б,
ал. 4, т. 2 от ЗАвтП за нарушаване на посочените в акта разпоредби.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 08.01.2021 г. На 13.01.2021 г. жалбата против постановлението била
заведена с входящ номер в РДАА – Плевен.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите А. Д.
М. и П. Р. П. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан
на основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 от ЗАвтП за нарушаване на чл. 7 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 след период на управление от четири часа и
половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45
минути, освен ако не ползва почивка; тази почивка по време на работа може
да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана
от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са
3
разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи
параграф да бъдат спазени.
А според посочената като правно основание на наложеното
административно наказание разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 2 от ЗАвтП водач,
който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, се наказва за неспазването им от 30
до 90 минути с глоба 300 лв.
От събраните доказателства в хода на съдебното следствие не се
установява по несъмнен начин жалбоподателят да е нарушил цитираните по-
горе разпоредби и да е осъществил състава на нарушението, за което е
наказан. Видно от приложената към преписката и приета като доказателство
разпечатка от дигиталния тахограф (л. 11), на 06.11.2020 г. в посочения от
наказващия орган интервал от 4 часа и 30 минути с начало 04:02 часа
жалбоподателят е ползвал почивка с начало между 6:00 и 7:00 часа и край
между 7:00 и 8:00 часа. От същата разпечатка се установява, че на посочената
дата водачът Д. е ползвал втора почивка с начало между 8:00 и 9:00 часа и
край между 9:00 и 10:00 часа. При по-задълбочена преценка на данните в
разпечатката се установява, че първата почивка е с продължителност по-
малка от 1 час, но повече от 30 минути, а втората почивка е с начало след
8:30, но преди 9:00 часа. От така установените данни не може да се направи
несъмнен извод дали жалбоподателят е нарушил изискванията на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 561/2006, или е спазил тези изисквания. По категоричен
начин се установява обаче, че ако отклонение от посочените изисквания е
допуснато, то е по-малко от 30 минути, както по отношение на
продължителността на почивката, така и по отношение на продължителността
на управление. Както се посочи по-горе, продължителността на първата
почивка е по-голяма от 30 минути, поради което ако е налице отклонение от
предвидената в регламента продължителност на почивката от 45 минути, то е
по-малко от 15 минути. От друга страна, началото на втората почивка е след
8:30, но преди 9:00 часа, поради което ако е налице превишение на периода
на управление от 4 часа и 30 минути с посоченото от наказващия орган
начало в 4:02 часа, това превишение би било по-кратко от 30 минути.
Предвид изложеното следва да се приеме, че данните в приложената към
преписката разпечатка опровергават констатацията на наказващия орган, че
4
жалбоподателят е допуснал отклонение от предвидените в Регламент (ЕО) №
561/2006 изисквания относно непрекъснатото време на управление от 30 до
90 минути, с което е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 93б, ал. 4, т. 2 от ЗАвтП.
При това положение обжалваното наказателно постановление не може
да бъде потвърдено.
С оглед събраните доказателства няма основание обжалваното
постановление да бъде изменено чрез прилагане на закон за по-леко
наказуемо административно нарушение, а именно чрез преквалифициране на
деянието като нарушение по чл. 93б, ал. 4, т. 1 от ЗАвтП, предвиждащ
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за неспазване с до 30
минути на изискванията относно непрекъснатото време на управление,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006. Данните в разпечатката от
дигиталния тахограф не дават основание за несъмнен извод, че
продължителността на първата регистрирана на 06.11.2020 г. почивка,
започнала между 6:00 и 7:00 часа, т.е. преди изтичането на процесните 4 часа
и 30 минути, броени от 4:02 часа, е по-малка от 45 минути. Следователно не
може да се приеме за установено по несъмнен начин жалбоподателят да е
осъществил състава и на по-леко наказуемото административно нарушение
по чл. 93б, ал. 4, т. 1 от ЗАвтП.
Предвид обоснованата по-горе невъзможност обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено или изменено и по довод за
противното от разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН (в действащата
към настоящия момент редакция) съдът следва да упражни последното
регламентирано в тази разпоредба свое правомощие, а именно да отмени
постановлението като незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001041/01.12.2020 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на Д. П. Д., ЕГН **********, с постоянен
5
адрес ***, и с адрес за призовки и съобщения ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста лева) на
основание чл. 93б, ал. 4, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП)
за нарушаване на разпоредбата на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6