Решение по дело №527/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на Б. Л. Б., [ЕГН], М. И. Т., [ЕГН], Й. З. Т., [ЕГН], всички с адрес: с Царацово, обл. Пловдив, общ. Марица, [улица], чрез адв. И. Д. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, оф.*, против Заповед № РД-09-277/21.02.2024 год., издадена от кмета на Община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Жилищна сграда с идентификатори 78080.501.380.1 и 78080.501.889.1, находящ се в ПИ 78080.501.380 съставляващ УПИ ХV-380 и ПИ 78080.501.889, съставляващ УПИ ІІІ-380 кв. 28 по КК и по плана на [населено място], общ. Марица, разположен в северната част на имот 78080.501.380 по цялата дължина на уличната регулационна линия със застроена площ 74 кв. м. и част от нея 17 кв. м попада в северозападната част на имот 78080.501.889, с извършители Б. Л. Б., М. И. Т. и Й. З. Т..

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът – кмет на Община „Марица“ , чрез процесуалния си представител,застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда с идентификатори 78080.501.380.1 и 78080.501.889.1, находящ се в ПИ 78080.501.380 съставляващ УПИ ХV-380 и ПИ 78080.501.889, съставляващ УПИ ІІІ-380 кв. 28 по КК и по плана на [населено място], общ. Марица, разположен в северната част на имот 78080.501.380 по цялата дължина на уличната регулационна линия със застроена площ 74 кв. м. и част от нея 17 кв. м попада в северозападната част на имот 78080.501.889“ Като извършители са посочени собствениците на имота Б. Л. Б., М. И. Т. и Й. З. Т.,които следва да премахнат строежа.

Заповедта е издадена след извършена проверка от служители по строителството в община „Марица“.Съставен е КА № 4/01.02.2024г.

Установено е следното: „Строежът представлява: „Жилищна сграда“ масивна със стоманобетонови плочи, греди и колони и тухлени стени. Основите са бетонови фундаменти. Покривът е двускатен с дървена конструкция, покрита частично с керемиди, частично с ондулин. Постройката е с размери 17.00 м/5,40 м с различна височина.

Строежът е V-та категория, съгласно Наредба № 1/30.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и чл.137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.

За строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.), както и не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.).“

Констатирана е липса на строителни книжа и строително разрешение,поради което е прието,че се касае за незаконен строеж,като е налице нарушение на чл.148,ал. 1 и ал.2 от ЗУТ.

Констативният акт № 4/01.02.2024 г. е връчен на 01.02.2024 г., извършителят на строежа е уведомен за започналото производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Срещу констативния акт в законоустановения срок е постъпило възражение, вх. № 94-00-318 от 06.02.2024 г. Поради непредставяне на нови доказателства възражението не е било прието,органът е извел извод,че не се установява строежът да е търпим,както се твърди от жалбоподателите.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № РД-09-277/21.02.2024 год., издаден от Кмета на Община Марица,в която са преповторени констатациите,направени в КА № 4/01.02.2024г.

По делото е приложена цялата административна преписка.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза,която съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена,неоспорена от страните.

При така събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт с оглед препращането от чл. 213 от ЗУТ, по см. чл. 168, ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община „Марица“ и след спазване на процедурата по чл.225а ЗУТ. Процесният строеж е пета категория, за които строежи компетентен орган да издаде заповед за премахването им, в случаите, когато се касае за незаконен строеж, е именно кметът на общината.

Видно е,че оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите в Констативен акт № 4/01.02.2024г.

Независимо,че е издадена от компетентен орган, оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В административния акт е посочено, че предмет на премахване е незаконен строеж, който представлява жилищна сграда с идентификатори 78080.501.380.1 и 78080.501.889.1, находящ се в ПИ 78080.501.380 съставляващ УПИ ХV-380 и ПИ 78080.501.889, съставляващ УПИ ІІІ-380 кв. 28 по КК и по плана на [населено място], общ. Марица, разположен в северната част на имот 78080.501.380 по цялата дължина на уличната регулационна линия със застроена площ 74 кв. м. и част от нея 17 кв. м попада в северозападната част на имот 78080.501.889“.

