Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1012
Година
03.08.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Д.
ГАЛЬОВ
Секретаря Д.Ф.
Прокурор Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия
Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 980 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Е.К.А.
с ЕГН: ********** *** против решение № 103/13.04.2022г., постановено по
н.а.х.д. № 1178/2021г. по описа на Районен съд Несебър. Счита решението за
неправилно и незаконосъобразно. Възразява за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, ограничили правото му на защита, в частност
нечетлив екземпляр на акта, който приравнява на празна бланка. Иска се отмяна
на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление.
Ответникът – Началник сектор към ОД на
МВР гр.Бургас, Районно управление Несебър, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно
постановление № 21-0304-001512/17.09.2021г. издадено от Началник сектор към ОД
на МВР гр.Бургас, Районно управление Несебър, с което за нарушение и на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на касатора са наложени глоба в размер
на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 24 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като правото на защита на соченото
за нарушител лице не е било ограничено. По същество е обоснован извод за
съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача на
соченото правно основание. Съдът е преценил
наложените наказания за правилно определени по вид и размер, с оглед на което е
потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Отговорността на Е.А. е ангажирана в
качеството му на водач на МПС, за това, че на 27.08.2021г. в к.к.“Слънчев бряг“,
алеята пред казино „Платинум“ в посока дискотека „Ориндж“, при извършена
проверка от контролни длъжностни лица при РУ Несебър, отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
както и отказва да даде кръвна проба за химически анализ, за което му е издаден
талон за медицинско изследване с № 081398. На основание чл.174, ал.3, предл.1
от ЗДвП на А. е наложена глоба в размер на 2 000 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лева.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената
проверка касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол. От контролните длъжностни лица е съставен
талон за медицинско изследване № 081398, който е връчен на лицето и подписан
лично от него с отбелязване „отказва
проба“, тоест отказано е и извършването на медицинско изследване.
Наказанието
е наложено в хипотезата на отказ за проверка за употреба на алкохол и това ясно
е посочено както в обстоятелствената част на наказателното постановление, така
и в съставения АУАН, поради което не е налице ограничаване на правото на защита
на лицето и невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява. След като А. е отказал да му бъде извършена проверка както с
техническо средство, така и посредством медицинско изследване, правилно е бил
санкциониран и са му наложени при условията на кумулативност двете административни
наказания предвидени от законодателя в санкционната норма на 174, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователни са
възраженията за ограничено право на защита на касатора, тъй като е бил поставен
в невъзможност да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му, поради
връчване на празна бланка от АУАН. Предоставеният от касатора екземпляр от АУАН
бланков № 155392, съставен под индиго, действително е трудно четим, но в
административната преписка се съдържа както препис на четлив такъв, така и
съставения оригинален АУАН, видно от
които нарушителят се е запознал със съдържанието му срещу подпис. Разпоредбата
на чл.44, ал.1 от ЗАНН, установява по императивен начин правото на лицето,
срещу което е съставен АУАН, да направи възражения против фактите в акта още
към момента на неговото съставяне, както и правото да подаде възражения в три,
съответно седем дневен срок от подписването на АУАН. С поставяне на подпис върху
акта се удостоверява и обстоятелството, че на лицето е предявено съдържанието,
обективирано в документа, тоест в случая касаторът се е запознал с него и
правото му на защита не е било нарушено. Също така, ако за него е била налице
неяснота относно съдържанието на АУАН, е можело да направи възражения в този
смисъл, съответно да поиска да му бъде връчен четлив екземпляр от акта, както в
момента на проверката, така и в последствие, от които възможности той не се е
възползвал. Възражения, в този смисъл, не са направени и в сезиращата първоинстанционния
съд жалба, от съдържанието на която може да се направи еднозначния извод, че на
А. са известни фактите, съставляващи основание за ангажиране на отговорността
му, поради което и правото му на защита не е било нарушено.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
103/13.04.2022г., постановено по н.а.х.д. № 1178/2021г. по описа на Районен съд
Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.