Вещото лице ,в своето заключение ,установява,че жилищната сграда е разположена по цялата дължина на "лицето" на ПИ 78080.501.380, като представлява един строеж (с обща стоманобетонно конструкция) със строежа в ПИ 78080.501.374 (източно от него) и част от строежа попада в ПИ 78080.501.889 (западно от него на жалбоподатели) и е обозначена в КК като сграда с идент. 78080.501.889.1 ,но видимо се касае за един строеж (едно конструктивно тяло). По застроителен план одобрен със Заповед № ИК-325/01.04.1987г. на ОбНС- Пловдив, на плана на [населено място] е предвидено разширение на запад и пристройка с един етаж на едноетажна жилищна "мж“ идентична със сграда с идент. 78080.501.380.2 по КК.

Експертът е категоричен,че извършеното строителство - триетажна жилищна сграда с идент. 78080.501.380.1 на улична регулационна линия в УПИ (парцел) XV-380 (ПИ 78080.501.380) и частично попадащо в УПИ (парцел) III-889 (ПИ 78080.501.889), като сграда с идент. 78080.501.889.1 не съответства на предвижданията на Застроителен план, одобрен със Заповед № 325/1987г., действащ и до настоящия момент.

При повторно посещение на място вещото лице е констатирало, че строеж - двуетажна жилищна сграда - основното застрояване, разположен на улична регулационна линия е пристройка и надстройка над стара съществуваща жилищна сграда, разположена по-навътре (на изток от улична регулационна линия). Експертизата прави заключение, че съществуващата в кадастралната основа на Регулационен план, одобрен със Заповед № 325/1987г и Заповед № РД-09- 111/01.04.1998г. сграда, обозначена като "мж”, е пристроявана от север, пристроявана е и извън контура й (лицето към улица) на запад и на изток; и е надстроявана с един - два етажа, като това не се е случило на един път, а на етапи през годините.В съдебно заседание експертът уточни,че: „съществуващата жилищна сграда в УПИ ХV-380, квартал 28, се състои от едноетажна масивна жилищна сграда, елемент на регулационен и застроителен план, одобрен със заповед ИК – 325 от 01.04.1987 г. В този смисъл тя е част от строежа, за който е издадена обжалваната заповед на кмета на община „Марица“. Нямаме данни кога са строени надстройките и пристройките, тъй като са строени в годините. Това няма как да се изследва. Тези хора, които са ги строили ги няма вече, те са починали. Останали са наследниците – децата. Би могло да бъде търпим строеж.“

При така установеното е видно,че описанието на наредения за премахване строеж не е ясен,тъй като в него попада и едноетажна масивна жилищна сграда, елемент на регулационен и застроителен план, одобрен със заповед ИК – 325 от 01.04.1987 г. и същата тази сграда в годините е била надстроявана и пристроявана. Тези надстроявания и пристроявания в какъв обем са ,кое попада в незаконния строеж,кога са извършени и от кого;дали е налице търпимост,без да е изяснена годината на извършените пристроявания и надстроявания -са все обстоятелства неизяснени в административното производство.

При неизясняване от административния орган на всички факти и обстоятелства в нарушение на чл.35 от АПК ,предметът на премахване е неясен.

Констатираните противоречия и неясноти представляват нарушения във формата на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 и т. 5 АПК. Същите водят и до противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредените за премахване строежи е от съществено значение при преценката за наличие на незаконно строителство, респ. за съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, както и за последващото й изпълнение. Нарушенията, допуснати при издаването на оспорения административен акт, съставляват основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК.

При този изход на делото ,ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски по производството в размер на 818 лева по представен списък/л.87 от делото/-за заплатена ДТ в размер на 30 лева, заплатен депозит на вещото лице в размер на 400 лева и допълнителен депозит в размер на 388 лева.

Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Л. Б., [ЕГН], М. И. Т., [ЕГН], Й. З. Т., [ЕГН], всички с адрес: с Царацово, обл. Пловдив, общ. Марица, [улица], чрез адв. И. Д. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, оф.*, Заповед № РД-09-277/21.02.2024 год., издадена от кмета на Община Марица.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б. Л. Б., [ЕГН], М. И. Т., [ЕГН], Й. З. Т., [ЕГН], всички с адрес: с Царацово, обл. Пловдив, общ. Марица, [улица], чрез адв. И. Д. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, оф.*разноски по делото в размер на 818/осемстотин и осемнадесет/лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.